vergil 
Това са хората, които всъщност приеха Конституцията?
Да, тези хора бяха всичките демократи.
Къде се направиха компромиси или промени във Вашия проект?
Да започнем от преамбюла. Яростна съпротива на комунистите, когато настоявах да се пише, че България е правова и социална държава. Социалистите не знаеха какво значи социален, че трябваше да им се изяснява, отложихме заседанието, за да се консултират. В Главата за правата на човека ме вдъхновяваше документа на ООН. Това беше възпроизведено в нашата Конституция – с граматични неточности и купчина уловки, но мина.
Това е ваш успех.
Личният ми огромен успех е главата за Коституционния съд, която твърдя, че писах в първо лице, единствено число. Беше ми възложено от зам.председателя на Народното събрание – Гиньо Ганев. Изработих проект, който мина безкрайно нежно и без проблеми. Успях да наложа да има Комисия за защита на конкуренцията, която шест-седем години по-късно оглавих.
А въпросът за съдебната власт?
Главата за съдебната власт беше категорично и съзнателно сбъркана.
В какво?
Беше приет принцип, изведен от европейските правни системи, за Висш съдебен съвет, за магистратура, но прокуратурата и следствието останаха в съдебната власт и се нарушиха принципите на Монтескьо за разделение на властите. А прокурорът е адвокат на държавата. Това е дефинитивно вярното – прокуратура – pro curio – за общността, за общината. Казвах, че следствието трябва да бъде организирано както в Италия или Германия – съдия-следовател, който не е отрепка, подлога на прокурора, а ръководи целия процес.
По тази логика е трябвало и адвокатурата да се вкара в съдебната власт, щом прокуратурата стои.
Именно, старото понятие за прокуратура е паркет – имаме пиадестала, на който е разположен съдебният състав и долу е паркетът – прокурор, адвокат. Щом имаш равнопоставени страни в процеса, не можеш да извеждаш прокуратурата в стил Вишински. Защото там вече нещата намирисват на нещо друго, намирисват на влак.
Защо се стигна Контитуционният съд да решава проблема с герба?
Имаме герб, какъвто го виждате, благодарение на моите лични усилия, нахално е, но е вярно. Успях да се преборя чак като конституционен съдия.
В самата Конституция не беше ли заложен гербът?
Да, златен лъв на червен фон, толкоз.
Още във Великото народно събрание се подиграх с такъв герб, който от гледище на хералдиката е графски. По-късно, за мое щастие, в Страсбург, разхождайки се из града, попаднах на герба, който се искаше да представим като национален на Република България. Беше гербът на чизмарите, на гилдията на ботушарите в Страсбург. Предстоеше да решавам делото за герба в Коституционния съд. Разминах се с Жан Виденов с няколко дни в Страсбург. Това беше неговата идея за герба – „лопатата на Жан Виденов“ както го наричахме. Бях помолил дипломатическия ни представител там да заведе Виденов да види какво пише на онзи герб. На кого е – на българите или на производителите на ботуши.
Смятате ли сегашната Конституция за добра? Тези непрекъснати желания за поправки.
Има катастрофални грешки, допуснати в Конституцията и доразвити от неуспешното управление на България.
Любима фраза ми е: Докато аз пишех том първи на „Mein Kampf“ (Моята борба), някои писаха том трети на „Mein Gescheft “ (Моята сделка). Това е жестоката истина.
Времето след 10 ноември 1989 г. в началото беше за мен романтичен период. Докато се срещнах с председателя на „Дойче банк“, който беше управляващ дълга ни към Парижкия клуб. Той ми каза „Пет милиарда са тук – търсете ги!“. Милиард и половина бяха раздадени от Андрей Луканов с куфарчетата.
Мнението ви за влизането ни в ЕС?
Сега научавам, че 1990 г. в България нямало хора, които да мислят за ЕС и за НАТО. Аз категорично заявявам, че по мое искане, подписано от Едвин Сугарев и Соломон Паси, беше сложен мораториум върху смъртната присъда. Ходих лично да моля професор Живко Сталев да пише статия за чл.5, ал.4 от Конституцята, който, ако не е откровен израз на намерението България да влиза в ЕС, питам кое е? Аз регистрирах Атлантическия клуб в България. На някои им е изгодно да забравят, че 1990-та година не даваха и да се разчуе такова нещо.
