vergil 
И двамата родители – Валентина и Ангел, имат дан за формирането му като личност – бил е отличен ученик, а от гимназията мечтата му е била да стане съдия и то в наказателния процес. Тогава татко му е бил началник на районната следствена служба в Радомир, а след трансформирането на следствието и до днес е заместник районен прокурор в града. И тръгва да я сбъдва. На 17 години става студент в юридическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград. Завършва с отличие и от пролетта на 2004 година е правоспособен юрист. Изключително полезно за днешната му роля и на административен ръководител е, че е завършил следдипломна квалификация финансово-счетоводно и правно управление на фирмата в Института за следдипломна квалификация на Университета за национално и световно стопанство.
Алексов се гмурка в правното поприще първоначално като юрисконсулт в частна фирма, а в края на 2004 г става съдия изпълнител в Райнен съд Радомир. „Тогава ремонтът на сградата още не беше направен и кабинетът ми представляваше едно остъклено пространство като аквариум до стълбището”, спомня си той за прощъпулника в съдебната система.
По това време стартира конкурс за младши съдии, прокурори и следователи. Но Алексов не посяга към ученическата си мечта: „Моят възглед е, че да си съдия е изключително сериозна професия и, за да започнеш да я практикуваш се изисква специфичен натрупан опит”. Кандидатира се само за прокуратурата и следствието и
печели мястото на младши прокурор в Перник
от пролетта на 2005 г. Реално той става прокурор шест месеца по-късно, тъй като е от първия випуск младши магистрати, които задължително трябваше да преминат обучение в НИП (Националния институт на правосъдието). Преподаватели са му били днешният министър на правосъдието Маргарита Попова (б.а. вече вицепрезидент на България) и Иван Петков.
След завръщането си в Перник е определен и за говорител на Окръжната прокуратура в града. Включен е в специализираното звено за борба с организираната престъпност, прането на пари и престъпленията, свързани с еврофондовете. За успешната работа по две наркогрупи, които разпространяваха наркотици в Перник, заедно със своя колежка през 2009 г са номинирани за наградата „Джовани Фалконе”. Престижно отличие, учредено по инициатива на Областния съвет по наркотични вещества в Благоевград. Наградата е на национално ниво и се връчва лично от сестрата на легендарния борец с мафията в Италия Джовани Фалконе.
След младшия мандат Алексов става редови прокурор в Районна прокуратура Перник, като продължава да е говорител на окръжната прокуратура. Междувременно завършва втория випуск на най-престижната магистратура в Софийския университет „Право на Европейския съюз”, организирана от Юридическия факултет на Алма Матер и университета в Нанси, Франция. Дипломите на випускниците бяха връчени лично от премира Бойко Борисов през ноември 2009 година. Министър председателят подчерта, че младите хора с европравна квалификация и грамотност са изключително важни за държавата ни и апелира към кадровиците на съдебната ни система и към шефовете на подопечните му министерства и институции, веднага да се намери работа и да се използват знанията и уменията на новозавършилите магистри.
Пътят към съдийската професия
се отваря за Алексов през 2009 г, когато ВСС започна конкурси чрез атестиране за съдии в районните съдилища. Кандидатства за съдия в Радомир, Перник и София.
Знаейки за амбициите и качествата му, председателката на Окръжния съд в Перник Елена Николова му предложила да издигне неговата кандидатура за овакантения пост на председател на съда в Трън. „Размишлявах цяла нощ дали ще се справя и… приех”, си спомня сбъдването на мечтата си Михаил.
