vergil Автор: HOPE
Фотография: пресцентър на Съда на ЕС
Публикувана на: 30-11-2012 г.
„Европейската централна банка (ЕЦБ) правилно е отказала достъпа до два документа, свързани с икономическото положение в Гърция.Тяхното оповестяване би накърнило защитата на обществения интерес, свързан с икономическата политика на Съюза и на Гърция.” Това обяви юрисдикцията Общ съд в Съда на Европейския съюз в Люксембург в решението си от 29 ноември 2012 г.
По презумпция на демокрацията в ЕС, всеки негов жител има право на достъп до документи на Европейската централна банка.
Но същевременно, според решение на ЕЦБ от 4 март 2004 г. , банката трябва да откаже достъп до определен документ, когато по-специално неговото оповестяване би накърнило защитата на обществения интерес”!?
Казусът е провокиран от журналистката Gabi Thesing в лондонската медия Bloomberg News.
На 20 август 2010 г. напористата журналистка поиска от ЕЦБ достъп до два документа, озаглавени: „Въздействието на извънпазарните суапове върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Случаят на Гърция“ и „Сделката Titlos и евентуалното съществуване на подобни сделки, оказващи въздействие върху размера на държавния дълг или на бюджетния дефицит в евро зоната“. ЕЦБ й отказава с мотив, че това било в защите на обществения интерес, свързан с икономическата политика на Европейския съюз и на Гърция. Г-жа Thesing не приема отказа и обжалва това решение пред Общия съд.
С решението си от 29 ноември 2012 г. Общият съд в Люксембург я „отряза”:
„На първо място, Общият съд разглежда доводите, че е налице императивен обществен интерес, обосноваващ оповестяването на съответните документи, което в действителност обслужвало обществения интерес. Общият съд отхвърля тези доводи и приема, че когато оповестяването на определен документ накърнява обществения интерес, ЕЦБ е задължена да откаже достъп до него, като съпоставянето с „по-висш обществен интерес“ не се предвижда в правото на Съюза.
На второ място, Общият съд проверява дали отказът да се предостави достъп до документите, постановен от ЕЦБ, е опорочен от явна грешка в преценката относно наличието на риск от увреждане на обществения интерес, свързан с икономическата политика на Съюза и на Гърция.
Първият документ съдържа допусканията и гледните точки на служителите на ЕЦБ относно въздействието на извънпазарните суапове върху бюджетния дефицит и държавния дълг, като се обръща специално внимание на Гърция, за да се направи моментна снимка на положението през март 2010 г. въз основа на частичните данни, които са налице към момента на съставяне на този документ. През октомври 2010 г., т.е. над 7 месеца след съставянето му, ЕЦБ мотивира отказа да предостави достъп до този документ поради това, че съдържащата се в него информация е остаряла. При това положение оповестяването на тази информация би представлявало значителен и сериозен риск от въвеждане в силно заблуждение на обществеността като цяло, и на финансовите пазари в частност.
Оповестяването при твърде уязвима пазарна среда би засегнало доброто функциониране на финансовите пазари.
Поради това оповестяването на информацията, съдържаща се в този документ, би накърнило общественото доверие в ефективното провеждане на икономическата политика на Съюза и на Гърция.
В тази връзка Общият съд отбелязва, че в момента на приемане на решението за отказ европейските финансови пазари се намират в твърде уязвима среда. Всъщност стабилността на тези пазари е крехка, по-специално поради икономическото и финансово положение в Гърция. Освен това споменатото положение и съответните продажби на гръцки финансови активи предизвиквали значително намаляване на стойността им, което водело и до загуби за гръцките и останалите европейски притежатели. В този контекст е очевидно, че пазарните субекти използват информацията, оповестявана от централните банки, и че техните анализи и решения се считат за особено важен и надежден източник за оценката на тенденциите в развитието на финансовия пазар. В резултат от това Общият съд приема, чеЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, като установява, че оповестяването на този документ би накърнило конкретно и действително обществения интерес, свързан с икономическата политика на Съюза и на Гърция.
В подкрепа на този извод Общият съд добавя, че след като съдържащите се данни са остарели, това не дава възможност да се заключи, че в случай на оповестяване на разглеждания документ субектите на финансовите пазари биха счели за остарели, а оттам и без стойност, допусканията и мненията на служителите на ЕЦБ, съдържащи се в този документ. Действително, макар да е вярно, че пазарните субекти са професионалисти, които са свикнали да работят с такъв вид документи, това не променя факта, че те считат допусканията и мненията от ЕЦБ за особено важни и надеждни за провеждането на оценка на финансовия пазар. Поради това не би могло да се счита, че има основание да се изключи възможността допусканията все още да са валидни. При това положение евентуално уточнение от страна на ЕЦБ относно оповестената версия на този документ, посочващо, че тази информация вече не е актуална, не би могло да попречи оповестяването му да въведе в грешка обществеността, и по-специално субектите на финансовите пазари относно положението с бюджетния дефицит и държавния дълг, оценени от ЕЦБ. Подобна грешка би могла да има отрицателни последици по отношение на достъпа, по-специално на Гърция, до финансовите пазари, и следователно би могла да засегне действителното провеждане на икономическата политика на Гърция и на Съюза.
Вторият документ по същество включва предварителна информация за сделката „Titlos“2, както и анализ на служителите на ЕЦБ относно финансовата структура на тази сделка и евентуалното наличие на сходни сделки, осъществявани от други държави членки. В тази обстановка ЕЦБ е разгледала начина, по който Гърция е използвала извънпазарни суапове и последиците от тях за съществуващите рискове.
