vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Петър Бучков
Публикувана на: 25.08.2012 г.
Но не само размерът е съществен – Люксембург е 55 пъти по-малка от България –
нещо като Пернишка област. Нашата родина има предимство въввсяко отношение – климат, природа, плодородие, подземни богатства…А поради мрачния и влажен климат Люксембург е на едно от водещите места по брой на хората, страдащи отдепресии, стигащи до самоубийства. Затова и няма дръжки на прозорците в стаите на хотела, където бях настанен – един от най-престижните
в столицата!? Подобна практика има и в Холандия, Белгия, та и въвФранция…
Но до тук с поводите ни за национално самочувствие – гражданите на Великото Херцогство днес имат един от най-високите стандарти на живот в света, докато българинът е на последно място по бедност в Европейския съюз. Спонтанно възниква въпросът какво е довело до този стандарт на живот люксите (б.а. – така се нарича местното население на Люксембург), които векове наред са изкарвали насъщния си със скотовъдство и земеделие, и то при много по-неблагоприятни условия от тези за българския селскостопански производител?
И защо точно там са били основани и са отседнали до днес: Съдът на европейските общности (б.а. след Договора от Лисабон вече Съд на Европейския съюз), Секретариатът на Европейския парламент, Европейската инвестиционна банка, Администрацията по ядрена безопасност, Статистическият офис на Европейската комисия (Евростат), както й издателският офис. Сесиите на Съвета на министрите се провеждат в Люксембург три пъти в годината.
Малко история
Единственото Велико Херцогство на планетата
Люксембург е наследствена конституционна монархия и е единствената държава на Земята днес със статут Велико Херцогство. Няма излаз на море, а територията й от 2586 кв.км е заключена между три страни – Германия (на изток), Франция (на юг) и Белгия (на север и запад). Въпреки скромните размери (за сравнение България е на площ от 111 000 кв.км), Люксембург е разделена административно на три области (Гревенмахер, Дикирх и Люксембург), на 12 кантона и 116 общини.
В стария град на едноименната столица Люксембург има останки от римско присъствие още от Първи век от новата ера. Впоследствие територията на днешен Люксембург преминава през всячески владения – била е част от империята на франките, през 963 г. със статут на графство се е обособила като независимо феодално владение. Под управлението на Люксембургите става херцогство през 1354 г. От 1477 г. до 1684 г. е владение на Хабсбургите. След това властта попада в ръцете на Франция, Испания, Австрия, пак Франция… И така до 1815 г. , когато на Виенския конгрес Люксембург е бил обявен за Велико Херцогство под опеката на краля на Холандия. Голяма част от територията му минава към Белгия през 1839 г. Като независима и неутрална държава Люксембург е обявен на 11 май 1867 г. – тогава с Лондонския договор Великите сили обявяват Люксембург за „вечно неутрален” и се споразумяват да защитават и гарантират този неутралитет. Въпреки това Великото Херцогство е било окупирано от немските войски през Първата и Втората световни войни и територията му е била арена на доста яростни сражения.
През 1948 г. Великото херцогство жертва част от неутралитета си, като се присъединява към митническия съюз Бенелюкс (с Белгия и Холандия). На следващата година се присъединява към НАТО, а през 1957 г. става една от шестте държави-учредителки на Европейския съюз.
Някои наричат Великото Херцогство „Малката Швейцария“.
На база релеф, сравнението е абсурдно – алпийският пейзаж и езерата на Швейцария срещу хълмистата равнина Люксембур, чиято най-високата точка е в Ардените – връх Бургплац със скромните 565 метра. За сравнение надморската височина на София е 550 метра. Неутралитетът също не „играе“, тъй като Швейцария все още си го отстоява (не е и член на ЕС), докато Люксембург го е „жертвал“ още през 1948 г.
Чудото в приликата са банките! Във Великото Херцогство те са 218! Бумът на банковото дело и напливът на банки започват след Втората световна война, когато Люксембург е обявен за свободна зона. И постепенно държавата започва да се ориентира към услугите и да се „чисти“ от промишленото производство… (но за това малко по-насетне).
В момента Люксембург е подложен на силен натиск от държавите в ЕС – и по-специално от Франция, за да „свали“ банкерския имунитет на своите клиенти, като премахне банковата тайна. Борбата е „безмилостно жестока“, тъй като подобен акт би ограничил банковия бизнес, който със своите екстри е привлякъл множество фирми от Източна Европа и бившия Съветски съюз да регистрират седалищата си именно в Люксембург. Но макар и със статут на Велико Херцогство, със слава на неутралитет, тази държава е член на ЕС, и то една от учредителките му!
Промишленият възход на люксембургските селяни започва в зората на 20-и век.