Предизвикателствата към административния ръководител
са нещо доста по-различно от ролята на съдията. Изискват допълнителни умения, поглед и много хъс. И те не липсват на младия магистрат. Първото, с което се е захванал е да превърне местната съдебна сграда в един по-съвременен храм на правосъдието. По неясни причини през 1966 година на съдебната сграда (построена през 1946 г) е бил надстроен трети етаж и до март тази година е бил използван за жилища на крайно нуждаещи се. А те в Трън са основно роми преселници от цяла България. Доста странна симбиоза!? По инициатива на новия председател на съда, кметът Станислав Николов, който също е млад човек, първи мандат и новатор за общината, веднага върна последния етаж на магистратурата и вече цялата сграда е собственост на Министерство на правосъдието. Средствата за ремонт са скромни, но в момента се работи усилено върху покрива, който тече, смяна на дограмата и възстановяване на рушащата се фасада, а на партера ще бъде изграден съвременен информационен център и регистратура. Алексов е амбициран да се сканират всички материали по делата и да се качат на сайт на съда, като модел за подражание му е сайтът на Върховния административен съд, който се смята за най-добрия в българските съдилища. Това ще облекчи особено адвокатите, които са предимно от Перник и София. Така те ще могат да се запознават с материалите по делата по интернет без да ходят нарочно да ги четат в Трън. Ще се намалят и разходите на местните хора за командировъчни на процесуалните им представители. Тъй като няма щат за системен администратор в съда, със задачата се е заел лично председателят Алексов с безвъзмездната помощ на свои приятели.
Дамата на сърцето си
Алексов също открива по пътя си в правото. Тривиален е поводът за запознанството му с Антония Атанасова през 2008 година. Приятел помолил Михаил като врял и кипял в изпитите за младши магистрати да помогне на Антония при начинанието й да кандидатства за младши съдия. Опитът е повече от успешен, а пламнала и любовта. Антония е младши съдия, също в пограничен район, но на 600 километра от любимия човек – в Окръжен съд Силистра. Отношенията им са доказателство, че няма граници за любовта – всеки уикенд са заедно. Пътуването по дестинацията Трън-Силистра не стряска влюбените. Имат сериозни планове за общо бъдеще, но когато напреднат в кариерата и се стопи дистанцията между работните им места. (б.а. към днешна дата двамата вече са съпрузи и живеят в Радомир, където Антония е командирована като районен съдия).
Оценката на Големите
Предлагаме ви част от стенограмата на ВСС при избора на Михаил Алексов с 20 гласа За, 0 – Против и 0 – Въздържали се:
„Радка Петрова: Мишо просто е едно бижу и Прокуратурата може само да съжалява, че изпуска такъв кадър, но лично аз смятам, че в съда трябва да отидат най-добрите.
Маргарита Попова: А в прокуратурата да останат … ? (оживление, възгласи). Заповядайте (към председателя на ВКС).
Лазар Груев: Благодаря на главния прокурор и въобще на Прокуратурата, че са отгледали такъв кадър.
Борис Велчев: Мерси!”
Трън – възход, падение и възкресение
Трънският край е пример как един от най-будните центрове на българщината след Освобождението стигна до най-слабонаселената и бедна община в годините на демократичния преход.
С указ на Княз Александър Батенберг през 1879 г. в Трън е създаден окръжен съд, който е бил един от най-големите в младата ни държава. Той е действал като втора инстанция на обжалвани решения на мировите съдилища в Трънска, Брезнишка и Царибродска околии, както е разглеждал и по-големите наказателни и граждански дела.
В района кипи активен обществен и икономически живот, издават се местни вестници, роят се културно-просветни дружества. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. местното население проявява чудеса от храброст. През 1898 г. в Трън е създадено първото в страната Сградостроително професионално училище. По това време само градът наброява 2 107 жители, има 380 къщи, 2 буйни чешми, 4 фурни, 38 кръчми, хотел, основно и класно училище и болница. Същата година в съда е разкрито фирмено отделение за регистрация на търговски и индустриални фирми, и на сдружения с идеална цел.
