vergil Автор: HOPE
Фотография: Интернет
Публикувана на: 03-02-2013 г.
Изригването през април 2010 г. на исландския вулкан Ейяфятлайокутл провокира дело пред Съда на Европейския съюз за доизясняване на понятието „задължение на полагане на грижи от въздушния превозвач към неговите клиенти”, което принципно е заложено в правото на Европейския съюз ( Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети). Според решението на върховните евромагистрати в Люксембург от 31 януари 2013г., правото на ЕС не предвижда ограничение във времето на задължението на авиопревозвачите да осигуряват храна, напитки и настаняване на клиентите си при затваряне на въздушното пространство поради „извънредни обстоятелства”.
Разликата между „задължението за полагане на грижи” и „задължението за обезщетяване”
е акцентът в решението на Съда на Европейския съюз. А отправната точка е правото на ЕС, което, според магистратите в Люксембург е, че „при отмяна на полет въздушният превозвач е длъжен да положи грижа за пътниците на този полет, както и да ги обезщети. Що се отнася до
задължението за полагане на грижа
въздушният превозвач трябва да предостави безплатно, според времето за изчакване, напитки, храна и евентуално настаняване в хотел, превоз от летището до мястото на настаняване, както и средства за свързване с трети лица. Въздушният превозвач е длъжен да изпълни това задължение, дори когато отмяната на полета се дължи на извънредни обстоятелства, тоест такива, които не биха могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Обратно, що се отнася до неговото
задължение за обезщетяване,
въздушният превозвач може да се освободи от него, ако докаже, че отмяната на полета се дължи на подобни обстоятелства”
По темата за обезщетяването на пътниците при закъснение, Съдът в Люксембург се произнесе на 25 октомври 2012 г. – виж публикацията в Новата реалност , раздел Свобода, подсекция Движение : „Обезщетение от 250 до 600 евро при закъсняло кацане с повече от 3 часа”.
„Необгрижена” дама от авиокомпания, направила разход за 1130 евро, за да се самообгрижи в очакване на полета.
Конкретният казус за делото пред Съда на ЕС касае дама – Г-жа McDonagh, която е имала билет за полет на 17 април 2010 г., за да се прибере от Европа у дома в Дъблин.
Но на въпросната дата се случи непредизвестено вулканът Ейяфятлайокутл да „отвори” огнената си паст, което причини затваряне на въздушното пространство до 22 април 2010г. за полети по дестинациите между част от държавите на ЕС, и най-вече към и от Ирландия.
В жалбата си Г-жа McDonagh – до ирландския съд Dublin Metropolitan District Court, твърди че авиопревозвачът Ryanair не е положил никакви грижи за нея – като техен пасажер, и за периода от 17-ти до 24- ти април тя е трябвало да направи разходи за своя сметка в размер на 1130 евро.
Ирландският съд се обръща със запитване към Съда на ЕС,
за да е сигурен, че ще приложи правилно правото на ЕС при разрешаването на казуса. А именно: „Дали затварянето на въздушното пространство, причинено от изригването на вулкан, спада към понятието „извънредни обстоятелства“, което задължава въздушният превозвач да положи грижа за пътниците или напротив, то спада към обстоятелства, които са нещо повече от „извънредни обстоятелства“ и освобождават последния от неговото задължение за полагане на грижа за пътниците. Освен това в случай, че Съдът приеме, че подобни обстоятелства действително спадат към понятието „извънредни обстоятелства“, той е призован да се произнесе и по въпроса дали в подобна ситуация задължението за полагане на грижа трябва да се ограничи като максимална продължителност във времето или като максимален размер на паричната сума.
Акцентите от решението на магистратите в Люксембург:
„Правото на Съюза не предвижда освен „извънредни обстоятелства“ отделна категория „особено извънредни“ събития, която би имала за последица да освободи въздушния превозвач от всичките му задължения по регламента, включително от задължението за полагане на грижа.
