vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян и Петър Бучков
Публикувана на: 14.08.2012 г.
„Ако те разпъват, значи имаш нещо божествено”
Измамени, огорчени, ограбени, предадени, недооценени, изплашени… това са най-осезаемите усещания на почти всеки обикновен българин днес. Страх и несигурност витае не само в родната реалност, но и по света!
Първосигнално като причина се изтъква икономическата криза. Но тази криза е просто следствие! Причината е друга, много по-страшна криза – на духовността, която от десетилетия бавно и упорито затлачва човечеството. Мнозина имат усещането, че ги „разпъват“ видими и невидими политически, икономически и духовни демони. Глътка оптимизъм могат да открият в думите на схиархимандрит Касиан – игумен на манастир „Благовещение“ и на манастир „ Св. Йоан Предтеча“ край Кюстендил: „Ако те разпъват на кръст, значи имаш нещо божествено“ – от неговата книга „Излъганото човечество“.
Анализът на отец Касиан не е само в качеството му на православен богослов, а и като астро- и геофизик, и математик, каквито квалификации има преди да облече монашеското расо на 26-годишна възраст. В момента от печат се очаква да излезе и последната му книга „Духовната криза“ (б.а. книгата е факт от есента на 2011 г.).
Отец Касиан е инициатор за възраждане на православието такова, каквото е било прието от нашия народ при
Цар Борис І. Според него официалната Българска православна църква (БПЦ) тотално се е компрометирала
с безчет нарушения на свещените канони от „настъплението на атеизма“ след 9 септември 1944 г. през „демократичния преход“, та до днес.
Събор, проведен на 28 август 2010 г. в манастира „Благовещение“ от сподвижници на идеята на отец Касиан, взема решение за създаване на Православна църква в България с цел „съхраняване и проповядване от нейните членове на чиста и непроменена православната християнска вяра и предание, съгласно с догматическото учение, свещените канони (правила), православното богопочитание, благоприличието, нравите и обичаите на православната църква“. Подтикът към подобно начинание според учредителите е: „Разграничаваме се от останалите верски деноминации поради отклонения от учението на православната църква.“ В устава конкретно и подробно са описани отклоненията от каноните на сегашната ни официална църква – Българска
православна църква (БПЦ).
Според приетия устав Православната църква в България се управлява духовно от висш законодателен орган
– събор, и от управителен съвет. За председател на управителния съвет е избран отец Касиан. А за седалище на вероизповеданието е определен манастир „Благовещение“ до с. Копиловци, Кюстендилска област.
Съгласно чл. 15 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд. Обаче въпреки надлежно оформените документи Софийски градски съд ( с решение от 29 декември 2010 г. на съдия Анжелина Христова) отказа регистрация на новата църква с лаконичния аргумент, че наименованието й било „подвеждащо“.
На 15 април 2011 г. Софийският апелативен съд (в състав Росица Божилова, Теодора Кръстева и докладчик Александър Цонев) потвърди отказа на СГС за регистрация.
Монопол ли е православието!?
Три месеца молбата за регистрация (от 14 септември 2010 г.) на схиархимандрит Касиан чака в съда становище от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет (каквото се изисква от чл. 16 от Закона за вероизповеданията).
Освен него е постъпило и становище от Светия синод на БПЦ. Очаквано становището е отрицателно, но мотивът е стъписващ – имането (сякаш са го наследили от Господ!).
Следва отказът за регистрация на Софийски градски съд с два мотива:
1. Наименованието на новоучредената религиозна институция – ПЦБ (Православна църква в България) е идентично с наименованието на регистрираната по смисъла на закона БПЦ (Българска православна църква), което е недопустимо съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВ и не гарантира отличаването на новото вероизповедание. Създават се предпоставки за въвеждане в заблуждение относно вида, целите, верското убеждение и богослужебната му практика и припознаването им с тези на самоуправляващата се БПЦ.
2. Противоречи на закона и опитът с устава на молителя да се прогласява правоприемство между новата религиозна общност и православната църква в България от времето на покръстването (б.а. – осъществено от Цар Борис І). Като основание за тези изводи съдът сочи чл. 10, ал. 1 от ЗВ: Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
В жалбата си отец Касиан изрично подчертава точката от устава на вероизповеданието, което иска да регистрира: „ПЦБ няма никакви имуществени претенции към БПЦ, както и към други религиозни общности и деноминации.“ Но явно в България и православието е „запазена марка“.
Православният мирянин е в цайтнот на компромиси – или трябва да приеме попечителството на Светия синод, или да се откаже от сакралната думичка „православен“. Само че всякакви „закачки“ и интерпретации на името са нарушение на каноните! И следва „Анатема“!?
