vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 17-07-2013 г.
Паднаха част от прангите, които бюрократичните машини с безброй правилца в държавите-членки на Европейския съюз налагаха пред свободното движение на работници. И по-специално за реда за признаване на документи за професионална квалификация, издадени в друга държава-членка пак на ЕС. Хиляди са примерите на „ужилени” от бюрокрация, която им е съсипвала години образование в друга държава.
Лъч светлина по темата даде Съдът на Европейския съюз в Люксембург с решението си за правото на упражняване на независима професия масажист за балнеолечение със сертификат за квалификация, получен в друга държава-членка.
Победители не са само масажистите, а и хора от куп други квалификации, тъй като решението на евромагистратите е принципно и става задължително за всички държави-членки при прилагане правото на Европейския съюз.
Гръцки гражданин с диплома от Германия, неуважена в Гърция
е в основата на конкретния казус.
Гръцкият гражданин г-н Насиопоулос в продължение на две години и половина завършва в Германия обучение, което му издава диплом за право да упражнява професията „медицински масажист за балнеолечение”.
Горд с образованието си (и то получено не къде да е, а в Германия) той се завръща за професионална реализация и развитие в родната си Гърция. И бам – удар под кръста:
Гръцкото Министерство на здравеопазването отхвърля молбата му за получаване на достъп до професията кинезитерапия.
Бюрократичният капан щракнал за г-н Насопоулос с безумни „формулировки”, че в Гърция не била регламентирана професия „медицински масажист за балнеолечение”. Евентуално, като неин аналог от „каталога на бюрокрацията”, можело да се приеме „кинезитерапия”. И поредната врътка – минимално изискуемият срок на обучение за право на „кинезитерапия” в Гърция е три години. А г-н Насопоулос е учил две и половина. Точка по въпроса – НЕ!?
Образованият в Германия грък за медицински масажист протестирал срещу отказа на Министерство на здравеопазването пред Държавния съвет на Гърция.
Прави чест на Държавния съвет на южната ни съседка, че преди да се произнесе по жалбата решава да отправи преюдициално запитване до Съда в Люксембург:
дали принципите на свободно движение на работниците допускат национално законодателство, което изключва частичния достъп до професията кинезитерапия на гражданин на държава членка, получил в друга държава членка документ за професионална квалификация — като масажист за балнеотерапия — който му дава правото да упражнява в последната някои от дейностите, включени в професията кинезитерапия.
Решението на върховните евромагистрати в Люксембург:
„Свободата на установяване се упражнява при условията, определяни от приемащата държава за собствените й граждани.
В случая на професията кинезитерапия, която към настоящия момент не е хармонизирана в рамките на Съюза, държавите членки са компетентни да определят условията за достъп до упражняването й, при спазване на гарантираните от Договора основни свободи.
Изключването от какъвто и било частичен достъп до регламентирана професия може да възпрепятства или да направи по-непривлекателно упражняването на правото на установяване и може да бъде оправдано само от императивни съображения от общ интерес, насочени, например, към защита на потребителите и закрила на общественото здраве, без да се надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
Действително потребителите трябва да бъдат предпазени от опасността от объркване по отношение на квалификациите на кинезитерапевта.
За тази цел могат да се прилагат условия, ограничителни в по-малка степен от изключването дори и на частичен достъп до професията: например
задължението да се представя оригиналният документ за придобита професионална квалификация или документът за преминат курс на обучение както на езика, на който е издаден и в оригинал, така и на официалния език на приемащата държава членка.
От друга страна,
закрилата на общественото здраве налага, действително, особена бдителност.
Професията кинезитерапия или масажист обаче е от парамедицинската област и предоставяните от нея услуги представляват само приложение на лечение, предписано по принцип от лекар, който избира масажист за балнеотерапия и с когото последният работи в тясна връзка, в отношение на зависимост и сътрудничество.
От това Съдът прави извода, че
изключването на частичен достъп до упражняването на професията кинезитерапия надхвърля необходимото за защита на потребителите и за закрила на общественото здраве.
Съдът уточнява, че в случая, в който двете професии могат да се окачествят като „сравними“ в държавата членка, в която е завършен курсът на обучение, и в приемащата държава членка,
празнотите в обучението на упражняващия тази професия от гледна точка на изискванията в приемащата държава членка, могат да бъдат попълнени с прилагането на компенсационни мерки.
В замяна на това, когато разликите между сферите на дейност са толкова значителни, че в действителност би било необходимо упражняващият тази професия да завърши пълен курс на обучение, за да може да извършва в друга държава членка дейностите, за които е квалифициран, това е фактор, който може да го възпре да упражнява тези дейности в приемащата държава членка.
Задача на националните власти
и по-конкретно на компетентните юрисдикции на приемащата държава членка (в случая на Гърция) е да определят до каква степен във всеки отделен случай съдържанието на обучението, което се изисква от тази държава, е различно от полученото от заинтересованото лице в държавата членка, в която е преминало обучението (в конкретния случай Германия).
Съдът посочва като един от решаващите критерии, които трябва да се разгледат на първо място от националните власти, обстоятелството дали дейността на масажист за балнеотерапия може от обективна страна да бъде отделена от съвкупността на дейностите, включени в съответната професия в приемащата държава.
