vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Автора
Публикувана на: 18-06-2013 г.
Поредна стъпка към преодоляване на икономическата криза положи Съдът на Европейския съюз с решението си от 18 юни 2013 г. Темата, този път, са всевъзможните „чадърчета”, с които различни предприятия на територията на ЕС, участници в картели, биваха освобождаване от налагане на глоби и оневинявани за антиконкурентно поведение.
Анонсът на решението на евромагистратите в Люксембург гласи: „ Правно становище от адвокатска кантора или решение на национален орган по конкуренцията (б.а. аналог на нашата КЗК) не освобождава дадено предприятие от антиконкурентно поведение, нито от налагането на глоба”.
Но все пак оставят „вратичка” за покаялите се за участие в картел: „неналагане на глоба може да бъде предоставено само в съвсем извънредни случаи, при които сътрудничеството на дадено предприятие е било решаващо за откриването и ефективното налагане на наказания за картела”.
Конкретният казус е австрийски, но решението касае всички държави-членки на ЕС.
В центъра на събитията са небезизвестният транспортьор Schenker и 30 други дружества, които членуват в австрийската Конференция на спедиторите на сборни товари (SSK). SSK e обединение на интереси, което свързва част от членовете на Централния съюз на спедиторите (Zentralverband der Spediteure), който от своя страна представлява колективните интереси на спедиторите и на доставчиците на логистични услуги, които имат разрешение за спедиция.
SSK е учредено през 1994 г. като гражданско дружество
под отлагателното условие да бъде издадено разрешение от австрийската юрисдикция в областта на картелите
(Kartellgericht – аналог на нашата КЗК (Комисия за защита на конкуренцията). SSK има за цел да осигури на спедиторите и на крайните потребители по-изгодни условия за превоз на сборни товари с шосеен или железопътен транспорт. Неговата цел е чрез утвърждаването на равни условия на конкуренция да насърчи лоялната конкуренция между своите членове.
С решение от 1996 г. Kartellgericht установява, че
SSK представлява незначителен картел по смисъла на австрийското право.
Специализирана в картелното право австрийска адвокатска кантора, чието мнение е поискано, също счита, че SSK представлява незначителен картел и поради това не е забранен.
Внезапни проверки на Европейската комисия (ЕК) през октомври 2007 г.
съобщават, че в търговските помещения на различни доставчици на международни транспортни услуги са открили основания, че съответните предприятия може да са нарушили разпоредбите на правото на Съюза, които забраняват ограничаващите конкуренцията търговски практики.
Виенският висш областен съд приема, че въпросните предприятия не са извършили виновно нарушение,
като са се договаряли помежду си относно цените, тъй като те се основавали на определение на Kartellgericht, което констатира, че тяхното споразумение представлява незначителен картел. Според тази юрисдикция с поведението си SSK не е засегнало търговията между държавите членки и изобщо не е налице нарушение на правото на Съюза. Липсата на виновно поведение на съответните предприятия е приета и поради факта, че те предварително са поискали от адвокатска кантора правно становище относно законността на поведението си.
Относно покаялата се фирма Schenker,
която подава молба за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и сътрудничи на администрацията в процедурата по разследване, Федералният орган по конкуренцията (Bundeswettbewerbsbehörde) изисква да бъде установено нарушение на правото на Съюза и на австрийското картелно право без да бъде налагана глоба. Това искане е отхвърлено с мотива, че само Комисията може да установява нарушения без да налага глоби.
Спорът опря до Върховния съд на Австрия, който реши да отправи два възлови преюдициални въпроса до Съда на ЕС:
1. Дали предприятие, нарушило конкурентното право на Съюза, може да избегне налагането на глоба, когато това предприятие по погрешка е смятало поведението си за законосъобразно поради съдържанието на дадено от адвокат правно становище или на решение на национален орган по конкуренцията?
2 . Дали когато дадено предприятие участва в програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, националните органи по конкуренцията могат, макар да констатират нарушение на конкурентното право, да не му наложат глоба?
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът напомня най-напред, че факта, че дадено предприятие е възприело неправилна правна квалификация на своето поведение, не може да доведе до освобождаването му от налагане на глоба, освен в изключителни случаи, например когато общ принцип на правото на Съюза, какъвто е например принципът на защита на оправданите правни очаквания, не допуска налагането на такава глоба.
