vergil 
„Старите енергоизточници – въглища, дърва, се ползват от хората главно за отопление и Творецът промислително ги е заложил в студените райони. Но хората търсят все нови и нови енергийни източници за своите открития – автомобили, самолети, ракети и пр. Електричеството присъства навсякъде. Земята представлява един огромен електромагнит, чиято енергия е производна на гравитационното поле. Малка част от този огромен електромагнитен потенциал ние виждаме при мощните светкавици и
гръмотевици, чиято енергия е неуловима от човека и се явява сякаш „излишна“ в природата.
Древна поговорка е, че „гората не се страхува от брадва, а от лош стопанин“. Бог е дал всичко на човека, но той трябва да бъде добър стопанин и да използва тези енергоизточници само за добри цели. Ако злоупотребява с целите, рано или късно следва плесница свише. Такива плесници виждаме постоянно при автомобилни, самолетни, корабни и други катастрофи. Особено ярък пример е гибелта на „Титаник“, на предната част на който пишело „И Бог не може да го потопи“.
При първите открития на радиацията веднага имаше плесница: откривателят на елемента радий, Пиер Кюри, стана първа жертва на собственото си откритие (беше поставил новооткрития елемент в джоба на престилката си и това му коства живота).
Редно беше да се спре с тези експерименти, но и това не спря прометеевския и фаустовския дух.
Човечеството видя трагедиите в Хирошима и Нагазаки, Чернобил. Очевидците на Хирошима, които протестираха срещу ядрената енергия, сами си направиха такива „бомби“ (атомните електроцентрали), една от които избухна наскоро в Япония.
А всъщност това са плодовете на обезумялото човечество, което не вижда предупредителните знаци на Твореца „да не си играе с огъня“. Но няма как. Каин и неговото потомство живеят на земята.
От Каин освен убийства и самоубийства друго не може да се очаква.
От казаното дотук лъха песимизъм, но не е така, защото всеки човек е отговорен за делата си. И в този смисъл ние хората всички сме на фронта, а именно мнозина, които са били на реалния фронт и покрай ушите им са свистели куршуми, са останали живи, а други, които отиват на бал, концерт или екскурзия, умират…
Но кой ли ще се замисли над моите калугерски разсъждения.
Благодаря Ви за търпението.“
