vergil 
Основният й аргумент: “Виждах много хора, които бяха страшно талантливи, но имаха ясен, стъклен таван за това, което могат да направят.” И най-вече – големият й интерес към европейското и международното право: “Струваше ми се един изключително привлекателен свят и нещото, което блести най-много. Исках да видя и голямата идея за Европа на Жискар д’Естен с неговата Конституция от шестнадесет страници, която за жалост се провали, а беше хубав текст…”
И е последователна в стремежа си – влиза в Софийската немска гимназия, завършва в паралелка, която дава немска диплома, и на финала през 2003 г. е приета в меката на европейското право в Германия – Хайделберг.
Рязане на бинтове и частни уроци по физика и математика
са първите дейности, с които Михаела се захваща зад граница. В Германия до 2007 г. не е имало такси за обучение, но битовите разходи студентите поемали сами. Малко от питомците на Хайделберг в днешно време работят, тъй като повечето са деца на политическия и бизнес елит. Особено трудно е през първите три-четири семестъра, докато студентът докаже способностите си – тогава може да го поканят на работа към администрацията на университета, да стане помощник на даден професор или в адвокатска кантора. Първите три месеца Михаела работи във фирма за медицински консумативи като резач на бинтове по размери. Отличните й познания по математика и физика се окават голям късмет и я поканват да преподава частни уроци на ученици от гимназията: „Плащаше се доста добре. Отначало беше много смешно, защото някои ученици бяха по-големи от мен. Аз бях на деветнадесет, а в Германия гимназия се завършва на двадесет години. Но как само им се карах, като не си пишеха домашните!”
Как преживяват бедните студенти в Хайделберг?
Най-престижно е студентът да има работа в катедра на университета като помощник на даден професор, което му дава и някаква професионална квалификация. Но това не е добре платено и се налага по-бедните да търсят и други източници на доходи. Добър избор е преподаването на частни уроци, но не всеки може да го прави. Най-доходоносно е келнерството, но е уморително и сериозно пречи на ученето.
Други възможности са в кухня, гледане на деца, почистване на къщи, градинарство, хамалски услуги, раздаване на рекламни материали, набиране на текстове на компютър. Намират се парадоксални професии като преброяване на пътниците в трамваите или разхождане по улици, предрешен като Великденски заек.
Шестица от тотото е, ако някой кандидат-юрист бъде поканен като сътрудник в адвокатска кантора, което е възможно при добро представяне при междинните изпити след втората година.
Въпреки трудностите Михаела е доволна от обучението в Хайделберг: „Начинът на преподаване е самостоятелен и студентите имат поле за изява. В моя курс се бяхме събрали страшно готини източноевропейци – амбицари и зверове – Полина от Пазарджик и няколко словаци и унгарци с мозъци като бръснач. За първи път имах реална конкуренция, а и среда, в която можеш да постигнеш някакъв видим успех, който има значение.”
Бързо забелязват възможностите й и я поканват на работа
в института “Макс Планк” в Хайделберг,
който е един от най-добрите центрове за изучаване на международно право в света. „Тръгнах с голям ентусиазъм, но щях да се побъркам. Пълно е с умни хора, но странно наплашени от някакъв академичен идеал, който за мое удивление не допускаше дори статиите, публикациите и мислите ти да са оригинални, а да са преди всичко в някакъв добър тон и да имат хубави и много бележки под линия.” Затова не след дълго Михаела решава да се впусне в практиката и
в океана на процесуалното право.
Приемат я в адвокатска кантора “Клифърд Чайлс” във Франкфурт – една от най-големите в света с 12 представителства и над 6 хиляди юристи. Във възторг е, че е попаднала в отдела по водене на процеси: „Клифърд Чайлс” са абсолютно голям кит и преживяването при тях беше страхотно. Научих как се печелят клиенти, как се водят преговори, как се пише договор и особено такъв, в който да пробуташ арбитражна клауза към този съд, който ти е интересен. Така ме запалиха, че след стажа се юрнах в симулираните процеси, за да упражнявам каквото бях научила там.” Симулираните процеси са изключително престижни състезания. На нашия континент обикновено ги организира Съдът на Европейските общности (СЕО) заедно с големи адвокатски фирми, които по този начин си избират и бъдещи служители.
Стипендия за Кембридж
При тези състезания Михаела Жирова се запознала с проф. Мюлер-Граф, който се занимава с картелно, корпоративно и европейско право. Неговата катедра в Хайделберг организира програма на разменни начала с Кембридж. За кандидатстване се изисква студентът да измисли и напише оригинален проект в областта на европейското право. Михаела е заинтригувана от случаите на директни запитвания до СЕО в Люксембург – когато частно лице се обръща към него, за да иска да се отмени акт на ЕО. За да стане това възможно, молителят трябва да докаже, че този акт го засяга лично и пряко: „Това е тест в който 99 процента от исковете се отхвърлят просто като недопустими, без да се проверява дори доколко са основателни. Същевременно има жестоки прецеденти, когато очевидно недопустими искове се приемат и решението е в полза на ищеца. А моята теза беше, че е възможно СЕО да е заинтересован този тест нарочно да е толкова неясен, за да може политически неудобните случаи да бъдат замитани под масата…
Ядрените опити на Франция на атола Моророа
са провеждани, без да бъдат допуснати инспектори от Европейската комисия. Тогава жителите на атола подали оплакване до Първоинстанционния съд в Люксембург (ПИС), който отхвърлил иска им като недопустим. Той би могъл да бъде допустим, но ако Франция бъде осъдена да спре с ядрените си опити, възниква опасност да се „взриви” ЕС.
