vergil 
„Плоски“ са „закачките“, че едва ли не конференцията била мутация на т.нар. „отчет на петилетка“ – ама този път в европейски тертип… БАЕП еволюира тематично и то по най-актуалния начин на новото време: „Ролята на националния съдия, като съдия на Европейския съюз“ през април 2009 г., а през септември с.г. в София бе проведена първата публична дискусия на Стария континент за предизвикателствата на Стокхолмската програма за превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина. Авангарден акт! Впоследствие стокхолмските идеи бяха изцяло възприети в Лисабонския договор (в сила от 1 януари 2010 г.).
След първоначалната „плахост“
(две преюдициални запитвания от наши съдилища за две години – 2007-2008 г.), след 4 години и 4 месеца членство в ЕС, запитванията вече са 22. С този оптимистичен факт откри конференцията нашият съдия в Съда в Люксембург Александър Арабаджиев, който е и председател и инициатор за създаването на Българската асоциация за Европейско право. По този показател на активност ни „бият“ само Унгария (с 36 преюдициални запитвания) и Полша (с 35), които обаче имат три години по-дълъг стаж от нас като членки на ЕС. За сравнение – от съдилища в други „по-стари“ са отправени значително по-малко: от Чехия – 15, от Латвия – 10.
„Перла в короната“
нарече съдия Арабаджиев компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася по преюдициални запитвания, отправени му от национални съдилища. По този начин се налага върховенството и еднаквото (кохерентното) прилагане на правото на ЕС. Същевременно така се запълват и законодателни „фуги“ в договорите за ЕС, тъй като решенията на Съда в Люксембург стават закон за всички държави – членки. Все още делата по преюдициални запитвания от национални юрисдикции са едва около 15-16% от ангажираността на Съда в Люксембург.
Според съдия Арабаджиев търсенето на правораздаване чрез отправяне на преюдициални запитвания е „източник на вдъхновение и правна култура“ , средство за „трансфер на ценностите“. И именно от него следва еволюцията и опазването на демократичните ценности, заложени в доктрината за развитие и оцеляване на Европейския съюз: взаимно доверие за изграждане на едно общо съдебно пространство като предпоставка за осъществяване на стокхолмската мечта за превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите.
В присъствието на най-върховните ни магистрати съдия Арабаджиев за пореден път подчерта, че съдът не е обвързан да прилага указанията на по-висшата касационна съдебна инстанция (за отмяна, връщане и пр.) ако се съмнява дали те са в съответствие с правото на Европейския съюз.
Докладите бяха в няколко насоки, пречупени през конкретни дела пред съда в Люксембург.
Д-р Александър Корнезов (реферdндер в кабинета на съдия Александър Арабаджиев) говори за „тънката линия“ между Люксембург и Страсбург: Хартата на основните права на Европейския съюз и бъдещото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Една от най-щекотливите теми, които стоят на дневен ред за решаване пред ЕС. На пръв поглед прекрасна идея, която обаче е свързана с доста политически, правни, процесуални и организационно-административни последици. В заключението си Александър Корнезов препоръча на заинтересованите да прочетат материал (от април 2008 г.) в „Правен свят“ за причините съдът в Страсбург да се „удавя“ в собствения си успех и популярност.
Наталия Ангелова – съдия в Административен съд – София град, е родният ни съдия рекордьор по отправяне на преюдициални запитвания до Люксембург – вече седем(последното отправено на 9 май т. г.). С въпросите си по делото „Кадзоев“ през 2009 г. тя накара Съда в Люксембург да се „сбере“ в разширен състав. Г-жа Ангелова може да е горда, че с питането си реално провокира превантивна подготовка на ЕС за емиграционната „бомба“ , която избухна в края на миналата година след старта на революциите в Северна Африка. Вчера нейната тема бе „Ограничаване на правото на свободно придвижване на българските граждани в ЕС“.
