Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 22-03-2014 г.
Реиндустриализация при липса на Революция си е чиста проба Реорганизация на Ресурса от заинтересованите. Целта е да се извае нов образ на основополагащата ни Реформа , в 25-годишния Преход. Милата Реформа замяза на проститутка от най-долна класа, която алчните за власт и богатство кичат с всевъзможно все по-по-иноваторско съдържание… За да изкопчат и последната капчица сила на плачещия за Реанимация българин, по въпроса се изходиха всевъзможни Революционери, Реставратори, Реваншисти, Реститути, Реалисти, Реинтегратори, Реакционисти, Ретранслатори, Рецепционисти … и пр. Ретроградни типове, фирми и партии, които ни облъчваха с Респект във всичките му известни форми. Милата Реформа – със здравия си задник, трябваше да понесе и апетити към нейната употреба от властоборците в Религиозните общности. Последният хит „Рестарт на икономиката” представи премиерът Пламен Орешарски на 11 февруари 2014 г. и то на нарочна грандиозна среща с бизнеса. И хоп, Рестартът на икономиката мутира в идеи за Реиндустриализация с активен елемент на национализация. Това (за добро или зло) взриви българската общественост, изпаднала в Ремисия, да направи Рекапитулация на мислите, желанията и чувствата си… Как в 25 годишния ни стремеж за демокрация и евроинтеграция под псалми в Ремажор, достигнахме до най-гробовното звучене в Реминор!?
Реабилитация на ценностите чрез Рекалинизация!
Чрез лостове (в преносния и пряк смисъл) Реформаторите на „демократичния” ни преход си изградиха структури, както на Регионално равнище, така и по цялата Републиканска властова „пътна” мрежа. Добрите им намерения достигаха до омайване на абдалите в Ремисия (избирателите) и нямаше как да не се отблагодарят на спомогналите за победата.
Прословутите „калинки” са отроче, именно, на този формат на шуробаджанашката ни реформа, пропита от неприлични предложения. И се юрнахме към
задълбочаващо се посивяване.
Чрез лостове (в преносния и пряк смисъл) Реформаторите на „демократичния” ни преход си изградиха структури, както на Регионално равнище, така и по цялата Републиканска властова „пътна” мрежа. Добрите им намерения достигаха до омайване на абдалите в Ремисия (избирателите) и нямаше как да не се отблагодарят на спомогналите за победата.
Прословутите „калинки” са отроче, именно, на този формат на шуробаджанашката ни реформа, пропита от неприлични предложения. И се юрнахме към
задълбочаващо се посивяване.
Най-вече на моралните ценности за вяра и приятелство.
Големият енциклопедист и изследовател на духовността Николай Рьорих описва злото и доброто като черно и бяло. Опитите на злото за обладаване на доброто никога не са директни, а преминават през един или няколко сиви – в различни нюанси, според податливостта им към изкушенията или страховете от Сатаната.
Аналогията с родния ни „демократичен” преход не е случайна.
Обществото ни затъва във все по-мрачни отенъци на сивото, сякаш, за да оправдае квалификациите, давани ни в миналото от разни политици от Великите сили, че сме били „тъмни балкански субекти”.
Сърбяло ги е да преживеят, че именно в България се ражда Бялото братство на Учителя Петър Дънов. Боляло ги е , че корените на изконното Православие са запазени в родината ни.
Бяхме енигма и за католическите и за атеистичните комунистически попълзновения.
И в периода на най-голям възторг от вятъра на промяната към демокрация нещо се случи. Чрез инструментите на Реформата и страха сиви атеисти от тоталитарните тайни служби „пренасочиха” любопитството на бледия български народ към най-сивата страна на демократичното общество.
От ментета алкохол и мезета от „динозаври” започнахме да сивеем.
Пропорционално на емигриралите ни сънародници нарастваше и атаката с дрога, чалга, омайни пирамиди … и Реформи.
След толкова мъка и разочарования влезнахме в Европейския съюз. Последва поредната канонада от Реформи и …
Станахме най-бедната държава в Европейския съюз.
Стотици побледнели млади български специалисти хукнаха към посивелите стари демокрации, за да им пооправят тена. И както популацията ни намалява, така броят на политическите партии се увеличава. Здрачът в битката за власт става все по-непрогледен, а обидата към интелекта на избирателя все по-прозрачна. В боя за кресла в Европейския парламент достойнства като приятелство направо се разпиляха…
Щом се стигна до положението православният дисидент Велислава Дърева в компанията на атеиста – ляв социалист Янаки Стоилов да обявят изключването от БСП на един от най-близките й другари проф. Георги Близнашки!?
Рецепта за Реанимация на забравеното добро чрез мажоритарни избори
даде Сашо Дончев в предаването „На светло с Люба Кулезич” с посланието си, че радостта на човек от живота е в удоволствието и удовлетвореността от неговия труд и реализацията на неговия продукт. Именно тези радостни от труда си хора, трябва да ги търсим и да ги молим да се включат в политиката, смята г-н Дончев. И зададе риторичния въпрос – какво произвеждат нашите политици в условията на разпределяне на пропорционалния ни вот по партийни листи ?
Спонтанният отговор на прима виста е: Много, и то все по-тъмно сиви, неприлични предложения. Единственото шареничко са „калинките”.