vergil Автор: Елиана Митова
Фотография: Авторът
Публикувана на: 18-11-2012 г.
Г-н Карлстрьом, какво стана с идеята на асоциацията Euroadopt да бъде изработено унифицирано законодателство за международните осиновявания на Стария континент?
Остана си само идея! Искам да поясня какво е Euroadopt – става дума за асоциацияна на акредитирани организации от Стария континент, които осъществяват международни осиновявания. Членството е доброволно – всяка организация има право да избира да членува или не в Euroadopt Обединени са организации от Швецця, Финландия, Дания, Белгия, Холандия, Германия, Испания, Италия, Франция, Исландия, Люксембург, Норвегия. Асоциацията има свой управителен съвет и се събира на заседания всеки две години. „Амичи дей Бамбини”, известната италианска осиновителска организация, предложи нова идея за европейски осиновявания – да бъде определена една работна група, която да разработи проект, според който осиновяванията на Стария континент да не бъдат третирани като международни, а като национални. Това ще рече да се преосмисли въпросът за заплащането, да се избегнат огромните разходи, които съпътстват всяко международно осиновяване. Защото Европа е една, а всички ние сме нейни европейски граждани. Естествено, това не би трябвало да означава, че всяка страна членка е длъжна да предоставя децата си за международно осиновяване, то би било безумие! По-скоро презумпцията е че всяко дете, родено в Европа, би трябвало да има шанса да се сдобие със семейство, ако неговото биологично семейство го е изоставило. Аз си давам сметка, че международното осиновяване не може да стане безплатно – плащат се преводи на документи, заверки, пътувания и пр. Но цялата тази дейност не би трябвало да се превръща в бизнес, от който някои да се обогатяват неконтролирано.
В бившите социалистически страни – България, Румъния, и др. проблемът с децата, които се отглеждат в институциите, е сериозен. Смятате ли, че идеята на Euroadopt ще помогне той да се реши?
Не съм оптимист. Промените в сферата на международните осиновявания стават много бавно. Но трябва да се дискутира, да се говори по въпроса. Защото децата, които растат без родителска грижа, са също граждани на Европа.
В България напоследък успешно се лансира идеята за приемната грижа. Мнозина съзират в нея спасение за децата от институциите? Както и в малките центрове от семеен тип?
Така беше и в Швеция. Но се оказа, че в приемните семейства много деца изживяват тежки периоди. Подлагани са на тормоз, третирани са като помощен персонал. Напоследък деца, отгледани ва приемни семейства в Швеция съдят държавата, защото се чувстват ощетени – живели са в 5-6-7 приемни семейства, били са тормозени, това им се е отразило зле. И държавата плаща, защото не им е осигурила възможността да си имат собствено семейство. По отношение на малките центрове от семеен тип също имам забележки – там условията за отглеждане са по-добри, но не винаги грижата за децата е дългосрочна. Посетих такъв център в Добрич – модерен и нов, но само ръководителят бе професионален социален работник. Децата са облечени, нахранени, ходят на училище, занимават се – но какво ще стане с тях, когато станат пълнолетни, къде е дългосрочният план за тяхното бъдеще? Естествено, за това не са виновни хората, които работят в центровете, те правят, каквото могат. Трудно се намира персонал за такива центрове. А въпросът трябва да се решава генерално.
Това означава ли, че подкрепяте големите институции, в които се отглеждат изоставени деца?
Не става въпрос за подкрепа априори. Ннякои от тези институции в България наистина са много добри, много професионални – например домовете за малки деца във Варна и Бургас, също и в Добрич. Грижата за децата там е на много високо ниво, персоналът е с висока квалификация, убедих се на място. Не си струва децата от тия институции да бъдат местени, прехвърляни в други – по-добре да бъдат направо осиновявани. Знам, че има домове в България, където обстановката е съвсем друга, различна, но не искам да ги цитирам.
Расте или намалява броят на международните осиновявания по света?
Намалява. Една от причините е бюрокрацията, мудността на процедурите. Друга – успехът на ин витро процедурите, които се оказаха щастлив изход за много двойки. Това е прекрасно. Но е тъжно, че светът е пълен с изоставени деца.
Защо намалява броят на шведите, които осиновяват в България?
Една от причините е че шведското законодателство поставя лимит във възрастта на осиновителите до 43 години. Ако една 40 годишна двойка реши да осинови в България, няма да успее, защото се чака поне 2-3 години за дете до 3-4 годишна възраст. Тоест докато им излезе късметът, кандидат осиновителите ще изгубят правото си да осиновяват. А по принцип 90 на сто от кандидат осиновителите искат деца на ниска възраст. Другата причина е здравословното състояние на децата – шведите предпочитат да осиновят малко и здраво дете в Кения, отколкото в България!
Искате да кажете, че в Кения децата са по-здрави отколкото в България?
Децата в социалните домове в Кения са на ниска възраст и в много добро здраве. Отлично гледани. Особено в частните социални домове, финансирани от чужди дарители, повечето европейски. Самата процедура е тежка – кандидат осиновителите трябва да поживеят поне три месеца с детето на кенийска територия, преди да стартира процедурата в съда. После – още три месеца докато процедурата приключи за да си го вземат. Това означава, че поне 4 месеца кандидат осиновителите се откъсват от работата си, от семейната среда, живеят в съвсем чужда среда, стриктно наблюдавани от социалните служби, харчат много пари. В Швеция държавата подпомага осиновителите, които са се сдобили с дете в чужбина с около 5 хиляди евро, но парите, които семействата са вложили, са четирикратно, дори петкратно повече.
Русите и синеоки шведи предпочитат негърчета от Кения пред българчета?!
