vergil 
Защо се присъединявате към мирния протест на Едвин Сугарев? Има ли нещо, което ви разделя и сближава едновременно…
Подкрепям Едвин приятелски, защото е честен човек и не е давал доказателства пред мене за противното. Познавам го като един корав мъж, с когото заедно сме попадали в не една трудна ситуация или както се казва, сме изяли торба сол. Преди години се изкачихме на един висок връх в Хималаите. Нито за миг тогава Еди не прояви малодушие, страх или слабост. Убеден съм, че не ги е проявявал и друг път.
Ужасявам се от морала на онези, които ми се обадиха и се присмиваха „как щели да носят сандвичи на Едито“. Горещо се надявам, че това не е моралът на всички в бедната ни държава, въпреки че духовната пустота у мнозина взема застрашителни размери.
Нека си припомним как, когато им казваха, че е време комунистите да поемат вината за концлагерите, за атентата в „Св.Неделя“, с който избиха сума невинен народ и още куп масови убийства и погроми на държавата, се подиграваха с отговора, че щели да поемат вината, но само с мезета. После се преобразиха в социалисти. Та нали всички знаем, че сагата за куфарчетата с пари е истина и тя роди олигарсите, срещу които сега са протестите. Свидетели сме как бедни като църковни мишки послушници, само за седмица станаха милионери. Обясняваха ни, че плели пуловери и пестели от банички. Това са децата, а вече и внуците, и гавазите, и шофьорите на някогашните сатрапи. Трябва ли да ви казвам азбучната истина как сега водят държавата към светли бъднини. „Защото сме социалисти“ – книга с куп лъжи и празнословия. Другарите им не са по-различни и сега, когато твърдят, че хилядите протестиращи били насъсквани от Сорос и още кой ли не от болните им фантазии. Но нали се оказа много удобно да се прехвърля всичко на Световната конспирация, че ние да си останем безгрешни…Бедата е, че у хората се всели страх за несигурния утрешен ден, дори по-голям от онзи по времето на сатрапа Живков. Тези неща прекрасно знаят всички, но не всички са на улицата.
Да продължим за Едвин.
Всички знаем добре как преминава пътят на този идеалист и романтик – без компромиси и често в единоборство с „невъзможни“ противници, за което повечето от нас не смеят и да си помислят. Нека си дадем сметка колко от нас са като него.
Притеснително ми е, че той има тежък диабет и стачката, с която се е захванал, е много опасна. Защото, дори и да не завърши „летално“, той ще повреди до такава степен организма си, че просто ме е страх да го мисля.
Но пък на скептиците към подобни действия нека припомня максимата, че „когато духът е болен, тялото неминуемо страда“. Това се отнася за всички ни.
Явно познавате добре Еди. Не мислите ли, че и той, и вие ще сте по-полезни в Духовното по Пътя до Края, който Бог ни е отредил?
Нали знаете онова велико стихотворение „Момата с иглата, учений с ума…“ .
Лично аз съм вечно скитащ фотограф, който се опитва понякога и да пише и нищо повече от това, което имам, не ми трябва. Написал съм 11 книги, повечето в съавторство със съпругата ми и мой вечен спътник Румяна Николова и сме показвали десетина фотоизложби и два филма. Стига ми! Не съм публична личност, нито през живота си съм имал каквито и да било апетити за постове, власт, пари и други подобни облагодетелствания. Дори в името на свободата над 10 години съм на свободна практика. Не се стремя и към слава, защото май за това ми е минало времето. Просто ми омръзна за над 20 години демокрация, всеки ден да живея с чувство, че съм току-що слязъл от люлеещ се кораб и ми се повръща. По полезно ще е младите хора още днес да изчистят отровата около себе си, а съветвам и околните за помислят за това, защото времето лети пред очите ни и няма защо повече безброй хора да мизерстват, осигурявайки комфорта на шепа негодници.
Стига вече сме се самоуспокоявали, че ако сменим сегашните, нищо няма да се промени. Бих отговорил: НЕ, ще се промени съзнанието ни и съзнанието на следващите там горе, скрити от „народната любов“ по кабинетите, които вече ще живеят с чувството, че нищо не е безнаказано. Това е най-голямата сладост на свободата и демокрацията.
