vergil 
Нещо като приказката за добрите намерения и пътя към пъкъла…
У нас добрите намерения често стават фасада на недотам почтени щения и на порочна реализация. От една страна, внезапното „почервеняване“ на БНТ чрез новата й опаковка имаше двуяк символичен смисъл по време на Тройната коалиция и на втория мандат на президента. Беше публична тайна, че Уляна Пръмова и най-верните й съекипници са протежирани от управляващите върхушки и са недосегаеми за критиките и неудовлетвореността на общественото мнение от качеството на БНТ и от често формалното изпълнение на обществените й функции. Така че завоят от „синия екран“ към алените букви и фонове беше по-скоро конформистки знак, който изобщо не се вписва в официалния статут на независимост на БНТ от политическите решения и кaпризи. По-лошото обаче е, че именно матрицата, според която именно тази „опаковка“ е била предпочетена, а реалицацията й – финансирана с държавните пари, е порочна. За това свидетелстват множеството документи, до които се добрах: основният договор, трите анекса към него, разбивките на бюджетите за отделните кашове, шапки, запазени знаци, фонове, шрифтове и пр. Те илюстрират как се „раздуват“ производствените цени, как се остойностяват фалшиви дейности или се произвеждат, но не се използват, маса елементи и т.н. Би трябвало да бъде сезирана прокуратурата. Лъжите на бившата директорка Уляна Пръмова и на наследничката й Вяра Анкова са различни. Последната с невинно изражение заяви на изслушването й по време на конкурса за директор, че е имала отношение като бивш директор на „Информация“ само към шапките и запазените знаци на предаванията от поверената й дирекция. Пръмова пък твърди пред СЕМ, че опаковката струва само 210-230 000 лв. Само че събраните от мен документи показват, че съвсем не е така. Чрез трите анекса сумата е набъбнала до близо 600 000 лв. без ДДС. Анкова пък е подписала всички приемно-предавателни протоколи за шапки и кашове. С официална заповед тя е била назначена за зам.-председател на работната група по изготвяне и приемане на новата опаковка на БНТ. А нейният приятел Димитър Цонев е бил назначен за председател. Въпросът е, какво точно се е случило с разликата от около 400 000 лв.? Мен лично ме удивлява до болка упорството в лъжата. Пръмова и компания са били убедени, че основните документи, свързани с реализацията на опаковката, са били потулени някъде из канцеларските лабиринти на БНТ и никога няма да видят бял свят накуп, подредени в стройна причинно-следствена редичка. Това е смайващото! И старата, и новата директорка са омотани в ето тази обща лъжа. И тя със сигурност не е единствена. По-важното е да настъпи известно просветление поне за част от схемите, по които държавната БНТ с подсигурен бюджет от поне 60 млн. лв. се оказа пред фалит. И тази дума беше изречена официално и публично!
Защо се включихте в този предизвестен избор?
За да покажа, че има алтернатива на предрешените ребуси и на спазарените избори. Мисля, че не само аз успях в тази цел или игра, или битка, или показно начинание – наречете го, както искате. Фактът, че изслушванията бяха излъчвани по Канал 3, не е за подценяване. Председателят на СЕМ Георги Лозанов се уповава на тази публичност като на единствен гарант, че решението на медийните надзорници да изберат Вяра Анкова е било и прозрачно, и почтено, и справедливо. Само че аз не съм убедена в това, че зад фасадата на публичността могат да се скрият малодушието, предварително взетите удобни решения.
Прокуратурата започнала ли е проверка след вашите публикации за източване на БНТ?
Такова изявление дължи самата прокуратура. Не съм чула да го е направила. Колегата Светлана Божилова не само обжалва процедурата и решението на СЕМ за избор на директор на БНТ пред ВАС, но и сигнализира обвинението за безстопанственост, нецелесъобразност и корупционни практики при разходването на държавната субсидия в БНТ. Приложила е и мои публикации за безумните цени на ремонта на Студио 1 в НРТЦ, извършен от небезизвестната фирма „Енемона“.
Ще подадете ли жалба срещу законосъобразността на изборите, както вашата конкурентка Светлана Божилова?
Обещах съдействие на Светлана и да се явя като свидетел, ако съдът ме призове. Иначе защо да става тарапана от жалещи се неуспели кандидат-директори? Напълно споделям нейното изявление, че не търси възмездие, нито кариерна компенсация, а разчита, че жалбата й ще даде повод за избистряне, за обективност и за почтеност на процедурите и критериите за избор на шеф на обществената телевизия.
Как ще коментирате изказването на другия си конкурент – Радомир Чолаков, че изборът бил проведен перфектно и не бил обжалвал, понеже това щяло да урони престижа на обществената ни телевизия?
Като го видях колко тежко преживя загубата си, по-скоро си мисля, че г-н Чолаков е предпочел дипломацията пред противопоставянето или пред професионалното честолюбие. Да не говорим за гражданското неспокойствие.
Той наистина е печен администратор и знае, че бунтарите и непримиримите винаги имат по-малко шанс от дяланите камъни, дори и когато кризите рушат и най-здравите крепости на рутината, на административния възторг и на политически споразумяното спокойствие. От своя опит знам обаче, че в моменти на криза съдбата все пак подкрепя смелите и нестандартните хора. Друг е въпросът, какво се случва с тях, след като бурите отминат… Знае се какво се случва.
Ако съдът касира избора, ще се кандидатирате ли отново?
Ако в резултат от това се подобрят процедурите и се дадат някакви гаранции за обективността на съдниците от СЕМ, бих си помислила. Убедена съм, че концепцията ми е конкурентоспособна и че имам ресурс и екип, с които да я реализирам, колкото и мъчително да изглежда това. Георги Лозанов каза, че аз предлагам най-добрата визия за това каква трябва да бъде БНТ, но СЕМ избира тази на Вяра Анкова, защото в момента можем да си я позволим. Каквото и да значи това.
От някаква гледна точка значи много за начина, по който протече целият конкурс.
Застрашена ли е свободата на изразяване от случващото се в медийното пространство на България?
Да, защото всички се кълнат в плурализма и свободата на изразяването, но на практика действат мощни монополни тенденции. Те не се спират пред никакви законови препятствия. Мимикрират идеално, когато се наложи, изобразяват свобода на словото по „ненаказуеми“ или конюнктурно допустими теми. На фасадата всичко изглежда OK. Но журналистите са наясно, че отзад – в гримьорните, в кулоарите, в мазетата, зад кулисите – рядко има идилия между демокрацията, която практикуваме у нас, и императивите за свобода на словото, без които демокрацията всъщност е фалшива.
