І. Зависимостта на специалните служби от политическата история на България и мюсюлманския въпрос.
Дейността на съвременните специални служби за сигурност в Република България е в пряко зависимост от политическата и законодателната воля на българския обществен и политически елит, геополитическото място на Българската държава през различните исторически периоди и правното отношение към защита правата на човека.
Политическата история на новата Българската държава след Руско – турската освободителна война формира като основна заплаха за националната сигурност негативните обществени процеси в мюсюлманската общност. Като основен противник се приема Османската империяq а впоследствие и съвременната Турска държава. Затова и подходът към решаване на мюсюлманския въпрос се влияе основно от визията за еднородната национална идентичност. Наред с това политическите и обществените отношения след Освобождението се определят от обособяването на колективните права на различните слоеве от населението. Многопартийната демокрация се представлява от политически сили на отделните съсловия – на едрите собственици, на земеделците, на работническата класа, на военните кръгове около монархическата институция и т.н. Този политически модел след Балканската война преминава през поредица от преврати и братоубийства някои от тях с помощта на външни сили. Така се формира и най-голямата опасност за българската национална сигурност – „местният тип хитлерофашизъм”.
Характерното за този период е фактът, че обществените (неправителствените) организации провеждат просветна и културна дейност сред мюсюлманската общност в България с цел разкриване на историческата истина и създаване на условия за съпричастност на това население към собствената им държава. Впоследствие след 1944 г. тази обществена дейност беше заместена с противоречивите интернационални идеи за развитието на държавата, които преминаха в другата крайност на т.нар. „възродителен процес”. През всичките години след Освобождението е видно , че основната форма за решаване на мюсюлманския въпрос е лесното решение чрез смяна на имената.
Промените след 1989 г. създадоха съвършено нова политическа среда
в Република България съобразно динамичният свят на геополитиката и краят на Студената война. Автентичните политически субекти отпреди 1944 г. се опитаха да определят дневния ред на промените. Дълго време крайната политическа конфронтация не позволи на политическите партии в България да намерят своята европейска идентичност. В началото се създаде изкуствен двуполюсен политически модел. Целият политически преход премина през тягостното усещане за липса на справедливост. Не бяха затворени раните от българската история. Новата Конституция утвърди еднонационалния характер на държавното развитие на основа на приетата от Народното събрание Всеобща декларация за защита правата на човека. Индивидуалните човешки права се защитаваха основно през защита на колективните, етнически и малцинствените общи права.
В периода от Освобождението до промените през 1989 г., въпреки люшкането на политическата класа от крайно дясно до крайно ляво специалните служби за сигурност на българската държава по линия на мюсюлманския въпрос разглеждаха като основна заплаха Турската държава. Тази основна стратегия определяше и отделните оперативни мероприятия и отношения към различните етнически и малцинствени общностти. През този период с изключение на т.нар. „възродителен процес” Българската държава разгръща сериозна обществена дейност сред мюсюлманското население.
ІІ. Основни етапи от дейността на службите в годините на прехода след 1989 г.
В такава историческа наследственост и международна обстановка и съгласно Новата Конституция промените през 1989 г наложиха на службите за сигурност крайни политически вмешателства чрез различни модели на преструктуриране. Настъпи дезинтеграция на информацията. Криворазбраното разделение на властите доведе до капсулиране на всяка една служба. Беше унищожен събраният информационен и агентурен материал. Част от тази информация започна да се използва за лични цели. Виден е примерът с именития скандал – „Оня списък”. Настъпи демотивация в отделните звена на сектора за сигурност. Поради крайното политическо противопоставяне липсваше стратегия за националната сигурност. Въпреки общата нездрава среда за сигурност службите продължаваха да отстояват българската държавност. Противно на докладите на различните специални служби политическите сили на прехода взеха решение за регистрацията на ДПС, която в онзи момент за всички беше ясно , че е етническа партия. Това стана обективно продължение на българският политически модел за защита на колективни, съсловни и общностни права. Службите в този момент, заети със собственото си оцеляване подцениха развитието на геополитическите процеси в мюсюлманския свят. Още се приемаше , че основната заплаха по мюсюлманска линия е Турската държава и техният съюзник САЩ. През годините на прехода нямаше задълбочен анализ на процесите в мюсюлманските държави при разпадането на Съветският съюз. Муджихидините в Афганистан и появата на „Ал Кайда” се приемаше като част от Студената война. В този момент на Запад също протичаха процеси свързани с отношение към тогавашните промени в мюсюлманския свят. Ислямският фундаментализъм постепенно стана заплаха за Западната цивилизация. В някои от тогавашните стратегически документи на НАТО ислямският фундаментализъм беше посочен като основна заплаха.
От една страна службите наблюдаваха развитието на тези процеси, а от друга страна не се прилагаха превантивни мероприятия срещу навлизането на различни ислямски течения сред нашата мюсюлманска общност.