Тъй като съдържанието на този документ е тясно свързано с това на първия, Общият съд постановява, че поради същите съображения преценката на ЕЦБ, че неговото оповестяване би накърнило икономическата политика на Съюза и на Гърция, не е опорочена от явна грешка”.
По презумпция на демокрацията в ЕС, всеки негов жител има право на достъп до документи на Европейската централна банка.
Но същевременно, според решение на ЕЦБ от 4 март 2004 г. , банката трябва да откаже достъп до определен документ, когато по-специално неговото оповестяване би накърнило защитата на обществения интерес”!?
Казусът е провокиран от журналистката Gabi Thesing в лондонската медия Bloomberg News.
На 20 август 2010 г. напористата журналистка поиска от ЕЦБ достъп до два документа, озаглавени: „Въздействието на извънпазарните суапове върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Случаят на Гърция“ и „Сделката Titlos и евентуалното съществуване на подобни сделки, оказващи въздействие върху размера на държавния дълг или на бюджетния дефицит в евро зоната“. ЕЦБ й отказава с мотив, че това било в защите на обществения интерес, свързан с икономическата политика на Европейския съюз и на Гърция. Г-жа Thesing не приема отказа и обжалва това решение пред Общия съд.
С решението си от 29 ноември 2012 г. Общият съд в Люксембург я „отряза”:
„На първо място, Общият съд разглежда доводите, че е налице императивен обществен интерес, обосноваващ оповестяването на съответните документи, което в действителност обслужвало обществения интерес. Общият съд отхвърля тези доводи и приема, че когато оповестяването на определен документ накърнява обществения интерес, ЕЦБ е задължена да откаже достъп до него, като съпоставянето с „по-висш обществен интерес“ не се предвижда в правото на Съюза.
На второ място, Общият съд проверява дали отказът да се предостави достъп до документите, постановен от ЕЦБ, е опорочен от явна грешка в преценката относно наличието на риск от увреждане на обществения интерес, свързан с икономическата политика на Съюза и на Гърция.
Първият документ съдържа допусканията и гледните точки на служителите на ЕЦБ относно въздействието на извънпазарните суапове върху бюджетния дефицит и държавния дълг, като се обръща специално внимание на Гърция, за да се направи моментна снимка на положението през март 2010 г. въз основа на частичните данни, които са налице към момента на съставяне на този документ. През октомври 2010 г., т.е. над 7 месеца след съставянето му, ЕЦБ мотивира отказа да предостави достъп до този документ поради това, че съдържащата се в него информация е остаряла. При това положение оповестяването на тази информация би представлявало значителен и сериозен риск от въвеждане в силно заблуждение на обществеността като цяло, и на финансовите пазари в частност.
Оповестяването при твърде уязвима пазарна среда би засегнало доброто функциониране на финансовите пазари.
Поради това оповестяването на информацията, съдържаща се в този документ, би накърнило общественото доверие в ефективното провеждане на икономическата политика на Съюза и на Гърция.
В тази връзка Общият съд отбелязва, че в момента на приемане на решението за отказ европейските финансови пазари се намират в твърде уязвима среда. Всъщност стабилността на тези пазари е крехка, по-специално поради икономическото и финансово положение в Гърция. Освен това споменатото положение и съответните продажби на гръцки финансови активи предизвиквали значително намаляване на стойността им, което водело и до загуби за гръцките и останалите европейски притежатели. В този контекст е очевидно, че пазарните субекти използват информацията, оповестявана от централните банки, и че техните анализи и решения се считат за особено важен и надежден източник за оценката на тенденциите в развитието на финансовия пазар. В резултат от това Общият съд приема, чеЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, като установява, че оповестяването на този документ би накърнило конкретно и действително обществения интерес, свързан с икономическата политика на Съюза и на Гърция.
В подкрепа на този извод Общият съд добавя, че след като съдържащите се данни са остарели, това не дава възможност да се заключи, че в случай на оповестяване на разглеждания документ субектите на финансовите пазари биха счели за остарели, а оттам и без стойност, допусканията и мненията на служителите на ЕЦБ, съдържащи се в този документ. Действително, макар да е вярно, че пазарните субекти са професионалисти, които са свикнали да работят с такъв вид документи, това не променя факта, че те считат допусканията и мненията от ЕЦБ за особено важни и надеждни за провеждането на оценка на финансовия пазар. Поради това не би могло да се счита, че има основание да се изключи възможността допусканията все още да са валидни. При това положение евентуално уточнение от страна на ЕЦБ относно оповестената версия на този документ, посочващо, че тази информация вече не е актуална, не би могло да попречи оповестяването му да въведе в грешка обществеността, и по-специално субектите на финансовите пазари относно положението с бюджетния дефицит и държавния дълг, оценени от ЕЦБ. Подобна грешка би могла да има отрицателни последици по отношение на достъпа, по-специално на Гърция, до финансовите пазари, и следователно би могла да засегне действителното провеждане на икономическата политика на Гърция и на Съюза.
Вторият документ по същество включва предварителна информация за сделката „Titlos“2, както и анализ на служителите на ЕЦБ относно финансовата структура на тази сделка и евентуалното наличие на сходни сделки, осъществявани от други държави членки. В тази обстановка ЕЦБ е разгледала начина, по който Гърция е използвала извънпазарни суапове и последиците от тях за съществуващите рискове.
Тъй като съдържанието на този документ е тясно свързано с това на първия, Общият съд постановява, че поради същите съображения преценката на ЕЦБ, че неговото оповестяване би накърнило икономическата политика на Съюза и на Гърция, не е опорочена от явна грешка”.
