vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 08-12-2012 г.
Поредната санкция на вездесъщия Съд в Страсбург за сметка на българския данъкоплатец е в размер на 27 хиляди евро. Но пък сюжетът в осъдителното решение на евромагистратите по отношение на България е прецедент: „Изтезаване от полицейски служители с цел изтръгване на показания” на Юри Ленев, който по делото за убийството на Луканов бе обвинен, осъден доживот на първа инстанция, а след това оправдан от Софийския апелативен съд и ВКС.
За „опресняване” ви предлагаме едно интервю с Олег Янев – един от двамата следователи по делото за убийството на Андрей Луканов, дадено дни след като през март 2007 г. ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд за оправдаване на обвиняемите. То бе публикувано в списание Правен свят и не бе отразено от никоя друга медия.
От седем години Олег Янев е прокурор във ВКП в звеното за борба с корупцията и организираната престъпност. Медийният интерес към него се „възбуди” едва в началото на 2012 г., когато ГДБОП обяви, че е предотвратило планиран опит за неговото убийство. Задържаните по случая набързо бяха пуснати от ареста и сме в очакване на внасяне на обвинителен акт от прокуратурата.
Г-н Янев, защо едва сега (б.а. март 2007 г.) решихте да говорите по делото “Луканов”? Юри Ленев започна дебатът преди 7 години. Той се оплака: ”Изтръгваха ми ноктите с клечки”. И че боят е започнал веднага, след като са му сложили белезниците, имало свидетели, разпитани били от прокурор?
Първо, защото прокурорът Борислав Йотов каза в интервю пред “Правен свят”, че по делото “Луканов” има “изтръгване на самопризнание с полицейско насилие”, извършено от разследващите. И още, че “делото е юридическа мина”. Това не е вярно. Все ми се струва, че тази мина е всъщност една детска пиратка
Второ, защото е недопустимо магистрат участващ в разследване, да коментира докато не се произнесе най-висшата съдебна инстанция. Трето, говоря, защото се чувствам ограбен професионално, морално и емоционално. Не само аз, а и колегите, с които работихме. Четвърто, следователите не сме изтръгвали самопризнания с насилие, а още по-малко – нокти.
Смятам, че обществото има право да чуе различни мнения. Особено за този процес. Дебатът за работата на магистратите е от значение за всички. Съдът не е свещена крава.
В какъв смисъл ограбен? За това, че не съвпаднаха представите Ви с разбиранията на съда, или…
Тук няма място за разбирания. Може да се говори единствено дали е доказано обвинението, как са събирани доказателствата, годни ли са…
Според Вас, доказано ли е обвинението за убийството на Луканов?
Категорично ДА.
Но и Апелативния съд и ВКС приеха, че обвинението се основава само на признанията на трима от обвиняемите – Кичатов, Георгиев и Ленев, при това изтръгнати с насилие. Вие събирахте ли и други доказателства, проверихте ли достоверността на признанията, или внесохте направо делото в съда?
С този въпрос ме обиждате. Дори апелативният съд, който оправда подсъдимите, прие, че градският съд, който ги осъди, е събрал и проверил множество доказателства. Проверили сме всяко едно твърдение на всеки “признал се” със средствата и по реда на НПК. Ползвали сме всички възможни и обективни източници на информация.
Голяма част от информацията, която получавахме от обвиняемите, не ни беше известна предварително, така че няма как да сме им я внушили, написали, подсказали. Обясненията на всеки един обвиняем са информация, която ни помагаше да достигнем до следващата брънка. Чрез разказа на всеки се реди мозайката.
Вие кога видяхте Ленев?
Ден след задържането му, на 02.06.1999 г., когато е привлечен като обвиняем, в кабинета на следовател Карайотов. Ленев накуцваше и беше с превързан пръст на ръката. Там беше и градският прокурор Несторов, който попита Ленев дали е упражнявано физическо насилие върху него. Ленев отговори “не”.
Но тезата за насилието е възприета дори от съдиите, които постановиха „доживотен затвор”?
От опит знам, че”разследване чрез насилие” е любима тема на много задържани. В този случай нито аз, нито моите колеги сме извършили, видяли или чули за “изтръгване на признание”. А защо не изтръгнахме признания от Русов и Ангел Василев. И двамата не дават обяснения. И не се оплакват, че са бити.
