vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 08.09.2012 г.
Небивал труд в деня на труда 1-ви май 2010 г – и то в събота, кипя в храма на Темида в София – неотразимата ни Съдебна палата. Поводът бе, че за първи път столицата ни стана домакин на финалите на най-престижното състезание по право на Европейския съюз за студенти от Централна и Източна Европа, което се организира всяка пролет от университета в Кеймбридж и Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Изборът на София за домакин не бе случаен – от 2008-ма година българските студенти започнаха да налагат модата в европейското право, когато тимът на Юридическия факултет на Софийския университет стана абсолютен шампион. През миналата година за първи път класирахме на финалите два отбора – от Алма Матер и от УНСС, които заеха съответно 4-то и 8-мо място. И този път спазихме традицията за висока представителност на финалите с два отбора – отново от Софийския университет и УНСС. Тимът на Софийския университет премина кръга на елиминации и малко не му достигна да се класира за големия финал. Горещият сблъсък бе между младите кандидат юристи на Латвия (която три пъти е била шампион) и дебютантите от Малта. Разрази се тричасова европравна битка между севера и юга в Аулата на Софийския университет на 2-ри май следобед, и новаците безапелационно грабнаха титлата. Нашите тимове се представиха достойно, като тимът на Алма Матер достигна до полуфинал, състезателите Боряна Петкова и Теодор Тотев получиха специалния приз за ораторско майсторство.
Самото класиране до финалите на устните прении е изключително достижение.
Турнирът е рожба на легендата в общностното право Лорд Слин от Хедлий, дългогодишен съдия и генерален адвокат в Люксембург, който до смъртта си през миналата година председателстваше съдийското жури. Състезанието отбеляза 15-годишният си юбилей в София, а идеята на Лорд Слин е била да се даде възможност на студентите по право от страните кандидати за членство в ЕС и на новопостъпилите да навлезнат в дебрите на правото на общността, по които колегите им от старите държави се обучават повече от 50 години.
Интересът към предизвикателството нараства лавинообразно през годините. Отбори от над 50 университета влизат в писмената фаза на сблъсъка, а до финала достигат едва 16.
Казусът е изключително сложен и предизвикателен.
Основава се на преюдициалното запитване до Съда на ЕС и е по тема, по която тепърва предстои да се произнасят върховните евромагистрати в Люксембург. А съдийското жури би разтреперило с авторитета си и най-опитните и обиграни юристи. Председател е генералният адвокат в Люксембург Еленор Шарпстън, а неин заместник професор Уилям Корниш от Кеймбридж, който е смятан за най-голямата световна величина в областта на правото на интелктуалната собственост. Останалите членове са професори от реномирани университети в Глазгоу и Флоренция, съдружник в мощната международна адвокатска кантора Клифърд Чанс и реферандери в СЕС в Люксембург между които и ношият представител д-р Александър Корнезов.
Казусът е с игра на думи
Действащите лица и държавите са измислени, но проблемът е по действителен проблем, по който предстои да се произнесе Съдът в Люксембург по отправено му действително преюдициално запитване. Семейството на Атад Етавирп (Atad Etavirp = Private Data – лични данни) от векове е един от най-големите винопроизводители в Сроднепо, държава-членка на ЕС (Sroodnepo = Open doors – Отворени врати). Фамилията е и с внушителен обществен статус – прадядото на Атад Етавирп е избран първият президент на страната, а баща му пък по-късно става министър-председател. От началото на 90-те години обаче виненият бизнес на семейството не върви. Наложило се Атад да преглътне гордостта си и да кандидатства за земеделски субсидии по линия на ЕС от Европейският земеделски гаранционен фонд (EAGF) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EAFRD). Молбата му е разгледана бързо и в рамките на последните години той получава няколко стотици хиляди евро субсидии.
