vergil 
Торнадото на любовта, което отключи магазина за надежди.
Провокацията да интервюирам Никола Борисов бяха неговите лирически послания за несъстоялата се любов между двама. Сега, уви, ставаме свидетели на разпадането й в семейство, общество, нация, планета…
Като предястие: „Магазин за надежди“
„Добър ден господине, какво ще обичате?“
Продавача попита с учтива усмивка.
Клиента отчаян погледа витрините:
„Половинка любов и радост в кутийка…“
Лицето на продавача трепна сурово:
„Извинете, но всичко продадох. Уви!
Утре любов ще поръчам отново
и радост в кутийка. Утройва ли Ви?“
„Днеска ми трябват, но няма проблеми –
утре ще мина… Приятен Ви ден!“
И тръгна си той огорчен господина,
толкоз безжизнен и тъй натажен…
……………
Знаех, че този човек полудял е…
Но не исках надеждата бледа да скъсам –
като малка ненужна, хвърчаща хартийка,
че утре за него с тъга ще поръчам,
половинка любов и радост в кутийка…
Разговорът
Кольо, какъв е най-ранният ти спомен за твоята мечтана професия?
Май, никакъв не исках да стана.
Кога започна да пишеш стихотворения?
В 7-ми клас.
Значи си мечтал да станеш поет?
Не, аз не съм поет. Желанието ми беше, просто да си пиша.
А в гимназията статуквото на стремежите ти не се ли промени?
Исках да се занимавам с българския ни език.
Е, та педагогиката ли се оказа сбъдването на мечтата ти?
За нищо на света не бих сменил специалността си. Бих изживял същото. Това да сменя сега специалността е все едно да си смениш приятелите.
Имат ли пръст мама и татко в решението ти? Те да не са поети?
Не, и двамата са на държавна работа.
Е, откъде се отприщи тази ти поетична стихия!?
Роден съм във Варна!
Досега бачкал ли си за кинти?
Да, бил съм две поредни години барман на морето през 2010г. и 2011г.
Барман и стихове! Как става тоя номер!?
Момиче. Лошата емоция от това, че не съм се влюбил.
Момиче ли, отключи поетичните ти заложби?
Да.
Как се казва първото ти стихотворение?
„Диамантено момиче“. Единственото, което зная наизуст, помня заглавието му, и си харесвам. Ако можеше да се нарече стихотворение.
Защо е единственото!?
Защото е най-детско! Най-истинско!
Колко стихотворения си написал досега?
Недостатъчно!
Достигнал ли си до идея да издадеш стихосбирка?
Да, идното лято, но не по моя инициатива.
Е, кой тогава се сети?
Близките ми.
Дай Боже всеки му да го оценят любимите му хора. В тази ситуация мислиш ли да се занимаваш професионално с писане, след дипломирането?
За мен ще си остане. Не знам дали ще ми е хоби или нещо повече. Ще продължа, въпреки че не си падам по писането, то си пада по мен.
Всичките ти стихотворения ли са за любовта?
Без две.
Какво чувството те тресе, докато драскаш по листа?
То не е едно.
Винаги ли доминира една емоция или е някаква съвкупност?
В зависимост от настроенията, стихотворенията ми са различни.
Кога се случват срещите ти с музата?
Само вечер.
Свидетел съм как на мига, в конкретна ситуация успяваш да я облечеш в стих. Как го правиш?
Не съм се замислял, но следващия път ще проследя процеса и ще ти кажа.
Ако беше зеленчук, какъв си ти?
Зелен Чук.
Първо отговорност или първо забавление?
Без отговорности няма да има забавление.
Имаш ли любим поет?
Да, Дамян Дамянов.
Има ли творец, на когото искаш да подражаваш?
Не!
Какво е твоето послание за обикновения човек, за читателя?
„Всичко ще е наред накрая. Ако не е наред, значи това не е края“.