По това дело насилие няма. Всеки един от нас е гледал да не падне косъм от главата на задържаните. Имахме интерес, не да бъдат бити и унижавани, а живи и здрави – за да отидат на съд. Такова мащабно разкритие и да бъде провалено…
Във военния съд се гледа дело за „насилие” срещу полицаите, които са го задържали. Преди седмици в един вестник прочетох цитати и твърдения за факти по него, независимо, че съдържат класифицирана информация, следствена и държавна тайна. Не знам дали са верни или клеветнически. Ако допуснем, че са верни, се налагат оценки: Разказът на Юри Ленев за изтезанията му на 1 и 2-ри юни 1999г., не е подкрепен от медицинския документ. Ден след задържането му той е прегледан от д-р Димова – има леки кръвонасядания от захватите при задържането му под мишниците, китките и глезените. Такива увреждания заздравяват за между 7 и 21 дни. При този преглед не е констатирано нито едно от твърдените по-късно от Ленев наранявания: на главата, гърба, бъбреците…Седмици наред той почти всеки ден се е срещал и с адвокат. Оплакване няма.
Ленев е бил прегледан и в МВР-болница в началото на юли 1999 г. Констатации за увреждания няма. Убеден съм, че тези документи за здравословното му състояние не са били известни на съставите на съда, които приеха, че показания са давани поради упражнено насилие . В съда е представен друг документ за който аз нищо не знаех – от 23 юли 1999г, 53 дена след задържането. И изведнъж се оказва, не само, че той има много белези от насилие, но някои от раните още не били заздравели. Представяте ли си. Недоумявам как апелативният съд може да приеме това.
Бяхте само двама следователи –Вие и Богдан Караьотов. Как е възможно да не знаете какво се случва с обвиняемите!
През юли 1999 г. обвиняемите, които бяха направили признания – Кичатов, Георгиев и Ленев, са били извеждани от килиите им без нашето съгласие и знанието. А да знаем е задължително. Случайно разбрах, че колега, който няма общо с делото, разпитва Кичатов. После , че същото се е случило с Ленев и Георгиев. Целта е била да се съберат данни за упражнено насилие върху тях.
В следственото дело по убийството на Луканов има ли ги тези разпити?
Не.
Ако разследващ „изтръгва” признание, това е престъпление против правосъдието. Прокуратурата разследва ли разследващите по делото Луканов?
Не ми е известно. В различни интервюта Ленев твърди противоречиви факти. Уличава като “главен мъчител” полк. Ботьо Ботев. Знам, че военна прокуратура е прекратила преписките по сигнали на Кичатов и Георгиев и е внесла обвинение в съда за причиняване на леки телесни повреди на Ленев. Полицаите са оправдани , но тази присъда още не е влязла в сила.
Кога и как тръгнаха разкритията за убийството на Луканов?
На третата година от смъртта му. Работехме по “случая Шанин”, убит на 06.03.1996 г. Шанин и Луканов са разстреляни с един и същи пистолет. Двама свидетели-украинци ни разказаха, че сънародника им Кичатов е замесен и в двете убийства. Задържахме Кичатов. Той веднага призна, че е организирал убийството на Луканов. От 1993г. Кичатов живее в България, в гр. Елин Пелин, бил е охранител в хотел. През януари 1996 г. е посрещнал на летището в Бургас Юрий Кутепкин.
Получил е поръчката за убийството от Георги Георгиев, който му предал капаро, снимка на жертвата и накрая, след убийството и остатъка от договорената сума. Кичатов твърди, че е предложил на Кутепкин той да убие Луканов, но Кутепкин отказал и го запознал с Русов по прякор “Жьосткий”, който приел поръчката.
Кичатов дал на Русов пистолета, с който бил убит Шанин, за да застреля с него Луканов, след като опитите да го ликвидират с взрив били неуспешни. На 2.10.1996 г. Александър Русов е застрелял Андрей Луканов пред дома му с този пистолет. Кичатов твърди още, че с Кутепкин са предали на сънародника си Проценко възнаграждението за Русов. Проценко му бил предал парите пред ИЧС-София.