Но с ужас наскоро научил, че министърът на земеделието на Сроднепо планира да публикува на министерския сайт факта, че Атад е получавал субсидии, както и техния размер. Публикуването на всички подробности относно получателите на земеделски субсидии е наложено от разпоредбите на Регламент на Съвета на Европа No 1290/2005 и издаденият въз основа на него Регламент на Европейската Комисия No259/2008 (Регламент 2008). Междувременно Атад научава за съществуването на нов интернет сайт, изграден от Егат Обас (Egat Obas = Sabotage – саботаж), в съседна държава-членка Тропус (Troppus = Support – подкрепа). Целта на сайта е да се привлече вниманието на гражданите на ЕС към общата земеделска политика на съюза и финансовата подкрепа в полза на непечеливши земеделски стопанства. Слуховете твърдят, че името на Атад ще бъде публикувано на челно място в рубриката „Злоупотреби”, заедно с годишния му доход и получените субсидии. Атад се бои, че престижът, репутацията и бизнесът му ще бъдат накърнени, ако се разбере, че бизнесът му се е издържал от европейски помощи. Като член на Сената на Сроднепо Атад се страхува, че това ще унищожи и политическата му кариера, още повече, че към момента има всички шансове да стане следващият министър-председател на страната си.
Така през декември 2009 година Атад Етавирп завежда 2 успоредни дела, като изисква от Върховния съд на Сроднепо да забрани както на министъра на земеделието, така и на Егат Обас публикуването на информация за него. В противен случай, това би нарушило личните му данни, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и от Европейската харта за правата на човека. Егат Обас възразява, че съдът на Сроднепо не е компетентен, понеже международната подсъдност в случай на деликт се определя от Регламент 44/2001 (Брюксел I) и в случая тя ще се определи или според общото правило на чл. 2 на Брюксел I, или според специалното правило на чл. 5 ал. 3 на Брюксел I. Върховният съд на Сроднепо спира и двете дела и отправя преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз със следните въпроси:
Въпрос 1: При иск за клевета или нарушаване на лични права чрез интернет сайт, под думите „мястото, където вредоносното събитие е настъпило“ в чл.5, ал. 3 от Регламента Брюксел I трябва да се разбира:
1. мястото, където е хостингът на интернет сайта и сайтът пуснат в интернет пространството;
2. мястото/местата, където интернет сайтът може да бъде достъпен за определени лица;
или
3. мястото/местата, където ищецът има значителна репутация?
Въпрос 2: Ако и доколкото при определяне на компетентността на съда на държава-членка съгласно чл. 5 ал. 3 от Регламент Брюксел I мястото, където интернет-сайтът може да бъде достъпен от определени лица е релевантно, така че съд на държава членка може да претендира компетентност по смисъла на чл.5 ал. 3 едновременно със съд на друга държава членка, която може да претендира компетентност едновременно по чл. 2 и по чл. 5 ал.3:
1. сезираният съд длъжен ли е да приложи de minimis правилото за съществена връзка между претендираната претърпяна вреда и територията на първата държава?
2. ако да, какви са критериите, които националният съд трябва да съблюдава с оглед да се отговори на изискването на съществена и значителна връзка?
Въпрос 3: Дали Чл. 44а от Регламент 2005 и/или точка 8b на чл. 42(1) на Регламент 2005 и Регламент 2008 са недействителни, защото предоставят прекалено големи правомощия на Комисията при определянето на подробните правила за публикуването на лични данни и не съдържат всичките „съществени елементи” на тези правила?
Въпрос 4: Дали чл. 44а на Регламент 2005 и/или точка 8b на чл. 42(1) на Регламент 2005 и Регламент 2008 са недействителни, защото нарушават чл. 6 (2) от Договора за Европейския съюз, възприет в светлината на чл. 8 („защита на личния и семейния живот”), и чл. 1 от Първия протокол („защита на правото на собственост”) към, Европейската конвенция за защита на правата на човека, и основното право на защита на личния живот и личните данни?
Въпрос 5: До каква степен би се повлиял отговора на Въпрос 4 от факта на влизане в сила на Лисабонския Договор и по конкретно от изменения чрез Лисабонския Договор и понастоящем приложим член 6 от Договора за Европейския Съюз, след като преюдициалното запитване на националния съд е било вече отправено?
Въпрос 6: Има ли право Организацията за фискална прозрачност на Сроднепо СОФТ да представи писмени становища пред Съда на Европейския Съюз по отношение на обстоятелствата по настоящото преюдициално запитване?
