vergil 
Френски юноша, изгорен от дефектен матрак,
е конкретният казус, по който е било отправено преюдициално запитване до Люксембург от националния френски съд Conseil d’État.
През 2000 г. тогава 13-годишният г-н Дутро е бил подложен на хирургическа операция в Университетския болничен център в гр. Безансон (Франция). По време на операцията той бил положен върху подгряващ матрак, но тъй като системата за регулация на температурата на матрака била неизправна, младежът получил сериозни изгаряния.
Болницата в Безансон била осъдена да поправи причинените вреди.
Във френското право отговорността на обществените здравни заведения трябва да поправят, дори при липса на вина от тяхна страна, вредите, претърпени от пациентите им поради неизправност на оборудване или стока, използвани при предоставянето на грижи (съдебната практика е установена с Решение на Conseil d’État от 9 юли 2003 г.)
Пак Conseil d’État като последна съдебна инстанция по казуса Дутро е отправил до Съда на Европейския съюз запитване за тълкуването дали френският режим на невиновна отговорност на обществените здравни заведения може да съществува съвместно с въведения режим на отговорност на производителя с Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока.
Въпросната директива установява принцип на невиновна отговорност, съгласно който „производителят (произвеждащ стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки) носи отговорност за вредите, причинени от дефект на негова стока. В случаите, когато производителят на стоката не може да бъде идентифициран, всеки доставчик на въпросната стока се счита за техен производител, освен ако не информира увредените лица в рамките на разумен срок от време за самоличността на производителя или за лицето, което му е доставило стоката“. От друга страна, директивата не засяга правата на увредените лица, които те могат да имат на основание на правото на договорна или извъндоговорна отговорност или на основание на даден специален режим на отговорност, съществуващ към момента на нотифициране на тази директива.
Заключението на генерален адвокат Паоло Менгози:
- Законодателят на Европейския съюз не е предвидил да въведе с директивата режима на отговорност за вреди, причинени от дефектни стоки, който да се прилага и към доставчика на услуги.
- Съдът на ЕС никога не се е произнасял пряко по въпроса за включването в приложното поле на директивата на режима на отговорност на доставчика на услуги за вреди, причинени от дефектна стока. Всъщност в приложното поле на директивата попада изрично само отговорността на производителя или евентуално тази на доставчика на дефектна стока. Макар директивата да не дава определение на понятието „доставчик“, той се разглежда като посредник в търговската или дистрибуторската верига на тази стока.
В настоящия случай обаче не става дума за потребител, дошъл да търси матрак, а за пациент, който е влязъл в болница. Следователно безопасността на дефектния матрак е свързана със самото полагане на грижи. Ето защо Университетският болничен център в Безансон като доставчик на лечебни услуги не може да бъде считан за дистрибутор на дефектния матрак и не може да бъде приравнен на „доставчик“ по смисъла на директивата. В приложното поле на директивата не попада отговорността на доставчика на услуги за вредите, причинени от дефектна стока при предоставянето на услугите.
- Тази позиция е в съответствие с практиката на Съда на ЕС, според която директивата няма за цел да уреди изчерпателно областта на отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, а само да открие възможности за по-пълна хармонизация.
Следователно с оглед осигуряването на ефективна защита на потребителите генералният адвокат подчертава: „Директивата позволява на държавите членки да определят националния режим на отговорност на обществените здравни заведения, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки при предоставянето на услуги и които по този начин причиняват вреди на потребителя на услугата – а именно пациента, без с това да се засяга правото на обществените здравни заведения да предявят иск за обезщетение срещу производителя въз основа на директивата. Само прилагането на националния режим на отговорност на доставчика на услуги позволява на пациента да бъде предоставено правото да получи обезщетение за изгарянията, причинени от дефектния матрак. Всъщност, тъй като тези вреди са настъпили по време на хирургическа операция, извършена на 3 октомври 2000 г., искът на увреденото лице срещу „производителя“ на дефектния матрак по смисъла на директивата би бил погасен (десетгодишен давностен срок)“.