Кичатов е дал на Русов дрехите на клошар и чантато на майка си, за да събира с нея боклук. Двамата купили шапка с козирка от пазара пред църквата “Александър Невски”. Дрехите и чантата са намерени веднага след убийството. При огледа им са иззети косми без луковица. Пистолетът е предаден по-късно.
Резултатът от експертизата на тези косми?
Когато провеждахме разследването, нямаше метод за изследване на косъм без луковица. Едва при гледане делото в СГС се появи т.н. митохондриален анализ и са изследвани 4-рите косъма, намерени в чантата, носена от Русов. Космите не са на Русов. Но той дни е играл роля на клошар и е събирал в нея боклука на съседи на Луканов. Не са изследвани 40-те косъма иззети от дрехите.
Защо не са изследвани космите от дрехата?
Не знам. Това е въпрос към съда.
Това грешка ли е?
Не вярвам. Градският съд провери всички доказателства. Участието на Русов в убийството е доказано с други, при това преки доказателства. Обясненията на Кичатов. Показанията на Проценко, който лично е платил на Русов за убийството. Всички преки доказателства се потвърждават от всички проверки за достоверността им. Пистолетът е намерен и иззет в близост до мястото на разстрела. Чантата с боклука, захвърлена от Русов, е разпозната от Кичатов и т. н.
Кичатов е първият проговорил пред вас? Какво не знаехте преди?
Почти нищо. Обясненията му като обвиняем са дадени в присъствието на защитник и преводач. Разпитван е многократно, включително и пред съдия, описва хората, които са поръчали на Георгиев да организира покушението. Описва ги така: “шофьора на шефа..” А именно Юри Ленев е бил и шофьор на Ангел Василев. Обясненията на Кичатов, Георгиев и Ленев и показанията на Проценко са преки доказателства. Те са очевидци. Нямат съществени противоречия.
Имаше ли предварителен “калъп” на това разследване?
Калъп и калъф има в главите на някои хора. От Кичатов научих неизвестните факти за:
– Организацията за убийството на Луканов, в която той самият участва;
– Връзката му с Георги Георгиев, който е от Елин Пелин;
– Всичко за начина на плашането на парите – капаро, забавяне в плащането на остатъка, разпределянето им и плащането на Русов, разстрелял Луканов;
– За участието на Кутепкин (междувременно убит), който е запознал Кичатов с Русов и е предал парите на Проценко;
– За връзката на Кутепкин с Кичатов. Кичатов е обяснил къде е трупа му.
Ако разказаното от него не е вярно, защо трупът на Кутепкин намерихме точно там! А защо Кичатов не посочи като убиец мъртвия Кутепкин? Отговорът е един. Защото Кичатов говори истината.
– За Проценко, който не е обвиняем, а свидетел – очевидец на разговорите за цената на убийството на Луканов и платил парите на извършителя Русов. Проценко получава парите от Кичатов и Кутепкин и ги предава на Русов в двора на ИЧС. Проценко е разпитан по съдебна поръчка в Русия от руски следовател в мое присъствие през януари 2000 г. В този разпит, той потвърждава обясненията на Кичатов. Някой да го е изтезавал? Съдът не обсъжда изобщо това доказателство. По-късно в България, пред мен и преводач, Проценко разказа същите факти;
– За Русов с прякор „Жьосткий” – разстрелял Луканов пред дома му, преоблечен като клошар;
– За това, че преди решението да се използва пистолета “Макаров” кал. 9 мм, без номера, е използван безуспешно взрив марка “Пирамекс”. Кичатов бе продал остатъка от взирва, а купувачът ни го предаде доброволно;
– За това, че Кичатов е казал пред Георгиев, колко са парите, които ще се платят за убийството, в средата на май 1996 г.. Което ни потвърдиха и Георгиев, и Ленев. И за действията на Ленев, който е наел касета № 713 в “Стопанска банка” АД веднага след това – на 20 май 1996 г., за да прибере парите в нея;
– За това, че Кичатов и Кутепкин са ходили на Софийските гробища, за да видят как изглежда Луканов. Прочели във вестник, че той ще бъде там на помен. Намерихме и вестника.
Но апелативният съд, който оправда подсъдимите за убийството, осъди един от тях – Кичатов за това, че е придобил, държал и предал взирв “Пирамекс” от юни 1996 г. до юни 1999 г.