Първият удар е през 1919 г., когато с подписване на Ньойския договор от Трънско са откъснати 17 села, а три са разделени на две и са присъединени към Сърбо-хърватското кралство. Статутът на трънския съд е „свит” на околийски до 1939 г. го преструктурират в областен за Трънската, Брезнишката и части от Радомирската и Сливнишката околии. Областният съд съществува до 1949 г, когато е преобразуван в Околийски към Софийски областен съд. През 1959 год. със създаването на Димитровски (от януари 1962 год. Пернишки) окръг в Трън остава да действа Народен съд, който от 1962 г. е трансформиран в Районен съд. Обслужва един град и 51 села и е подчинен административно на Окръжен съд – Перник.
Известен факт е, че дългогодишният ни партиен и държавен вожд Тодор Живков недолюбваше легендарния партизански командир Славчо Трънски. Израз на хладните му чувства бе, че трънският край бе изваден от плановете на Партията за индустриална социалистическа революция. В резултат младите хора бяха принудени да напуснат родните места и да търсят работа в Перник и София. Общината се обезлюди и застаря, а по повелята на тогавашната държавна политика в граничния регион бяха заселени роми от всички краища на страната. В годините на демократичния преход безработицата достигна страховити размери със закриване и на малкото дребни държавни предприятия.
Последва и небивал крах на нравствеността в годините на икономическото ембарго, наложено от Съвета за сигурност на ООН над Сърбия и Черна гора. Безработното местно население масово започна да се изхранва с контрабанда предимно на бензин и нафта към западната ни съседка. Полетата спряха да се обработват, а животновъдството умря. Когато войната в Югославия приключи, имаше хора, които искрено плачеха, че са си загубили „поминъка”. Но градивният дух на трънчанина не загина. Особено след избирането на Станислав Николов за кмет през 2007 г. общината кипи от проекти за превръщането й в привлекателна туристическа дестинация. Всички предпоставки са налице и то благодарение на неглижираното отношение на Тато към региона. Неотдавна бе публикувано изследване на екип от скандинавски учени, според което котловината Знеполе (между Трън и границата при село Стрезимировци), е най-екологично чистата в Европа.
БЛИЦ
Съдия Михаил Алексов:
Хора от практиката те учат на практика
Какво ви впечатли в Трънския край, който не ви е роден?
Великолепната природа. Районът е населен с будни хора, които са запазили до голяма степен своята патриархалност. А невероятното им чувство за хумор, примесено с неповторимия местен диалект създава изключително колоритна картина. Удоволствие е да общуваш с местните, философията им е толкова оригинална и разбираш куп истини само от един непринуден разговор.
Удовлетворен ли сте от поста си и работата?
Постът, който заех е голямо предизвикателство, тъй като все още се намирам в началото на своята кариера. Професията на съдията винаги ме е привличала със своята отговорност и справедливост, със своята човечност и способност да приложиш закона по възможно най-добрия и справедливия начин. Защото правото е изкуство на доброто и справедливото, а то не би могло да се случи без фигурата на съдията.
Благодарен съм на Председателя на Окръжен съд гр. Перник – госпожа Елена Николова, че ме предложи и на Висшия съдебен съвет, че ми гласува доверие и ме избра за председател на Трънския съд и ще бъда безкрайно удовлетворен, ако мога да оправдая това доверие и в края на мандата да отчета като успешно свършено това, което съм запланувал да направя. Съдът е правораздавателна институция, която разрешава споровете между гражданите и трябва да бъде близо до тях, да бъде достъпен. Поставил съм си задача съдът да отговори на стандартите на Програмата за развитие на съдебната система, така че хората да знаят какво ще се случи когато потърсят правосъдие – в какви срокове ще им бъде решен въпросът, да са информирани за естеството на дейностите, които се извършват в съда, за своите права като участници в различните съдебни процедури и т.н.
Трънската община е най-бедната, а същевременно и то в период на криза, битовите престъпления – особено кражбите, са много по-малко отколкото в други региони. На какво се дължи?