Никой обаче не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения от страна на компетентната администрация.
Следователно дадено от адвокат правно становище в никакъв случай не може да породи оправдани правни очаквания у предприятие, че поведението му не нарушава конкурентното право на Съюза или че няма да доведе до налагане на глоба.
Що се отнася до националните органи по конкуренцията,
след като те не са компетентни да приемат решение, което установява липсата на нарушение на правото на Съюза, те не могат да породят у предприятията оправдани правни очаквания, че тяхното поведение не нарушава правилата на конкуренцията.
Освен това в случая националният орган е разгледал поведението на предприятията единствено от гледна точка на националното конкурентно право.
Ето защо Съдът приема, че
конкурентното право на Съюза трябва да бъде тълкувано в смисъл, че нарушилото това право предприятие не може да избегне налагането на глоба, когато посоченото предприятие по погрешка е смятало поведението си за законосъобразно поради съдържанието на дадено от адвокат правно становище или на решение на национален орган по конкуренцията.
На второ място Съдът напомня, че
правото на Съюза не предвижда изрично, че националните органи имат правомощие да установяват нарушение на европейските правила в областта на конкуренцията без да налагат глоба, но и не изключва такава възможност.
Съдът уточнява, че такова
решение да не се налага глоба, в рамките на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер може да бъде взето само доколкото посочената програма се прилага така че да не застрашава изискването за ефективно и еднакво прилагане на конкурентното право на Съюза.
Така, що се отнася до правомощието на Комисията (б.ред. Европейската комисия) да намалява глобите в рамките на своя програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер,
Съдът напомня, че намаляването на глоба в случай на сътрудничество на предприятия, участници в нарушения на конкурентното право на Съюза, е обосновано само ако това сътрудничество улеснява задачата на Комисията. Поведението на предприятието също трябва да свидетелства за истински дух на сътрудничество.
За да не се засегне ефективното и еднакво прилагане на правото на Съюза, имунитет или неналагане на глоба може да бъде предоставено само в съвсем извънредни случаи, при които сътрудничеството на дадено предприятие е било решаващо за откриването и ефективното налагане на наказания за картела.
Ето защо Съдът приема, че
националните органи по конкуренцията могат по изключение само да констатират това нарушение без да налагат глоба, когато
съответното предприятие е участвало в национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер”.
Анонсът на решението на евромагистратите в Люксембург гласи: „ Правно становище от адвокатска кантора или решение на национален орган по конкуренцията (б.а. аналог на нашата КЗК) не освобождава дадено предприятие от антиконкурентно поведение, нито от налагането на глоба”.
Но все пак оставят „вратичка” за покаялите се за участие в картел: „неналагане на глоба може да бъде предоставено само в съвсем извънредни случаи, при които сътрудничеството на дадено предприятие е било решаващо за откриването и ефективното налагане на наказания за картела”.
Конкретният казус е австрийски, но решението касае всички държави-членки на ЕС.
В центъра на събитията са небезизвестният транспортьор Schenker и 30 други дружества, които членуват в австрийската Конференция на спедиторите на сборни товари (SSK). SSK e обединение на интереси, което свързва част от членовете на Централния съюз на спедиторите (Zentralverband der Spediteure), който от своя страна представлява колективните интереси на спедиторите и на доставчиците на логистични услуги, които имат разрешение за спедиция.
SSK е учредено през 1994 г. като гражданско дружество
под отлагателното условие да бъде издадено разрешение от австрийската юрисдикция в областта на картелите
(Kartellgericht – аналог на нашата КЗК (Комисия за защита на конкуренцията). SSK има за цел да осигури на спедиторите и на крайните потребители по-изгодни условия за превоз на сборни товари с шосеен или железопътен транспорт. Неговата цел е чрез утвърждаването на равни условия на конкуренция да насърчи лоялната конкуренция между своите членове.
С решение от 1996 г. Kartellgericht установява, че
SSK представлява незначителен картел по смисъла на австрийското право.
Специализирана в картелното право австрийска адвокатска кантора, чието мнение е поискано, също счита, че SSK представлява незначителен картел и поради това не е забранен.
Внезапни проверки на Европейската комисия (ЕК) през октомври 2007 г.