Някои среди в службите имаха мнение, че чрез ДПС ще се влияе превантивно върху различните процеси в мюсюлманската общност в България. Това донякъде беше вярно. Страхът от събитията в Югословия създаде допълнителна превратната представа, че чрез различни управляеми мюсюлмански субекти ще се спре развитието на негативните процеси на ислямския фундаментализъм. Въпреки това, деца мюсюлмани от България по политическа линия бяха набирани да учат в ислямски университети в Саудитска Арабия и Йордания. Имаше различни оперативни и управленски виждания на ръководителите на специалните служби относно пребиваването на различни лидери на „Ал Кайда” като сегашният лидер Айман Ал Захуари. Приемаше се тезата на равноотдалечения неутралитет. Това доведе до регистрирането на различни неправителствени организации свързани с мюсюлманския пророк Ал Махди. В общи линии до създаването на ДАНС, дейността на специалните служби беше подчинена на запазване на етническият мир. Вътрешно политическата обстановка зависеше изцяло от мюсюлманския фактор като балансьор и носител на мандатите за управление на страната. След появата на ДАНС се забеляза известна тенденция на засилване на консервативната тенденция в работата на службите от годините преди 1989 г. Забравяше се , че първата мюсюлманска република беше обявена в селата Корница, Брезница, Лъжница и Рибново. Затова е необяснимо неаргументираното задържане на кмета на Гърмен – Ахмед Башев и учител от с. Рибново.
ІІ. Анализ на събитията по основните версии свързани с атентата на летището в Бургас.
Фактите от годините на прехода показват, че работата на службите не е подчинена на задълбочен геополитически анализ, при който не всичко е черно и бяло. Основната слабост е, че се допусна навлизането на крайни мюсюлмански течения като уахабизма. Пропуска се пропагандата за налагането на законите на шериата като заместител на правовата държава и създаване на ислямския халифат като заместител на европейския модел на държавност. Похвално е усилието на ДАНС и българската прокуратура да постави на вниманието на обществото основните опасности от дейността на обвиняемите в Пазарджик. Основна заплаха за България е посягането на крайния ислямски фанатизъм върху душевността на ромската общност.
Друга слабост на досегашния модел за сигурност е, че специалните служби не обръщаха достатъчно внимание на връзката между международната наркомафия проникнала в управлението на някои южно американски държави и връзката й с крайните ислямски среди от Иран. За тях основният противник е Западният свят и САЩ.
Атентата в Бургас стана в обстановка при която Българската държава:
-Образува дело за опасност от радикален ислям и налагане законите на шериата при създаване на ислямски халифат.
– Беше разбит канал на международната наркомафия от Южна Америка по канала „Брендо”.
– Българското правителство взе решение за спиране на проекта АЕЦ Белене.
ІV. Решения на КСНС иницииран от президента Росен Плевнелиев.
Липсата на интегриран подход при управление на стратегическата оперативно разузнавателна информация създаде предпоставки за допускането на терористичният акт на летището в Бургас. Различните подходи на всяко отделно ръководство на специалните служби обслужваше утвърждаването на конюктурни политически интереси имащи негативно отражение към живота на обикновените мюсюлмани. Затова по инициатива на Президента Росен Плевнелиев, след Стратегията за национална сигурност създадена от правителството на генерал Бойко Борисов, беше наложено спешно приемане на новите закони за интегриран модел на нашата национална сигурност.
Политиката на равноотдалечения неутралитет трябва да бъде заменена
от започване на национална дискусия за Българска национална доктрина и Български национален идеал. Тази открита публична дискусия с участието на целият потенциал на нацията ще създаде открита и честна позиция основана на човешки ценностти и ще впрегне целия ресурс на нацията в недопускане и преодоляване на всякакви трудностти и геополитгически препятствия. Политическите сили трябва да подложат на дискусия и новите документи на ЕС и Лисабонският договор, свързани основно със защита на индивидуалните права на човека. Противопоставянето на различни ислямски течения на българска територия няма да доведе до добър край.
Политическият монопол върху икономическия и обществения живот
на мюсюлманското население е стар оперативен подход от времето на Студената война. След такъв подход е видно как борците срещу Съветския съюз – талибаните от Афганистан и „Ал Кайда” направиха атентата на 11 септември 2001срещу САЩ.
Старият подход на нашите специални служби да разглеждат само Турция като основна ислямска заплаха е вече остарял.
Как да се анализира изказването на руския президент при посещение в Татарстан, че старите българи са приели исляма доброволно и, че пазят най-големият коран в света. Това, че главният мюфтия на Русия също е от български произход също е многозначителен дългосрочен факт. Защото и за Турция, и за Русия, и за България е общ противника от страна на радикалния ислямизъм. За НАТО, ЕС и САЩ също.
Не трябва да се подминава с лека ръка изказването на иранският президент срещу холокоста и за затриването на държавата Израел.
