vergil 
В какво се изразяват правомощията и задълженията ви?
Персонлните ми правомощия в качеството на контактна точка в тази мрежа са да обслужвам цяла България и целия Европейски съюз. Аз съм звеното, връзката между локалните прокоратури и съд, и прокуратурите и съдилищата в другите държави-членки в ЕС. Тука няма делба на досъдебна от съдебна фаза – аз съм национална контактна точка. Връзката минава през другите контактни точки. Примерно сега преди да дойдете писах на испанска контактна точка и исках връзка с Барселонската прокуратура. И тъй като в атласа на контактните точки нямаше такава в Барселона, писах до контактната точка в Мадрид …
Хора на кави длъжности могат да станат „контактни точки”?
Прокурор, съдия или пък представител на техния централен орган – Министерство на правосъдието. Защото, когато централен орган отговаря за нещо, той по-лесно може да се ориентира къде трябва да изпрати мотериала, кой е компетентния орган.
Примерно на мен и на г-н Камен Михов ни е по-лесно да работим в качеството на контактни точки с цяла България.
В какъв смисъл?
Ние, като прокурори във ВКП, имаме правомощие на територията на цяла България. И когато престигне някакво искане от чужбина, мога да преценя, имам информация, къде да се изпрати на територията на България. Защото познавам цялото национално законодателство, знам какви са правилата за разделение на подсъдността, и най-вече съм в правомощието си да вземам решения. Примерно ако колегата Светла Иванова изпрати някакви искания, могат да й ги оспорят, защото тя е регионален прокурор…Защто има хора, които на са грамотни и не познават статута на тази Европейска съдебна мрежа, и са с нагласа да оспорят нейната компетентност: „Каква е тази – окръжен прокурор на Ловеч, а ни изпраща във Варна …”.
Три контактни точки достатъчни ли са? В скмисъл като физически ресурс.
Никак не е достатъчно.Затова и г-н Михов има идея да разширим мрежата и контактните точки за България да станат поне шест. Но компенсираме и до момента получаваме само положителни оценки от Европейския съюз и от нашите партньори в другите държави за компетентното отношение и бързината, с които реагираме на исканията им.
Как става това чудо?
На 20 декември миналата година Главният прокурор издаде заповед с която създаде вътрешна прокуророска мрежа от 100 човека в цяла България.
Това са в същност вътрешни контактни точки – представители на районни, окръжни и апелативни нива. На тези прокурори – контактни точки, аз мога да разпратя по места материала, който съм получила от чужбина, респективно да изисквам от тях информация как върви при тях изпълнението на дадина съдебна поръчка или на европейска заповед за арест (ЕЗА). Заповедта на Главния прокурор е голям прогрес. Имайте предвид, че съдиите нямат организирана такава структура. Основната идея на тази национална мрежа е да си оказваме съдействие помежду си.
Как се избрани тези 100 прокурора?
Критериите са преди всичко професионализъм и владеене най-малко на английски език.
Това са хора, колеги, които ние обучаваме още от 2005 – 2006 г. по еврипейско и международно правно струдничество.
Значи сте започнали отпреди членството ни в ЕС?
Да и в момента вече имаме затворен цикъл от четири обучителни семинара годишно. На различни места – базата в Бяла, в Цигов чарк и дрегаде – по две за прокурорите от Северна България и от Южна България.
Да разбирам ли, че тази заповед на Главния прокурор Борис Велчев е следствие от усилията през тези години?
Точно така, практиката и необходимостта породиха заповедта. Преди това има и по-стара негова заповед за създаване на национална мрежа от октомври 2007г., която обаче имаше по-друга философия – да се обучат хората.
Тогава (б.а. със заповедта от 2007 г.) в тази вътрешна мрежа бяхме 44 човека. Проведохме обучение на 12 души, които в последствие станаха преподаватели на останалите по региони. В същност проведохме обучение на обучители.
Междувременно нашият отдел (б.а. Международно правно сътрудничество във ВКП) спечелихме проект по ОПАК и издадохме през октомври 2009 г. помагало-учебник на тема Международно правно сътрудничество по наказателни дела. Авторите са все прокурори от нашия отдел: Даниела Машева (б.а. сега заместник министър на правосъдието), Величка Смиляна, Евгени Цветанов, Сава Петров, Цветомир Йосифов и аз. Идеята ни бе да обучаваме колегите по места. Знанието да достигне и до най-малката районна прокуратура.
И сега тази вътрешна мрежа от 100 обучени прокурори работи ли?
Абсолютно. На мен ми звънят на ден около десетина колеги от контактни точки в цяла България. Имаме си имейлите и телефоните. Колегите по места са селегитимирали, обяснили са своята задача. И хората си ги търсят…
Какво искат, когато ви се обаждат?