Всъщност ако обстоятелства, като тези в конкретния случай, поради техния произход и обхват, излизат извън рамките на понятието „извънредни обстоятелства“, това би довело до задължение за въздушните превозвачи да положат посочената в регламента грижа само за ползващите въздушен транспорт пътници, които поради отмяната на техния полет се намират в ограничено по обхвата си некомфортно положение. За сметка на това пътниците, които се намират в особено уязвимо състояние, тъй като са принудени да останат няколко дни на дадено летище, биха били лишени от тази защита. Ето защо Съдът отговаря, че обстоятелства като затварянето на част от европейското въздушно пространство поради изригването на вулкан, като Ейяфятлайокутл, представляват „извънредни обстоятелства“, които не освобождават въздушните превозвачи от тяхното задължение за полагане на грижа.
Регламентът не предвижда никакво ограничение във времето или като размер на паричната сума на задължението за полагане на грижа за пътниците, чиито полет е отменен поради извънредни обстоятелства.
Така всички задължения за полагане на грижа за пътниците, са изцяло в тежест на въздушния превозвач през целия период на изчакване от засегнатите пътници да бъдат премаршрутирани. Съдът подчертава, че полагането на грижа се оказва особено важно при възникването на „извънредни обстоятелства“ с голяма продължителност и именно когато чакането поради отмяната на полет е особено дълго е необходимо да се гарантира, че ползващият въздушен транспорт пътник, чийто полет е бил отменен, може да има достъп до стоките и услугите от първа необходимост, при това докато трае чакането.
Макар и задължението за полагане на грижа да води до финансови последици за въздушните превозвачи, тези последици не биха могли да се считат за несъразмерни спрямо целта за засилена защита на пътниците.
Всъщност със значимостта, която има тази цел, може да се обосноват негативни, дори тежки, икономически последици за някои икономически оператори. От друга страна, в качеството си на оператори с познания, въздушните превозвачи би трябвало да предвидят разходите, свързани с изпълнението на тяхното задължение за полагане на грижа. Освен това те могат да си възстановят направените във връзка с това задължение разходи от цените на самолетните билети.
При все това Съдът подчертава, че при неизпълнение от страна на въздушен превозвач на неговото задължение за полагане на грижа за пътник, ползващ въздушен транспорт, последният може да получи като обезщетение единствено възстановяването на сумите, които се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на пропуска на въздушния превозвач, което националната юрисдикция има задачата да прецени”.
Разликата между „задължението за полагане на грижи” и „задължението за обезщетяване”
е акцентът в решението на Съда на Европейския съюз. А отправната точка е правото на ЕС, което, според магистратите в Люксембург е, че „при отмяна на полет въздушният превозвач е длъжен да положи грижа за пътниците на този полет, както и да ги обезщети. Що се отнася до
задължението за полагане на грижа
въздушният превозвач трябва да предостави безплатно, според времето за изчакване, напитки, храна и евентуално настаняване в хотел, превоз от летището до мястото на настаняване, както и средства за свързване с трети лица. Въздушният превозвач е длъжен да изпълни това задължение, дори когато отмяната на полета се дължи на извънредни обстоятелства, тоест такива, които не биха могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Обратно, що се отнася до неговото
задължение за обезщетяване,
въздушният превозвач може да се освободи от него, ако докаже, че отмяната на полета се дължи на подобни обстоятелства”
По темата за обезщетяването на пътниците при закъснение, Съдът в Люксембург се произнесе на 25 октомври 2012 г. – виж публикацията в Новата реалност , раздел Свобода, подсекция Движение : „Обезщетение от 250 до 600 евро при закъсняло кацане с повече от 3 часа”.
„Необгрижена” дама от авиокомпания, направила разход за 1130 евро, за да се самообгрижи в очакване на полета.
Конкретният казус за делото пред Съда на ЕС касае дама – Г-жа McDonagh, която е имала билет за полет на 17 април 2010 г., за да се прибере от Европа у дома в Дъблин.
