vergil Автор: Александър Корнезов
Фотография: Българска национална телевизия
Публикувана на: 25-09-2012 г.
Решение на Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург от 1 април 2008 г. потопи в сълзи хомосексуалното общество на Стария континент. Една част от гейовете плачат в еуфория от усещане за победа, а други от чувство за обида и дискриминация. Във втората група уви попадна и младата ни, но изключително напориста българска хомосексуална гилдия. Това решение на Люксембург е жадувано, изстрадано, сбъднатата молитва от векове на сексуално нестандартните човеци, и постановява, че: „Преживелият партньор на лице от същия пол има право на пенсия за вдовец!”
Кофти шанс
хилядолетия е било да се родиш със сбъркано либидо. Такива хора са били зеклеймявани и жестоко преследвани, макар че този тип сексуални забавления винаги са били любими и широко практикувани точно от обвинителите им. Като се започне от църквата и се стигне до тоталитарните режими от новата ни история. При хегемонията на Хитлер и в първите години на последвалата го в Източна Европа “Диктатура на пролетариата” да си хомосексуалист е било презряно и е подлежало на “криминална регистрация”. Тоталитарната власт е изнудвала хомосексуалистите и ги е използвала за „активните си мероприятия”. Вече над 40 години в Холандия, Германия, Белгия и други европейски държави, хомосексуалните връзки се закрилят, охраняват и гарантират от държавния щаб. Така с около 30% е била снижена криминалната активност, провокирана от тайната на либидото. И у нас дойде лелеяната демокрация, включително и за сексуалните предпочитания на хората. Както при всяка революция и у нас след 1990 г. първо изплуваха посредствеността и простотията.
Чалга, педерастлък и тежък ментемахмурлук
станаха трите стълба на българския демакратичен преход. И се вплетоха зверски. Най-тежко пострадаха искрените хомосексуалисти и откровените пияници, а интелигентните млади хора емигрираха. Пенсионерите яко пъшкаха и протестираха, но сега са основната аудитория на купища предавания с гей-елемент и ги следят с интерес и с чашка украински спирт в ръка. Транспортни работници станаха паркетни лъвове, а “дестинацията Лесбос” се радва на небивал интерес. Никакъв шанс, особено за артистична кариера, не остана за хора без бисексуален елемент в портфолиото им. Но изкривената свободия у нас не означава, че хората с хомосексуална ориентация нямат равни права с останалите. Въпросът е дискутиран глобално от години и на 1 април 2008 г. се стигна до
знаменателно решение на СЕО в Люксембург.
Преюдициалното заключение на съда по делото “Тадао Маруко”( C-267/06), постановено от голям състав, предизвика засилен обществен и правен интерес. Според него, отказът да бъде отпусната пенсия за вдовец на преживелият партньор в хомосексуална двойка, при положение, че такава се отпуска на преживял съпруг или партньор от срещуположния пол, и при положение, че националното право поставя партньорството между лица от един и същ пол в положение, сравнимо с това на съпрузи, представлява дискриминация, основана на сексуалната ориентация, и противоречи на общностното право.
Тадао Маруко сключил „брак“ с дизайнер на театрални костюми.
“Бракът” между лица от един и същи пол, т.нар. Lebenspartnerschaft (“житейско партньорство”), е легализирано в Германия през 2001 г. с приемането на Закона за регистрираното житейско партньорство. След смъртта на партньора му, г н Mаруко отправил искане до пенсионния фонд (в който приживе е бил осигурен партньорът му) да му бъде отпусната пенсия за вдовец. Пенсионният фонд отхвърлил искането с мотива, че уставът му предвижда единствено отпускането на пенсия за вдовец на преживелия съпруг или съпруга, но не и на преживелия партьор от същия пол.
Г н Маруко обжалвал по съдебен ред като се позовал на приетата през 2000 г.от Съвета на Европа Директива 2000/78 относно равното третиране в областта на заетостта и професиите, която забранява дискриминацията, основана, inter alia, на сексуална ориентация във връзка с условия за наемане на работа и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане (чл. 3, пар. 1, б. „в“).
Въпреки, че забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация, в чл. 3, пар. 3 от нея се предвижда, че тя не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила.
