Петър Бучков 
Претендентите
В безпрецедентните избори за последното ръководство на САК, проточило се от 31 януари 2010 г. до 28 януари 2012 г., за шефското място имаше трима основни играчи. След балотаж на 6 февруари гласовете „за“ бяха 572 за Тодор Филипов срещу 565 за Владимир Дончев. Но поради някаква математическа мистерия никой не получи 50% плюс един и изборите бяха касирани от Висшия адвокатски съвет. На 26 май основният претендент отново бе Владимир Дончев, който поведе на първия тур, но на балотажа получи подкрепа от 651 срещу 680 за победителя Петър Китанов. Активен участник и в двата избора и най-яростен критикар на старото ръководство на САК бе Веска Волева, но първия път получи одобрението на 167 свои колеги, а втория – едва на 89.
Адвокат Китанов, честни ли бяха изборите?
Оценката я дава избирателната комисия с протокола си. Лично не мога да направя категорична преценка, но смятам, че имаше голяма предпоставка да не бъдат честни изборите, което е заложено в самия Закон за адвокатурата. Не е нормално и житейски не е логично, допустимо и приемливо един избирател да е носител освен на своя глас и на още три с пълномощни. Започнахме да приличаме на фондова борса. Приемам, че фигурите на пълномощника и упълномощителя трябва да съществуват и в Закона за адвокатурата, но да се ползва само едно пълномощно. На всеки може да се случи да желае да участва в избора, но по някаква причина да не може да го направи. Надявам се този конфликтен момент един път завинаги да бъде решен.
А защо беше невижданата агресия в тези избори? Напомняше по-скоро на безскрупулните партийно-политически сблъсъци от парламентарните, естните и президентските вотове.
В Софийската адвокатура не намирам политически отенъци, които да водят до разцепление.
Забелязах го по други признаци – между поколенията един път, разцепление между членовете и ръководството на колегията и на трето място едно естествено професионално разделение в колегията между така наречените съдебни адвокати и тези, които не се явяват в зала – някои ги наричат корпоративни, други – търговски. Така че това разцепление е в тройна зависимост. Но за мен най-сериозният срив е между членовете на колегията и ръководството, което аз ще се опитам да избегна. Има и още една причина за тази необичайна агресивност. Съществуваше едно обективно недоволство към неглижирането на нематериалните интереси на адвокатурата от предходното ръководство. И това недоволство беше яхнато и употребено от моите опоненти в тези избори от януари досега.
Но в платформите на кандидатите за председател на САК нямаше почти никакъв разнобой. Всеки твърдеше, че ще стане обединител?
Те проблемите са едни и същи.
Да но вас ви квалифицираха като „представител на статуквото“, наложено от Траян Марковски и Наталия Ценова. А вие сте били председател на дисциплинарния съд, което е изборна длъжност и не зависи от председателя на колегията?
Трябва да се изясни още едно противоречие. Моите опоненти въведоха тези понятия – „статуквото“ и „промяната“.
Това допълнително беше изражение на разделението в адвокатурата. Но това в никакъв случай не беше точно така. Председателят на дисциплинарния съд и дисциплинарните съдии, в която и да е колегия, се занимават с поднесени им и решени от адвокатския съвет дисциплинарни преписки, заедно с дисциплинарно обвинение. Дисциплинарният съдия е длъжен да приеме тази преписка за разглеждане, като спазва процедурата и закона и дава възможност да се осъществи защитата на дисциплинарно обвинения адвокат. При мен идват готови дисциплинарни обвинения и преписки. Работата на председателя на дисциплинарния съд е да синхронизира дисциплинарната политика с адвокатския съвет и да се стреми да има еднаква практика при подобните случаи.
Споменахте в предизборното си обръщение за опасност, ако нещата не вървят, функциите на адвокатския дисциплинарен съд да бъдат иззети от други държавни органи, каквато практика има в някои страни, и то демократични.
Това е една реална опасност, когато някой не си гледа добре работата… Надявам се никога да не се случи.
Професията ни е определена в конституцията като свободна, независима и самоуправляваща се, а това означава, че дисциплинарната дейност трябва да бъде при нас. Тя е наша. Разбира се, че може да е лоша или добра, но тя е наша и е изключително деликатна и важна дейност.
Някои от членовете на колегията изразиха недоволство от дейността на председателствания от мен дисциплинарен ъд, но нека посоча статистиката за 2009 г.
Образувани са 917 дисциплинарни дела. От тях 96% са за неиздължен членски внос (б.а. 10 лева на месец) и едва 4% са по оплаквания на граждани, институции, съдилища и други органи. Това означава, че същинската дисциплинарна дейност, както би трябвало да се схване от гражданите – че клиентът е недоволен от адвоката или че адвокатът е демонстрирал нелицеприятно поведение в залата, е просто само 4%!