Но на въпросната дата се случи непредизвестено вулканът Ейяфятлайокутл да „отвори” огнената си паст, което причини затваряне на въздушното пространство до 22 април 2010г. за полети по дестинациите между част от държавите на ЕС, и най-вече към и от Ирландия.
В жалбата си Г-жа McDonagh – до ирландския съд Dublin Metropolitan District Court, твърди че авиопревозвачът Ryanair не е положил никакви грижи за нея – като техен пасажер, и за периода от 17-ти до 24- ти април тя е трябвало да направи разходи за своя сметка в размер на 1130 евро.
Ирландският съд се обръща със запитване към Съда на ЕС,
за да е сигурен, че ще приложи правилно правото на ЕС при разрешаването на казуса. А именно: „Дали затварянето на въздушното пространство, причинено от изригването на вулкан, спада към понятието „извънредни обстоятелства“, което задължава въздушният превозвач да положи грижа за пътниците или напротив, то спада към обстоятелства, които са нещо повече от „извънредни обстоятелства“ и освобождават последния от неговото задължение за полагане на грижа за пътниците. Освен това в случай, че Съдът приеме, че подобни обстоятелства действително спадат към понятието „извънредни обстоятелства“, той е призован да се произнесе и по въпроса дали в подобна ситуация задължението за полагане на грижа трябва да се ограничи като максимална продължителност във времето или като максимален размер на паричната сума.
Акцентите от решението на магистратите в Люксембург:
„Правото на Съюза не предвижда освен „извънредни обстоятелства“ отделна категория „особено извънредни“ събития, която би имала за последица да освободи въздушния превозвач от всичките му задължения по регламента, включително от задължението за полагане на грижа.
Всъщност ако обстоятелства, като тези в конкретния случай, поради техния произход и обхват, излизат извън рамките на понятието „извънредни обстоятелства“, това би довело до задължение за въздушните превозвачи да положат посочената в регламента грижа само за ползващите въздушен транспорт пътници, които поради отмяната на техния полет се намират в ограничено по обхвата си некомфортно положение. За сметка на това пътниците, които се намират в особено уязвимо състояние, тъй като са принудени да останат няколко дни на дадено летище, биха били лишени от тази защита. Ето защо Съдът отговаря, че обстоятелства като затварянето на част от европейското въздушно пространство поради изригването на вулкан, като Ейяфятлайокутл, представляват „извънредни обстоятелства“, които не освобождават въздушните превозвачи от тяхното задължение за полагане на грижа.
Регламентът не предвижда никакво ограничение във времето или като размер на паричната сума на задължението за полагане на грижа за пътниците, чиито полет е отменен поради извънредни обстоятелства.
Така всички задължения за полагане на грижа за пътниците, са изцяло в тежест на въздушния превозвач през целия период на изчакване от засегнатите пътници да бъдат премаршрутирани. Съдът подчертава, че полагането на грижа се оказва особено важно при възникването на „извънредни обстоятелства“ с голяма продължителност и именно когато чакането поради отмяната на полет е особено дълго е необходимо да се гарантира, че ползващият въздушен транспорт пътник, чийто полет е бил отменен, може да има достъп до стоките и услугите от първа необходимост, при това докато трае чакането.
Макар и задължението за полагане на грижа да води до финансови последици за въздушните превозвачи, тези последици не биха могли да се считат за несъразмерни спрямо целта за засилена защита на пътниците.
Всъщност със значимостта, която има тази цел, може да се обосноват негативни, дори тежки, икономически последици за някои икономически оператори. От друга страна, в качеството си на оператори с познания, въздушните превозвачи би трябвало да предвидят разходите, свързани с изпълнението на тяхното задължение за полагане на грижа. Освен това те могат да си възстановят направените във връзка с това задължение разходи от цените на самолетните билети.
При все това Съдът подчертава, че при неизпълнение от страна на въздушен превозвач на неговото задължение за полагане на грижа за пътник, ползващ въздушен транспорт, последният може да получи като обезщетение единствено възстановяването на сумите, които се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на пропуска на въздушния превозвач, което националната юрисдикция има задачата да прецени”.
