vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 29-11-2012 г.
Загрижеността за правата на гражданина на Европейския съюз – пътник, бележи невероятен възход. Демонстрира го Съдът на ЕС в Люксембург в решение от 22 ноември 2012 г. с анонс: „Пътник може да иска от въздушния превозвач обезщетение за загубата на своите вещи, когато те се намират в багаж, регистриран на името на друг пътник от същия полет”. Тълкуването на тази правно-житейска ситуация става още по-интригуващо с пояснението „Засегнатите пътници следва да докажат това обстоятелство”!?
Дали се отваря вратичка за далавера на многодетни тарикати или едно добро пожелание ще се удави в абстрактното блато на доказването!
Личната драма, предизвикала казуса
е на испанска семейна двойка и двете им малолетни деца, които през август 2008 г. пътували от Барселона за Париж с полет на авиокомпания Iberia. Багажът на четиримата бил натъпкан в два куфара, а кофтито ситуация е, че когато кацнали в Града на любовта се оказало, че куфарите им били загубени – и двата. Ядните пасажери поискали от авиокомпанията Iberia да им заплати обезщетение за вреди в размер на 4400 евро или по
1 100 евро на всеки от семейството. Основават се на Конвенцията от Монреал (подписана и одобрена от Европейските общности на 9 декември 1999 г.), която предвижда, че въздушният превозвач трябва да плати обезщетение, ограничено до 1113 евро, на всеки пътник в случай на загуба на неговия багаж, настъпила при извършването на полета или по времето, когато превозвачът е отговарял за багажа. В конвенцията е посочено, че превозвачът издава на пътника етикет за идентификация за всяка единица регистриран багаж.
Испанският съд, ангажиран с иска,
преди да се произнесе решава да поиска от Съда на ЕС да установи
дали въздушният превозвач е длъжен да обезщети единствено пътника, на който е издаден етикет за идентификация на багажа или той трябва да обезщети и пътника, който иска обезщетение на основание загубата на багаж, регистриран на името на друг пътник.
Из решението на върховните евромагистрати в Люксембург:
„Съдът потвърждава, че пътник може да иска от въздушния превозвач обезщетение за загубата на своите вещи, намиращи се в багаж, регистриран на името на друг пътник.Следователно право на обезщетение има не само пътникът, който е регистрирал лично собствения си багаж, но и този, чиито вещи се намират в багажа, регистриран от друг пътник, пътувал със същия полет.
Засегнатите пътници следва, под контрола на националния съд, да докажат, че в регистрирания на името на друг пътник багаж действително са се намирали вещи на друг пътник, пътувал със същия полет. В това отношение националният съд може да вземе предвид обстоятелството, че тези пътници са членове на едно и също семейство, че те са закупили своите билети заедно или още, че са се регистрирали за полета по едно и също време.
Това тълкуване не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че въздушните превозвачи са длъжни да издават на пътниците етикет за идентификация за всяка единица регистриран багаж. Всъщност Конвенцията от Монреал се ограничава да наложи на въздушния превозвач задължение за идентификация, от което не може да се направи извода, че право на обезщетение в случай на загуба на багаж би имал единствено пътникът, който е регистрирал един или няколко багажа.
Впрочем този извод се потвърждава от преследваните с Конвенцията от Монреал цели, които се изразяват в това да се осигури защита на интересите на потребителите в областта на международния въздушен транспорт и да им се предостави справедливо обезщетение въз основа на принципа на възстановяване. „
БГ преглед и превод на ситуацията – примерни закачки
Тези възвишени послания не са ли всъщност поредната манипулация на бедните, тъй като богатите нямат нужда от багаж – имат си кредитни карти?
Подтик към далавера – 1113 Евро на калпак за чанта със захабено бельо! Самолетни билети може да се закупят на изгодни цени. Вземам „лош” заем или спестяванията на родителите за погребение. Грабвам безработната си жена и изгладнелите деца – едно, две, три…, колкото повече (в случая) – по-добре. В баровските квартали около кофите бъка със захвърлени – употребени, но читави, куфари. Срещу подходяща „комисионна” „наемам” служител, за да ми „изчезнат” куфарите… И хайде на летището… От акцията с жена и N-броя деца да останат за мен две хиляди , пък и хиляда евра си е далавера…
Доказването!?
Как се доказва, че когато пътуваш с невръстния си наследник(чка) неговите дрешки, играчки, тоалетни принадлежности и прочие, се намират в регистриран на твое име куфар?
Нашенци в задгранична командировка.
Сентенциите „Разни хора – разни идеали” и „Човекът е човек, когато е на път” не се нуждаят от коментар по отношение на зомбираното ни от тоталитарното време съзнание, че пътуването в чужбина е някакъв свръхшанс и благоволение. Някои станаха европейци, други по-малко, трети –ептен… Но по същество – в задгранична командировка всички тръгваме с куфари, на кило под изискуемата норма, а някои се връщат със свръхбагаж. За да се икономисат допълнителните такси, колегиално тези с тежките подаръци ги разпределят в чантите на „будалите” – пазарували романтични сувенири, музика или пръснали парите си за лайф . И как е, ако изчезне куфар на „будала”, а в него са били подаръците на „тариката” – за тъща, шеф или любим(а)!?