Германският съд отправи преюдициално запитване до Люксембург
преди да постанови решение. На първо място СЕО разглежда въпроса дали пенсията за вдовец в главното дело представлява „заплащане“ в смисъла на чл. 141 ДЕО и чл. 3, параграф 1, б. „в“ от Директивата. Подчертава, че е без значение фактът, че пенсията за вдовец се изплаща не на работника, а на преживялото го лице. Тъй като тя се отпуска на основание на трудовото правоотношение между починалия работник и работодателя му и полóжения от последния труд. Като се позовава на собствената си съдебна практика, СЕО постановява, че пенсия за преживяло лице, предвидена в пенсионна схема, която е учредена с колективен трудов договор, представлява „заплащане“, ако се отнася само до особена категория работници, ако зависи пряко от прослуженото време и ако размерът се изчислява въз основа на последната заплата. За да прецени дали конкретната пенсия за вдовец отговаря на тези критерии, СЕО отбелязва, че процесната пенсионна схема е задължителна за творческия състав, нает на работа в германските театри, както и че е финансирана изключително от театралните работници и театрите, от което следва, че осигурените в нея лица са особена категория работници. Добавя, че процесната пенсионна схема произтича от колективен трудов договор, и е добавка към общия режим на социално осигуряване в Германия. Тъй като размерът на пенсията за вдовец се определя от една страна в зависимост от продължителността на осигуряване на работника и от друга страна, въз основа на общия размер на вноските, изплатени по време на осигуряването му, останалите два критеря също са налице и заключава, че въпросната пенсия представлява „заплащане“ в смисъла на чл. 141 ДЕО и чл. 3, параграф 1, б. „в“ от Директивата.
На второ място, СЕО разглежда въпроса дали отказът за отпускане на пенсия за вдовец на преживелия партньор от същия пол представлява дискриминация, основана на сексуалната му ориентация. Той подчертава, че от 2001 г. Германия признава възможността лицата от един и същ пол да сключват официално и пожизнено партньорство помежду си, т.нар. „житейското партньорство“, без при това да им предоставя правото за сключване на брак, който остава възможен само за лицата от различен пол, като обаче житейското партньорство постепенно се приравнява към брака. По-конкретно,
според чл. 46, пар. 4 от немския Кодекс за социално осигуряване, житейското партньорство е приравнено на брак, що се отнася до пенсията за вдовица или за вдовец.
За разлика от него, уставът на театралния пенсионен фонд позволява отпускането на такава пенсия само на преживелите съпрузи, но не и на преживелите партньори от същия пол. Съдът на ЕО заключава, че последните се оказват в по-неблагоприятно положение от преживелите съпрузи и заключава, че това създава пряка дискриминация, основана на сексуална ориентация по смисъла на член 1 и член 2, параграф 2, б.“а“ от Директива 2000/78. Решението на Люксембург е от изключителна важност за осигурителните права на хомосексуалните двойки, но
СЕО остава доста внимателен при формулиране мотивите на решението си.
Това се дължи главно на две причини. От една страна, ЕС не е компетентен да законодателства по отношение на семейното положение на лицата, тъй като тази компетентност остава, поне към настоящия момент, в изключителната компетентност на държавите-членки. От друга страна, съществуват големи различия в правното положение на хомосексуалните двойки в Европа. Така например, в Испания, Холандия и Белгия, лица от един и същ пол могат да сключват пълноправен брак помежду си по същия начин като лицата от различен пол. Те могат да сключват „партньорства“, подобни, но не обезателно идентични на гражданския брак, в Германия, Швеция, Дания, Великобритания, Чехия, Словения, Унгария, Финландия и Португалия. Във Франция и Люксембург пък лицата от един и същ пол могат да сключват помежду си само граждански договори за съжителство.
В други страни-членки на ЕС, като България, Гърция, Ирландия, Полша, Италия, Румъния и др., законът не предвижда
никаква възможност за „узаконяване“ на съжителството на лица с еднакъв пол.
