Автор: Моше Ник, сп. Неандерталски свят
Фотография: Сп. Неандерталски свят
Публикувана на: 01-05-2014 г.
Вживяващата се като ментор на правораздавателната система медия „Правен свят” понесе загуба в съдебен спор. И то по трудово дело за уволнението на бившия й редактор Петър Бучков. След две години ходене по три инстанции, българският съд реши, че той неправомерно е получил „новогодишния си подърък” – заповед за уволнение на 30-ти декември 2011 г.
Така съдът срина и проекта за сензация на страниците, само и единствено, на списание „Неандерталски свят”- да разкрие един Остап Бендер в българската журналистика, който в продължение на пет години е успявал да заблуждава, че е професионалист – и то не кого да е, а авторитетното списание „Правен свят”. Работното му заглавие бе „Необразован олигофрен пет години заблуждава „Правен свят”. Но се оказа, че заблудените сме били ние – екипът на „Неандерталски свят”.
Така съдът срина и проекта за сензация на страниците, само и единствено, на списание „Неандерталски свят”- да разкрие един Остап Бендер в българската журналистика, който в продължение на пет години е успявал да заблуждава, че е професионалист – и то не кого да е, а авторитетното списание „Правен свят”. Работното му заглавие бе „Необразован олигофрен пет години заблуждава „Правен свят”. Но се оказа, че заблудените сме били ние – екипът на „Неандерталски свят”.
Да открием неандерталец – изпечен мошеник
е голямата мечта на екипа на „Неандерталски преглед”.
На такъв кандидат се натъкнахме преди около две години. И то доста екзотичен. От добре информиран наш източник, научихме, че лицето Петър Бучков (което не познавахме) е работило в продължение на пет години в авторитетното издание „Правен свят” без да има висше образование и умения да работи с компютър. Твърдението бе на работодателя му, представено пред съда, по повод, че въпросният Бучков оспорва, че неправомерно бил уволнен.
Същевременно папарак ни продаде тези снимки, които прилагаме. „Това е нашият човек”, си казахме – без образователен ценз и умения да работи с компютър. Супер находка.
Кръстихме го „необразован олигофрен” и започнахме проучване.
Резултатите бяха невероятно провокативни. Открихме над 250 материала в списание „Правен свят” и над сто в електронното издание с автор Петър Бучков. И то все по сериозни теми. „Сгащихме го” си рекохме. Две бяха работните ни версии за този неандерталец – или е природно интелигентен и намира кой да му обработва съжденията в текст, или е обикновена „калинка”, която просто подписва чужди материали. И двата варианта са фул-предизвикателство за разследващата журналистика.
Върхът беше, че въпросният Бучков, е взимал интервюта от куп авторитетни хора, та и от главата на европравораздаването в Люксембург – председателя на Съда на ЕС г-н Василиос Скурис.
Нашият неандерталец започна да ни става все „по-апетитен”,
като разбрахме, че е бил поканен лично, като журналист, от Съда в Люксембург, за да отрази принципите на неговата работа. В резултат в списание „Правен свят” (бр.1 от 2011 г.) бе отпечатан блок от материали, подписани с автор Петър Бучков, под заглавие „В страната на леярите коват правосъдието на бъдещето”.
Ставаше ни все по-интригуващо. Лутахме се в догадки: Този неандерталец е успял да заблуди и Съда в Люксембург!? Кой му пише материалите и защо използват него?!
Какъвто и да е отговорът, мислехме си, все ще е уникален.
Решихме преди да избумкаме сензационното си разкритие, да изчакаме решението на съда
по трудовото дело на неандерталеца Петър Бучков срещу фактора „Правен свят”, който от години номинира „Юрист на годината”.
Както трудовите дела били бързи, така минаха две години до окончателното приключване на въпросното. Вярно на три инстанции. Но сякаш Господ ни е пазил да не прибързваме.
Твърдението за необразования олигофрен се срина.
Оказа се, че Петър Бучков има висше образование и е инженер-химик и то компютърно компетентен. Още в далечната 1985 г. има отлична оценка на изпит по програмиране (когато над 90% от българите не бяха докосвали дори родното чудо „Правец”), а дипломната му работа е революционна за времето си компютърна програма за обувната промишленост.
За увлечението му към писаното слово, разбрахме, че датира още от 1990 г., когато печели голямата награда за съдебен очерк на списание „Общество и право” с „Терзанията на една прашинка”. Писал е за много вестници и е бил съдебен репортер на „Труд” и „Нощен Труд”.
Кофти случка.
За да се изказват неподготвени колегите от „Правен свят” , които го уволниха, причината вероятно е в житейското CV на Петър Бучков. А то си е баш неандерталско в неандерталския ни преход. Работил е като какъв ли не, въпреки дипломата за висше – печатар, водопроводчик, арматурист, леяр, пресьор, охранител…
„Дано причината за отстраняването ми не е заради това, че пишех това, което чувствам и мисля, че е правилно”, ни отговори Петър Бучков, когато се свързахме с него, макар и късно – след приключване на делото.
Наместо да се ядоса на помислите ни, той с възторг заяви, че „Неграмотен олигофрен” ще си го превърне в персонално лого. Страшно се изкефи, а ние от „Неандерталски свят” още повече се сговнихме.
Дано ни прости за предубедеността в гоненето на сензация!
Сигурно ще го стори, защото в крайна сметка си е неандерталец в ценностната система, че „животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде”.
PS Поздравяваме всички несправедливо отритнати от работа и магистратите, защитили правата им, с екстравагантния клип на група FIDLAR с комика Ник Оферман: youtu.be/5KdVVINaXCo