Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 03-09-2013 г.
В зората на сезона по родното ни черноморие в материала „Руски инвеститор си иска „Ключ от морето” от ВКС” ви представихме протеста на руски инвеститор срещу седемгодишното протяжно отношение на съдебната ни система относно престъпни действия, с които според управителя на „Фонд за развитие на България“ ЕООД г-н Марк Лиснянски, чрез фалшифициране на подпис им е била отнета собственост за 10 милиона евро върху луксозния курортен комплекс „Ключ от морето” край с. Равда, построен през 2005 г. В края ня месец май 2013 г. г-н Лиснянски подаде касационна жалба пред последната възможна инстанция Върховния касационен съд (ВКС) и обяви: „Това е нашият последен шанс да получим справедливо и безпристрастно решение при спазване законите на Република България”.
В заника на този същия сезон все още нищо не се е случило – дело по жалбата не е насрочено, както и липсва информация за резултат по седемгодишното разследване за измамата. Та след поредния ялов сезон за руския инвеститор потърсихме отново за разговор потърпевшият представител, но все още оптимист, г-н Марк Лиснянски.
В заника на този същия сезон все още нищо не се е случило – дело по жалбата не е насрочено, както и липсва информация за резултат по седемгодишното разследване за измамата. Та след поредния ялов сезон за руския инвеститор потърсихме отново за разговор потърпевшият представител, но все още оптимист, г-н Марк Лиснянски.
Г-н Лиснянски, как и кога разбрахте, че сте загубили инвестицията „Ключ от морето” и респективно „Фонд за развитие на България“ ЕООД ?
Съвсем случайно. Получихме писмо в края на януари 2006 г. от НАП относно ДДС-то, което „Фонд за развитие на България” ЕООД дължи за измамното прехвърляне на комплекс „Ключ от морето” без нашето знание или съгласие. Веднага след като получихме писмото, проверихме статуса на „Фонд за развитие за България” ЕООД и установихме, че нашето дружество Фонд Руска Възможност вече не e вписан като негов едноличен собственик. Бързо разбрахме, че сме станали жертви на измама, която ни е лишила от собствеността ни.
Сезирахте ли прокуратурата за фалшификацията на подписа Ви?
Съгласно изискването на закона веднага подадохме сигнал за осъществената измама в Софийска окръжна прокуратура. Бе образувано досъдебно производство № 9008/2006 на Софийска окръжна прокуратура. Получихме неформален отговор, че осъщественото престъпление е извършено на територията на Бургаска област. Поради това и част от досъдебното производство бе отделено и изпратено там. Края на 2007 г в Бургаска окръжна прокуратура бе образувано досъдебно производство № 7697/2007.
Какъв е резултатът?
В резултат на първоначалния сигнал и отделеното досъдебно производство в София, прокуратурата внесе обвинителен акт в Софийски градски съд спрямо нотариус Слави Крашевски и адвокат Пламен Цветанов Стойновски, вписан към Адвокатска колегия Монтана. Така образуваното дело № 8401/2008 бе единствено относно деяния, осъществени от последните, квалифицирани като документни престъпления.
За останалите престъпни обстоятелства обаче и към днешна дата се води досъдебно производство, без да бъде внесено в съда.
По какво обвинение?
Към момента предварителното обвинение е за осъществено изпиране на пари, организиране на престъпления против финансовата система и за такива, осъществени от организирана престъпна група в предполагаем състав: Живко Димитров Кършовски (председател на кооперация Воин груп), Димитричка Кирилова Милчева (упълномощен представител на Варкесо Ко. Лимитед и приятелка на Живко Кършовски от над 15 години съгласно показания на свидетел), Марио Ангелов Михайлов (мним управител на „Фонд за развитие на България” ЕООД), Пламен Цветанов Стойновски (мним собственик на „Фонд за развитие на България посредством кипърското Роустоун Ко. Лимитед), Георги Василев Георгиев (член на кооперация Воин груп,който е в основата на тази схема, според твърденията на друг член на кооперацията).
Доказването на престъпления, извършени от т.нар. „организирани престъпни групи”, демонстрира от въвеждането на този термин, че е най-тегавата материя за органите на предварителното ни производство – полиция, дознание, следствие и прокуратура.