Именно поради тези две причини, Съдът в Люксембург изрично уточнява, че решението му се прилага дотолкова, доколкото националното право придава сходен правен статут на брака и партньорството между лица с еднакъв пол. Така решението му ще има сериозни правни последици за пенсионните осигурителни схеми на много европейски държави. То обаче с нищо не засяга осигурителните права на хомосексуалните двойки в страни като България, които не признават подобно партньорство, до момента в който тези страни не „легализират“ съжителството между лица с еднакъв пол.
Нов почерк в родните гей-скандали.
Дни след произнасянето на върховните евромагистрати в Люксембург у нас се разрази поредния гей-скандал в жълтата преса. На мушката бяха поставени министър председателят Сергей Станишев и проятелката му журналистката Елена Йончева. На пръв поглед нищо ново, след 1990 г политици от всякакъв ранг бяха нарочвани за обратни. Но тогава това бе творчество на политическите опоненти и целеше да дискредитира авторитета на противника. А днешната сага намирисва на вътрешнопартийна игричка активирана от откровени социалисти. В пъзела бяха втъкани и други имена от управляващата БСП, включително и нейният евродепутат в Брюксел Кристиян Вигенин. Посланието не е отправено особено коректно, но е повече от ясно – управляващите да предприемат спешни законодателни промени и да поставят родните хомосексуалисти в равностойно положение със събратята им в ЕС.
Еволюция в битката с гейдискриминацията
През 1998 г. СЕО отказва да признае за полова дискриминация отказа на железопътна компания да предостави намаление за пътуване с влак на партньорката на г-жа Грант, служителка на компанията, при положение че такова намаление се полага на съпрузите или партньорите от различен пол (дело С-249/96, Grant) с мотива, че същият отказ може да бъде противопоставен и на лице от мъжки пол, което съжителства с лице от същия пол и следователно това не представлява дискриминация, основана на пола. Съдът обаче добавя, че „тогавашното състояние на общностното право“ не позволявало да бъде постановено друго решение по същество и изрично подчертава, че единствено законодателят е компетентен да уреди подобни положения.
В края на 2000 г. Съветът на Европа приема Директива 2000/78 относно равното третиране в областта на заетостта и професиите, която забранява дискриминацията, основана, inter alia, на сексуална ориентация във връзка с условия за наемане на работа и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане (чл. 3, параграф 1, б. „в“).
През 2006 г., СЕО постановява знаково решение като отсъжда, че отказът на националните власти да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, сменило пола си от мъжки на женски и навършило законоустановената пенсионна възраст за лица от женски пол, е в нарушение на принципа на равенство между половете (дело С-423/04, Richards).
Кофти шанс
хилядолетия е било да се родиш със сбъркано либидо. Такива хора са били зеклеймявани и жестоко преследвани, макар че този тип сексуални забавления винаги са били любими и широко практикувани точно от обвинителите им. Като се започне от църквата и се стигне до тоталитарните режими от новата ни история. При хегемонията на Хитлер и в първите години на последвалата го в Източна Европа “Диктатура на пролетариата” да си хомосексуалист е било презряно и е подлежало на “криминална регистрация”. Тоталитарната власт е изнудвала хомосексуалистите и ги е използвала за „активните си мероприятия”. Вече над 40 години в Холандия, Германия, Белгия и други европейски държави, хомосексуалните връзки се закрилят, охраняват и гарантират от държавния щаб. Така с около 30% е била снижена криминалната активност, провокирана от тайната на либидото. И у нас дойде лелеяната демокрация, включително и за сексуалните предпочитания на хората. Както при всяка революция и у нас след 1990 г. първо изплуваха посредствеността и простотията.
Чалга, педерастлък и тежък ментемахмурлук
станаха трите стълба на българския демакратичен преход. И се вплетоха зверски. Най-тежко пострадаха искрените хомосексуалисти и откровените пияници, а интелигентните млади хора емигрираха. Пенсионерите яко пъшкаха и протестираха, но сега са основната аудитория на купища предавания с гей-елемент и ги следят с интерес и с чашка украински спирт в ръка. Транспортни работници станаха паркетни лъвове, а “дестинацията Лесбос” се радва на небивал интерес. Никакъв шанс, особено за артистична кариера, не остана за хора без бисексуален елемент в портфолиото им. Но изкривената свободия у нас не означава, че хората с хомосексуална ориентация нямат равни права с останалите. Въпросът е дискутиран глобално от години и на 1 април 2008 г. се стигна до
знаменателно решение на СЕО в Люксембург.
