Автор: Петър Бучков
Фотография: Тони Шаварш
Публикувана на: 22-11-2013 г.
Около тази неотложна задача се обединиха членовете на Българската асоциация за европейско право (БАЕП) на общото събрание на петгодишния си юбилей. БАЕП бе учредена точно преди пет години на 21 ноември 2008 г. от тридесетина видни наши юристи. Посочената тогава цел от инициаторът на идеята – българският съдия в Съда на ЕС в Люксембург Александър Арабаджиев бе: „Създадохме тази структура , за да се превърне в средище на професионалистите от всички области на социалния живот в България, които имат желание и намерение да работят за интеграцията на нашето общество сред порядките на Европа без да губим своята национална идентичност”.
Пет години по-късно съдия Арабаджиев звучи доста минорно :„Ние не можахме да предизвикаме интереса на българската общественост!”. Независимо от актуалните конференции, които асоциацията организира и някои дори се случваха за първи път в България, изпреварвайки професионалните дискусии в другите държави от Европейския съюз.
Пет години по-късно съдия Арабаджиев звучи доста минорно :„Ние не можахме да предизвикаме интереса на българската общественост!”. Независимо от актуалните конференции, които асоциацията организира и някои дори се случваха за първи път в България, изпреварвайки професионалните дискусии в другите държави от Европейския съюз.
Целите и реализацията им.
Целите, които си постави БАЕП при учредяването на 21 ноември 2008 г са:
– Обединяване усилията на българската правна общност по въпросите на европейското право и запознаването и с правото на Европейския съюз;
– Повишаване качеството на образованието и на професионалното обучение в сферата на правото на ЕС;
– Популяризиране на дейността, законодателството и съдебната практика на институциите на ЕС;
– Утвърждаване на прилагането у нас на правото на ЕС и засилване на правното сътрудничество между държавите-членки;
– Повишаване на правната култура и етика на гражданското общество.
Реализацията стартира мигновено с грандиозна конференция „Приложението на общностното право от българския съдия” през април 2009 г в София.
Същата есен на 4 септември 2009 г. бе организирана в София първата по рода си конференция в ЕС върху революционните идеи на Стокхолмската програма за превръщане на Европейския съюз в пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите, които в последствие бяха възприети в Лисабонския договор (в сила от януари 2010 г.).
Култова ще остане тричасовата лекция на съдия Арабаджиев в НИП (Националния институт на правосъдието) на 19 октомври 2010 г. , добила популярност като „Свободата на съдията да не прилага националното законодателство”.
„Българските дела в Съда на Европейския съюз: 4-годишна равносметка” бе форум с невероятен практически ефект, проведен на 9 май 2011 г.
На 1 ноември 2011 г. премиера направи изданието на БАЕП – специализирано списание „Европейски правен преглед”, за което на часа се абонира университетът в Харвард и до момента е излязло в пет броя.
Отново „горещо”, преди да бъде „пуснат на вода” Европейският стабилизационен механизъм , БАЕП организира на 30 октомври 2012 г. в софийския хотел Радисън конференция под официалното мото „Към Европейски фискален съюз – нови договори, правни въпроси и перспективи”. Тя бе посветена на хита по време на криза в ЕС – извънредното създаване на Европейски механизъм за стабилност и ролята на Съда на ЕС в Люксембург – респективно на националните съдилища, към това предизвикателство. По покана на съдия Арабаджиев, говориха представители на Съвета на ЕС, на Европейската комисия и на Конституционния съд на Германия.
Разочарованието на съдия Арабаджиев бе, че „сериозните български медии” не са я отразили аналитично.
Подробни репортажи за изявите на БАЕП през годините може да прочетете в „Новата реалност”, секция Правосъдие, подсекция Българска асоциация за Европейско право.
Голямото предизвикателство – европравната квалификация на българските юристи от практиката
продължава да стои на дневен ред седем години след присъединяването ни към ЕС.
И става все по-актуално в бунтарската ни реалност за търсене на права от обществото.
А реално целият ни живот в условията, такива каквито ги познаваме, е низ от правила –като се започне от обществения договор (Конституцията) и се премине през законите, за да се стигне до нормите под тях, фактическите правила и обичаите на справедливостта… Същевременно с пълна пара действа догмата, че непознаването на закона не оправдава нарушителя му. Така че, колкото и интелигентни и тарикати да сме, ни е доста трудно да се справим, пък и да оцеляваме, без компетентна правна помощ. Да не говорим, ако се стигне до съд…
Особено фатално е ако магистратите, призвани да правораздават, не познават европейското право и се произнасят самоуверено дори без да се консултират чрез преюдициални въпроси със Съда на ЕС в Люксембург. Възможно е окончателно да бъдат загробени правата и интересите на гражданина, ако съдебният акт окончателно е влязъл в сила, дори произнесен в нарушение на европравните норми. Ако има санкции те ще са за държавата – демек за данъкоплатците, механизъм за търсене на персонална отговорност от магистратите няма… и прецаканият човечец си остава такъв завинаги…
За съжаление все още има юристи от практиката, на които им понакуцва европравната материя, а тя от 2007 г. е част от националното ни право.
В този контекст членовете на БАЕП – все експерти в различните клонове на правото, се обединиха около идеята асоциацията да започне да организира платени курсове, които да са насочени към най-актуалните и проблемни теми на правораздаването и правоприлагането.
„Ние няма да оправим света, но трябва да предизвикваме интерес, да има продължение”,
бе апелът за размисъл, отправен от съдия Арабаджиев към членовете на БАЕП.
А поводът – с какво България и по-специално правната й общност и БАЕП, биха могли да провокират еволюцията на обществото в ЕС, когато България по силата на ротационния принцип ще стане председателстваща през 2018 г.
Територията за предложения е открита. Идеите към момента витаята около:
– Създаването на ефективни механизми за защита на културната и националната идентичност на държавите-членки;
– Миграцията и правото на труд в чужбина;
– Българският принос в правната регулация на свободата на изразяване.
Все врящи теми в днешното ни дередже на емиграция на младите и можещите, нахлуване на бежанци и процес за монополизация на медиите…