Изградихме ли демократично общество?
В България няма да има демокрация преди българският народ да научи конституционните си права. Баналната история в момента – куфарна търговия с гласове, и възможност турци и цигани с купения си, платен от политическа сила, вот да определят бъдещето на страната, е вече национална катастрофа.
Може ли с провомощията, които има Конституционният съд, да си изпълнява ролята?
Радвам се, че като баща на Конституционния съд (както ме наричаха журналистите), това е институцията, която просъществува по онова време. Въпреки, че в състава й винаги има шест червени и шест нечервени. А нечервен в българската представа е много относително нещо. Аз минавах за тъмносин и не се чувствам опозорен от това.
Какво не сте бил в живота си?
Космонавт. Бил съм парашутист, но със стария немски парашут РС 20, а сега e друг свят.
Бил съм ездач. Личната ми гордост е, че на възраст 8 г. и 2 месеца спечелих на Тодоров ден надбягването в Попово. Но бях с най-добрия кон в областта. Моят свако беше ветеринарен лекар на конезавода в Шумен.
После се занимавах с хокей, стрелба, Имам счупен рекорд с бойна пушка „Манлихер“. Парашутизъм, фехтовка, мотоциклетизъм. През 1955г. спечелих градското и републиканско първенства в клас 125 куб. см.
Защо се отказахте при тези успехи?
Много псуват. Тогава аз не псувах изобщо и реших, че с коняри и мотоциклетисти повече няма да се занимавам.
Бил сте истински многобоец?
Също плувах много добре. Настоящият ректор на Софийския университет Боян Биолчев беше шампион на България по плуване. Но аз на първите 25 метра винаги го биех, след което той ме смазваше.
Влиянието на семейството ви, средата?
Нещата до 9-ти септември 1944г. са щастливи. Живеех при леля ми Йонка и чичо ми Иван Рачев – „Тевекелиев, Рачев, Недков“, „Смядовски глиган“, „Южна лоза“, вносител е на вина. Но дойде краят на войната и нещата станаха грозни.
Завърших с пълно отличие елитната Шеста мъжка гимназия. Тогава на пълните отличиници даваха златен медал с право да влизат без конкурс в Университета. Но аз не получих.
Защо?
Зарди „лошия“ ми баща. Той беше юрист, но първото, което казват за него, е, че е „фашист“. Това „фашист“ ме дразнеше при срещи с американците през 1990г. Когато на американец му обясняваш, че в България са те наричали фашист, той веднага решава, че си нацист и започва да търси железни кръстове, закачени по тебе. Невежеството на една прослойка от хора, дошли да ни учат на демокрация. Бяха безкрайно учудени, че Петър Корнажев и аз знаехме повече от лекторите, дошли за милиони. Откъде сме знаели тези неща. Ами четем бе, господа.
С какво се е занимавал баща ви?
Юрист. По времето на т.нар. българска окупация на нашите стари земи е бил администратор и е убит през ноември 1944 г.
От Народния съд ли?
Народният съд го е бил осъдил, но той е убит без съд преди това. Като враг. Такива са враговете. Вие сте в къщата на враг.
Осинови ме съпругът на майка ми. Генчо Павлов, нося неговото име. Бил е български депутат в Румънския парламент при окупацията на Добруджа. Ял бой от румънската полиция и го прогонили естествено. Беше свестен човек. Можеше да авансира при комунистите, но не го направи. Защото беше с минало на профсъюзен деятел на добруджанското движение. На националсоциализъм, в оня възрожденски смисъл на думата, съм учен от него.
Откъде ви дойде идеята да следвате право?