Стремял съм се да се гледат обективно и по закон дисциплинарните производства. Това колегите трябва да го знаят. Те приеха мой доклад за работата ни през януари 2010 г. преди първите избори, а същевременно са недоволни.
Но никой не стана да каже конкретно от какво е недоволен. По същия начин приеха и финасовия отчет на САС за годината. Приеха го с огромно мнозинство и пак са недоволни. Същите тези колеги не знаят колко много труд се положи по материалната част на адвокатурата, за което аз поддържам предходното ръководство. Знаем, че има известно неглижиране в нематериалната част, но материалната е в почти идеално състояние.
В коментари (за съжаление анонимни) за изборите в сайта на „Правен свят“ се твърдеше, че било крайно време да се разбере, че адвокатската професия от доста години е бизнес – търговия. А вас ви подкрепяли само съдебни адвокати от по-старата генерация.
В адвокатската професия има бизнес елемент – в гражданската и търговската работа е допустимо да се договаря възнаграждение като процент от цената на интереса. Но основната функция на адвоката е да защитава законните интереси на гражданите и на юридическите лица. Не бих казал, че на изборите ме подкрепиха само съдебните адвокати. Зад гърба ми застанаха и много кантори с голяма известност и извън България – Борислав Боянов, Тодор Табаков и др. А също и млади колеги, особено на втория тур. Много се надявам да преодолея поне частично разделението в двете му части – между по-младите и по-възрастните колеги и между колегите, които практикуват в съдебната зала, и тези, които не практикуват там. И съм готов да се пожертвам за това нещо. Ще се отзовавам на всяко искане за среща.
Вие спечелихте битката, но войната още не. Кога най-после САК ще има ново работещо ръководство?
Висшият адвокатски съвет потвърди валидността на изборите на 23.07.2010 г., но има правна възможност неговото решение да се обжалва пред ВКС. Което означава, че аз може и да не встъпя в длъжност скоро. Освен председател на колегията и на дисциплинарния съд, не беше избран нито един колективен орган – адвокатски съвет, дисциплинарен съд и контролен съвет. Така че и да встъпя в длъжност, първоначално ще трябва да работя със стария, сега действащ съвет.
Значи трябва да очакваме пак избори?
За мен правилното решение е да се проведат нови избори наесен за колективните органи. С изменението на чл. 108, ал. 4 в Закона за адвокатурата се въведе „падащият кворум“ при балотажа при избор на колективните органи, което означава, че със сигурност ще имаме такива при следващите избори. А ролята на съвета е изключително важна, както за председателя, така и за цялата колегия. Като орган, който взима решенията, той трябва да работи като екип, а не да е отражение на това разделение, което видяхме на изборите. Надявам се, че тази екипност може да се създаде не само от хората, които подкрепяха мене, но и от симпатизантите на моя опонент Владимир Дончев.
Ако всички мислим за интересите на адвокатурата и за решаване на нейните проблеми, ние трябва да бъдем в екип, независимо от коя страна на барикадата сме избрани.
Няма как да е другояче, защото проблемите са едни и се знаят. Единствените различия са в предлаганите подходи и начини за решаването им.
Доста ваши колеги бяха недоволни, че са лишени от право да гласуват, защото не си били внесли членския внос за месец май!
Законът изисква месецът, предхождащ изборите, да бъдеш редовен към колегията, за да може да участваш с право на глас. Въпросът е, че балотажът се провеждаше през месец юни и междувременно някои хора си бяха внесли членския внос. И се постави въпросът – имат ли право на глас. Тука вече думата има Висшият адвокатски съвет. Досега тълкуването беше, не че има балотаж, а избор на два тура. При тази хипотеза е валидно правилото гласоподавателят да е бил с изчистени задължения към края на месец май.
Като председател на дисциплинарния съд установих, че по-голямата част от неиздължилите се платци са добросъвестни. И ще предприема мерки нередовните членове на колегията задължитлено да бъдат подсещани. Но искам да апелирам към колегите – има банкови сметки, електронно банкиране. Аз в първия работен ден на януари си плащам членския внос за цялата година. Защото е много срамно и необичайно председателят на дисциплинарния съд да е забравил да плати. Правя го откакто веднъж секретарката ми беше забравила и се озовах на „стената на срама“ в списъка на длъжниците. Това беше много, много отдавна, но го помня. В тази връзка искам да кажа, че след избора ми се проведе извънреден адвокатски съвет, на който се взе много важно решение, което е част от моята програма. „Каса адвокат“ да работи без почивки през целия ден.
