Петър Бучков „Кой ще плаща сметката за щетите, които нанесоха съдниците?!
Възторжени възгласи „По Коледа стават чудеса!“, „Справедливостта победи…“ , „Благодарим на правосъдните органи..“ огласиха малко преди полунощ на 16-ти декември 2019 г. китната Долина на бобчетата – както умилително наричат Бобов дол. Не идваха от ТЕЦ-ът на Ковачки, а от затвора до него. Поводът бе излизането на свобода след осем месеца без два дни зад решетките на петима благоевградски полицаи – Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски, които станаха удобно оръдие за демонстриране на „Наказателно правосъдие“.
Не мога да намеря по-подходящо определение за действията на състава на Върховния касационен съд (ВКС), който в навечерието на Цветница тази година постанови петима български полицаи да отидат за по седем години в затвора заради участието си през 2005 г. при задържането в Благоевград на Ангел Димитров – Чората по разпореждане от върховен щаб на държавата в рамките на операция „Респект“.
Независимо, че преди осем години същата юрисдикция – ВКС окончателно ги оправда.
Присъдата им бе обявена дни след изказване на големия им шеф – председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, че в България започвало „наказателно правосъдие“!?
Как да наречем правосъдие, което без право на обжалване изпраща в затвора хора по обвинение, каквото не им е повдигано от прокуратурата и по каквото не са се защитавали!?
Налага се да припомним сагата от декември 2005 г. насам:
По разпореждане от върховен щаб на държавата в рамките на операция „Респект“ в Благоевград е извършено задържане на Ангел Димитров – Чората. Задържаният не изпълнява разпореждания на държавни контролни органи и прави опит за бягство, оказва яростна съпротива да му бъдат поставени белезници, след което по корем на земята с белезници на ръцете отзад на гърба, притихва и умира. Няколко експертизи през изминалите 14 години с участието на почти всички правоспособни, български съдебни медици са единодушни, че причината за смъртта на Ангел Димитров е позиционна асфикция – популярна като „внезапна смърт“, каквато често настъпва при задържане на лица употребяващи наркотици и по-специално кокаин и на такива с психични заболявания. В организма на пострадалия Ангел Димитров – Чората са открити следи от кокаин и алкохол. С изключение на една експертиза – на проф. Раданов – която меко казано е по някаква паранормална методика и чрез разследване е установено, че неговото заключение е неверно. Като причини за смъртта той посочва наранявания на органи – аорта и мозък въз основа на иззети от него парченца от тъкани,по време на извършената от него реаутопсия. Тези парченца, „иззети“ от проф. Раданов при реаутопсията липсват . В тялото на пострадалия не е било „изследваното“ от него парченце от аортата, а мозъкът на починалия е бил зашит в стомаха след 24 часа престой на тялото на починалия извън хладилна камера. В деня след инцидента е извършена аутопсия и иззетите парченца от органите включително аортата са предадени за съхранение и изследвания във Военна болница София. Професорът никога не ги е виждал. Но именно на професорското заключение легна прокуратурата и обвини полицаите, че са убили починалия чрез чрез нанасяне на силни удари и причиняване на черепно-мозъчна травма и спукване на аортата. Полицаите до ден днешен се защитават по това обвинение, а
съдиите, които ги пратиха в затвора приеха, че убийството е извършено по нов, напълно различен начин.
Полицаите били притискали починалия към земята. Срещу това ново обвинение от съда се противопоставя категоричното заключение на 12 експерти лекари от болница в гр. Пловдив. Починалият не е притискан към земята, казват лекарите. Смъртта му е биологична. А и полицаите не са се защитавали по такова обвинение. След 14 години вместо прокуратурата, Върховният съд им повдигна това обвинение и ги прати в затвора без право на обжалване.
През годините осъдените полицаи многократно бяха осъждани на затвор за убийство въпреки, че се доказа неверността на заключението на проф. Раданов. С първата присъда през 2007 г. Писов бе осъден на 19 години затвор, а колегите му на по 18 ведно с обезщетение за вреди солидарно с РДВР в общ размер от 170 000 лв. за наследниците на починалия. Тази присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане по жалби на подсъдимите. През 2008 г. друг състав на Софийски военен съд отново осъжда петимата за убийство на 18 години затвор за Писов и на по 16 години затвор за останалите, а кръвнината е намалена на 145 000лв. През 2009 г. Военно апелативния съд София потвърждава присъдата. През 2010 г. състав на ВКС с председател съдия Гроздан Илиев (сега конституционен съдия) отменя осъдителното решение, връща делото за ново разглеждане и приема,
че няма причинна връзка между настъпилата смърт и действията на полицаите.