Напълно сме наясно, че разследвания с подобен обем отнемат продължително време и изискват значителни ресурси – както човешки, така и финансови. Независимо от това, нашето търпение, продължило над 7 години не бе възнаградено, с каквито и да е резултати. Напротив, за този значителен период, единственото, което срещнахме бе бюрокрация, неефиктивност и неефикасност и липсата на адекватни механизми за разследване на подобни наказателни дела. В обобщение на всичко, срещаме пълна липса на решителност и лоша правораздавателна система сред различните нива на българската правосъдна система.
Познавате ли собствениците на кипърското дружество „Роустон Ко. Лимитед”, станало собственик на капитала на „Фонд за развитие на България” ЕООД? Има ли ли сте някакви бизнес отношения с тях?
Считаме, че действителен собственик на Роустоун Ко. Лимитед е Пламен Цветанов Стойновски и Паникос Онуфри, който е също така управител на Варкесо Ко. Лимитед – дружеството, към което е прехвърлен комплекса ни „Ключ от морето”. Не познавам тези лица, не съм ги срещал преди и не съм имал каквито и да е отношения с тях.
Каква е връзката между „Роустон Ко. Лимитед”, кооперация „Воин груп” и последния собственик на „Ключ от морето”„Варкесо Ко. Лимитед”?
Роулстон Ко. Лимитед бе напълно неизвестно ми кипърско дружество до момента, в който установихме, че посредством подправения ми подпис последното е станало едноличен собственик на всички дялове на „Фонд за развитие на България” ЕООД. Същите са били прехвърлени на Роустон посредством подправен подпис на само един от общо тримата управители – реалният титуляр на дяловете Фонд Руска Възможност. Същевременно управителните органи на Роустон Ко. Лимитед напълно съвпадат с тези на Варкесо Ко. Лимитед.
Варкесо е друго кипърско дружество, което вследствие на подправения ми подпис и подмяната на собственика на „Фонд за развитие на България” ЕООД става собственик на комплекс „Ключ от морето”. Действителният собственик на Роулстон и Варкесо е едно и също лице, факт, за който към момента прокуратурата събира доказателства.
Кооперация „Воин груп”, от своя страна, се явява дружеството, което след измамната подмяна на едноличния собственик на капитала на „Фонд за развитие на България” ЕООД първо придобива както комплекса „Ключ от морето”, така и земята, върху която последният е построен. Сделката е осъществена веднага след вписването на подправения ми подпис и подмяната на собствеността и управлението на „Фонд за развитие на България” ЕООД. Самата кооперация „Воин груп” три седмици след придобиването на земята и комплекса прехвърля апартаментите на Варкесо.
В едно от съдебните заседания член на управителния съвет на самата кооперация „Воин груп” – г-н Тодор Пенчев, свидетелства, че знае от законния представител, че кооперацията е била принудена да „закупи” „Ключ от морето” и земята с пари взети назаем от Варкесо Ко. и веднага да прехвърли на почти същата цена всички апартаменти на Варкесо.
Всичко това според мен е ясна индиция, че кооперация „Воин груп” е част от горецитираната схема единствено с цел да затвърди позицията, която в момента се защитава от съда – че всяка една от горепосочените сделки са извършени напълно добросъвестно и като такива – напълно валидно сме лишени от собствеността ни в комплекс „Ключ от морето”.
Каква е ролята на бизнесмена Георги Василев Георгиев? Познавате ли се с него?
Вярваме, че Георги Василев Георгиев, член на кооперация „Воин груп”, е в основата на тази криминална схема, на която инвестицията ни е жертва. Подобни съмнения се допълват от свидетелските показания на друг член на кооперация „Воин груп” – Тодор Пенчев Пенчев. Самият Георги Георгиев сме виждали преди, беше ни представен от Главбулгарстрой като техен представител в Русия. Същият притежаваше 10 % от дяловете по един наш проект, преди да ги изкупим от него 2005 г.
Кои са дружествата и адвоката, за които казахте на пресконференцията, че им е била прехвърлена собствеността на част от апартаментите в „Ключ от морето”?