На Парижкото изложение през 1900 г. за първи път е бил представен модел на електродоменна пещ от британски изобретател. Тази технология днес е в основата на стоманодобива в целия свят, но тогава в града на любовта никой не й е обърнал внимание. Освен люксите. Някакво седмо чувство подсказало на тези земеделци, че именно в тази технология е „ключът от бараката“ на благоденствието им, още повече те знаели за установени богати находища в родината им с желязна руда (не грандиозни, но достатъчни за предизвикателството). После делегация на Великия херцог заминала за Лондон и подложила на обсада изобретателя. След двуседмични преговори успели да откупят от него лиценза на електродоменната пещ.
Пътят към просперитета и стандарта на живот, който виждаме днес, бил тежък и изисквал яка работа на няколко поколения. Първите били редови леяри, синовете им започнали да стават майстори, ръководители, да обединяват и модернизират малките цехова в по-големи заводи, където ставали съсобственици. Едва внуците започнали да са „чисти“ бизнесмени.
Стомано- и чугунодобивът процъфтяват особено при възстановяването на Европа след Втората световна война. Люксембургските леярни работели на пълен оборот и изнасяли метални изделия за Белгия, Франция, Германия, Дания, Холандия, както и отвъд океана за Северна и Южна Америка. Затова и като държавна политика допуснали емигранти от Италия и Португалия.
Защо точно от тях?
Защото имат възлови пристанища и евтина работна ръка. През 2008 г. населението на Люксембург наброява 480 222 души, от които люксембургци – 71,2 %, португалци – 10,8 %, италианци – 5,1, французи – 3,4 %, германци – 2,3 %, фламандци – 1,4 %, валонци – 1,3 %, холандци – 0,9 %, други – 3,6 %.
Разликата между италианци и португалци
Италианците са отворени да се смесват с местното население, докато португалците се бракосъчетават само помежду си.
Италианците са се насочили към деликатната част на услугите – коафьдрство, кожарство и текстил, както са собственици и управители на най-баровските ресторанти във Великото Херцогство, независимо, че кухнята е типично френска. Докато португалците са в по-низвергнатата сфера – работници в леярните и строителството, шофьори на таксите, камериерки, продавачи, служители в чистотата и пр.
Постепенно леярският бизнес в Люксембург се окрупнява, модернизира и диктува „модата в занаята“ по света… както, разбира се, и събира такси за лиценза! И до днес например всеки производител на добре известните стоманени въжета „пуска“ ежегодно лептата си в касичката на Великото Херцогство, което притежава патента! Бизнесът се разширява, нужни са нови територии. И люксембургските леяри започват да строят заводи… в Бразилия (след кризата през 1973 г.) – бивша португалска колония, а за началници и майстори изпращат португалци, обучени на занаята в Люксембург.
До 1997 г. Люксембург е на първо място по производство на чугун и стомана
на глава от населението в света. Поради разцвета на банковото дело държавата взема решение да се закрият всички леярни и мини. „Мръсното“ производство успешно е изнесено в Бразилия, а Великото херцогство се превръща в страна на услугите.
Услуги, услуги, услуги…измеренията на които могат да докарат до амок обикновения нашенец – само за да кажеш „Добър ден“ на адвокат и той да благоволи да изслуша проблема ти, ще трябва да се „бръкнеш“ с поне 150 евро и ако той реши, че ще ти вземе делото веднага плащаш между 400 и 750 евро – ей така … за марки, хартия, консумативи… А за дамите – едно елементарно „подрязване на крайчетата“ и боядисване на косата стартира от 100 евро нагоре! Но същевременно по реномираните заведения изобилства от „нагласени мадами“, които разговарят помеждуси на руски.
Същевременно Люксембург – като държавна политика, поддържа най-ниски цени на бензина, дизеловото гориво и на цигарите в Западна Европа.
Столицата Люксембург се намирана 188 км от Брюксел, на 289 км от Париж и на 190 км от Кьолн, а най-близкият значим немски град Трир е на 40 км. Направи ми силно впечатление, че по магистралата Брюксел – Люксембург, на белгийска територия почти няма бензиностанции и изведнъж започнаха да бъкат от двете страни на пътя след преминаване на границата с Великото Херцогство. Същата картинка важи и за дестинациите от Германия и Франция. А всяка втора u1082 кола, която влизаше в подземния паркинг на един от хипермаркетите в Трир, беше с люксембургска регистрация… Свободен пазар!
Всяка делнична сутрин в „столицата на услугите“ пристигат над 150 000 души към работните си места и вечер си заминават. Но автомобили по тротоарите не може да видиш – целият поток магически изчезва в подземни паркинги. В най-скоро време предстои Люксембург да стане седалище u1080 и платформа на амбициозната космическа програма „Галилей“ и от там ще се координира работата на всички сателити на Земята.
Та в сърцето на тази реалност работи най-висшата съдебна институция на Стария континент – Съдът на Европейския съюз.