О, да. Това е чудното! Не мога да се съглася с такава присъда! Обясненията на Кичатов за взрива и пистолета са дадени в същия процес “на изтръгнатите самопризнания”. И според апелативния съд са годно доказателствено средство за взрива, но не и за пистолета, а за убйството още по-малко…. Ние знаехме още от деня на убийството на Луканов – 2 октомври 1996 г., че е използван пистолета, с който беше убит и Шанин. Този факт бе установен от експертиза на гилзите от двете местопрестъпления. По-късно бе намерен и предаден от гражданин и самият пистолет, скрит в блок в близост до местопрестъплението.
Бихме могли да предположим, че пистолетът е осигурен от всеки един от участниците в убийството или от някое неизвестно за нас лице. Не знаехме обаче за опитите Луканов да бъде убит със взрив. В следствен експеримент, който е основен способ за проверка , но и за събиране на доказателства, Кичатов ни показа къде се паркира автомобила на Луканов.
Любопитно е, че когато Кичатов ни каза номера на този автомобил -58-58, а ние го питахме как го е запомнил, отговори, че е имал квартира с такъв номер.
Ако сте внушили и”изтръгнали признания” от Кичатов за това, че е осигурил пистолета за двете убийства – на Шанин и на Луканов, то защо не “изтръгнахте” този факт от Георгиев или от Ленев. Нали и те правят признания, нали и те могат да осигурят пистолет или взрив, или друго..?
Приемам сериозно въпроса Ви! Кичатов вече беше признал тези факти, включително посочил Георгиев за поръчител и платец, така че “изтръгването” от Георгиев на признания за признати факти… А Кичатов не познава Юри Ленев и Ангел Василев. Той знае само, че поръчката и парите се носят от “Шофьора на Шефа”. И тъй като Ленев действително е и шофьор на Ангел Василев, който пък е шеф на “Колонел”, признанието за “Шофьора на Шефа” направено в разпит пред съдия е ключово в обясненията на Кичатов.
Кой е снабдил Русов с облекло на клошар, шапка с козирка и чанта за боклук?
Дрехите на “клошаря” и чантата с боклук бяха намерени при огледа на 02.10.1996 г. и бихме могли да “внушаваме”, “изтръгваме” данни за тях от Кичатов и от Русов. При разпознаването на вещи, Кичатов, между сходни чанти, посочи тази на майка си. Чантата, намерена при огледа. А Русов не дава обяснения.
Но вие не сте подписал точно този протокол и това го прави недействителен!
Допускат се грешки. Протоколът е писмено доказателствено средство и за неговата валидност се изисква да е подписан от участниците в действието и от органа по разследването. Но протоколът е подписан от Кичатов, адвоката му, преводач и две поемни лица. Защо съдът не разпита поемните лица.
Всички видяхме как Кичатов позна чантата намерена пред дома на Луканов. Може ли да бъде заличен реален факт? Нали за това законът е предвидил участие на поемни лица. В нашия процес няма формални доказателства.
Имаше ли грешка при огледа на местопрестъплението и изземването на чантата.
За всяко нещо може да се говори “за” и “против”. Служител на МВР основателно бе взел чантата за обезопасяване от взривяване. Присъствали са поемни лица и служители на МВР. Ако съдът се чувства призван да установи истината, но се съмнява в достоверността на протоколи, то следва да разпита, както поемните лица, така и служителите на МВР. Има служебно начало за установяване на обективната истина. Служители на МВР са били очевидци и в „къщата на ужасите”, в микробус, с който са го закарали там, и поляните на “Леневите кошмари”. Защо апелативният съд не разпита и тях за “изтръгнатите самопризнания”.
В “Политика” на 23 март 2007 г. се твърди, че Бойко Рашков, Директор на НСлС по време на разследването, а сега – следовател, е отказал да свидетелства пред Апелативния съд, защото е работил по случая, но “документацията за това липсва по делото”.
Не коментирам този “магистрат”. Убеден съм, че Рашков не е извършвал следствени действия по делото за убийството на Луканов. Прокуратурата следва да се самосезира.
В същата статия са цитирани и мотиви на ВКС: за “Плодовете на отровеното дърво”. Ще коментирате ли?
