vergil Автор: HOPE
Фотография: publisher.ucoz.org
Публикувана на: 27-11-2013 г.
След осемгодишна съдебна епопея Съдът на Европейския съюз с решението си от 26 ноември 2013 г. остави в сила окончателно наложените глоби за над 290 милиона евро от Европейската комисия на няколко предприятия, участвали в картел на пазара на найлоновите промишлени торбички.
Най-разочаровани са дружествата майки, които се налага да заплатят солидарно с дъщерните си дружества наложената санкция за картелно пазарно поведение.
Единственото успокоение, което им оставят върховните евромагистрати е, че „Тези дружества обаче могат да предявят искове за обезщетение с оглед поправянето на вредите, които евентуално са претърпели поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд”.
Констатираните нарушения на пазара на найлонови торбички през 2005 г.
са на териториите на Белгия, Германия, Испания, Люксембург, Франция и Холандия.
Според Европейската комисия то се изразява в определяне на цените и установяване на общи модели за ценообразуване, подялба на пазарите, определяне на квоти за продажба, разпределяне на клиентите, работата и поръчките и, накрая, обмен на информация.
С решение от 30 ноември 2005 г. комисията наложи глоба на участниците в картела глоба общо в размер над 290 милиона евро.
Отмяна или поне намаляване на размера на глобите
поискаха някои от участвалите в картела от Общия съд. Факт е шестгодишното протакане до произнасянето на съда едва на 16 ноември 2011 г. С въпросното решение са отхвърлени жалбите на дружествата Kendrion NV, Groupe Gascogne SA и Sachsa Verpackung GmbH (понастоящем Gascogne Sack Deutschland GmbH). Така размерът на наложените на тези дружества глоби остава непроменен (34 милиона евро за Kendrion, 9,9 милиона евро за Gascogne Groupe и 13,2 милиона евро за Sachsa Verpackung).
Трите предприятия обжалват решенията на Общия съд пред Съда на Европейския съюз.
Окончателното решение на евромагистратите в Люксембург от 26 ноември 2013 г.:
„Съдът най-напред напомня, че когато дружеството майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция, съществува оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. Затова Комисията може да приеме, че дружеството майка следва да отговаря солидарно за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба.
Въпросът стои другояче, ако дружеството майка докаже, че дъщерното му дружество има самостоятелно пазарно поведение.
Тъй като обаче Groupe Gascogne и Kendrion не успяват да докажат това, Съдът потвърждава, че Комисията е можела да ги подведе под отговорност за нарушението, извършено от съответните им дъщерни дружества, а именно Sachsa Verpackung и Fardem Packaging. Съдът също така посочва, че макар глобата на Kendrion (34 милиона евро) да надвишава значително глобата на дъщерното му дружество (2,2 милиона евро), това се обяснява с факта, че към датата на приемането на решението на Комисията относно този картел двете дружества вече не са съставлявали едно предприятие. Затова, след като Kendrion е продало дъщерното си дружество, максималният размер на глобата за участието в картела, ограничен до 10 % от годишния оборот на съответното дружество, трябва да се изчислява поотделно за всяко от двете дружества.
По-нататък Съдът преценява
дали доводът на трите дружества, че производството пред Общия съд е било прекомерно дълго и че с това са им причинени вреди, е от значение за решаването на разглежданите дела.
В това отношение Съдът на първо място напомня, че когато прекомерната продължителност на производството не е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. В случая обаче съответните дружества не сочат пред Съда факти, от които да личи, че неспазването от Общия съд на разумен срок за постановяване на решение е повлияло върху изхода на отнесените до този съд спорове. Затова Съдът отхвърля искането на тези дружества за отмяна на решенията на Общия съд на това основание.
На второ място, Съдът отбелязва, че доколкото може да обхваща всички хипотези на превишаване на разумния срок за решаване на дадено дело, искът за обезщетение срещу Съюза съставлява ефективен и общо приложим способ за защита и санкция при такова нарушение.
Оттук Съдът заключава, че
искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (с иск за обезщетение).
Когато разглежда този иск, Общият съд ще трябва с оглед на конкретните обстоятелства по делото да прецени дали е спазил принципа на разумния срок. Освен това Общият съд ще трябва да прецени дали съответните лица наистина са претърпели вреди вследствие на нарушението на правото им на ефективна съдебна защита.
В този контекст Съдът подчертава, че
при разглеждането на исковете за обезщетение Общият съд следва да вземе предвид основните принципи в правните системи на държавите членки, приложими към разглеждането на искове във връзка със сходни нарушения.
Той ще трябва в частност да изследва въпроса дали наред с имуществените може да се констатират и неимуществени вреди, които засегнатите лица да са претърпели поради превишаването на срока и които в такъв случай трябва да бъдат съответно поправени.
Наред с това Съдът констатира, че в случая продължителността на производството пред Общия съд по конкретните дела, а именно близо пет години и девет месеца, не може да бъде оправдана с нито едно от обстоятелствата във връзка с тези дела. Всъщност прекомерната им продължителност не може да се обясни нито със сложността на споровете, нито с поведението на страните, нито с особеностите на производствата. При това положение
Съдът приема, че
производството пред Общия съд е проведено в нарушение на правото, което страните черпят от Хартата на основните права на Европейския съюз, делото им да бъде решено в разумен срок.
