vergil 
Като цяло това е духа на тълкуване на тези правила. Интересното е, че някои от тях са съставени по време на благочестиви императори, които дори са председателствали Вселенски събори и независимо от това не се допуска никъде и никаква светска намеса в избора за какъвто и да било духовен сан.
Ето какво четем в древните жития при избор: св. Григорий Ниски бил поканен от жителите на един град да си изберат епископ (ръкоположението става след избора). Той ги посъветвал да не държат избраника да бъде от знатен произход, богат, учен, известен и т.н., но да бъде боголюбив, човеколюбив, кротък, скромен, услужлив и целомъдрен. Някой от народа извикал: ами тогава да изберем Александър въглищаря! Всички прихнали да се смеят, но св. Григорий помолил да доведат въглищаря. Тълпата реагирала остро, заради външния му вид, но когато го облекли в опрятни дрехи и му задавали въпроси всички единодушно решили, че той трябва да бъде техния епископ.
В друго житие четем как епископи буквално гонят благочестив монах, за да го ръкоположат за епископ, а той бяга и се крие от манастир в манастир. След една безсънна нощ на епископите те го заварили в един манастир, но той като разбрал, кои са дошли се скрил в градината под листата на зелето. Игуменът наредил братята да претърсят целия манастир и когато го намерили, монасите ядосани (мислейки, че той е извършил нещо лошо, за да го гонят епископите) го натупали хубаво. Като го завели при тях, те паднали в нозете му и го молили да приеме епископски сан.
Друг монах бягал от епископите през пустинята, които го преследвали с магарета. И когато магаретата го намерили спящ, епископите го попитали дали пак ще избяга. Той отвърнал, че щом и безсловесните са го намерили той трябва да се покори на Божията воля.
Ако направим паралел между поведението на древните свети отци и днешните християни, ще видим, че древните са осъзнавали отговорността и тежестта на високия духовен сан. Помнели са Господните думи: „комуто много е дадено, много и ще се иска” (Лк. 12:48) и всячески са бягали от домогване до висок сан.
Има древна монашеска максима:
монахът трябва да бяга от две неща: от епископи и от жени.
Днес в „официалната църква” виждаме точно обратно явление: домогване с всички възможни средства и сили до висок духовен сан. Дочуват се дори грозни изявления, че колкото санът е по-висок, толкова ценоразписът расте. Но това автоматично обезсмисля Църквата като институция с идеална цел. Сам Христос не вършеше нищо за пари и Неговият пример е отразен в каноните и правилата.
Съвременният рационално мислещ човек, който е зависим от новото и древно идолопоклонство на мамона не желае да разбере, че не може да се служи на двама господари (ср. Мат. 6:24) и че те са несъвместими. Веднага възниква практическият въпрос: как да живеем без пари?! Пак на помощ идва Евангелието: „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях” (Мат. 6:26-29). Тук се крие практическото приложение на вярата ни и упованието на Бога, като Отец, Промислител и Щедродавец. Трябва всеки един от нас да направи своя избор — Опитайте! Ще видите кой е по-богат! Имащият Бога или имащият пари. Вторият не може да се нарече вече богат, а — „паралия”, защото думата богат се отнася за човек, който има Бога. Ето защо, св. Църква като чадолюбива Майка ни предпазва от „духовни” водачи служещи на мамона:„Слепец слепеца води” (Мат.15:14). Остава открит въпросът: служещите на мамона вярващи ли са и в какво се изразява тяхната вяра? Затова светите канони ясно и недвусмислено не допускат каквато и да било намеса на материален интерес в духовния живот на Църквата.
