vergil 
Съдът в Люксембург е бил сезиран от Районният съд в Кьолн и от Върховният съд на Великобритания
с искане за уточняване обхавата на решението по делото Sturgeon.
Германската юрисдикция е сезирана със спор между пътници и авиокомпания Lufthansa по повод на закъснение на полета им с повече от 24 часа спрямо предварително планираното време за пристигане по разписание. По второто дело (C-629/10) TUI Travel, British Airways, easyJet Airline, както и International Air Transport Association (Международна асоциация за въздушен транспорт – IATA) са сезирали правосъдните органи на Обединеното кралство вследствие на отказ на Civil Aviation Authority (орган за гражданско въздухоплаване) да удовлетвори тяхното искане да не ги задължава да обезщетяват пътниците на закъснели полети. Тази независима организация, натоварена да следи за спазването на правната уредба относно въздухоплаването в Обединеното кралство, е посочила, че е обвързана от Решение по дело Sturgeon.
В настоящото си решение Съдът на ЕС потвърждава тълкуването на правото на Съюза, което той е дал в Решение по дело Sturgeon:
„Принципът на равно третиране налага пътниците на закъснели полети да се разглеждат като намиращи се в сходно положение като пътниците на отменени „в последния момент“ полети що се отнася до прилагането на тяхното право на обезщетение, тъй като тези пътници търпят сходно неудобство, тоест загуба на време.
Тъй като пътниците на отменени полети,обаче, имат право на обезщетение, когато тяхната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, Съдът решава, че пътниците на закъснели полети също могат да се позоват на това право, когато понасят поради закъснение на техния полет същата загуба на време, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
При това положение с приемането на тази правна уредба законодателят на Съюза е целял да постигне равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт и въздушните превозвачи.
Така подобно закъснение не дава право на обезщетение в полза на пътниците, ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Изискването за обезщетяване на пътниците на закъснели полети е съвместимо с Конвенцията от Монреал. В това отношение Съдът констатира, че
присъщата за закъснение на полет загуба на време представлява неудобство, което не е уредено в Конвенцията от Монреал.
Вследствие на това задължението за обезщетяване на пътниците на закъснели полети не попада в обхвата на тази конвенция, макар и това задължение да допълва предвидения в нея режим на обезщетяване.
Посоченото задължение е съвместимо и с принципа на правна сигурност, според който пътниците и въздушните превозвачи трябва да познават с точност съответния обхват на техните права и задължения.
Това изискване е съобразено с принципа на пропорционалност, според който актовете на институциите на Съюза не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от съответната правна уредба и породените неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка Съдът констатира, че задължението за обезщетяване се отнася не за всички закъснения, а единствено за големите закъснения. Освен това авиокомпаниите не са длъжни да заплатят посоченото обезщетение, ако могат да докажат, че отмяната или голямото закъснение се дължат на извънредни обстоятелства.
Накрая Съдът разглежда исканията на въпросните авиокомпании за ограничаване във времето на действието на постановеното решение. Те считат, че правото на Съюза не може да се изтъква в подкрепа на искания на пътници за обезщетение във връзка с полети, които са имали закъснения преди датата на постановяване на настоящото решение, освен по отношение на пътници, които вече са предявили по съдебен ред иск за обезщетение към датата на постановяване на това решение.
В това отношение Съдът отговаря, че няма основание за ограничаване на действието във времето на настоящото решение.