Метафората е интересна. Докладчикът по делото признава, чрез средства на изкуството, две неша. Първо, че „дървото” на разследването е дало плодове. А, дали са отровни или не, бъдещето ще покаже. Второ, демонстрира елегантно пристрастието си. Иначе как ще се отхвърлят мотивите на първоинстанционния съд и добросъвестния анализ на очевидните съвпадения по главните факти: организацията и авторството на деянието.
За „опресняване” ви предлагаме едно интервю с Олег Янев – един от двамата следователи по делото за убийството на Андрей Луканов, дадено дни след като през март 2007 г. ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд за оправдаване на обвиняемите. То бе публикувано в списание Правен свят и не бе отразено от никоя друга медия.
От седем години Олег Янев е прокурор във ВКП в звеното за борба с корупцията и организираната престъпност. Медийният интерес към него се „възбуди” едва в началото на 2012 г., когато ГДБОП обяви, че е предотвратило планиран опит за неговото убийство. Задържаните по случая набързо бяха пуснати от ареста и сме в очакване на внасяне на обвинителен акт от прокуратурата.
Г-н Янев, защо едва сега (б.а. март 2007 г.) решихте да говорите по делото “Луканов”? Юри Ленев започна дебатът преди 7 години. Той се оплака: ”Изтръгваха ми ноктите с клечки”. И че боят е започнал веднага, след като са му сложили белезниците, имало свидетели, разпитани били от прокурор?
Първо, защото прокурорът Борислав Йотов каза в интервю пред “Правен свят”, че по делото “Луканов” има “изтръгване на самопризнание с полицейско насилие”, извършено от разследващите. И още, че “делото е юридическа мина”. Това не е вярно. Все ми се струва, че тази мина е всъщност една детска пиратка
Второ, защото е недопустимо магистрат участващ в разследване, да коментира докато не се произнесе най-висшата съдебна инстанция. Трето, говоря, защото се чувствам ограбен професионално, морално и емоционално. Не само аз, а и колегите, с които работихме. Четвърто, следователите не сме изтръгвали самопризнания с насилие, а още по-малко – нокти.
Смятам, че обществото има право да чуе различни мнения. Особено за този процес. Дебатът за работата на магистратите е от значение за всички. Съдът не е свещена крава.
В какъв смисъл ограбен? За това, че не съвпаднаха представите Ви с разбиранията на съда, или…
Тук няма място за разбирания. Може да се говори единствено дали е доказано обвинението, как са събирани доказателствата, годни ли са…
Според Вас, доказано ли е обвинението за убийството на Луканов?
Категорично ДА.
Но и Апелативния съд и ВКС приеха, че обвинението се основава само на признанията на трима от обвиняемите – Кичатов, Георгиев и Ленев, при това изтръгнати с насилие. Вие събирахте ли и други доказателства, проверихте ли достоверността на признанията, или внесохте направо делото в съда?
С този въпрос ме обиждате. Дори апелативният съд, който оправда подсъдимите, прие, че градският съд, който ги осъди, е събрал и проверил множество доказателства. Проверили сме всяко едно твърдение на всеки “признал се” със средствата и по реда на НПК. Ползвали сме всички възможни и обективни източници на информация.
Голяма част от информацията, която получавахме от обвиняемите, не ни беше известна предварително, така че няма как да сме им я внушили, написали, подсказали. Обясненията на всеки един обвиняем са информация, която ни помагаше да достигнем до следващата брънка. Чрез разказа на всеки се реди мозайката.
Вие кога видяхте Ленев?
Ден след задържането му, на 02.06.1999 г., когато е привлечен като обвиняем, в кабинета на следовател Карайотов. Ленев накуцваше и беше с превързан пръст на ръката. Там беше и градският прокурор Несторов, който попита Ленев дали е упражнявано физическо насилие върху него. Ленев отговори “не”.
Но тезата за насилието е възприета дори от съдиите, които постановиха „доживотен затвор”?
От опит знам, че”разследване чрез насилие” е любима тема на много задържани. В този случай нито аз, нито моите колеги сме извършили, видяли или чули за “изтръгване на признание”. А защо не изтръгнахме признания от Русов и Ангел Василев. И двамата не дават обяснения. И не се оплакват, че са бити.