Първо имах уговорка с княз Владимир Рунов , че ще ме издържа, ако следвам архитектура. Приеха ме на общо основание. Тогава имах много красива приятелка, с която ходехме на класически концерти и опера. Бях обвинен от жената на Владимир, че харча издръжката си по жени и тогава казах: „Дотук!“. Кандидатствах и влязох право, но настъпиха унгарските събития 1956 година и ме изхвърлиха. Ходех в джоба с „Ди Пресе“ – органа на австрийската компартия и опровергавах всичко, което се говореше за Унгария, лъжата беше огромна. „Гласът на Америка“ непрекъснато виеха, а аз слушах новините по цели нощи. Мното старателно обясняваха колко са велики, колко са демократични и как ще помогнат. И какво помогнаха? Когато навлязоха руските танкове не дадоха на унгарците дори малко противотанкови средства.
Когато ме изхвърлиха, бях с добър успех и след една година се възползвах от пролука в закона – хора с успех над пет имат право на перманентна сесия. Така взех втори и трети курс за една година.
Как се издържахте?
Работех в миманса на Софийската опера – много благодатен период. Колегите ми завиждаха, че всички балерини ме познаваха, а аз се гордея, че поднасях цветята на гостуващите примадони и получавах целувките. Благодарение на този неголям доход успявах да живея, че даже да си позволявах да отида на ресторант. Завърших заедно с курса си през 1960 г. и то бях сред първите. На изпита за магистър имах двайсет точки преднина пред останалите и шефът на комисията ме предложил на министъра на правосъдието за младши съдия в София. Като младши съдия получавах малка заплата, но бях благословен от Бога, защото тогава, 1962-63 г., в Софийски градски съд юристите бяха с класи по-добри от Върховния съд. Попаднах в една изрядна юридическа среда – това е такъв мощен тласък.
Във факултета, в който сте учили, преподавателите също ли бяха от такава класа?
Гордея се с похвалата си от Живко Сталев на изпита по граждански процес, който заяви, че не бил чувал такъв отговор от четири години. Надух се като пуяк. Бях любимец на Иван-Асен Георгиев, преподавател по международни отношения, когото осъдиха на смърт за шпионаж в полза на САЩ. На проф. Кутиков, на Михаил Андреев, голям преподавател по римско право.
Защо престанахте да бъдете съдия?
Дадоха ми добра позиция в „Разноизнос“- външно-търговско предприятие. Но като поработих половин година (изключително с японци, германци и англичани) и като трябваше да пиша безкрайни докладни къде отивам на обяд и къде на вечеря, ми писна.
Спечелих конкурс в Радио София за редактор във „Външни новини“. Една година работих и ме „напуснаха“. Дойде Владо Костов, хареса ми стола, изгониха ме, после той отиде във Франция и избяга.
После отидох във Външнотърговска банка като юрисконсулт, където се запознах със съпругата ми. Възникна необходимост да се създаде Център за външно-търговска информация, получих временна заповед за директор на центъра и работих яко като такъв три месеца. Тогава осъществих една велика сделка. Изнесохме месо за ЕС. С парите купихме боксит от Франция, дадохме го на Швейцария на ишлеме и се върна като мантинели за шосета (1967-68г.)
И защо „изхвърчахте“?
Проф. Царевски, тогава шеф на банката, който ме харесваше, ме извиква на среща с Тодор Живков и още двайсет и двама души
Царевски докладва какво и как сме направили. Тодор Живков мълчи и по едно време казва: „Трябват 20 милиона за Ясер Арафат“. Той беше на издръжка на българското правителство. Оказа се, че вдовицата му имала милиарди, ама те са и български. Царевски отговори, че тези пари ни трябват, за плащания на задължения по чужди сметки и че в противен случай започват наказателни лихви. Тато му каза: ти може да разбираш от икономика, но не разбираш от политика. Царевски взе лист и си написа оставката. Малко след това ме извика заместникът му и ми обясни, че не било удобно като безпартиен да съм директор на Център за външно-търговска информация. Щели да сложат пенсиониран подполковник от службите. Същевременно съм имал задължение да седя до него непрекъснато, защото не разбирал от работата. Напуснах.
Луда кариера. Какво последва?
Кандидатствах да стана съдия в Чепеларе. Министър Светла Даскалова ми каза, че това е позор. Не можело „един блестящ юрист да иска да ходи да почива в Чепеларе“. И бам, назначиха ме в Пазарджик.