Смъртта е биологична, а не насилствена. При новото гледане на делото от състав на Военно-апелативния съд София през 2010 г.петимата отново са осъдени за убийство като е намалено наказанието им – 9 години затвор за Мирослав Писов и по 8 години затвор за останалите и присъдата потвърдена в останалата част включително за кръвнината. В осъдителните актове на съда изобщо не се зачитат съдебно-медицинските заключения на множество съдебни лекари – между които и на известният американски експерт в областта на внезапната смърт Томас Янг – за това, че са причинени леки телесни повреди и няма пряка и непосредствена причинна връзка между действията на полицаите и настъпилата смърт.
През 2011 г. истината сама се защитава и състав на ВКС оправдава полицаите, тъй като деянието им по задържане на починалия не е престъпно. Междувременно проф. Раданов се обеси на детска катерушка пред жилището му, а по-късно образуваното разследване срещу него за изготвяне на невярна експертиза бе прекратено поради смъртта му. Чрез разпити на останалите експерти, приподписали заключението, бе установено, че те никога не са изследвали парченцето от аортата и мозъка, не са участвали при реаутопсията и са се предоверили на професора за травматичната смърт.
Кое даде възможност да се достигне до подобно парадоксално „наказателно“ правосъдие?
Отговорът е кратък – Съдът за защита правата на човека в Страсбург. И много съществено – безхаберието на българското процесуално представителство пред тази институция за защита на държавата.
Защитниците на онеправданите в Страсбург в състав с участието на нашия съдия Здравка Калайджиева през 2014 г. осъдиха българската държава да заплати обезщетение на наследниците на Ангел Димитров – Чората за причинени му изтезания и убийство от български полицаи. Известен бе конфликтът на интереси между българския съдия в Страсбург Здравка Калайджиева и адвокатът на семейството на починалия покрай сдружението с идеална цел „Адвокати за правата на човека“.
Съдът в Страсбург се произнесе и като четвърта инстанция като препоръча да се възобнови делото и да се назначи арбитражна експертиза между невярното заключение на проф. Раданов и обоснованите съдебно медицински експертизи на множеството съдебни експерти.
Постамент на решението на евромагистратите бе невярната и паранормална експертиза на проф. Раданов. Трудът и мнението на останалите видни медицински експерти бе заметен в небитието!
Протестът на главния прокурор Сотир Цацаров и на осъдените бе посрещнат от неистови напъни да се наложи, че актът на „наказателното“ правосъдие на състава на ВКС не подлежи на обжалване и петимата полицаи трябва да гният седем години в затвора в Долината на бобчетата.
Истината за пореден път се защити. На 16-ти декември 5-членен състав на ВКС отмени като порочно „наказателното“ решение на колегите си и върна за ново разглеждане делото за смъртта на Ангел Димитров – Чората :“Съдът е допуснал процесуални нарушения в дейността си по интерпретацията на събраната доказателствена съвкупност, което е обусловило фактически изводи, направени при несъобразяване с правилата на формалната логика. Възприетата фактология по отношение на релевантните факти, не е резултат от еднопосочни и несъмнени изводи, а почива на предположения, както и на изводи по въпроси от областта на медицината, изискващи специални знания, които са извън компетентността на съда“.
Отне им шест месеца размисъл. А бавното правосъдие си е липса на правосъдие според проф. Живко Сталев.
Щетите от осеммесечен затвор на петима невинни са неизмерими. Остава да очакваме финансовото им измерение, когато процесът най-после приключи. И най-вече кой ще плати цената!? Пак ли данъкоплатците дето вече платихме на роднините на Ангел Димитров – Чората по решението на Съда в Страсбург на база на фалшива експертиза!?
Наместо епилог малко от прозренията на Емили Дикинсън:
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата –
какво тя точно значи, –
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа –
болно и определено.
Автор Петър Бучков