Преюдициалното заключение на съда по делото “Тадао Маруко”( C-267/06), постановено от голям състав, предизвика засилен обществен и правен интерес. Според него, отказът да бъде отпусната пенсия за вдовец на преживелият партньор в хомосексуална двойка, при положение, че такава се отпуска на преживял съпруг или партньор от срещуположния пол, и при положение, че националното право поставя партньорството между лица от един и същ пол в положение, сравнимо с това на съпрузи, представлява дискриминация, основана на сексуалната ориентация, и противоречи на общностното право.
Тадао Маруко сключил „брак“ с дизайнер на театрални костюми.
“Бракът” между лица от един и същи пол, т.нар. Lebenspartnerschaft (“житейско партньорство”), е легализирано в Германия през 2001 г. с приемането на Закона за регистрираното житейско партньорство. След смъртта на партньора му, г н Mаруко отправил искане до пенсионния фонд (в който приживе е бил осигурен партньорът му) да му бъде отпусната пенсия за вдовец. Пенсионният фонд отхвърлил искането с мотива, че уставът му предвижда единствено отпускането на пенсия за вдовец на преживелия съпруг или съпруга, но не и на преживелия партьор от същия пол.
Г н Маруко обжалвал по съдебен ред като се позовал на приетата през 2000 г.от Съвета на Европа Директива 2000/78 относно равното третиране в областта на заетостта и професиите, която забранява дискриминацията, основана, inter alia, на сексуална ориентация във връзка с условия за наемане на работа и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане (чл. 3, пар. 1, б. „в“).
Въпреки, че забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация, в чл. 3, пар. 3 от нея се предвижда, че тя не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила.
Германският съд отправи преюдициално запитване до Люксембург
преди да постанови решение. На първо място СЕО разглежда въпроса дали пенсията за вдовец в главното дело представлява „заплащане“ в смисъла на чл. 141 ДЕО и чл. 3, параграф 1, б. „в“ от Директивата. Подчертава, че е без значение фактът, че пенсията за вдовец се изплаща не на работника, а на преживялото го лице. Тъй като тя се отпуска на основание на трудовото правоотношение между починалия работник и работодателя му и полóжения от последния труд. Като се позовава на собствената си съдебна практика, СЕО постановява, че пенсия за преживяло лице, предвидена в пенсионна схема, която е учредена с колективен трудов договор, представлява „заплащане“, ако се отнася само до особена категория работници, ако зависи пряко от прослуженото време и ако размерът се изчислява въз основа на последната заплата. За да прецени дали конкретната пенсия за вдовец отговаря на тези критерии, СЕО отбелязва, че процесната пенсионна схема е задължителна за творческия състав, нает на работа в германските театри, както и че е финансирана изключително от театралните работници и театрите, от което следва, че осигурените в нея лица са особена категория работници. Добавя, че процесната пенсионна схема произтича от колективен трудов договор, и е добавка към общия режим на социално осигуряване в Германия. Тъй като размерът на пенсията за вдовец се определя от една страна в зависимост от продължителността на осигуряване на работника и от друга страна, въз основа на общия размер на вноските, изплатени по време на осигуряването му, останалите два критеря също са налице и заключава, че въпросната пенсия представлява „заплащане“ в смисъла на чл. 141 ДЕО и чл. 3, параграф 1, б. „в“ от Директивата.
На второ място, СЕО разглежда въпроса дали отказът за отпускане на пенсия за вдовец на преживелия партньор от същия пол представлява дискриминация, основана на сексуалната му ориентация. Той подчертава, че от 2001 г. Германия признава възможността лицата от един и същ пол да сключват официално и пожизнено партньорство помежду си, т.нар. „житейското партньорство“, без при това да им предоставя правото за сключване на брак, който остава възможен само за лицата от различен пол, като обаче житейското партньорство постепенно се приравнява към брака. По-конкретно,
според чл. 46, пар. 4 от немския Кодекс за социално осигуряване, житейското партньорство е приравнено на брак, що се отнася до пенсията за вдовица или за вдовец.