Селата са отдалечени от общинския център и са слабо населени. Предимно от хора над средната възраст, но с будно гражданско самосъзнание. Когато имат дела редовно се отзовават, въпреки че единтвеният обществен превоз е автобусния, който в повечето случаи е през големи интервали. Имат уважение към съдебната институция. Действително не се наблюдава увеличаване на наказателните дела за извършени битови престъпления и през настоящата година. Личното ми мнение, базирано не на специализирано изследване, а на усещането ми е, че това се дължи на остатъчната патриархалност на населението и развитата способност да живее в тежки условия – от край време животът тук е бил труден и хората са свикнали да живеят трудно, но достойно (мнозинството от тях).
В същност безработицата е големия проблем!?
Защото няма функционираща промишленост. Но от този сериозен проблем към настоящия момент се цели да бъде извлечен позитивен ефект. Предприета е инициатива за превръщане на общината в туристически център. Липсата на промишлено производство, както и фактът, че дълги години Трънско е било в граничната зона и свободния достъп е бил ограничен и контролиран, са запазили прекрасната природа в околността. Изключително съчетание на девствени гори, тишина и чист въздух. В района са и очарователното ждрело на река Ерма, Музеят на киселото мляко – откривателят на лактобациликус булгарикус д-р Стамен Григоров е от село Извор, Музеят на бусинската керамика, известна в цял свят, както и множество църкви, включително и скалният параклис „Света Петка”. Вече има подписано споразумение между президентите на България и Сърбия за откриване на втори граничен контролно пропусквателен пункт Банкя-Петачинци, освен този на Стрезимировци. Идеята е да се даде възможност на туристите, посещаващи Трънския край, да имат възможност лесно и бързо да влязат на сръбска територия и да разгледат множеството погранични културни и природни забележителности, същото е относимо и за сръбските туристи. Кметът Станислав Николов е изключително инициативен, за няколко години буквално промени облика на града, изцяло са реновирани сградата на общината, градският площад, сградата на строителната гимназия, пътят към ждрелото, създадена е еко-пътека. Открит е модерен спа-хотелски комплекс в центъра. Тоест инициативата за превръщане на общината в туристически център е не само идея, а и се реализира. Непрекъснато нараства интересът към закупуване на къщи в района, включително от чужденци. От май до октомври населението на общината сериозно се увеличава.
Как гледате на идеята за категоризация на съдилищата? Не звучи ли сякаш хората в малките градчета ще получават втора категория правораздаване?
Идеята бе доста обсъждана в публичното пространство още през миналата година, но така и не стана ясно каква всъщност е тя. Дали съдилищата да се категоризират според района, който обслужват и това да е в зависимост от броя на делата, които се разглеждат в даден съд или да зависи и от други критерии. В крайна сметка, струва ми се правилна стратегията на Висшия съдебен съвет за определяне на средната натовареност на всеки съд поотделно и на всички съдилища в национален мащаб, като се прецени къде натовареността е по-малка от средната и къде е по-голяма. Но за да стане това е необходимо да се определи колко и какви дела е нормално да разглежда един съдия месечно, а това досега не е станало. Мисля, че в най-скоро време ще бъде факт и ще позволи да се прецени къде има нужда да се разкрият повече съдийски щатове и, съответно, къде има необходимост от съкращаване, за да няма явно несъответствие между броя и тежестта на разглежданите дела и броя на съдиите в отделните райони. Предвид на това изцяло адмирирам и подкрепям становището на ВСС за промяна на Закона за съдебната власт, и при съгласие на двамата административни ръководители съдия от едно ниво да бъде преместен без конкурс, при изразено съгласие и от него, в друг съд на същото ниво. Дори абстрахирайки се от посоченото за решаване на кадровия проблем и натовареността, намирам, че тази промяна би дала възможност за бързина при обезпечаване на кадрови затруднения в едни съдилища и в същото време пълно използване на потенциала на съдиите от по-слабо натоварените съдилища. Тази идея е значително по-добра в сравнение с идеята за категоризиране на съдилищата, и редукция на размера на възнагражденията на магистратите и служителите. От една страна намаляването на заплащането би демотивирало едните да работят качествено, а от друга увеличаването на заплатите на съдиите и служителите в натоварените съдилища, няма да реши проблема със свръхнатовареността и забавянето на делата.