Най-вече консултации. По много сложни казуси, а не за щяло и нещяло. По- обикновените неща ги решават на място, тъй като са обучени.
Най-тривиалният начин на оказване на съдействие. Примерно от Хасково са изпратили молба за правна помощ в някоя държава от ЕС. Минали са три месеца, забавило се е изпълнението и започват да ме питат какво се е случило. И аз започвам контакт с колегата, от съответната държава, за да разбера какво се е случило. Той ми дава информация. Обикновено не си пишем, защото няма време, а разговаряме по телефона. И аз връщам на българските колеги отговор по имейл: на този етап се намира поръчката, това е събрано и т.н.
Тези 100 души са само прокурори, те обслужват ли и съда?
Не могат, тъй като са част от вътрешна мрежа, създадена от прокуратурата.
А когато става дума за съдебната фаза, ние тримата – Камен Михов, Светла Иванова и аз, в качеството си на контактни точки в ЕСМ, избрани от ВСС, оказваме съдействие на всички съдии. На мен ми звънят съдии от всяка страна. Идеята на съдебната мрежа е да обслужва конкретни наказателни производства, по които дадена страна има нужда от международно съдебно сътрудничество. Било под формата на молба за правна помощ, чрез която събираш доказателства. Било под формата на Европейска заповед за арест, с която искаш да ти се доведе дадено лице, за да го съдиш. Било под формата на трансфер на производства, на обмен на информация в рамките на наказателното производство.
Но питат и какво ли не извън оперативната част. Например вчера получих запитване от Чехия как се пенсионират магистратите – въз основа на какъв закон, по каква точкова система, на каква възраст и т.н., за да можели да съпоставят с режима в техните държави. За всичко питат…
Европейската съдебна мрежа само за магистрати от държавите-членки на ЕС ли е?
Има и асоциирани членове – от Норвегия и Швейцария. И ако получа запитване от колега от тези държави аз не мога да им откажа.
Видеоконферентните връзки за нуждите вече на съдебния процес пак ли вие ги осъществявате?
Разпитът по видеоконферентна вързка е способ за събиране на доказателства.
Преди малко получих въпрос в този аспект от датски колеги. Искат да изпратят молба за правна помощ за заподозрян в извършване на престъпление и ни питат принципно дали в България може да се води разпит по видеоконферентна връзка – дали нашият закон я допуска, при какви условия, какво искане трябва да представят и т.н.
Питат за всички свързано с международото сътрудничество и обикновено питат много спешно – за днес! В сайта са обявени имейлите и телефоните на хората – контактни точки (плюс тяхната служба, образование, квалификации и тн.) И така аз съм ангажирана съм да си вдигам телефона по всяко време.
Разбирам, че работата е много, а защо у нас сте само три контактни точки?
Защото сме млад член, а и в интерес на истината нямахме толкова широка международна дейност доскоро. Всяка държава има неограничени възможности да си създава контактни точки. Сега не може в България да са десет, трябва да има някакво разумно позициониране. Според г-н Камен Михов са нужни още поне трима души, за да няма свръхнатоварване.
Какви са финансовите бонуси, да бъдеш контактна точка?
Никакви. Това ми е задача извън всичко друго.
Не съм освободена от другите си задължения на административен ръководител, когато замеством г-н Михов, на шеф на сектор и на редови прокерор. Абсолютно наравно работя с другите. Но не се оплаквам. Тази дейност ме прави голям професионалист. През мен преминава невероятна информация – не можете да разберете на какво изпитание съм подложена. Колегите от страната ми поставят ежедневно всевъзможни казуси и питат какво да правят. И аз започвам да се ровя в международно право, морско право, това право… онова право …Работата е много интересна, динамична, но и много отговорна. Защото тук нямаш право на грешки. И си гарант с името си, като контоктна точка на държавата България в Европейския съюз.
Как елиминирате възможността от грешка в такава натоварена обстановка и то реално сама?
Събираме се няколко колеги от отдела , правим един бърз консилиум и мислим. А в този отдел на ВКП сме събрани интелигентни хора, няма случайни. Всички са с езикова култура, имаме добър дух и колектив и това много помага. И без да са членове на мрежата. Реално оператвните колеги са от съсадните стаи. Събираме се, умуваме и даваме бързи съвети.
Това важи и за всички колеги от вътрешната ни мрежа. България непрекъснато ни хвалят в ЕС за точно и бързо изпълнение на поръчки за международна правна помощ. Може във вътрешното разследване да не сме добри, но в международното сме добри. И това го признават навсякъде.
Да поговорим в този контекст за Георги Тодоров, българският младеж, който бе блъснат и убит от автобус в Лондон преди 6 години.