Затова една от основните опасности за нашата национална сигурност е задаващият се нов модел на ислямски фашизъм. Той започва да се налага след конфликт на мюсюлмани срещу мюсюлмани или всяване на страх чрез тероризъм.
Приетите на КСНС по инициатива на българският президент Росен Плевнелиев интегриран модел на националната сигурност и приемане на новите закони за специалните служби е изключително належащо. Това трябва да стане в обстановка на национален консенсус.
Като за начало специалните служби трябва да подложат на анализ основните съвременни обществени взаимотношения с цел отстояването на човешките ценостти и добродетели. Предлагаме на тяхното внимание част от нашите виждания за взаимотношенията на:
Ислямът, правовата държава и европейските ценности
Пушилката, която се вдигна през изминалите седмици около ислямската религя, поставя на дневен ред някои проблеми по оста ислям-правова държава – ЕС. Най-малкото заради аксиомата, че там където има дим , има и огън. А че има нещо, вече все повече хора го усещат. Въпросът сега е дали ще се предотврати разпалването на огъня, преди да ни е опърлил. Лидерите на мюсюлманската общност в България трябва, а е и наложително , да изяснят на последователите на исляма някои особености на времето в което живеем. Ако това не стане колкото се може по-бързо, толкова е по-голяма вероятността огънят да се разгори.За съжаление, обаче, ми се струва , че тези лидери ги няма на хоризонта и те не са на висотата на своите отговорности. А още по-лошо е , че техните функции са иззети от една политическа партия, което от своя страна е крайно неприемливо, защото това превръща религята в инструмент в ръцете на политиците. От смесването на религия и политика се получава изключително взривоопасна смес .
И така, кои са тези особености на времето в което живеем и които всеки един мюсюлманин трябва да знае ?
Най-важната особеност за вярващите в България, християни, мюсюлмани и др., е , че ние живеем в правова държава.
Това означава, че фундамент на нашата държава е Конституцията ни, която е посочила принципите, върху които е изградена държавността ни. Конституцията урежда взаимоотношенията между гражданите и държавата, посочва нашите права и задължения. От друга страна, България е подписала и редица международни документи, касаещи правата на човека. Всички тези документи задължават българските закони да бъдат съобразени с международно признатите права. Всички тези закони, вътрешни и международни,определят България като правова държава. Основен принцип на правовата държава е да защити гражданите си от тези, които имат или нямат власт. Следователно България като правова държава е взела всички законодателни мерки, за да защити правата на човека, вкл. и правото на избор на религия, правото свободно да си изпълнява религиозните задължения. Това трябва да го разбере всеки един от нас, независимо дали е християнин или мюсюлманин. Както християнската общност няма нужда от партия, която да защитава религиозната им общност, именно поради силата на това законодателство,така имюсюлманската общност няма нужда от такава партия !
И ако на този етап има такава, това дискредитира самият ислям и ислямската общност.
От друга страна означава, че дадената политическа партия изземва функциите на правовата държава и се поставя над нея !
Това води мюсюлманската общност до заблуда и до злоупотреба с най-съкровените чувства на вярващите.
На фона на всичко казано дотук, такава злоупотреба с чувствата на вярващите са внушенията за нов “ възродителен процес „, за събаряне на джамии и др.неясни опасности, надвиснали над ислямската религия. Тук, на това място, е задължението на духовните лидери на мюсюлманската общност да обяснят на последователите на исляма, че това са заплахи без съдържание, че това са заплахи, зад които се крият политически цели. Това в същото време е и тест за тяхната зрялост.
От друга страна законодателството в правовата държава ,освен правата ни, посочва и задълженията ни. И когато някой наруши тези закони, е нужно да понесе последствията си. Независимо дали е христянин или мюсюлманин, този някой няма право да използва религията или съответната религиозна общност като щит, за да пази властта и привилегиите си. Друга особеност, която религиозните лидери на мюсюлманите в България трябва да изяснят, е факта че сме страна член на голямото европейско семейство. ЕС е изградил демократични институции, които проявяват уважение към уникалните традиции на религиозните общности. Тези демократични институции действат, за да се изгради един по-подреден живот, в който да се реализират способностите и таланта на личността, без да се отрази това на личното достойнство, самобитността и уникалността на всеки един от нас. Тук е отново мястото на духовните и религиозни лидери на ислямската общност, за да обяснят това на вярващите и да ги поведат към този Европейски съюз, който обединява различностите. Това е пътят, по който трябва да тръгнем ние, мюсюлманите , живеещи в България. Другият път е пътят на противопоставянето , които е опасен и нежелан. Ние, мюсюлманите в България нямаме нужда да изграждаме крепости около общността си, за да се браним от невидими врагове.
Столетия сме съжителствали заедно, християни и мюсюлмани, по тези земи и наше задължение е да продължим да строим не крепости, а пътища и мостове един към друг.