Какво е отношението ви към въвеждането на специализирани съдилища за организираната престъпност?
Идеята трябва много внимателно да се обмисли преди да се пристъпва към реализирането й в параметрите, в които тя се обсъжда в обществото, за да не се окаже, че се създава извънреден съд, който е забранен изрично от Конституцията ни. Административните съдилища също са специализирани съдилища, но проблемът е дали може да се създаде отделен съд само за определени видове престъпления – във всички случи решението за това следва да се вземе след широка обществена дискусия и становище на юристи-конституционалисти. Едно буквално копиране на работещия в Кралство Испания модел намирам, че не би постигнало същите резултати, защото следва да бъдат отчетени националните особености и целите на институцията в едната и другата държава.
Какво ви накара да завършите магистратура по Право на Европейския съюз?
На един семинар в Перник, организиран от д-р Атанас Семов и проф. Юлия Захариева,
усетих необходимостта да се познават европейските норми, за да може да си добър юрист и магистрат в България. Регламентите и директивите на ЕС имат непосредствена приложимост и директен ефект у нас като държава членка. При кулизия между българското и общностното законодателство трябва да се приложи общностното. Не може един юрист да не познава общностното право, защото би се допуснала голяма грешка. След магистратурата почувствах увереност, че това, което съм получил и от двете учебни заведения – Юридическия факултет в Благоевград и Софийския университет, е достатъчно, за да мога да изпълнявам задълженията си както на национален, така и на общностен съдия. И реших, че е дошъл моментът да се кандидатирам за съдия, а предизвикателството стана още по-голяма след номинирането и избора ми за председател на Районния съд в Трън.
В този ред на мисли, как приемате стратегията, предлагана от министър Маргарита Попова, че реформата на съдебната система трябва да започне от юридическите факултети?
Юридическото образование в страната е на изключително ниво, но чисто теоритично. Обучението дава много, но не дава всичко. Споделям мнението на министър Попова, че е необходима промяна. Нужно е повече време за практическо обучение на студентите, което в момента не се случва, а правото е съчетание на теория и практика и без практика теорията си остава неприложима. Затова се налага и задължителното обучение в Националния институт за правосъдие на младши магистратите, където идеята е хора от практиката да те учат на практика, а не преподаватели в учебните заведения. Дори след обучението в НИП аз съм се учил от колегите в прокуратурата и продължавам. От по-опитните се учиш на занаят, краде се занаят.
Усещате ли сблъсък на поколенията при магистратите, какъвто яростно кипи например в адвокатурата?
Не усещам конфликт, а напротив. Тотално съм за приемствеността, защото практиката учи.
Имате ли извънслужебни интереси, хобита?
Нямам способности в областта на изкуствата. Като хоби, но не маниакално, ми е риболовът и то по-скоро като начин да релаксираш сред природата. На десетина километра от Трън е язовир Ярловци – уникално място, особено рано сутрин, като започне да се вдига мъглата, усещането е магическо.
Какви са амбициите ви за бъдеща кариера – в магистратурата, адвокатурата, политиката?
Сбъднах ученическата си мечта – вече съм съдия. Но смятам, че човек винаги трябва да има мечти и цели. Искам да създам сплотено семейство, което да отгледа будни деца. О, имам си и нова мечта в професионален план! След като можах да посетя сградата на Съда на Европейския съюз в Люксембург и да усетя атмосферата, си помислих – това е мястото, на което искам да работя… След като се докажа като национален съдия.
