vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 06-10-2012 г.
Правото на ЕС застана зад глобализацията
Свободата на установяване в Европейския съюз надделя в битката между правата на хипермаркетите и защитата на икономическите интереси на търговците на дребно в държавите – членки. Това „отсече“ с решението си от 24 март 2011 г. върховната правораздавателна институция на Европейския съюз – Съдът в Люксембург. А именно:
„Държавата членка не може да постави откриването на големи търговски обекти в зависимост от икономически съображения като въздействието на тези обекти върху присъстващите на пазара търговци на дребно или пазарния дял на предприятието…
Подобни съображения не могат да обосноват ограничаване на свободата на установяване.“
Повод за решението е иск на Европейската комисия срещу Испания за неизпълнение на задълженията й по отношение правилата на ЕС, свързани със свободата на установяване. И по-специално на територията на Каталуния, където са определени правила за откриване на голям търговски обект: „За откриването на голям търговски обект на територията на автономна област Каталуния се прилага режим на предварително разрешение, при който зоните, в които могат да се откриват нови обекти, и търговските площи на тези обекти са ограничени. Освен това разрешение за нови търговски обекти се издава само след като се провери, че откриването на съответните обекти няма да окаже въздействие върху присъстващите на пазара дребни търговци“.
Мотивите на Съда на Европейския съюз:
Спорната правна уредба ограничава свободата на установяване и така затруднява или възпрепятства операторите от други държави членки да упражняват дейност на територията на автономна област Каталуния, поради което е пречка за установяването им на испанския пазар.
Съдът обаче припомня, че ограничение на свободата на установяване като разглежданото може да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, при условие че те могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Сред тези императивни съображения са и опазването на околната среда, териториалното и селищното устройство и защитата на потребителите. За сметка на това целите от чисто икономическо естество не могат да представляват императивно съображение от общ интерес. След като припомня това,
Съдът проверява дали някои от разпоредбите на правната уредба могат да бъдат обосновани.
По ограниченията относно местонахождението и размера на големите търговски обекти
Съдът постановява, че Испания не е изпълнила задълженията си, произтичащи от принципа за свободно установяване, като е приела и запазила в сила каталунските разпоредби, които: 1) забраняват създаването на големи търговски обекти извън консолидираните градски зони на определени общини; 2) разрешават изграждането на нови хипермаркети само в окръзите, в които не е налице свръхпредлагане и 3) изискват в такива нови хипермаркети да се реализира не повече от 9 % от оборота от стоките за ежедневно потребление и не повече от 7 % от оборота от другите стоки.
Макар да е вярно, че ограниченията на местоположението и размера на големите търговски обекти изглежда са подходящи средства за осъществяване на изтъкнатите от Испания цели, свързани с териториалното и селищно устройство и с опазването на околната среда, Съдът все пак констатира, че Испания не е посочила достатъчно доказателства във връзка със съображенията, поради които тези ограничения са необходими за постигане на преследваните цели. Следователно предвид липсата на обяснение и значителното въздействие на въпросните ограничения върху възможността за откриване на големи търговски обекти на територията на Каталуния, Съдът счита, че конкретните ограничения относно местонахождението и размера на големите търговски обекти са необосновани.
По условията за получаване на разрешение, необходимо за откриването на големи търговски обекти
В това отношение националната правна уредба задължава публичните органи да вземат предвид съществуващите в съответната зона съоръжения и въздействието на новия обект върху търговската структура на тази зона. Освен това каталунската правна уредба задължава публичните органи да изготвят в процедурата за издаване на разрешение доклад за пазарния дял на лицето, което иска разрешението.
Така чрез тези две изисквания издаването на разрешението е обусловено от спазването на праг на пазарния дял и праг на въздействието върху присъстващите на пазара търговци на дребно, над които не могат да се откриват нови големи търговски обекти. Тъй като тези съображения са от чисто икономическо естество, Съдът приема, че те не могат да се считат за императивни съображения от общ интерес и следователно да обосноват ограничаване на свободата на установяване. Ето защо, що се отнася до изискванията за получаване на необходимото за откриването на големи търговски обекти разрешение, Съдът заключава, че принципът за свободно установяване не допуска националните и каталунските разпоредби, които изискват спазването на прагове по отношение, от една страна, на пазарния дял на предприятието, което иска да му бъде издадено разрешение, и, от друга страна, на въздействието на новия обект върху присъстващите на пазара търговци на дребно.
Накрая, в процедурата за издаване на необходимото за откриването на големи търговски обекти разрешение, правната уредба изисква консултиране с комисията за търговските съоръжения, която трябва да изготви доклад, в който да вземе предвид по-конкретно териториалното и селищно устройство и опазването на околната среда. По този въпрос Съдът счита, че принципът за свободно установяване не допуска каталунската разпоредба, която урежда състава на комисията за търговските съоръжения по такъв начин, че в нея да са представени интересите на присъстващите на пазара търговци на дребно, но не и интересите на сдруженията за опазване на околната среда и за защита на потребителите.