За разлика от него, уставът на театралния пенсионен фонд позволява отпускането на такава пенсия само на преживелите съпрузи, но не и на преживелите партньори от същия пол. Съдът на ЕО заключава, че последните се оказват в по-неблагоприятно положение от преживелите съпрузи и заключава, че това създава пряка дискриминация, основана на сексуална ориентация по смисъла на член 1 и член 2, параграф 2, б.“а“ от Директива 2000/78. Решението на Люксембург е от изключителна важност за осигурителните права на хомосексуалните двойки, но
СЕО остава доста внимателен при формулиране мотивите на решението си.
Това се дължи главно на две причини. От една страна, ЕС не е компетентен да законодателства по отношение на семейното положение на лицата, тъй като тази компетентност остава, поне към настоящия момент, в изключителната компетентност на държавите-членки. От друга страна, съществуват големи различия в правното положение на хомосексуалните двойки в Европа. Така например, в Испания, Холандия и Белгия, лица от един и същ пол могат да сключват пълноправен брак помежду си по същия начин като лицата от различен пол. Те могат да сключват „партньорства“, подобни, но не обезателно идентични на гражданския брак, в Германия, Швеция, Дания, Великобритания, Чехия, Словения, Унгария, Финландия и Португалия. Във Франция и Люксембург пък лицата от един и същ пол могат да сключват помежду си само граждански договори за съжителство.
В други страни-членки на ЕС, като България, Гърция, Ирландия, Полша, Италия, Румъния и др., законът не предвижда
никаква възможност за „узаконяване“ на съжителството на лица с еднакъв пол.
Именно поради тези две причини, Съдът в Люксембург изрично уточнява, че решението му се прилага дотолкова, доколкото националното право придава сходен правен статут на брака и партньорството между лица с еднакъв пол. Така решението му ще има сериозни правни последици за пенсионните осигурителни схеми на много европейски държави. То обаче с нищо не засяга осигурителните права на хомосексуалните двойки в страни като България, които не признават подобно партньорство, до момента в който тези страни не „легализират“ съжителството между лица с еднакъв пол.
Нов почерк в родните гей-скандали.
Дни след произнасянето на върховните евромагистрати в Люксембург у нас се разрази поредния гей-скандал в жълтата преса. На мушката бяха поставени министър председателят Сергей Станишев и проятелката му журналистката Елена Йончева. На пръв поглед нищо ново, след 1990 г политици от всякакъв ранг бяха нарочвани за обратни. Но тогава това бе творчество на политическите опоненти и целеше да дискредитира авторитета на противника. А днешната сага намирисва на вътрешнопартийна игричка активирана от откровени социалисти. В пъзела бяха втъкани и други имена от управляващата БСП, включително и нейният евродепутат в Брюксел Кристиян Вигенин. Посланието не е отправено особено коректно, но е повече от ясно – управляващите да предприемат спешни законодателни промени и да поставят родните хомосексуалисти в равностойно положение със събратята им в ЕС.
Еволюция в битката с гейдискриминацията
През 1998 г. СЕО отказва да признае за полова дискриминация отказа на железопътна компания да предостави намаление за пътуване с влак на партньорката на г-жа Грант, служителка на компанията, при положение че такова намаление се полага на съпрузите или партньорите от различен пол (дело С-249/96, Grant) с мотива, че същият отказ може да бъде противопоставен и на лице от мъжки пол, което съжителства с лице от същия пол и следователно това не представлява дискриминация, основана на пола. Съдът обаче добавя, че „тогавашното състояние на общностното право“ не позволявало да бъде постановено друго решение по същество и изрично подчертава, че единствено законодателят е компетентен да уреди подобни положения.
В края на 2000 г. Съветът на Европа приема Директива 2000/78 относно равното третиране в областта на заетостта и професиите, която забранява дискриминацията, основана, inter alia, на сексуална ориентация във връзка с условия за наемане на работа и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане (чл. 3, параграф 1, б. „в“).
През 2006 г., СЕО постановява знаково решение като отсъжда, че отказът на националните власти да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, сменило пола си от мъжки на женски и навършило законоустановената пенсионна възраст за лица от женски пол, е в нарушение на принципа на равенство между половете (дело С-423/04, Richards).