Адвокат Кина Чутуркова, партньор в адвокатска кантора „Боянов и Ко“, говори за един не по-малко възлов правен проблем – противоречивата съдебна практика в България по въпроса за търговската марка. Конкретният казус е т.нар. дело „Cannon“ за задържана стока на митница в Бургас, тъй като била внесена без съгласието на собственика на търговската марка. Съдът в Люксембург се е произнесъл, но у нас пък се е произнесло Общото събрание на търговските колегии на ВКС с тълкувателно решение. Съвместното съществуване на двете е невъзможно, но е факт!? И създава доста правни проблеми. През декември 2010 г. председателят на Висшия адвокатски съвет е подал искане до ВКС за отмяна на тълкувателното решение, но това още не се е случило.
Аглика Адамова-Петкова – съдия в Административен съд – София град изнесе доклад по т. нар. дело „Елчинов“, образувано по питане на този съд по повод регламентацията и обезщетяването на лечението на български граждани в други държави-членки на Европейския съюз. като заинтересовани страни по известното дело „Елчинов“ се конституираха представители на още шест държави – Чехия, Гърция, Испания, Полша, Финландия и Великобритания. Именно по това дело Съдът в Люксембург отговори ясно за „свободата на съдията“: „Правото на Съюза не допуска националния съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след касация, да бъде обвързан съгласно националното процесуално право от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуването, което е поискал от Съда, намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза“.
Диана Даскалова и Валерия Иларева са адвокатите на Саид Кадзоев – нелегален емигрант у нас от Чечня (през Турция), който две години и 10 месеца е бил задържан в дом за бежанци в с. Бусманци. С приемане на Директива 2008/115 е предвиден максимален срок за задържане в такъв дом за бежанци от 18 месеца (преди това не е имало ограничение на срока). Казусът и чисто човешката история е дълга драма. В крайна сметка три дни след произнасянето на Съда в Люксембург (на 30 ноември 2009 г.) Кадзоев бе освободен. И какво от това. Оттук тръгват въпросите и предизвикателствата към националния нормотворец. Уж свободен, но без документи за самоличност – т.е. без право на труд, на наем, на брак … само с едно съдебно решение в джоба… потенциален кадър (без право на избор) на сивия сектор.
Тази нормативна „кухина“ предизвика бурни дискусии на конференцията. Особено на фона на реалността – от една страна присъединяване на България към Шенген, от друга – вълната от незаконни емигранти, които заливат Европейския съюз след политическите катаклизми в арабския свят!?
Държавите започват да търсят начини за решаване на проблема, дори с цената на нарушаване на европравните норми. Например Италия е инкриминирала незаконното пребиваване на чужденци с предвидено наказание лишаване от свобода от една до четири години. Заради това Европейската комисия е завела дело срещу нея в Люксембург!
Николай Ангелов – съдия в Пловдивския районен съд, внесе добро настроение и оптимизъм в края на конференцията. Неговото запитване до Съда в Люксембург на пръв поглед изглежда тривиално – дискриминация по възраст на професорите в университетите със задължителното им пенсиониране на 68-годишна възраст. Но тук проличават куражът и хъсът на младия магистрат: „Номерът е да решиш делото и по закон, и по справедливост“. Една изключително интересна житейска и правна история за отношенията млади-стари, напористи-егоисти и пр.
Впечатленията от равносметката за българските дела през „четирилетката“ в Люксембург са няколко:
– Активните участници в „диалога с Люксембург“ (отправящите преюдициални запитвания) са основно млади съдии, като се създава впечатление, че го правят едва ли не напук на по-възрастните от горните инстанции;
– Решенията на Съда в Люксембург не са панацея, ако в следствие от тях не се инициира нормотворческа и законодателна дейност и инициатива;
– Все още няма дело, заведено пред Съда в Люксембург от българско физически или юридическо лице;
– Добрата новина – срещу България няма заведена нито една наказателна процедура.
„В периоди на липса на политическа воля, Съдът на Европейския съюз с дейността си, се е превръщал в мотор на европейската интеграция“, с тази 59-годишна мантра съдия Александър Арабаджиев закри конференцията. Основната задача пред Българската асоциация за европейско право в бъдеще, според него, е да създаде такава организация на обратна връзка, че информацията от провежданите конференции да достига до колкото се може повече хора и да се превръща в обществена дискусия.
