vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 29-09-2012 г.
С решение от 18-ти октомври 2011 г. Съдът на Европейския съюз зае позиция по обсъжданата от години тема в обществото, научните среди и църквата за понятието „човешки ембрион“ и защитата върху него. И по-точно – кога интервенция върху въпросната структура още на клетъчно ниво „може да засегне човешкото достойнство“ – една от най-висшите защитени ценности в правния мир на Европейския съюз. Според съдиите в Люксембург „понятието „човешки ембрион“ трябва да бъде разбирано в широк смисъл. В този смисъл Съдът счита, че всяка човешка яйцеклетка от момента на нейното оплождане трябва да се разглежда като „човешки ембрион“, щом това оплождане може да предизвика процес на развитие на човешко същество. Неоплодената човешка яйцеклетка, в която е било имплантирано ядрото на зряла човешка клетка, и неоплодената човешка яйцеклетка, която посредством партеногенеза е била стимулирана да се дели и развива, също трябва да бъдат квалифицирани като „човешки ембрион“.
Конкретният казус по делото датира от 19 декември 1997 г.,
от когато немският учен Oliver Brüstle притежава патент, който се отнася до изолирани и пречистени неврални прекурсорни клетки, получени от човешки ембрионални стволови клетки, използвани за лечението на неврологични заболявания. За получаване на патента г-н Brüstle е представил данни за първите клинични приложения на неговата методика, включително и при страдащи от болестта на Паркинсон.
Следва протест на „зелените“ (Greenpeace еV) и по тяхно искане Федералният патентен съд на Германия обявява патента на г-н Brüstle за недействителен, доколкото същият се отнася до способи за получаване на прекурсорни клетки от човешки ембрионални стволови клетки.
По жалба на г-н Brüstle Федералният съд на Германия отправя преюдициално запитване до Съда в Люксембург относно тълкуването на понятието „човешки ембрион“, което не е дефинирано в Директива 98/44/ЕО (от 6 юли 1998 г.) относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. А именно: „дали забраната за патентоване на човешкия ембрион обхваща всички стадии на развитие на човешкия живот от момента на оплождане на яйцеклетката, или трябва да бъдат изпълнени допълнителни условия като например достигането на определен стадий на развитие“.
Какво реши Съдът в Люксембург:
„Разглеждайки понятието „човешки ембрион“, Съдът на първо място подчертава, че от него се иска не да преценява въпроси от медицинско или етично естество, а само да даде правно тълкуване на релевантните разпоредби на Директивата. Контекстът и целта на Директивата разкриват волята на законодателя на Съюза да изключи всяка възможност за патентоване в случаите, когато може да се засегне човешкото достойнство. Следователно според Съда понятието „човешки ембрион“ трябва да бъде разбирано в широк смисъл. В този смисъл Съдът счита, че всяка човешка яйцеклетка от момента на нейното оплождане трябва да се разглежда като „човешки ембрион“, след като това оплождане може да предизвика процес на развитие на човешко същество. Неоплодената човешка яйцеклетка, в която е било имплантирано ядрото на зряла човешка клетка, и неоплодената човешка яйцеклетка, която посредством партеногенеза е била стимулирана да се дели и развива, също трябва да бъдат квалифицирани като „човешки ембрион“. Макар тези организми да не са били обект на оплождане в тесен смисъл поради използваната за получаването им техника, те могат, подобно на ембриона, създаден чрез оплождане на яйцеклетка, да предизвикат процес на развитие на човешко същество.
Що се отнася до стволовите клетки, получени от човешки ембрион в стадия на бластоциста (Стадий от ембрионалното развитие, който се достига приблизително пет дни след оплождането), до които именно се отнася изобретението, заявено за патентоване от г-н Brüstle — Съдът констатира, че запитващата юрисдикция е тази, която следва да определи с оглед на научните достижения дали те могат да предизвикат процес на развитие на човешко същество и следователно дали попадат в обхвата на понятието „човешки ембрион“.
Дали понятието „използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели“ — използване, което не подлежи на патентоване, включва и използването на човешки ембриони за научни изследвания? Съдът отбелязва, че предоставянето на патент за едно изобретение по принцип предполага, че същото ще бъде използвано за промишлени и търговски цели. Въпреки че научните цели трябва да бъдат разграничени от промишлените или търговските цели, използването на човешки ембриони за научни изследвания, което се явява предмет на заявка за патент, не може да бъде отделено от самия патент и от произтичащите от него права. В това отношение използването на човешки ембриони за научни изследвания, което се явява предмет на заявка за патент, не може да бъде разграничено от използването за промишлени и търговски цели и така да се избегне забраната за патентоване.
Поради това Съдът заключава, че научните изследвания, при които се използват човешки ембриони, не могат да бъдат защитени с патент. Съдът все пак припомня, че съгласно Директивата е допустимо да се издаде патент във връзка с използването на човешки ембриони за промишлени или търговски цели, когато става въпрос за използване за терапевтични или диагностични цели, приложимо към човешкия ембрион и полезно за него — например за да се отстрани малформация и да се подобрят шансовете му за живот.
На въпроса за патентоспособността на изобретение, свързано със създаването на неврални прекурсорни клетки.