По това дело насилие няма. Всеки един от нас е гледал да не падне косъм от главата на задържаните. Имахме интерес, не да бъдат бити и унижавани, а живи и здрави – за да отидат на съд. Такова мащабно разкритие и да бъде провалено…
Във военния съд се гледа дело за „насилие” срещу полицаите, които са го задържали. Преди седмици в един вестник прочетох цитати и твърдения за факти по него, независимо, че съдържат класифицирана информация, следствена и държавна тайна. Не знам дали са верни или клеветнически. Ако допуснем, че са верни, се налагат оценки: Разказът на Юри Ленев за изтезанията му на 1 и 2-ри юни 1999г., не е подкрепен от медицинския документ. Ден след задържането му той е прегледан от д-р Димова – има леки кръвонасядания от захватите при задържането му под мишниците, китките и глезените. Такива увреждания заздравяват за между 7 и 21 дни. При този преглед не е констатирано нито едно от твърдените по-късно от Ленев наранявания: на главата, гърба, бъбреците…Седмици наред той почти всеки ден се е срещал и с адвокат. Оплакване няма.
Ленев е бил прегледан и в МВР-болница в началото на юли 1999 г. Констатации за увреждания няма. Убеден съм, че тези документи за здравословното му състояние не са били известни на съставите на съда, които приеха, че показания са давани поради упражнено насилие . В съда е представен друг документ за който аз нищо не знаех – от 23 юли 1999г, 53 дена след задържането. И изведнъж се оказва, не само, че той има много белези от насилие, но някои от раните още не били заздравели. Представяте ли си. Недоумявам как апелативният съд може да приеме това.
Бяхте само двама следователи –Вие и Богдан Караьотов. Как е възможно да не знаете какво се случва с обвиняемите!
През юли 1999 г. обвиняемите, които бяха направили признания – Кичатов, Георгиев и Ленев, са били извеждани от килиите им без нашето съгласие и знанието. А да знаем е задължително. Случайно разбрах, че колега, който няма общо с делото, разпитва Кичатов. После , че същото се е случило с Ленев и Георгиев. Целта е била да се съберат данни за упражнено насилие върху тях.
В следственото дело по убийството на Луканов има ли ги тези разпити?
Не.
Ако разследващ „изтръгва” признание, това е престъпление против правосъдието. Прокуратурата разследва ли разследващите по делото Луканов?
Не ми е известно. В различни интервюта Ленев твърди противоречиви факти. Уличава като “главен мъчител” полк. Ботьо Ботев. Знам, че военна прокуратура е прекратила преписките по сигнали на Кичатов и Георгиев и е внесла обвинение в съда за причиняване на леки телесни повреди на Ленев. Полицаите са оправдани , но тази присъда още не е влязла в сила.
Кога и как тръгнаха разкритията за убийството на Луканов?
На третата година от смъртта му. Работехме по “случая Шанин”, убит на 06.03.1996 г. Шанин и Луканов са разстреляни с един и същи пистолет. Двама свидетели-украинци ни разказаха, че сънародника им Кичатов е замесен и в двете убийства. Задържахме Кичатов. Той веднага призна, че е организирал убийството на Луканов. От 1993г. Кичатов живее в България, в гр. Елин Пелин, бил е охранител в хотел. През януари 1996 г. е посрещнал на летището в Бургас Юрий Кутепкин.
Получил е поръчката за убийството от Георги Георгиев, който му предал капаро, снимка на жертвата и накрая, след убийството и остатъка от договорената сума. Кичатов твърди, че е предложил на Кутепкин той да убие Луканов, но Кутепкин отказал и го запознал с Русов по прякор “Жьосткий”, който приел поръчката.
Кичатов дал на Русов пистолета, с който бил убит Шанин, за да застреля с него Луканов, след като опитите да го ликвидират с взрив били неуспешни. На 2.10.1996 г. Александър Русов е застрелял Андрей Луканов пред дома му с този пистолет. Кичатов твърди още, че с Кутепкин са предали на сънародника си Проценко възнаграждението за Русов. Проценко му бил предал парите пред ИЧС-София.
Кичатов е дал на Русов дрехите на клошар и чантато на майка си, за да събира с нея боклук. Двамата купили шапка с козирка от пазара пред църквата “Александър Невски”. Дрехите и чантата са намерени веднага след убийството. При огледа им са иззети косми без луковица. Пистолетът е предаден по-късно.
Резултатът от експертизата на тези косми?