Цветът на кожата не може да бъде причина за шведите да се откажат да осиновят дете. Обществото ни е толерантно, готово да приеме представители на различни раси и националности.
Остана си само идея! Искам да поясня какво е Euroadopt – става дума за асоциацияна на акредитирани организации от Стария континент, които осъществяват международни осиновявания. Членството е доброволно – всяка организация има право да избира да членува или не в Euroadopt Обединени са организации от Швецця, Финландия, Дания, Белгия, Холандия, Германия, Испания, Италия, Франция, Исландия, Люксембург, Норвегия. Асоциацията има свой управителен съвет и се събира на заседания всеки две години. „Амичи дей Бамбини”, известната италианска осиновителска организация, предложи нова идея за европейски осиновявания – да бъде определена една работна група, която да разработи проект, според който осиновяванията на Стария континент да не бъдат третирани като международни, а като национални. Това ще рече да се преосмисли въпросът за заплащането, да се избегнат огромните разходи, които съпътстват всяко международно осиновяване. Защото Европа е една, а всички ние сме нейни европейски граждани. Естествено, това не би трябвало да означава, че всяка страна членка е длъжна да предоставя децата си за международно осиновяване, то би било безумие! По-скоро презумпцията е че всяко дете, родено в Европа, би трябвало да има шанса да се сдобие със семейство, ако неговото биологично семейство го е изоставило. Аз си давам сметка, че международното осиновяване не може да стане безплатно – плащат се преводи на документи, заверки, пътувания и пр. Но цялата тази дейност не би трябвало да се превръща в бизнес, от който някои да се обогатяват неконтролирано.
В бившите социалистически страни – България, Румъния, и др. проблемът с децата, които се отглеждат в институциите, е сериозен. Смятате ли, че идеята на Euroadopt ще помогне той да се реши?
Не съм оптимист. Промените в сферата на международните осиновявания стават много бавно. Но трябва да се дискутира, да се говори по въпроса. Защото децата, които растат без родителска грижа, са също граждани на Европа.
В България напоследък успешно се лансира идеята за приемната грижа. Мнозина съзират в нея спасение за децата от институциите? Както и в малките центрове от семеен тип?
Така беше и в Швеция. Но се оказа, че в приемните семейства много деца изживяват тежки периоди. Подлагани са на тормоз, третирани са като помощен персонал. Напоследък деца, отгледани ва приемни семейства в Швеция съдят държавата, защото се чувстват ощетени – живели са в 5-6-7 приемни семейства, били са тормозени, това им се е отразило зле. И държавата плаща, защото не им е осигурила възможността да си имат собствено семейство. По отношение на малките центрове от семеен тип също имам забележки – там условията за отглеждане са по-добри, но не винаги грижата за децата е дългосрочна. Посетих такъв център в Добрич – модерен и нов, но само ръководителят бе професионален социален работник. Децата са облечени, нахранени, ходят на училище, занимават се – но какво ще стане с тях, когато станат пълнолетни, къде е дългосрочният план за тяхното бъдеще? Естествено, за това не са виновни хората, които работят в центровете, те правят, каквото могат. Трудно се намира персонал за такива центрове. А въпросът трябва да се решава генерално.
Това означава ли, че подкрепяте големите институции, в които се отглеждат изоставени деца?
Не става въпрос за подкрепа априори. Ннякои от тези институции в България наистина са много добри, много професионални – например домовете за малки деца във Варна и Бургас, също и в Добрич. Грижата за децата там е на много високо ниво, персоналът е с висока квалификация, убедих се на място. Не си струва децата от тия институции да бъдат местени, прехвърляни в други – по-добре да бъдат направо осиновявани. Знам, че има домове в България, където обстановката е съвсем друга, различна, но не искам да ги цитирам.
Расте или намалява броят на международните осиновявания по света?
Намалява. Една от причините е бюрокрацията, мудността на процедурите. Друга – успехът на ин витро процедурите, които се оказаха щастлив изход за много двойки. Това е прекрасно. Но е тъжно, че светът е пълен с изоставени деца.
Защо намалява броят на шведите, които осиновяват в България?
Една от причините е че шведското законодателство поставя лимит във възрастта на осиновителите до 43 години. Ако една 40 годишна двойка реши да осинови в България, няма да успее, защото се чака поне 2-3 години за дете до 3-4 годишна възраст. Тоест докато им излезе късметът, кандидат осиновителите ще изгубят правото си да осиновяват. А по принцип 90 на сто от кандидат осиновителите искат деца на ниска възраст. Другата причина е здравословното състояние на децата – шведите предпочитат да осиновят малко и здраво дете в Кения, отколкото в България!
Искате да кажете, че в Кения децата са по-здрави отколкото в България?
Децата в социалните домове в Кения са на ниска възраст и в много добро здраве. Отлично гледани. Особено в частните социални домове, финансирани от чужди дарители, повечето европейски. Самата процедура е тежка – кандидат осиновителите трябва да поживеят поне три месеца с детето на кенийска територия, преди да стартира процедурата в съда. После – още три месеца докато процедурата приключи за да си го вземат. Това означава, че поне 4 месеца кандидат осиновителите се откъсват от работата си, от семейната среда, живеят в съвсем чужда среда, стриктно наблюдавани от социалните служби, харчат много пари. В Швеция държавата подпомага осиновителите, които са се сдобили с дете в чужбина с около 5 хиляди евро, но парите, които семействата са вложили, са четирикратно, дори петкратно повече.
Русите и синеоки шведи предпочитат негърчета от Кения пред българчета?!
Цветът на кожата не може да бъде причина за шведите да се откажат да осиновят дете. Обществото ни е толерантно, готово да приеме представители на различни раси и националности.