съобщават, че в търговските помещения на различни доставчици на международни транспортни услуги са открили основания, че съответните предприятия може да са нарушили разпоредбите на правото на Съюза, които забраняват ограничаващите конкуренцията търговски практики.
Виенският висш областен съд приема, че въпросните предприятия не са извършили виновно нарушение,
като са се договаряли помежду си относно цените, тъй като те се основавали на определение на Kartellgericht, което констатира, че тяхното споразумение представлява незначителен картел. Според тази юрисдикция с поведението си SSK не е засегнало търговията между държавите членки и изобщо не е налице нарушение на правото на Съюза. Липсата на виновно поведение на съответните предприятия е приета и поради факта, че те предварително са поискали от адвокатска кантора правно становище относно законността на поведението си.
Относно покаялата се фирма Schenker,
която подава молба за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и сътрудничи на администрацията в процедурата по разследване, Федералният орган по конкуренцията (Bundeswettbewerbsbehörde) изисква да бъде установено нарушение на правото на Съюза и на австрийското картелно право без да бъде налагана глоба. Това искане е отхвърлено с мотива, че само Комисията може да установява нарушения без да налага глоби.
Спорът опря до Върховния съд на Австрия, който реши да отправи два възлови преюдициални въпроса до Съда на ЕС:
1. Дали предприятие, нарушило конкурентното право на Съюза, може да избегне налагането на глоба, когато това предприятие по погрешка е смятало поведението си за законосъобразно поради съдържанието на дадено от адвокат правно становище или на решение на национален орган по конкуренцията?
2 . Дали когато дадено предприятие участва в програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, националните органи по конкуренцията могат, макар да констатират нарушение на конкурентното право, да не му наложат глоба?
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът напомня най-напред, че факта, че дадено предприятие е възприело неправилна правна квалификация на своето поведение, не може да доведе до освобождаването му от налагане на глоба, освен в изключителни случаи, например когато общ принцип на правото на Съюза, какъвто е например принципът на защита на оправданите правни очаквания, не допуска налагането на такава глоба.
Никой обаче не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения от страна на компетентната администрация.
Следователно дадено от адвокат правно становище в никакъв случай не може да породи оправдани правни очаквания у предприятие, че поведението му не нарушава конкурентното право на Съюза или че няма да доведе до налагане на глоба.
Що се отнася до националните органи по конкуренцията,
след като те не са компетентни да приемат решение, което установява липсата на нарушение на правото на Съюза, те не могат да породят у предприятията оправдани правни очаквания, че тяхното поведение не нарушава правилата на конкуренцията.
Освен това в случая националният орган е разгледал поведението на предприятията единствено от гледна точка на националното конкурентно право.
Ето защо Съдът приема, че
конкурентното право на Съюза трябва да бъде тълкувано в смисъл, че нарушилото това право предприятие не може да избегне налагането на глоба, когато посоченото предприятие по погрешка е смятало поведението си за законосъобразно поради съдържанието на дадено от адвокат правно становище или на решение на национален орган по конкуренцията.
На второ място Съдът напомня, че
правото на Съюза не предвижда изрично, че националните органи имат правомощие да установяват нарушение на европейските правила в областта на конкуренцията без да налагат глоба, но и не изключва такава възможност.
Съдът уточнява, че такова
решение да не се налага глоба, в рамките на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер може да бъде взето само доколкото посочената програма се прилага така че да не застрашава изискването за ефективно и еднакво прилагане на конкурентното право на Съюза.
Така, що се отнася до правомощието на Комисията (б.ред. Европейската комисия) да намалява глобите в рамките на своя програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер,
Съдът напомня, че намаляването на глоба в случай на сътрудничество на предприятия, участници в нарушения на конкурентното право на Съюза, е обосновано само ако това сътрудничество улеснява задачата на Комисията. Поведението на предприятието също трябва да свидетелства за истински дух на сътрудничество.
За да не се засегне ефективното и еднакво прилагане на правото на Съюза, имунитет или неналагане на глоба може да бъде предоставено само в съвсем извънредни случаи, при които сътрудничеството на дадено предприятие е било решаващо за откриването и ефективното налагане на наказания за картела.
Ето защо Съдът приема, че
националните органи по конкуренцията могат по изключение само да констатират това нарушение без да налагат глоба, когато
съответното предприятие е участвало в национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер”.