Затова когато в държавата членка на обучение (Германия), професията масажист за балнеотерапия може да бъде упражнявана независимо или самостоятелно, изключването на частично признаване на тази квалификация в приемащата държава (Гърция) води до възпиращо действие за свободното движение на работници, което не може да се оправдае с опасенията от евентуално засягане правата на бенефициентите на услугите”.
Лъч светлина по темата даде Съдът на Европейския съюз в Люксембург с решението си за правото на упражняване на независима професия масажист за балнеолечение със сертификат за квалификация, получен в друга държава-членка.
Победители не са само масажистите, а и хора от куп други квалификации, тъй като решението на евромагистратите е принципно и става задължително за всички държави-членки при прилагане правото на Европейския съюз.
Гръцки гражданин с диплома от Германия, неуважена в Гърция
е в основата на конкретния казус.
Гръцкият гражданин г-н Насиопоулос в продължение на две години и половина завършва в Германия обучение, което му издава диплом за право да упражнява професията „медицински масажист за балнеолечение”.
Горд с образованието си (и то получено не къде да е, а в Германия) той се завръща за професионална реализация и развитие в родната си Гърция. И бам – удар под кръста:
Гръцкото Министерство на здравеопазването отхвърля молбата му за получаване на достъп до професията кинезитерапия.
Бюрократичният капан щракнал за г-н Насопоулос с безумни „формулировки”, че в Гърция не била регламентирана професия „медицински масажист за балнеолечение”. Евентуално, като неин аналог от „каталога на бюрокрацията”, можело да се приеме „кинезитерапия”. И поредната врътка – минимално изискуемият срок на обучение за право на „кинезитерапия” в Гърция е три години. А г-н Насопоулос е учил две и половина. Точка по въпроса – НЕ!?
Образованият в Германия грък за медицински масажист протестирал срещу отказа на Министерство на здравеопазването пред Държавния съвет на Гърция.
Прави чест на Държавния съвет на южната ни съседка, че преди да се произнесе по жалбата решава да отправи преюдициално запитване до Съда в Люксембург:
дали принципите на свободно движение на работниците допускат национално законодателство, което изключва частичния достъп до професията кинезитерапия на гражданин на държава членка, получил в друга държава членка документ за професионална квалификация — като масажист за балнеотерапия — който му дава правото да упражнява в последната някои от дейностите, включени в професията кинезитерапия.
Решението на върховните евромагистрати в Люксембург:
„Свободата на установяване се упражнява при условията, определяни от приемащата държава за собствените й граждани.
В случая на професията кинезитерапия, която към настоящия момент не е хармонизирана в рамките на Съюза, държавите членки са компетентни да определят условията за достъп до упражняването й, при спазване на гарантираните от Договора основни свободи.
Изключването от какъвто и било частичен достъп до регламентирана професия може да възпрепятства или да направи по-непривлекателно упражняването на правото на установяване и може да бъде оправдано само от императивни съображения от общ интерес, насочени, например, към защита на потребителите и закрила на общественото здраве, без да се надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
Действително потребителите трябва да бъдат предпазени от опасността от объркване по отношение на квалификациите на кинезитерапевта.
За тази цел могат да се прилагат условия, ограничителни в по-малка степен от изключването дори и на частичен достъп до професията: например
задължението да се представя оригиналният документ за придобита професионална квалификация или документът за преминат курс на обучение както на езика, на който е издаден и в оригинал, така и на официалния език на приемащата държава членка.
От друга страна,
закрилата на общественото здраве налага, действително, особена бдителност.
Професията кинезитерапия или масажист обаче е от парамедицинската област и предоставяните от нея услуги представляват само приложение на лечение, предписано по принцип от лекар, който избира масажист за балнеотерапия и с когото последният работи в тясна връзка, в отношение на зависимост и сътрудничество.
От това Съдът прави извода, че
изключването на частичен достъп до упражняването на професията кинезитерапия надхвърля необходимото за защита на потребителите и за закрила на общественото здраве.
Съдът уточнява, че в случая, в който двете професии могат да се окачествят като „сравними“ в държавата членка, в която е завършен курсът на обучение, и в приемащата държава членка,
празнотите в обучението на упражняващия тази професия от гледна точка на изискванията в приемащата държава членка, могат да бъдат попълнени с прилагането на компенсационни мерки.
В замяна на това, когато разликите между сферите на дейност са толкова значителни, че в действителност би било необходимо упражняващият тази професия да завърши пълен курс на обучение, за да може да извършва в друга държава членка дейностите, за които е квалифициран, това е фактор, който може да го възпре да упражнява тези дейности в приемащата държава членка.
Задача на националните власти
и по-конкретно на компетентните юрисдикции на приемащата държава членка (в случая на Гърция) е да определят до каква степен във всеки отделен случай съдържанието на обучението, което се изисква от тази държава, е различно от полученото от заинтересованото лице в държавата членка, в която е преминало обучението (в конкретния случай Германия).
Съдът посочва като един от решаващите критерии, които трябва да се разгледат на първо място от националните власти, обстоятелството дали дейността на масажист за балнеотерапия може от обективна страна да бъде отделена от съвкупността на дейностите, включени в съответната професия в приемащата държава.
Затова когато в държавата членка на обучение (Германия), професията масажист за балнеотерапия може да бъде упражнявана независимо или самостоятелно, изключването на частично признаване на тази квалификация в приемащата държава (Гърция) води до възпиращо действие за свободното движение на работници, което не може да се оправдае с опасенията от евентуално засягане правата на бенефициентите на услугите”.