Съдът подчертава, от една страна, че то предполага вземане на стволови клетки от човешки ембрион в стадия на бластоциста, и, от друга страна, че вземането води до унищожаването на този ембрион. Изключването на подобно изобретение, заявено за патентоване, от обхвата на забраната за патентоване би позволило на заявителя да заобиколи тази забрана чрез умело формулиране на заявлението. В заключение Съдът счита, че изобретението е непатентоспособно, когато прилагането на метода изисква било унищожаването на човешки ембриони, било тяхното използване като изходен материал, дори ако в съдържащото се в заявката за патент описание на този метод, както в случая, не се посочва използването на човешки ембриони.
Конкретният казус по делото датира от 19 декември 1997 г.,
от когато немският учен Oliver Brüstle притежава патент, който се отнася до изолирани и пречистени неврални прекурсорни клетки, получени от човешки ембрионални стволови клетки, използвани за лечението на неврологични заболявания. За получаване на патента г-н Brüstle е представил данни за първите клинични приложения на неговата методика, включително и при страдащи от болестта на Паркинсон.
Следва протест на „зелените“ (Greenpeace еV) и по тяхно искане Федералният патентен съд на Германия обявява патента на г-н Brüstle за недействителен, доколкото същият се отнася до способи за получаване на прекурсорни клетки от човешки ембрионални стволови клетки.
По жалба на г-н Brüstle Федералният съд на Германия отправя преюдициално запитване до Съда в Люксембург относно тълкуването на понятието „човешки ембрион“, което не е дефинирано в Директива 98/44/ЕО (от 6 юли 1998 г.) относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. А именно: „дали забраната за патентоване на човешкия ембрион обхваща всички стадии на развитие на човешкия живот от момента на оплождане на яйцеклетката, или трябва да бъдат изпълнени допълнителни условия като например достигането на определен стадий на развитие“.
Какво реши Съдът в Люксембург:
„Разглеждайки понятието „човешки ембрион“, Съдът на първо място подчертава, че от него се иска не да преценява въпроси от медицинско или етично естество, а само да даде правно тълкуване на релевантните разпоредби на Директивата. Контекстът и целта на Директивата разкриват волята на законодателя на Съюза да изключи всяка възможност за патентоване в случаите, когато може да се засегне човешкото достойнство. Следователно според Съда понятието „човешки ембрион“ трябва да бъде разбирано в широк смисъл. В този смисъл Съдът счита, че всяка човешка яйцеклетка от момента на нейното оплождане трябва да се разглежда като „човешки ембрион“, след като това оплождане може да предизвика процес на развитие на човешко същество. Неоплодената човешка яйцеклетка, в която е било имплантирано ядрото на зряла човешка клетка, и неоплодената човешка яйцеклетка, която посредством партеногенеза е била стимулирана да се дели и развива, също трябва да бъдат квалифицирани като „човешки ембрион“. Макар тези организми да не са били обект на оплождане в тесен смисъл поради използваната за получаването им техника, те могат, подобно на ембриона, създаден чрез оплождане на яйцеклетка, да предизвикат процес на развитие на човешко същество.
Що се отнася до стволовите клетки, получени от човешки ембрион в стадия на бластоциста (Стадий от ембрионалното развитие, който се достига приблизително пет дни след оплождането), до които именно се отнася изобретението, заявено за патентоване от г-н Brüstle — Съдът констатира, че запитващата юрисдикция е тази, която следва да определи с оглед на научните достижения дали те могат да предизвикат процес на развитие на човешко същество и следователно дали попадат в обхвата на понятието „човешки ембрион“.
Дали понятието „използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели“ — използване, което не подлежи на патентоване, включва и използването на човешки ембриони за научни изследвания? Съдът отбелязва, че предоставянето на патент за едно изобретение по принцип предполага, че същото ще бъде използвано за промишлени и търговски цели. Въпреки че научните цели трябва да бъдат разграничени от промишлените или търговските цели, използването на човешки ембриони за научни изследвания, което се явява предмет на заявка за патент, не може да бъде отделено от самия патент и от произтичащите от него права. В това отношение използването на човешки ембриони за научни изследвания, което се явява предмет на заявка за патент, не може да бъде разграничено от използването за промишлени и търговски цели и така да се избегне забраната за патентоване.
Поради това Съдът заключава, че научните изследвания, при които се използват човешки ембриони, не могат да бъдат защитени с патент. Съдът все пак припомня, че съгласно Директивата е допустимо да се издаде патент във връзка с използването на човешки ембриони за промишлени или търговски цели, когато става въпрос за използване за терапевтични или диагностични цели, приложимо към човешкия ембрион и полезно за него — например за да се отстрани малформация и да се подобрят шансовете му за живот.
На въпроса за патентоспособността на изобретение, свързано със създаването на неврални прекурсорни клетки.
Съдът подчертава, от една страна, че то предполага вземане на стволови клетки от човешки ембрион в стадия на бластоциста, и, от друга страна, че вземането води до унищожаването на този ембрион. Изключването на подобно изобретение, заявено за патентоване, от обхвата на забраната за патентоване би позволило на заявителя да заобиколи тази забрана чрез умело формулиране на заявлението. В заключение Съдът счита, че изобретението е непатентоспособно, когато прилагането на метода изисква било унищожаването на човешки ембриони, било тяхното използване като изходен материал, дори ако в съдържащото се в заявката за патент описание на този метод, както в случая, не се посочва използването на човешки ембриони.
