vergil 
Целите и реализацията им.
Целите, които си постави БАЕП при учредяването на 21 ноември 2008 г са:
– Обединяване усилията на българската правна общност по въпросите на европейското право и запознаването и с правото на Европейския съюз;
– Повишаване качеството на образованието и на професионалното обучение в сферата на правото на ЕС;
– Популяризиране на дейността, законодателството и съдебната практика на институциите на ЕС;
– Утвърждаване на прилагането у нас на правото на ЕС и засилване на правното сътрудничество между държавите-членки;
– Повишаване на правната култура и етика на гражданското общество.
Реализацията стартира мигновено с грандиозна конференция „Приложението на общностното право от българския съдия” през април 2009 г в София.
Същата есен на 4 септември 2009 г. бе организирана в София първата по рода си конференция в ЕС върху революционните идеи на Стокхолмската програма за превръщане на Европейския съюз в пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите, които в последствие бяха възприети в Лисабонския договор (в сила от януари 2010 г.).
Култова ще остане тричасовата лекция на съдия Арабаджиев в НИП (Националния институт на правосъдието) на 19 октомври 2010 г. , добила популярност като „Свободата на съдията да не прилага националното законодателство”.
„Българските дела в Съда на Европейския съюз: 4-годишна равносметка” бе форум с невероятен практически ефект, проведен на 9 май 2011 г.
На 1 ноември 2011 г. премиера направи изданието на БАЕП – специализирано списание „Европейски правен преглед”, за което на часа се абонира университетът в Харвард и до момента е излязло в пет броя.
Отново „горещо”, преди да бъде „пуснат на вода” Европейският стабилизационен механизъм , БАЕП организира на 30 октомври 2012 г. в софийския хотел Радисън конференция под официалното мото „Към Европейски фискален съюз – нови договори, правни въпроси и перспективи”. Тя бе посветена на хита по време на криза в ЕС – извънредното създаване на Европейски механизъм за стабилност и ролята на Съда на ЕС в Люксембург – респективно на националните съдилища, към това предизвикателство. По покана на съдия Арабаджиев, говориха представители на Съвета на ЕС, на Европейската комисия и на Конституционния съд на Германия.
Разочарованието на съдия Арабаджиев бе, че „сериозните български медии” не са я отразили аналитично.
Подробни репортажи за изявите на БАЕП през годините може да прочетете в „Новата реалност”, секция Правосъдие, подсекция Българска асоциация за Европейско право.
Голямото предизвикателство – европравната квалификация на българските юристи от практиката
продължава да стои на дневен ред седем години след присъединяването ни към ЕС.
И става все по-актуално в бунтарската ни реалност за търсене на права от обществото.
А реално целият ни живот в условията, такива каквито ги познаваме, е низ от правила –като се започне от обществения договор (Конституцията) и се премине през законите, за да се стигне до нормите под тях, фактическите правила и обичаите на справедливостта… Същевременно с пълна пара действа догмата, че непознаването на закона не оправдава нарушителя му. Така че, колкото и интелигентни и тарикати да сме, ни е доста трудно да се справим, пък и да оцеляваме, без компетентна правна помощ. Да не говорим, ако се стигне до съд…
Особено фатално е ако магистратите, призвани да правораздават, не познават европейското право и се произнасят самоуверено дори без да се консултират чрез преюдициални въпроси със Съда на ЕС в Люксембург. Възможно е окончателно да бъдат загробени правата и интересите на гражданина, ако съдебният акт окончателно е влязъл в сила, дори произнесен в нарушение на европравните норми. Ако има санкции те ще са за държавата – демек за данъкоплатците, механизъм за търсене на персонална отговорност от магистратите няма… и прецаканият човечец си остава такъв завинаги…
За съжаление все още има юристи от практиката, на които им понакуцва европравната материя, а тя от 2007 г. е част от националното ни право.
В този контекст членовете на БАЕП – все експерти в различните клонове на правото, се обединиха около идеята асоциацията да започне да организира платени курсове, които да са насочени към най-актуалните и проблемни теми на правораздаването и правоприлагането.
„Ние няма да оправим света, но трябва да предизвикваме интерес, да има продължение”,
бе апелът за размисъл, отправен от съдия Арабаджиев към членовете на БАЕП.
А поводът – с какво България и по-специално правната й общност и БАЕП, биха могли да провокират еволюцията на обществото в ЕС, когато България по силата на ротационния принцип ще стане председателстваща през 2018 г.
Територията за предложения е открита. Идеите към момента витаята около:
– Създаването на ефективни механизми за защита на културната и националната идентичност на държавите-членки;
– Миграцията и правото на труд в чужбина;
– Българският принос в правната регулация на свободата на изразяване.
Все врящи теми в днешното ни дередже на емиграция на младите и можещите, нахлуване на бежанци и процес за монополизация на медиите…