Югът се опъна на Севера
От създаването на турнира през 1995 година, в него непрестанно доминират студенти главно от северните европейски държави. Най-титуловани с четири триумфа са полските университети. Наша гордост е, че капитан на тимът, който грабна титлата през 2009 година беше 21-годишната Аделина Прокоп, която е наполовина българка. С по три титли са отборите на университети от Латвия и Чехия. Шампиони по веднъж са ставали Естония, Унгария и Словакия. Първият по-южняшки полъх дойде от Словения през 2003-та. По-горещо стана през 2008-ма с титлата на България. А 2010-та си е направо жега с побадата на студентите от най-южната европейска държава Малта.
Интригата на сблъсъка на арената в София.
До лелеяните финали в София достигнаха 16 отбора от университети в България, Грузия, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Унгария и Чехия. Традиционни участници като Хърватска, Естония и Армения не успяха да класират отбор. По традиция вечерта преди сблъсъка всички участници и съдии бяха приети на коктейл в резиденцията на посолството на Великобритания лично от Негово превъзходителство посланик Стив Уилямс. На моравата в топлия следобед на 30-ти април състезателите се запознаха на чаша вино, стоснаха си ръцете за феърплей и хукнаха към стаите си в хотела, където трескаво продължиха да се готвят цяла нощ. Според нервния статус едни са спали по 5-6 часа, други по 2-3, а трети никак.
Маратонът стартира в 9 часа сутринта на 1-ви май в сградата на Съдебната палата. Участниците бяха посрещнати и поздравени от домакина – председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев. Като познавач на студентската душа в 20-годишната си преподавателска кариера, проф. Груева каза на състезателите, че съзира в погледите им невероятна искра на хъс и амбиция, но ги предупреди, че българите сме много гостоприемни, но в надпреварите сме безкомпромисни. В съботната сутрин сградата на съдебната палата беше невероятна – красива, без суета на граждани и служители и внушаваше величие на храм. Младите чуждестранни юристи бяха единодушни, че не се попадали в по-красива съдебна сграда. Всичко беше повече от истинско.
До вечерта в четири съдебни зали отборите се изправяха един срещу друг ту в ролята на ищци, ту като ответници. На вечерята съдийското жури обяви резултата. Отпадналите осем отбора хукнаха на нощен живот, а о
семте полуфиналисти се заключиха в стаите си и продължиха да се готвят. Прозорецът на тима ни от Алма Матер угасна едва в 5 часа, а в 9 бяха отново на арената. Състезанието продължи с допълнителни въпроси по казуса, а отборите отново бяха в ролите и на ищец и на ответник.
Най-добрите по преценката на журито се срещнаха в двучасов финален сблъсък в Аулата на СУ”Св. Климент Охридски”. Залата бе пълна с публика от студенти и юристи от практиката. Списъкът от въпроси още се разшири, в съдебния състав участва цялото жури. Титлата грабна отборът на дебютанта в състезанието Малта срещу симпатичната тройка от Латвия.
Последва бурен купон на който на равни начала на дансинга се изявиха и студенти и съдии.
Участниците в европравната надпревара бяха приети на 3-ти май на специална церемония в пленарната зала на Народното събрание от неговия председател Цецка Цачева. За блестящата организация голямата заслуга е на Сдружението за Международни Състезания по Право, което наши млади юристи учредиха през лятото на 2009 година.
Ползите
от този 15-годишен турнир са многостранни.
Много често рационални зрънца от свежите идеи на младите хора влизат в бъдещите решения по преюдициални запитвания на Съда на Европейския съюз в Люксембург, които както е известно стават закон за правораздаването на всички държави в съюза. И магистрати и професори си сверяват часовника с пулса на новата реалност, която не търпи консерватизъм.
За младите достижението няма материално измерение, но е невероятен трамплин за бъдещата им кариера. Когато в CV-то им пише че са били финалисти на този престижен форум пред тях се отваря всяка врата. А представители от космополитните адвокатски кантори внимателно следят изявите им и сами започват да ги търсят след дипломирането им.