За прословутия ягуар – лимузината, която беше закупена за представителните изяви на САК и предизвика толкова гневни реакции сред критикарите на досегашното ръководство. Ако встъпите в длъжност, ще го запазите ли?
Ако този въпрос бъде поставен, съветът ще вземе решение. Но отсега заявявам, че много непредставителни агенции и други държавни учреждения имат представителни автомобили, така че аз категорично ще отстоявам и софийската адвокатура да има. И гарантирам, че ще се ползва само за служебни цели. За мен е необяснимо защо този автомобил е трън в очите на хората, когато имаме нужда от него. Съвсем друг е въпросът дали трябваше да бъде точно ягуар!? За да се спре ръководството на колегията на тази марка, явно е било водено от жланието да бъдем по-различни. Повтарям, че аз съм за екипната работа в адвокатския съвет и ще изпълнявам решенията му.
Споменахте преди изборите, че вашият екип е разработил план за реформа на правната помощ, от която всички адвокати са недоволни. Какъв е той?
Проблемът на Бюрото за правна помощ не е само в личното финансиране, а и в това, че финансирането, което се насочва към него, се отклонява за други цели.
Причината е, че финансирането идва от Министерство на правосъдието, респективно от Министерски съвет. Това трябва да се промени – трябва да излезем от шапката на изпълнителната власт и заплащането на служебните защитници да се осъществява от съдебната власт. А това е съвсем различно, тъй като финансите на съдебната система се гласуват в Парламента и въобще не се влияят от изпълнителната власт. Ето това е идеята – да се смени шапката на Бюрото за правна помощ. Мисля, че е прекрасна и би я подкрепил и моят опонент на изборите Владимир Дончев. Друг е въпросът каква техника ще се приложи, за да се реши този проблем.
Какво ще предприемете срещу масовото навлизане у нас на космополитни чуждестранни кантори, които превръщат българските адвокати в чиновници?
Лично ще следя за стриктното спазване на Закона за адвокатурата не само по отношение на чуждестранните кантори, а на всички. Но нека не забравяме, че и най-добрата чуждестранна кантора, ако стъпи тука, винаги ще има нужда от българските адвокати и юристи. Най-малкото – поради невладеенето до съвършенство на българския юридически език.
Има много работа по защита правата и интересите на българските адвокатски дружества. Контактувам непрекъснато с колеги и основният проблем е свързан с чуждестранните кантори, които продължават да съществуват под формата на търговски консултантски фирми. Което е недопустимо и неприемливо. Поне в границите на европейските държави това не съществува по този начин.
Като предизборна цел посочихте „провеждане на модерно управление на адвокатурата“. Какво щерече?
Модерното управление има много изражения и определения, но едно от най-съществените е, че трябва да изпреварва бюрокрацията. Не, разбира се, фрапиращо и в нарушение на Закона за адвокатурата, но за да е модерно управлението, макар и с малко, трябва непрекъснато да е преди бюрокрацията. Това го искат младите софийски адвокати и трябва да е основният стълб в управленското мислене на нашия екип – съвета и неговия председател.
Имате ли намерение колегията да издава независимо издание – печатно или електронно?
Това е идея на моя опонент, първо беше да е печатно издание, после да е в електронен вид. Но за да се пристъпи към това, трябва да опитаме максимално да оптимизираме и подобрим сайта си. Не ми е известно дали въобще има IT специалист в щатното разписание на колегията. И може би, ако сайтът се промени, ще отпадне нуждата от вестник.
Задължително всеки член на колегията трябва да има достъп до информацията за състоянието на осигурителните си сметки. Сайта беше и една от причините да бъде нападнато старото ръководство. Не може да се отрече, че то хвърли много работа за материалната част, но тази огромна дейност не се представи в сайта и това беше грешка. В сайта трябва да се качва всичко, което прави ръководството – това е живата връзка мужду редовите адвокати и него.
Какво е да си син на голям адвокат като Иван Китанов?
Като млад адвокат бях перманентно в ситуация да нямам полезен ход. Ако спечеля дело, казваха: „Да синът на Иван Китанов, баща му му е помогнал.“ А ако загубя – „Хем е син на Иван Китанов, а ми загуби делото“. И професионално израстнах под сянката на баща ми. Докато през 1992 г. взех решение да се отделя, за да видя моята сянка каква ще е. С трима колеги се обединихме и направихме един от първите офиси в София извън Търговския дом. И така успях да видя самият аз кой съм. Адвокатската професия се учи цял живот.
На финала с две думи, какъв председател на САК ще бъдете?
Работа на председателя е да обедини членовете на съвета и той да стане екип. Ще бъда такъв председател, какъвто съм и в залата като адвокат.