Казват, че като съдия сте държали страхотен ред и дисциплина в залата.
Казвах на колегите, че това е моето работно място. Ако искат от мен коректно поведение, аз искам от тях работна атмосфера. Един ден кипнах, когато адвокатите почнаха да цитират от безобразно по- безобразно на латински, руски… Казах им: „Колеги, позволявам ви да цитирате на руски, латински, немски, английски и полски, но моля ви, правилно. Ако сбъркате, АУТ“.
Резултатът?
Само един остана от всички адвокати на Пазарджик, който продължи. Но той наистина цитираше точно и беше добър цивилист.
Известен сте и сред съдещите се граждани?
Бях специалист на меките присъди. Изписвах кофи с мастило, за да смекча една присъда.
Например на най-добрия български оръжеен конструктор, след като му бяха намерили 15 пушки (незаконни), аз му постанових не оправдателна присъда, а условна.
Това не е ли от страстта ви към оръжието?
Беше невероятно добър техничар. Мисля, че се казваше Бакалов. След години, когато бях депутат във ВНС, той дойде да му ходатайствам пред министъра на отбраната. Беше създал по-добро оръжие от „Калашников“. Тогава просъветската група излезе със становище, че „това е типично нападателно оръжие, а ние сме миролюбива държава“.
Звучи като виц. Има ли миролюбиво оръжие?
По това време се борех с министъра на отбраната ген. Добри Джуров да върне сградата на Министерство на правосъдието. Тогава тя си беше част от МО и там беше щаба на Варшавския договор. Той ми каза: ти ще получиш тази сграда, когато започне Третата световна война. Отговорих: Да, г-н генерал, но тя вече започна.
Какво стана след съдийството в Пазарджик?
Станах инспектор в МП. Шеф ми беше Райчин Пръмов -безкрайно етичен и коректен човек. Тогава бях „накиснат“ от един бивш милиционер (също инспектор, беше ми колега в една стая). Имаше момиченца, съдийки в Районния съд, които сега са върховни съдии. Те идваха в обедната почивка с делата си в кабинета ми и аз диктувах. Случвало се е да диктувам на три едновременно. Казал на министър Даскалова, че в работно време решавам делата на съдийките. Когато ми поиска обяснение дали е вярно, казах да, но не в работно време, а в обедната почивка. А относно диктуването на няколко едновременно – че не съм Наполеон.
Светла Даскалова знаеше възможностите ми и винаги възлагаше най-отговорните проверки и доклади на мен.
Попадам на неща ужасно. В химическия завод в Стара Загора се оказва, че, поради лошо филтриране на отпадъчни газове, тревата наоколо е заразена. На животните, които пасат там, заболяват копитата, омекват. Млякото, обаче, си върви в „Сердика“, произвежда кашкавал и сирене и се продава на българските деца. Шапка на тояга. Беше проверка на МП съвместно с Политбюро на БКП. Аз изтъпаних цялата истина…..
И какво се случи?
Станах адвокат!
Как се появи конфликтът ви с властта и се стигна чак да ви арестуват?
Нещата вървяха спокойно, докато се забърках в няколко жестоки дела. Благодарение на мен петима журналисти от БНР бяха оправдани.
Какво ли не ми прави тогава прокуратурата. Викаха ме запас няколко пъти.
Бях спечелил и няколко дела във Военния съд. Правиха ми обструкция, че не съм партиен член. Председателят на Върховния военен съд беше викал съпругата на подсъдим, за да й каже, че трябва да се откажат от мен като адвокат.
Много лошо набих обръчите на военна прокуратура. В шумен процес 1982-83 г. срещу трудови войски по обвинение от порядъка на милион лева, го сведох до един мотопед, който, на всичкото отгоре, го намериха само, че е счупен. Подзащитният ми го плати и го оправдаха.
Това ли преля чашата?
Лошата ми слава във Военна прокуратура беше разнесена.