Фолклорни интерпретации бол.
А изводът е прост: Решението на съда в Люксембург е справедливо – няма спор. Но приложението му е възможно в духовно общество и най-вече с достоен стандарт на живот.
Дали се отваря вратичка за далавера на многодетни тарикати или едно добро пожелание ще се удави в абстрактното блато на доказването!
Личната драма, предизвикала казуса
е на испанска семейна двойка и двете им малолетни деца, които през август 2008 г. пътували от Барселона за Париж с полет на авиокомпания Iberia. Багажът на четиримата бил натъпкан в два куфара, а кофтито ситуация е, че когато кацнали в Града на любовта се оказало, че куфарите им били загубени – и двата. Ядните пасажери поискали от авиокомпанията Iberia да им заплати обезщетение за вреди в размер на 4400 евро или по
1 100 евро на всеки от семейството. Основават се на Конвенцията от Монреал (подписана и одобрена от Европейските общности на 9 декември 1999 г.), която предвижда, че въздушният превозвач трябва да плати обезщетение, ограничено до 1113 евро, на всеки пътник в случай на загуба на неговия багаж, настъпила при извършването на полета или по времето, когато превозвачът е отговарял за багажа. В конвенцията е посочено, че превозвачът издава на пътника етикет за идентификация за всяка единица регистриран багаж.
Испанският съд, ангажиран с иска,
преди да се произнесе решава да поиска от Съда на ЕС да установи
дали въздушният превозвач е длъжен да обезщети единствено пътника, на който е издаден етикет за идентификация на багажа или той трябва да обезщети и пътника, който иска обезщетение на основание загубата на багаж, регистриран на името на друг пътник.
Из решението на върховните евромагистрати в Люксембург:
„Съдът потвърждава, че пътник може да иска от въздушния превозвач обезщетение за загубата на своите вещи, намиращи се в багаж, регистриран на името на друг пътник.Следователно право на обезщетение има не само пътникът, който е регистрирал лично собствения си багаж, но и този, чиито вещи се намират в багажа, регистриран от друг пътник, пътувал със същия полет.
Засегнатите пътници следва, под контрола на националния съд, да докажат, че в регистрирания на името на друг пътник багаж действително са се намирали вещи на друг пътник, пътувал със същия полет. В това отношение националният съд може да вземе предвид обстоятелството, че тези пътници са членове на едно и също семейство, че те са закупили своите билети заедно или още, че са се регистрирали за полета по едно и също време.
Това тълкуване не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че въздушните превозвачи са длъжни да издават на пътниците етикет за идентификация за всяка единица регистриран багаж. Всъщност Конвенцията от Монреал се ограничава да наложи на въздушния превозвач задължение за идентификация, от което не може да се направи извода, че право на обезщетение в случай на загуба на багаж би имал единствено пътникът, който е регистрирал един или няколко багажа.
Впрочем този извод се потвърждава от преследваните с Конвенцията от Монреал цели, които се изразяват в това да се осигури защита на интересите на потребителите в областта на международния въздушен транспорт и да им се предостави справедливо обезщетение въз основа на принципа на възстановяване. „
БГ преглед и превод на ситуацията – примерни закачки
Тези възвишени послания не са ли всъщност поредната манипулация на бедните, тъй като богатите нямат нужда от багаж – имат си кредитни карти?
Подтик към далавера – 1113 Евро на калпак за чанта със захабено бельо! Самолетни билети може да се закупят на изгодни цени. Вземам „лош” заем или спестяванията на родителите за погребение. Грабвам безработната си жена и изгладнелите деца – едно, две, три…, колкото повече (в случая) – по-добре. В баровските квартали около кофите бъка със захвърлени – употребени, но читави, куфари. Срещу подходяща „комисионна” „наемам” служител, за да ми „изчезнат” куфарите… И хайде на летището… От акцията с жена и N-броя деца да останат за мен две хиляди , пък и хиляда евра си е далавера…
Доказването!?
Как се доказва, че когато пътуваш с невръстния си наследник(чка) неговите дрешки, играчки, тоалетни принадлежности и прочие, се намират в регистриран на твое име куфар?
Нашенци в задгранична командировка.
Сентенциите „Разни хора – разни идеали” и „Човекът е човек, когато е на път” не се нуждаят от коментар по отношение на зомбираното ни от тоталитарното време съзнание, че пътуването в чужбина е някакъв свръхшанс и благоволение. Някои станаха европейци, други по-малко, трети –ептен… Но по същество – в задгранична командировка всички тръгваме с куфари, на кило под изискуемата норма, а някои се връщат със свръхбагаж. За да се икономисат допълнителните такси, колегиално тези с тежките подаръци ги разпределят в чантите на „будалите” – пазарували романтични сувенири, музика или пръснали парите си за лайф . И как е, ако изчезне куфар на „будала”, а в него са били подаръците на „тариката” – за тъща, шеф или любим(а)!?
Фолклорни интерпретации бол.
А изводът е прост: Решението на съда в Люксембург е справедливо – няма спор. Но приложението му е възможно в духовно общество и най-вече с достоен стандарт на живот.