Свободата на установяване в Европейския съюз надделя в битката между правата на хипермаркетите и защитата на икономическите интереси на търговците на дребно в държавите – членки. Това „отсече“ с решението си от 24 март 2011 г. върховната правораздавателна институция на Европейския съюз – Съдът в Люксембург. А именно:
„Държавата членка не може да постави откриването на големи търговски обекти в зависимост от икономически съображения като въздействието на тези обекти върху присъстващите на пазара търговци на дребно или пазарния дял на предприятието…
Подобни съображения не могат да обосноват ограничаване на свободата на установяване.“
Повод за решението е иск на Европейската комисия срещу Испания за неизпълнение на задълженията й по отношение правилата на ЕС, свързани със свободата на установяване. И по-специално на територията на Каталуния, където са определени правила за откриване на голям търговски обект: „За откриването на голям търговски обект на територията на автономна област Каталуния се прилага режим на предварително разрешение, при който зоните, в които могат да се откриват нови обекти, и търговските площи на тези обекти са ограничени. Освен това разрешение за нови търговски обекти се издава само след като се провери, че откриването на съответните обекти няма да окаже въздействие върху присъстващите на пазара дребни търговци“.
Мотивите на Съда на Европейския съюз:
Спорната правна уредба ограничава свободата на установяване и така затруднява или възпрепятства операторите от други държави членки да упражняват дейност на територията на автономна област Каталуния, поради което е пречка за установяването им на испанския пазар.
Съдът обаче припомня, че ограничение на свободата на установяване като разглежданото може да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, при условие че те могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Сред тези императивни съображения са и опазването на околната среда, териториалното и селищното устройство и защитата на потребителите. За сметка на това целите от чисто икономическо естество не могат да представляват императивно съображение от общ интерес. След като припомня това,
Съдът проверява дали някои от разпоредбите на правната уредба могат да бъдат обосновани.
По ограниченията относно местонахождението и размера на големите търговски обекти
Съдът постановява, че Испания не е изпълнила задълженията си, произтичащи от принципа за свободно установяване, като е приела и запазила в сила каталунските разпоредби, които: 1) забраняват създаването на големи търговски обекти извън консолидираните градски зони на определени общини; 2) разрешават изграждането на нови хипермаркети само в окръзите, в които не е налице свръхпредлагане и 3) изискват в такива нови хипермаркети да се реализира не повече от 9 % от оборота от стоките за ежедневно потребление и не повече от 7 % от оборота от другите стоки.
Макар да е вярно, че ограниченията на местоположението и размера на големите търговски обекти изглежда са подходящи средства за осъществяване на изтъкнатите от Испания цели, свързани с териториалното и селищно устройство и с опазването на околната среда, Съдът все пак констатира, че Испания не е посочила достатъчно доказателства във връзка със съображенията, поради които тези ограничения са необходими за постигане на преследваните цели. Следователно предвид липсата на обяснение и значителното въздействие на въпросните ограничения върху възможността за откриване на големи търговски обекти на територията на Каталуния, Съдът счита, че конкретните ограничения относно местонахождението и размера на големите търговски обекти са необосновани.
По условията за получаване на разрешение, необходимо за откриването на големи търговски обекти
В това отношение националната правна уредба задължава публичните органи да вземат предвид съществуващите в съответната зона съоръжения и въздействието на новия обект върху търговската структура на тази зона. Освен това каталунската правна уредба задължава публичните органи да изготвят в процедурата за издаване на разрешение доклад за пазарния дял на лицето, което иска разрешението.
Така чрез тези две изисквания издаването на разрешението е обусловено от спазването на праг на пазарния дял и праг на въздействието върху присъстващите на пазара търговци на дребно, над които не могат да се откриват нови големи търговски обекти. Тъй като тези съображения са от чисто икономическо естество, Съдът приема, че те не могат да се считат за императивни съображения от общ интерес и следователно да обосноват ограничаване на свободата на установяване. Ето защо, що се отнася до изискванията за получаване на необходимото за откриването на големи търговски обекти разрешение, Съдът заключава, че принципът за свободно установяване не допуска националните и каталунските разпоредби, които изискват спазването на прагове по отношение, от една страна, на пазарния дял на предприятието, което иска да му бъде издадено разрешение, и, от друга страна, на въздействието на новия обект върху присъстващите на пазара търговци на дребно.
Накрая, в процедурата за издаване на необходимото за откриването на големи търговски обекти разрешение, правната уредба изисква консултиране с комисията за търговските съоръжения, която трябва да изготви доклад, в който да вземе предвид по-конкретно териториалното и селищно устройство и опазването на околната среда. По този въпрос Съдът счита, че принципът за свободно установяване не допуска каталунската разпоредба, която урежда състава на комисията за търговските съоръжения по такъв начин, че в нея да са представени интересите на присъстващите на пазара търговци на дребно, но не и интересите на сдруженията за опазване на околната среда и за защита на потребителите.