Освен това, при мен идваха много турци – главно за злополуки в трудови войски. Макар да не съм турколюбив, играх почтено. И в един момен, когато ме арестуваха, се оказа, че всичките дела са изчезнали от кантонерката в кантората ми.
Как стана?
Че са ме подслушвали, подслушвали. Имах един лаф, когато някой иска да ми поднесе подарък, казвах: благодаря, на горния етаж. Оказа се обаче, че над кантората ми има ателие на художник, който си събира мацки и правят купони. Дебнещите ме правят интелигентен извод: Как се получават подкупите – ядене, пиене, мацки и пари на ръка.
Арестуваха ме в кантората на 4 юли 1984г. От там в къщи, където трима души обискираха 8 часа.
Какво ви иззеха?
Три библии, заплатата на жена ми, която седеше на бюфета в плик с надпис „Тинка“, 4-5 сака с книги, включително „Престъпление и наказание“ на Достоевски.
Достоевски?
Всичките му книги, които имах. Е, как,не знаете ли, че Достоевски е антикомунист. Особено „Престъпление и наказание“, където Достоевски ги прави на маймуни комунистите, беше инкриминирана книга.
Колко време бяхте задържан?
Три денонощия. Чувствах се като някакво екзотично животно.
15 човека се изреждаха да ме разпитват и да ме оглеждат като мяймуняк. А аз имам обет да не казвам неистина. Начинът да се браниш е единствено с думите на Христос: „Ти го каза“.
В какво ви обвиняваха?
За религиозна дейност, насочена срещу устоите на държавата.
За окултната литература, която нямам право да разпространявам.
Кога сте се захванали с тази дейност?
От дете. Леля ми Йонка беше един от големите ктитори на българските манастири. Преди 9.9.1944г всички владици, епископа, в събота или неделя са на обяд при нея. Живеехме в София на ул. „Алабин“ 10. През трудните години в следването ми протосингъла на Българската църква всяка седмица ми изпращаше буркан с маслини и кисело мляко, дар от църквата. И аз с това живеех. В Св. Неделя пеех в детския хор.
И как попаднахте на окултизма?
По-късно. Бях в обкръжението на дъновисти. Покрай тях започнах да се занимавам с йога. По силата на съдбата, като студент на бригада за възстановяване на панорамния път Витоша, попаднах в смяна с китайски и корейски студенти. Запознах се с Нам Съм Бън, бивш пилот, владеещ Боп Шу До. Той ми обясняваше каква е връзката мужду Корея и България. Че Бошудо кодексът, който сега е кодекс на японските самураи, е български кодекс. И аз се забодох из Китай яко. И сега много често се позовавам на Лао Дзъ, за когото твърдя, че е българин.
Чрез тези си знания помагахте ли на хората?
В къщи бяха потоци от хора. Беше като лекарски кабинет.
Може би за това са ви наблюдавали, чудейки се какво правите?
Ами те и в сексуални престъпления ме обвиняваха, в подкупи, в упражняване на професия без съответна правоспособност .
Защо точно върху вас се спряха?
Чрез поетесата Таня Георгиева от Русия получавах много книги, които съпругата ми Тина преписваше на машина. Тези неща КГБ и ДС са следяли. Моята къща беше станала печатница. В 5 екземпляра се пишеше всяка нещо.
Какво намирахте със съпругата ви в тази идея? Да помагате на хората?
На човеците ли? Даваш им посока, а дали те ще вървят по нея, си е техен проблем. Питали са ме откъде знам всичко това. Ами прочел съм триста такива книги. Това е в езотериката: задава ти се въпроса и след медитация и обогатяване на знанията от други, ще намериш отговора. Търси и ще намериш. Това е много сложен и дълъг процес.
Няколко живота?
Имате хиляди прераждания. Когато по една специална тибетска техника (трябва да си в Трето Посвещение) започнеш да се връщаш в преражданията си, всички, които го могат, установяват едно. Връщат се в ерата на гигантските гущери. Ние всички произлизаме от гущери.
Да се върнем към тридневния ви арест. Защо ви освободиха?