Когато провеждахме разследването, нямаше метод за изследване на косъм без луковица. Едва при гледане делото в СГС се появи т.н. митохондриален анализ и са изследвани 4-рите косъма, намерени в чантата, носена от Русов. Космите не са на Русов. Но той дни е играл роля на клошар и е събирал в нея боклука на съседи на Луканов. Не са изследвани 40-те косъма иззети от дрехите.
Защо не са изследвани космите от дрехата?
Не знам. Това е въпрос към съда.
Това грешка ли е?
Не вярвам. Градският съд провери всички доказателства. Участието на Русов в убийството е доказано с други, при това преки доказателства. Обясненията на Кичатов. Показанията на Проценко, който лично е платил на Русов за убийството. Всички преки доказателства се потвърждават от всички проверки за достоверността им. Пистолетът е намерен и иззет в близост до мястото на разстрела. Чантата с боклука, захвърлена от Русов, е разпозната от Кичатов и т. н.
Кичатов е първият проговорил пред вас? Какво не знаехте преди?
Почти нищо. Обясненията му като обвиняем са дадени в присъствието на защитник и преводач. Разпитван е многократно, включително и пред съдия, описва хората, които са поръчали на Георгиев да организира покушението. Описва ги така: “шофьора на шефа..” А именно Юри Ленев е бил и шофьор на Ангел Василев. Обясненията на Кичатов, Георгиев и Ленев и показанията на Проценко са преки доказателства. Те са очевидци. Нямат съществени противоречия.
Имаше ли предварителен “калъп” на това разследване?
Калъп и калъф има в главите на някои хора. От Кичатов научих неизвестните факти за:
– Организацията за убийството на Луканов, в която той самият участва;
– Връзката му с Георги Георгиев, който е от Елин Пелин;
– Всичко за начина на плашането на парите – капаро, забавяне в плащането на остатъка, разпределянето им и плащането на Русов, разстрелял Луканов;
– За участието на Кутепкин (междувременно убит), който е запознал Кичатов с Русов и е предал парите на Проценко;
– За връзката на Кутепкин с Кичатов. Кичатов е обяснил къде е трупа му.
Ако разказаното от него не е вярно, защо трупът на Кутепкин намерихме точно там! А защо Кичатов не посочи като убиец мъртвия Кутепкин? Отговорът е един. Защото Кичатов говори истината.
– За Проценко, който не е обвиняем, а свидетел – очевидец на разговорите за цената на убийството на Луканов и платил парите на извършителя Русов. Проценко получава парите от Кичатов и Кутепкин и ги предава на Русов в двора на ИЧС. Проценко е разпитан по съдебна поръчка в Русия от руски следовател в мое присъствие през януари 2000 г. В този разпит, той потвърждава обясненията на Кичатов. Някой да го е изтезавал? Съдът не обсъжда изобщо това доказателство. По-късно в България, пред мен и преводач, Проценко разказа същите факти;
– За Русов с прякор „Жьосткий” – разстрелял Луканов пред дома му, преоблечен като клошар;
– За това, че преди решението да се използва пистолета “Макаров” кал. 9 мм, без номера, е използван безуспешно взрив марка “Пирамекс”. Кичатов бе продал остатъка от взирва, а купувачът ни го предаде доброволно;
– За това, че Кичатов е казал пред Георгиев, колко са парите, които ще се платят за убийството, в средата на май 1996 г.. Което ни потвърдиха и Георгиев, и Ленев. И за действията на Ленев, който е наел касета № 713 в “Стопанска банка” АД веднага след това – на 20 май 1996 г., за да прибере парите в нея;
– За това, че Кичатов и Кутепкин са ходили на Софийските гробища, за да видят как изглежда Луканов. Прочели във вестник, че той ще бъде там на помен. Намерихме и вестника.
Но апелативният съд, който оправда подсъдимите за убийството, осъди един от тях – Кичатов за това, че е придобил, държал и предал взирв “Пирамекс” от юни 1996 г. до юни 1999 г.
О, да. Това е чудното! Не мога да се съглася с такава присъда! Обясненията на Кичатов за взрива и пистолета са дадени в същия процес “на изтръгнатите самопризнания”. И според апелативния съд са годно доказателствено средство за взрива, но не и за пистолета, а за убйството още по-малко…. Ние знаехме още от деня на убийството на Луканов – 2 октомври 1996 г., че е използван пистолета, с който беше убит и Шанин. Този факт бе установен от експертиза на гилзите от двете местопрестъпления. По-късно бе намерен и предаден от гражданин и самият пистолет, скрит в блок в близост до местопрестъплението.