Съдът също така посочва, че това съставлява достатъчно съществено нарушение на посоченото право, поради което може да се търси отговорност от Съюза за евентуално произтичащите от нарушението вреди.
При тези условия Съдът отхвърля изцяло жалбите на трите предприятия”.
Най-разочаровани са дружествата майки, които се налага да заплатят солидарно с дъщерните си дружества наложената санкция за картелно пазарно поведение.
Единственото успокоение, което им оставят върховните евромагистрати е, че „Тези дружества обаче могат да предявят искове за обезщетение с оглед поправянето на вредите, които евентуално са претърпели поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд”.
Констатираните нарушения на пазара на найлонови торбички през 2005 г.
са на териториите на Белгия, Германия, Испания, Люксембург, Франция и Холандия.
Според Европейската комисия то се изразява в определяне на цените и установяване на общи модели за ценообразуване, подялба на пазарите, определяне на квоти за продажба, разпределяне на клиентите, работата и поръчките и, накрая, обмен на информация.
С решение от 30 ноември 2005 г. комисията наложи глоба на участниците в картела глоба общо в размер над 290 милиона евро.
Отмяна или поне намаляване на размера на глобите
поискаха някои от участвалите в картела от Общия съд. Факт е шестгодишното протакане до произнасянето на съда едва на 16 ноември 2011 г. С въпросното решение са отхвърлени жалбите на дружествата Kendrion NV, Groupe Gascogne SA и Sachsa Verpackung GmbH (понастоящем Gascogne Sack Deutschland GmbH). Така размерът на наложените на тези дружества глоби остава непроменен (34 милиона евро за Kendrion, 9,9 милиона евро за Gascogne Groupe и 13,2 милиона евро за Sachsa Verpackung).
Трите предприятия обжалват решенията на Общия съд пред Съда на Европейския съюз.
Окончателното решение на евромагистратите в Люксембург от 26 ноември 2013 г.:
„Съдът най-напред напомня, че когато дружеството майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция, съществува оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. Затова Комисията може да приеме, че дружеството майка следва да отговаря солидарно за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба.
Въпросът стои другояче, ако дружеството майка докаже, че дъщерното му дружество има самостоятелно пазарно поведение.
Тъй като обаче Groupe Gascogne и Kendrion не успяват да докажат това, Съдът потвърждава, че Комисията е можела да ги подведе под отговорност за нарушението, извършено от съответните им дъщерни дружества, а именно Sachsa Verpackung и Fardem Packaging. Съдът също така посочва, че макар глобата на Kendrion (34 милиона евро) да надвишава значително глобата на дъщерното му дружество (2,2 милиона евро), това се обяснява с факта, че към датата на приемането на решението на Комисията относно този картел двете дружества вече не са съставлявали едно предприятие. Затова, след като Kendrion е продало дъщерното си дружество, максималният размер на глобата за участието в картела, ограничен до 10 % от годишния оборот на съответното дружество, трябва да се изчислява поотделно за всяко от двете дружества.
По-нататък Съдът преценява
дали доводът на трите дружества, че производството пред Общия съд е било прекомерно дълго и че с това са им причинени вреди, е от значение за решаването на разглежданите дела.
В това отношение Съдът на първо място напомня, че когато прекомерната продължителност на производството не е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. В случая обаче съответните дружества не сочат пред Съда факти, от които да личи, че неспазването от Общия съд на разумен срок за постановяване на решение е повлияло върху изхода на отнесените до този съд спорове. Затова Съдът отхвърля искането на тези дружества за отмяна на решенията на Общия съд на това основание.
На второ място, Съдът отбелязва, че доколкото може да обхваща всички хипотези на превишаване на разумния срок за решаване на дадено дело, искът за обезщетение срещу Съюза съставлява ефективен и общо приложим способ за защита и санкция при такова нарушение.
Оттук Съдът заключава, че
искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (с иск за обезщетение).
Когато разглежда този иск, Общият съд ще трябва с оглед на конкретните обстоятелства по делото да прецени дали е спазил принципа на разумния срок. Освен това Общият съд ще трябва да прецени дали съответните лица наистина са претърпели вреди вследствие на нарушението на правото им на ефективна съдебна защита.
В този контекст Съдът подчертава, че
при разглеждането на исковете за обезщетение Общият съд следва да вземе предвид основните принципи в правните системи на държавите членки, приложими към разглеждането на искове във връзка със сходни нарушения.
Той ще трябва в частност да изследва въпроса дали наред с имуществените може да се констатират и неимуществени вреди, които засегнатите лица да са претърпели поради превишаването на срока и които в такъв случай трябва да бъдат съответно поправени.
Наред с това Съдът констатира, че в случая продължителността на производството пред Общия съд по конкретните дела, а именно близо пет години и девет месеца, не може да бъде оправдана с нито едно от обстоятелствата във връзка с тези дела. Всъщност прекомерната им продължителност не може да се обясни нито със сложността на споровете, нито с поведението на страните, нито с особеностите на производствата. При това положение
Съдът приема, че
производството пред Общия съд е проведено в нарушение на правото, което страните черпят от Хартата на основните права на Европейския съюз, делото им да бъде решено в разумен срок.
Съдът също така посочва, че това съставлява достатъчно съществено нарушение на посоченото право, поради което може да се търси отговорност от Съюза за евентуално произтичащите от нарушението вреди.
При тези условия Съдът отхвърля изцяло жалбите на трите предприятия”.