Когато ме разпитваха, аз демаскирах няколко техни агенти. Как ги позна, питаха. За 1-2-ма имах наблюдения, а за другите беше интуиция. Беше цирк. А в същото време знаеха, че съм се срещал с Людмила Живкова.
За какво?
Людмила Живкова (преди 1984 г.) на няколко пъти ми праща гавазите си. Защото търсела 200 храбри мъже.
С каква цел?
Да свали правителството на баща си. И аз питах, добре, а какво ще се прави по-нататък. Човешки социализъм, отговаряше. Заявих й, че това е невъзможно. Аз в първо лице, единствено число пиша в българската конституция: „Социална и правова държава“.
Изпраща и Фол, изпраща и Райнов, любовниците на Фол и на Райнов. Внедряваха ни даже едната. Така или иначе, казах „Не“. Но след това много дела като адвокат получих от Соня Бакиш. Обикновено бяха гадни, гнусни, заплетени дела, в които съм на слабата страна. Защото отсреща е Политбюро, ЦК на БКП, генерал, син, внук…
Как се разви животът Ви след арестуването?
Прекъснах всякакави връзки с всички. Повечето се обидиха. Медитирах няколко месеца, особено през 1989 г и …. се хвърлих в политиката. Казах си, че на физическо поле трябва меч.
Това единственото дело ли е срещу вас?
Срещу мен са образувани три производства. Едното е по време на унгарските събития през 1956 г. Тогава ме разпитваха защо Радио „Свободна Европа“ цитира Николай Павлов за събитията в Юридическия факултет на СУ. Другият процес е срещу комунистите. Дъщеря му беше дошла на море в България. Трябваше да бъде измъкната и аз участвах в измъкването.
И тогава ви образуваха дело?
Образували са ми. Разбрах го много по-късно, когато бях конституционен съдия. Тогава научих и за досието ми „Дракон“.
Бях докладчик по делото за досиетата. Събирах материали и поисках от Богомил Бонев ( б.р. тогава гл.секретар на Министерство на вътрешните работи) да ми даде непубликувани, тоест секретни материали. И той вади моето досие – „Дракон“ като се смееше. Не знаех, че толкова високо са ме ценяли в ДС.
Познаваш ли го това, виж разгледай, ми каза. Нямах представа и установих, че 56 човека са ме следили.
Гнусно е. Толкова пари са смъкнали на моя гръб. Аз по заведения не ходя – не че съм херувимче. И изведнъж чета, че съм бил в ресторант „България“ с две мацки и сме пили два коняка и пасти…. Но открих как са разпитвали няколко момичета, на които съм благодарен. Едната ги беше смляла направо. Питат я: Правил ли съм й хороскоп? „Да прави ми . Седна смята и ми каза толкова неща, които вие не може да ми кажете“. Как ги може тези неща? „Ами не знам, но ги може!“
Главният секретар на МВР ми каза, че има други две дела по картотека, но са унищожени. Питах кой. Разбрах, че първото дело е за унгарските събития и е унищожено от ген. Йордан Орманков бивш шеф на разузнаването. Орманков ми беше съкурсник в университета. По време на Унгарските събития ме провокира. Носи ми един пистолет със счупена бойна пружина и ме пита мога ли да го поправя. Бяхме в една от големите зали на Университета. Разглобих пистолета, видях, че е счупен и му казах че е нужна нова пружина. …. Взели са ми отпечатъците.
В демократичните времена бил ли сте наблюдаван?
Бях в Комисията за зашита на конкуренцията, когато открих един микрофон и вързах кабелите накъсо, за да им изпращи в ушите. Това беше дни преди да се оплаче Филчев. Буквално на следващия ден пристига един офицер от ДС с един много важен доклад, строго секретен. Прочетох го и го върнах срещу подпис. Не бях искал такава информация. Сложих лепенки и на четирите видеокамери.
Първоначално сте привърженик на царя, но после влизате в конфликт с него по повод имотите му, както и с Иван Костов. За какво е борбата?
Да бъде справедливост, па макар и да си счупим вратовете.
Мислите като Кант, който казва, че ако загубим справедливостта, по-добре да не живеем ние хората?