Бихме могли да предположим, че пистолетът е осигурен от всеки един от участниците в убийството или от някое неизвестно за нас лице. Не знаехме обаче за опитите Луканов да бъде убит със взрив. В следствен експеримент, който е основен способ за проверка , но и за събиране на доказателства, Кичатов ни показа къде се паркира автомобила на Луканов.
Любопитно е, че когато Кичатов ни каза номера на този автомобил -58-58, а ние го питахме как го е запомнил, отговори, че е имал квартира с такъв номер.
Ако сте внушили и”изтръгнали признания” от Кичатов за това, че е осигурил пистолета за двете убийства – на Шанин и на Луканов, то защо не “изтръгнахте” този факт от Георгиев или от Ленев. Нали и те правят признания, нали и те могат да осигурят пистолет или взрив, или друго..?
Приемам сериозно въпроса Ви! Кичатов вече беше признал тези факти, включително посочил Георгиев за поръчител и платец, така че “изтръгването” от Георгиев на признания за признати факти… А Кичатов не познава Юри Ленев и Ангел Василев. Той знае само, че поръчката и парите се носят от “Шофьора на Шефа”. И тъй като Ленев действително е и шофьор на Ангел Василев, който пък е шеф на “Колонел”, признанието за “Шофьора на Шефа” направено в разпит пред съдия е ключово в обясненията на Кичатов.
Кой е снабдил Русов с облекло на клошар, шапка с козирка и чанта за боклук?
Дрехите на “клошаря” и чантата с боклук бяха намерени при огледа на 02.10.1996 г. и бихме могли да “внушаваме”, “изтръгваме” данни за тях от Кичатов и от Русов. При разпознаването на вещи, Кичатов, между сходни чанти, посочи тази на майка си. Чантата, намерена при огледа. А Русов не дава обяснения.
Но вие не сте подписал точно този протокол и това го прави недействителен!
Допускат се грешки. Протоколът е писмено доказателствено средство и за неговата валидност се изисква да е подписан от участниците в действието и от органа по разследването. Но протоколът е подписан от Кичатов, адвоката му, преводач и две поемни лица. Защо съдът не разпита поемните лица.
Всички видяхме как Кичатов позна чантата намерена пред дома на Луканов. Може ли да бъде заличен реален факт? Нали за това законът е предвидил участие на поемни лица. В нашия процес няма формални доказателства.
Имаше ли грешка при огледа на местопрестъплението и изземването на чантата.
За всяко нещо може да се говори “за” и “против”. Служител на МВР основателно бе взел чантата за обезопасяване от взривяване. Присъствали са поемни лица и служители на МВР. Ако съдът се чувства призван да установи истината, но се съмнява в достоверността на протоколи, то следва да разпита, както поемните лица, така и служителите на МВР. Има служебно начало за установяване на обективната истина. Служители на МВР са били очевидци и в „къщата на ужасите”, в микробус, с който са го закарали там, и поляните на “Леневите кошмари”. Защо апелативният съд не разпита и тях за “изтръгнатите самопризнания”.
В “Политика” на 23 март 2007 г. се твърди, че Бойко Рашков, Директор на НСлС по време на разследването, а сега – следовател, е отказал да свидетелства пред Апелативния съд, защото е работил по случая, но “документацията за това липсва по делото”.
Не коментирам този “магистрат”. Убеден съм, че Рашков не е извършвал следствени действия по делото за убийството на Луканов. Прокуратурата следва да се самосезира.
В същата статия са цитирани и мотиви на ВКС: за “Плодовете на отровеното дърво”. Ще коментирате ли?
Метафората е интересна. Докладчикът по делото признава, чрез средства на изкуството, две неша. Първо, че „дървото” на разследването е дало плодове. А, дали са отровни или не, бъдещето ще покаже. Второ, демонстрира елегантно пристрастието си. Иначе как ще се отхвърлят мотивите на първоинстанционния съд и добросъвестния анализ на очевидните съвпадения по главните факти: организацията и авторството на деянието.