Получава се интересно пресечено множество – как политиката влияе на правото и как правото влияе на политиката. Как взаимно се уравновесяват. Та това беше моята идея и страшно се запалих.”
Михаела изпратила разработката си на известния проф. Алан Дашуд, който използва методите на политологията, за да обясни правото в правораздаването на СЕО, и му написала, че ще се радва да стане супервайзър. Професорът и отговорил бързо, кратко и ясно по английски: „Я, колко интересно. С удоволствие.”
Така Михаела спечелила стипендията, а трудът, който сътворява през лятото на 2007 г., ще бъде публикуван скоро.
Първият чужденец, спепечелил купата на списание „Цайт”.
В Хайделберг Михаела обиколила и клубове по дебати. И направила своя избор: „В единия си говореха мило как да спасят света и особено Африка. Не ми хареса. В другия клуб членуваха шестима мъже – трима юристи, един историк и двама политолози. Страшно ми харесаха – абсолютни гадове, юпита, шовинисти, немци, зверове, които дебатираха с най-остроумния, гнусен и подмолен стил, на който някога съм ставала свидетел. Станах първата жена сред тях. Бяха чудесни тестостеронови чудовища, карахме се като за световно…”
С „колега” от този клуб Михаела станала първия човек, чийто майчин език не е немският, шампион в големия национален турнир по дебати в Германия, организиран от престижния седмичник“Ди Цайт”. Темата била саботаж ли са стачките за увеличение на заплатите.
Бокс и плуване
са любимите спортове на Михаела, с които поддържа и физическата, и психическата си форма: „Плуването е медитация, а боксът – влизаш в залата и казваш: “Момчета, как съм се изнервила…” И срещаш разбиране. Повечето хора са готини, а и боксът е страхотен начин да концентрираш, употребяваш и владееш агресията си. И изобщо ума си.” Тя е втората жена, член на боксовия клуб в Манхайм. Слабост й е боксовата круша. „Избягвам директни двубои, защото, ако си счупя носа, кой вече ще ми вярва, че съм добър човек или пък добър адвокат.” А това е, което й предстои.
БЛИЦ
Топката в България е при адвокатите
Какви са амбициите ти след Хайделберг?
Да си изкарам магистратурата в “Лондон Скул ъф Икономикс”, където ме приеха. Това е един от трите добри университета в Англия – конкуренти на преподаването там са само Оксфорд и Кембридж. Да получа адвокатски права в Англия и да започна в някоя кантора от ранга на “Клифърд Чайлс”, в която вече бях. Човек с моя профил би бил находка за големи международни кантори, които имат интереси в Германия или Източна Европа. Тези кантори са идеално място да се научиш на занаята. Имат представителства на всички континенти и плащат дяволски добре.
А към европейските институции?
Определено ще кандидатствам за стаж в Комисията на ЕС. Шест месеца в Картелната дирекция на комисията са си задържителни за човек като мен, който се занимава и с картелно право, и с извънсъдебно разрешаване на спорове. Почти всички закони, които са от значение в картелното право и правото на конкуренцията, вече не са от областта на националнато право, а на европейското.
Нямаш ли интерес към научна работа?
Професор Дашуд и проф. Мюлер-Граф ме поканиха да правя докторат…, но не е за мен. Харесвам много практиката и чистото интелектуално напрежение, особено ако като преговарящ адвокат ти се падне да кръстосаш шпага с някой велик юрист. Обожавам откритата битка на приложната наука.
Би ли помогнала за адаптиране на българските юристи към европейското право?
С удоволствие бих участвала в образователни проекти, курсове… Никога не можем да сме пълноправни членове на ЕС, ако правилата, които следват от това за нас, не можем да ги преследваме пред национален съд.
Бях удивена да разбера колко малко литература по европейско право има на български. Трябва първоначално да се създаде един систематичен кейсбук с най-важните области, по които европейското право има приложение и петте най-важни случая за всяка област. Най-основните неща – как да искаш обезщетение от държавата за неизпълнение на задължения по договора, от което си понесъл щета, например. Ние сме част от ЕС и трябва да знаем как да се отбраняваме срещу национални мерки, които ограничават свободите ни.
Вече има критики към голяма част от магистратите ни, че не познават правото на ЕС и най-вече, че не желаят да го научат.
Ако няма правна подплата – магистрати, които да знаят и да прилагат европейското право и главно – ако го няма гражданин, който се позовава на него, то тогава нашето членство е проформа. Защото всички негови ефекти не могат да настъпят на практика. Най-важни са гражданинът и магистратът. Ако единият не знае за съществуването на полагащото му се право, а другият не иска или не може да го прилага, цялата система колабира.
Но пък имаме много евроквалифицирани адвокати, които могат да се борят, докато някой ги чуе.
Договорът за Европейската общност (ДЕО) направи действаща системата във Франция, Германия, Англия… за гражданите и за магистратите. България ще бъде новатор – ЕС на адвокатите. Щом топката е при тях, те имат нелеката задача да си просветят клиента и да изтормозят съдията.