Точно така мисля. Нося бяла връзка – символ на кантианството. Бялото е символ на неподправената истина. Неподправената.А вратовръзката е змеят, който ние наричаме наша галактика.
Защо и кога се разочаровахте от Сакскобургготски, въпреки, че сте от монархическа фамилия?
Казах го по радио „Свободна Европа“ – чакахме германски принц, дойде левантийски търговец с финикийски привкус.Точка.
Прословутият въпрос с досиетата, пак е на дневен ред.
Много хора, които днес гледам да се мотаят из заседателната зала на НС, през 1990 г бяха в един списък (с досиета….). Три комисии правиха една след друга. И се оказваше, че от списъка на предишната комисия са изпаднали няколко души, а са се появили няколко нови. Динамичен списък!
Проблемът с корупцията?
Като шеф на Комисията за ЗК съм приемал десетки пъти посланици на страни, които сега са наши съюзници, които са идвали да ходотайстват в полза на компании. Което си е парекселанс корупционен натиск. По времето на царя, на едно съвещание в Министерство на промишлеността се вкопчихме на темата има ли корупция в България. Присъстваха американци, англичани… Аз казах: Да, има, но знаете ли, че има и внос на корупция.
Опитвали ли са да ви купят?
Предлагаха ми доста пари, за да се оттегля от Конституционния съд, шофьор, служебен мерцедес и една от колите, на които децата казват „резачки“ – спортно Ауди.
Как не се изкушихте?
Аз съм играл по други правила. Ето, и къщата ми е опушена, недовършена.
Как чувствате мисията си в живота?Имали сте големи възможности за материално развитие, но сте ги пренебрегвали – с усилие на волята или естествено?
Благодаря на Бога, отраснах в дълбоко религиозно семейство. Когато завършвах гимназия от Светия синод ми предложиха да отида да следвам каноническо право в Рим. Отказах по съображения, че се чувствах православен и че моето пребиваване в Рим ще застраши принадлежността ми към православието, а и вече бях имал контакти с жена и целомъдрието го нямах. Сега този обет отдавна е забравен, но когато трябваше да го положа не можех да излъжа Бога и себе си.
Малцина знаят за приноса ви за превъоръжаване на армията ни?
Още 1990 г. поставих въпроса за превъоръжаването на България по западен образец пред Баварския християн-социален съюз. Казаха ми, че е рано. Имаше криза в нашата армия, преговаряхме за даване на оръжия от ГДР за ползване от българската армия. Срещах се с председателя на германския конституционен съд – Роман Херцог, който стана президент на Федералната република. Отидох в Карлсруе и в България се получи безвъзмездно въоръжение на стойност 327 милиона дойче марки. И сега ме благославят българските артилеристи за цевите и оптиката. Последната пратка пристигна по времето на Жан Виденов. Министър Валентин Александров ме произведе в чин полковник заради тази сделка.
Защо като избрахте да влезете в политиката, не се преборихте да станете министър председател, който да помогне с оглед на многостранната ви компетентност? Какво ви попречи?
Влязох в луд конфликт със себе си. Не знаете колко е виновен Иван Костов, но аз знам, не знаете далаверите на СДС, но аз ги знам. Защото част от СДС се оказа продажна.Писна ми от политически предатели.
А някой от сподвижниците ви? Защо не ви предложиха като толково компетентен професионалист да оглавите правителство или парламент.
Петър Корнажев даже натискаше. В правителството на Димитър Попов съм бил предложен, без да знам, за министър на вътрешните работи. После за министър на отбраната като през цялото време Нора Ананиева е скачала, че съм бил фашист. От СДС съм предлаган за министър-председател, а когато Желю Желев ме посочи за конституционен съдия, имаше хора от СДС, които казваха „Не отивай, защото така излизаш от политиката.“
А защо отидохте?
Защото Конституционният съд беше най-важното нещо, което трябваше да се направи в България. От момента, в който заработи с шест червени и шест сини, все пак в България имаше власт да сведе политиката до правото. Защото партийните и политически изгъзици, с извинение, водят само до пълнене на джобовете на определени групировки, не до власт.