Делото е в съдебна фаза и аз няма какво да коментирам. Важното е, че успяхме да го доведем до съд…
Но тук в България и след толкова години. Знам от родителите на момчето, че сте отправяли десетки молби за правна помощ до Великобритания.
Мога да ви покажа папката – стотици страници кореспонденция. България за секунда не е останала бездейна по този казус.
И къде е проблемът кралската британска прокуратура да не изпълнява, или по-скоро да го прави формално, молбите ни за правна помощ? Някакво надменно имперско отношение на тях великите колонизатори към нас лие, „неразбирателство” между англо-саксонската правна система и нашата – континентална, или пък няакакви финансови интереси?
Конкретен икономически интерес не мога да заподозра. Англия е държавата с която се работи, но се работи трудно. Там действа англосаксонската правна система и много трудно ни разбират. Ние също трудно ги разбирам.
Факт е че на молбите ни за правна помощ винаги идва отговор от Англия, че производството при тях е прекратено и те нямали какво повече да ни дадат. И ни подканят – винаги много любезно, че ако нямаме други въпроси биха били готови да „затворят файла”. Т.е. това им тежи. За нях производството вече е приключило и не проявяват никакъв интерес.
Що е то „затваряне на файла”?
Те не могат да ни разберат, тъй като английски закон не се прилага на територията на чужда държава, дори и за извършено престъпление от английски гражданин.
А нашият Наказателен кодекс (НК) има т.нар. реален принцип на приложение. Тогава, когато е пострадал български гражданин на чужда територия, ние имаме право да го приложим – нашия НК, и да търсим наказателна отговорност от извършинтеля, независимо, че той не е български гражданин. За англичаните това е чуждо, защото тяхната правна система е различна и тя не го дапуска. Те се чудят защо ние водиме разследване за нещо, което се е случило на тяхна територия.
В смисъл, че те приемат, че това е техен монопол и никой не може да съди за нещо, което се е случило там?
Не, те нямат и основание за отказ. В конвенцията за правна помощ са описани резерви и декларации, които магат да се посочат в основанията за отказ. В случая, това че в техния наказателен закон пише, че не е приложим на чужда територия, не е посочено като основание за отказ.
Но това формира отношение към казуса изобщо, защото тяхната правна система не допуска разследване на чужда територия. Те никъде не са го написъли това официално, но моето тълкуване е, че това е една от причините за неоказване на съдействие – правна помощ от самото начало.
В смисъл, че има неразбиране между хората, които прилагат правото в двете държави
Да го наречем по-широко тълкуване на правния принцип Нон бис ин идем. Те решават, че веднъж като са се произнесли по невинността на едно лице и друга държава няма защо повече да се произнася, и то още повече за престъпление, станало на тяхна територия. Това е и принцип в международното право и е развит в много конвенции – като Конвенцията за муждународно признаване на присъди, или пък Конвенцията за трансфер на производства по наказателни дела. И в двете едно от основанията за признаване на принципа Нон бис ин идем е принципът, че държавата на територията винаги има предимство.
NON BIS IN IDEM
Буквално тази латинска сентенция означава „Няма наказание два пъти за едно и също нещо”.
Според чл. 20 от Римския статут, приет от Народното събрание на Република България на 15 март 2002 г.: „Никое лице не може да бъде съдено от Съда за деяние, за което лицето вече е осъдено или оправдано от Съда.”
И какво ще се случи ако нашият съд осъди шофьора Муртаза Билла, който премаза и уби нашия Георги? Може ли Великобритания като държава от ЕС да не изпълни решението?
Има и такава опасност. Защото те като „територия на държавата” не са длъжни да се съобразят с чуждите осъждания. Имат право да си водят собствено производство и да си признаят единствено техния съдебен акт. В бъдеще има и такава вероятност и такава опасност. Ако в теоритичен план се стигне до осъждане на лицето и до издаване на европейска заповед за арест, аз не съм голям оптимист за това, че британците ще ни го предадат да си изтърпи наложеното наказание.
И сега ще започнат призовавания. Чрез вас ли стават, като контактна точка на ЕСМ)?
Не, вече в съдебна фаза съда си изпраща исканията или чрез Министерство на правосъдието или директно.
Макар, че британците наскоро ни питаха „Искате ли още нещо?”. Написах им, че делото е вече в съдебна фаза, а те ми отговориха в смисъл, значи вече може да разбираме, че нямате нужда от нашето съдействие. Веднага реагирах – напротив, това че делото е в съдебна фаза означава, че съдът може да поиска от вас нещо, а не че нямаме нужда. Та в последната кореспонденция ние им казваме да не затварят файла.