Лично на мене, каквото съм направил досега, ми стига и ми е предостатъчно богатството, че за 63 години съм успял опазя човешкия си образ и достойнство. Просто е недопустимо днес един честен човек, за какъвто ни представят Орешарски например, толкова често да мени образа си и да прескача за няколко години от една категория в друга, без да се замисли какво ще остави след себе си. Да си кукла на конци не е най-голямото достижение днес и съвсем не кореспондира с честта и честността, а понякога поставя човек и в жалки ситуации. Това проваля съвсем естествено и професионалните му качества, защото той неминуемо и още много пъти ще се провали и ще остави лош спомен след себе си. Видяхме го него, „независимия“, как сричаше спуснатото му правителство от „експерти“, запознавайки се и се оплиташе в отговорите си като стеснителна ученичка.
Някога Св. Марко, евангелистът, е казал, че няма полза, ако човек придобие целия свят, а повреди на душата си. Бедата е, че този човек ще остави срамно наследство на наследниците си и децата му ще живеят със срама от неговите постъпки. Съгласен съм, че на човек трябва да се даде шанс, но този човек само за седмица натвори такова гафове и така се оплете, че и всички вече му се смеят. Единственото, което направи успешно, е, че им е удобен. Какъв повече шанс на един провалил се само за седмица човек?
Това, разбира се отнася и за Станишев, с разликата, че той няма и професионалните качества. Веднъж забатачил държавата и сега го прави отново с олигарсите „зад кадър“. Типично за дребните, амбициозни и жалки хора е това човече, което загуби веднъж битката с Бойко Борисов как се пъне за кокала. Всъщност и самите му другари вече са се парили от методите му. На мотор се качи, за да шашка електората с мъжественост, каквато му липсва…
Тук бих желал изрично да добавя, че ни най-малко не съм поддръжник нито на ГЕРБ, нито на Бойко, а само констатирам фактите!
Не мислите ли, че човек е свободен да избере да живее, вместо да умре в краката на ГЬОНСУРАТИТЕ –политици ако не изпълнят условията му . Кое е по-истинско: Сила ли е да избереш живота; горделивост ли е да избереш смъртта ако не изпълнят исканията ти
Не съм привърженик на героиката в мирно време. Да се говори за „смърт“ е много рано и не всичко е загубено, но все пак нека спестим обидните квалификации, въпреки че същите хора ни обявяват за изнудвачи и манипуланти. Лично на мене ми е останала поне малко надежда нещо да се промени. Изключително трудно е, но може. Колкото и да ме обвинявате в наивитет, промяната е в ръцете на новите млади политици, които се надявам да сменят статуквото. Нека си отварят очите на четири тези, които са решили да се захванат с политика. И само не се отчайвайте, защото времето май е дошло.
Да си спомним думите на онзи вазов герой който „обичаше учението и учените“. И вярваше, че в науката се крие онази велика сила, която ще преобрази света, а беше и убеден, че младите и „лудите“ ще го спасят.
Лао Дзъ определя нашите дни на земята като „Голямото объркване”. Дали и ние не се объркваме като си мислим, че можем да променяме другите. Не е ли по-добре да променяме само себе си и да станем повече.
Според легендата този мъдрец каноник, чието име в превод означава Старото бебе, е роден в Китай през 604 г. пр. Хр. Създал духовно движение, което търси достъп до Дао (Пътя), възприеман като върховна реалност. Основава се на два канонични текста: “Даодъдзин” и “Джуандзъ”, от които за основополагащ се приема първият, превеждан от едни като „Книга за Пътя и неговата сила”.
Знае се, че той бил на висок пост като пазач на императорските архиви, но се изморил от фалшивия дворцов живот и потърсил уединение. Възседнал своя черен бик и тръгнал на запад към планините. Когато стигнал портите на граничната застава, го спрели и тъй като бил разпознат, казали му, че ще го оставят да напусне страната само след като напише на книга своята мъдрост. Лаодзъ се уединил за 3 дни и се върнал с ръкописа “Даодъдзин”. Пуснали го и повече никой не го видял…