Относно прехвърлянето на апартаментите от комплекс „Ключ от морето” към момента по-голяма част от тях са прехвърлени на нищо неподозиращи руски граждани, желаещи да придобият ваканционен имот на българското Черноморие. Немалка част от апартаментите са прехвърлени от дружества, в които участва Георги Георгиев – „ЕМ Капитал”, „ГМ Капитал”, на негови и неговите дружества кредитори. В това число влизат строителни компании, адвокат, и даже „Волейболен клуб ЦСКА АД“, в чието управление до неотдавна участваше Георги Георгиев.
През месец май казахте, че ви притеснява поведението на съда на миналите две инстанции. С какво по-точно?
Получихме някои много странни решения от съдилищата на по-долна инстанция. Само за пример искам да дам решението на Апелативен съд – Бургас, което към момента обжалваме пред Върховния касационен съд. Не само, че съдът достига до някои странни заключения, противоречащи на логиката, не допусна поискани от нас свидетели, но и приложи процесуален ред, който е изцяло неприложим по делото. Към това следва да добавя, че
производството пред предходната инстанция – Окръжен съд Бургас, от своя страна продължи 6 години.
В тази ситуация единствената надежда за справедливост лежи в ръцете на Върховния касационен съд. Действително към момента успяхме да си върнем дяловете във „Фонд за развитие на България” ЕООД посредством решение на Софийски градски съд, потвърдено от Софийски апелативен съд и влязло в сила. Това обаче не може да ни възстанови собствеността върху комплекса „Ключ от морето”. Надеждата ни за справедливост в момента се уповава единствено на професионализма, безпристрастността и обективността на съдиите на ВКС – нещо, което би могло да осмисли всички предходни съдебни дела и да постигне желанието ни за справедливо решение по въпроса.
Ако не бе се случил този проблем, какви щяха да бъдат инвестиционните планове на „Фонд руска възможност” чрез учреденото в България дружество „Фонд за развитие на България ЕООД“?
Трудно е да се каже с точност, но плановете ни през 2005 г. за инвестиции в България бяха доста грандиозни. За съжаление бяхме принудени да ги спрем поне докато настоящия казус не бъде разрешен. Както виждате, това е седмата година, през която такова решение няма. Далеч през 2005 г. никога не сме си представяли, че разрешаването на подобен сравнително ясен казус ще отнеме толкова дълго време и ще бъде обкръжен с толкова много несигурност.
Какво всъщност ви насочи да инвестирате именно в България? Българска работна ръка ли използвахте за строежа на „Ключ от морето”?
Решението да инвестираме в България се дължи на комбинация от фактори. През 2004-2005 г. вярвахме и продължаваме да вярваме, че страната има голям потенциал, който учудващо остава неразкрит. Действително наетите от нас хора са българи. Това са високо образовани и интелигентни хора, с много добра вътрешна дисциплина. Може би това е и една от основаната причина да искаме да инвестираме в България.
Какво очаквате от последната инстанция на правосъдната ни система – ВКС?
Единственото ни очакване и желание от производството пред ВКС е да получим обективно и непредубедено разглеждане на нашия казус единствено на база неговите факти – без каквото и да е лобиране или политическо напрежение, на което бяхме свидетели пред по-долните инстанции. Вярваме, че горното би било достатъчно, за да възтържествува справедливостта и би ни убедило, че поне най-висшите съдебни инстанции в България не са пристрастни, предубедени или убедени от други фактори и факти, които лежат извън кориците на делото.
Ако бъде удовлетворено желанието Ви за справедливост, ще имате ли по-нататъшни инвестиционни планове в България?
Както вече споменах, през 2005 г. замразихме всичките си инвестиционни планове за България в очакване да получим справедливо решение на създалата се ситуация. В случай, че казусът не бъде решен по честен и непредубеден начин, ние сме готови да продължим и да подновим инициативите си в страната. Тук има голям потенциал за развитието на селскостопански проекти – и пазарът е не само Европа, но и Русия. Сферата на туризма с някои от отличните термални извори също така остава неразвит. В случай, че намерим решение на патовата ситуация, в която се намираме, сме готови да съсредоточим внимание към нови проекти – надяваме се, че това биха били рентабилни инвестиции, от които България да извлече полза.