Автор: Петър Бучков
Фотография: Петър Бучков
Публикувана на: 26.08.2012 г.
При всяка рискова ситуация в политическия, социалния и икономическия живот в България стана традиция да се изтъпанчват знайни и незнайни „коментатори“ и „анализатори“ и с апломб да започват да ни плашат. Как Европейската комисия (ЕК) в Брюксел щяла да ни накаже и чрез Съда на Европейския съюз в Люксембург да наложи „солени“ глоби на държавата ни, които ще са за сметка на редовия данъкоплатец.
Нищо ново под слънцето. Болезнено познат прийом. Като се започне от зловещите заплахи, отправяни ни от църковни служители, за вечни мъки в Ада и се стигне до техния материалистичен апотеоз в епохата на соцреализма – как ще бъдеш низвергнат, ако се случи да те изключат от Партията, Комсомола, профсъюзите и прочие…
Страхът, безропотното подчинение и всички произтичащи от тях гадости през човешката история са били възможни поради невежеството на хората (умишлено поддържано от властимащите) и произтичащото от това непознаване на реалните правила.
А правилата на Европейския съюз са явни и достъпни… за всеки, който желае да ги прочете! В този ред на мисли трябва да стане ясно, че
Съдът на Европейския съюз установява, а не наказва!
Нещо, което у нас е непознато, уви, и за доста юристи. А би трябвало да бъде една от „мантрите“ в първи курс на юридическите факултети.
ЕК няма никакво правно основание да налага едностранно глоби на държавите членки. Производствата, които тя може да заведе пред Съда в Люксембург срещу държава членка за неизпълнение на задълженията й, произтичащи от договорите, са регламентирани в чл.258 и в чл. 260 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). До глоби, и то много сериозни, може да се достигне, но едва след като са дадени поредица от възможности на държавата членка да се „поправи“.
Единствената задача на Съда на Европейския съюз (СЕС) при първоначалното му сезиране от ЕК по реда на чл. 258 от ДФЕС е да установи, че дадена държава членка нарушава правото на ЕС. И нищо повече – не се говори за глоби!
Едва едно второ производство, заведено от ЕК по реда на чл. 260 от ДФЕС, може да стане осъдително. И то само при условие че „провинилата“ се държава продължава да не изпълнява договорните си задължения след първото установително решение на СЕС! В повечето случаи между установителното и осъдителното решение има луфт от 2 до 4 години.
Срещу България до момента няма заведено нито едно установително производство.
Две са фазите на производствата срещу държавите членки, които не изпълняват договорните си задължения. Досъдебната фаза се води от ЕК. Там има доста дела срещу България, но все още Комисията не е завела съдебни дела срещу страната ни в Люксембург. С други думи – най-добрият и безболезнен начин е държавите членки да си коригират нарушенията на Европейското право още на ниво на диалог с Комисията в Брюксел, без да се стига до съд в Люксембург. Защото налаганите глоби са наистина много сериозни. Те са два вида:
1. Еднократна глоба – налагасе, за да накаже за неизпълнение в миналото.
2. Периодична глоба – налага се за периода до изпълнението. И в повечето случаи е от порядъка на 300-400 хиляди евро на ден.
Установителните производства и обезщетяването на физически и юридически лица.
Много държави членки си мислят, че установителни решения на СЕС срещу други държави членки тях не ги касае и могат да протакат договорните си задължения. Но не би!
Установителните решения на Съда в Люксембург имат преки последици и за всички останали държави в ЕС. Основен принцип за юриспруденцията на Съда от десетилетия насам е за отговорността на държавите членки, която те носят за нарушаване на правото на ЕС вече пред физически и юридически лица. На база на такова установително решение на СЕС срещу дадена държава за нарушение правото на ЕС, физически и юридически лица могат да искат обезщетение о
т държавата за нарушени техни права. И то не само от държавата, за което се отнася конкретното решение, а и от всяка друга, където съществува подобно нарушение на европейското право, независимо че срещу нея не е заведена съдебна процедура.
Така „установително“ в Люксембург може да прерастне в „осъдително“ на местна почва.
Много опитни адвокати следят какви установителни решения излизат от СЕС и веднага завеждат дела за обезщетение на техните клиенти пред националните съдилища. И те са длъжни да ги признаят, стига, разбира се, да се докажат вредите и тяхната причинно-следствена връзка с неизпълнение от тяхната държава на дадено задължение от Договорите.