vergil 
Да разбирам ли, че, ако човек спазва божите заповеди, е ограничен в триизмерното ни съществуване на Земята, но получава тотална свобода в непознатите ни четвърто, пето и пр. измерения на душата и Вселената?
Точно така. На практика плурализмът и демокрацията представляват една грозна и груба подмяна, която съвременният интелектуалец не иска да разбере. Казвам „не иска”, защото така му е по-лесно да се валя в греха на страстите и да си живее както на него му се иска.
Църквата ни учи, че спазвайки нейните традиции – пост, молитва и всички онези ограничения, за които казахме, тя ни дава свобода – от греха, от страстите.
А съвременната демократична свобода казва „всичко е човешко, всичко ми е позволено…” или „нищо човешко не ми е чуждо”. Този принцип фактически дава свобода на страстите.
Едното е свобода от страстите, а другото е свобода на страстите. Те са противоположни. Посоките са различни. И това е сериозният проблем за кризата на духовността.
Да се върнем конкретно на проблемите, според вас, за несъвместимостта ви с официалната църква.
Те са много на брой. Първият датира от идването на
безбожния атеистичен режим
(б.а. – след 9 септември 1944 г.), който казва, че няма Бог. Църквата е била длъжна да осъди това новопоявило се явление в обществото, независимо какво е щяло да й струва. Такъв аналог имаме през 4-ти век, когато се свиква Вселенски събор. Пеша епископи от цял свят се събрали да обсъдят появило се учение, според което „Иисус Христос не е Бог, а е човек”. Плакали, молили разпространителя на това учение да се покае. Той не се е разкаял и бил осъден с анатема. Тази анатема става норма, отлъчване от църквата на всички непокаяли се грешници. А идеологията на комунистите, която казва „Няма Бог” е несравнимо по-страшна. Църквата е била длъжна да реагира веднага и да каже : Анатема! А те – официалната църква в България, не го направиха и не са го направили и до днес…
Този компромис на мирно, съвместно съществуване с атеизма не обезличава ли Българската православна църква?
Разбира се. Ако в един прекрасен съд с мед пуснеш малко отрова, всичко се заразява – целият мед става отровен.
Това е принципът в живота, това е принципът и в църквата. След като има отрова в тази структура…
Възможно ли е изчистване от „отровата”?
Църквата може да се изчисти – ако иска. Покаянието е онова, което изчиства. Но след като не е направено това и продължава да не се прави!?…
Факт е, че обикновените хора се чувстват отхвърлени и разочаровани от официалната църква. Това ли ви провокира да поискате да създадете Православна църква в България извън официалния синод?
Преди години си мислех, че едва ли не съм луд да се занимавам с тези неща. Хората си живеят своя елементарен живот, радват се на земните малки радости. И защо аз се ровя и педантично се задълбочавам в някакви детайли, което може би не е нужно? Но на практика не е така.
В тези ми размисли ме срещна един кмет на община – възрастен комунист, и ми казва: „Отче, не мога да разбера защо преди години нашите (има предвид комунистите) гонеха поповете, а сега се прегръщат с тях!?”
На този възрастен комунист му е направило впечатление аномалията. Отговорих му, че или комунистите са станали попове (което не е вярно, нито един комунист не е сложил расо), или поповете са станали комунисти! Този синкретизъм фактически е налице… И в наше време той е ясна тенденция. Дори при предишното правителство, което беше комунистическо и по-рано… Дори не се поставяше под съмнение, че единият синод е „на червените”, а другият – „на сините”. А църквата не е политическа организация.
Да, но се превърна в отражение на политическите страсти и изобщо всички дефекти на прословутия ни преход рефлектираха и в църквата ни.
Така е, но църквата е длъжна да се запази, макар и в няколко личности, дори и в един… Тя е длъжна да се запази със своя чист идеализъм, безкористност и безпристрастно отношение към всички проблеми и явления в обществото. И е длъжна да даде своето становище и отговор веднага, на всеки проблем… Което за жалост изобщо го няма.
Църквата, пазейки своята първична чистота, и Бог я пази и тя става стълб и крепило на истината, както пише в евангелието.
Няма ли го това, тя се обезличава. Превръща се в част от „сивата маса” и започва да води някакво аморфно съществувание като фирма, като някаква структура…
Вторият проблем е Смяната на календара.
Новият календар просто е нецърковен (б.а. – приет от БПЦ през 1968 г.), той не отговаря на църковните изисквания. Да не говорим, че дори не е календар – според астрономическото определение за календар. Все пак съм учил астро- и геофизика. В него няма цикъл, няма период, няма ритъм и т.н.
Това че на някой „безгрешен” папа му е хрумнало да смени календара, не означава, че всички трябва да вървят след него като в приказката „Новите дрехи на царя”.
Питал съм митрополитите от БПЦ на срещи в Рилския манастир, а после и в „Св. Александър Невски”: „Покажете ми основанието за смяна на календара”. Няма такова!
Този проблем доведе до сериозни разколи…
В книгата си упреквате официалната ни църква за контакти с някакъв Световен съвет на църквите. Какво представлява тази организация?
Това е т.нар. Икуменически съвет – обединение на всички религии, което се е появило през ХІV-ХV век. Всички отхвърлени ереси на вселенските събори се обединяват в един конгломерат на религии и правят Световен съвет на църквите. В множествено число, след като Иисус Христос оставя една свята съборная апостолска църква. А там станаха „на религииТЕ” – много. Как се нароиха, как единият Христос стана на много христосовци! Подобно явление е недопустимо от чисто библейска гледна точка.
А Българската православна църква член ли е на този световен съвет?
Фактически – да. Заявиха, че уж се отлъчват, но без никакъв официален документ. Но давайки такова изявление, те трябва да го покажат на практика. Като кажеш, че не членуваш в дадена организация, означава да напуснеш всичко, което е свързано с членството. А същевременно БПЦ продължава да общува с всички, които членуват там. Което си е чиста демагогия. Или излизаш, или не! Отидете в Духовната академия и ще видите преподаватели протестанти, сектанти, всякакви…
Така че заявлението им, че са напуснали Световния съвет на църквите е нещо като лозунг от времето на комунизма, който стои на стената, но никой не го чете и не го изпълнява.
В този контекст недопустимо от каноните е членуването на духовни лица в нецърковни организации. В това число и масонство.
Църквата не е организация, тя е Църква!
Но има случаи монаси да оглавяват държави.
Има такива явления в историята като изключения, по народна воля и желание, с цел да се запази вярата. Патриарх Евтимий е ярък пример.
Но аз говорех за опит за правене на кариера, за вмешателство, което е недопустимо и несъвместимо с църковната линия.
Взимане на симония.
Това означава заплащане на пари за извършване на тайнства и треби (б.а. кръщенета, венчавки, опела, панихиди и пр.). Масова практика е на всяка черква да има ценоразпис. Това е абсолютно забранено и наказуемо от каноните!
Чудя се на тази наглост и тъжност. Как ще окачват ценоразписи!?
Подобна е ситуацията и в манастирите, в които, от времето на комунизма, бяха или избити добросъвестните монаси, или изгонени. На тяхно място бяха поставяни лакеи и… най-различни от този вид. И манастирите бяха превърнати едва ли не в средища за „покой”, да го наречем, за партийните лидери.
Това нещо се разви в много широк мащаб, включително с допускане на ресторанти, хотели и какво ли не… И, разбира се, смесване на съжителство на двата пола. Което е абсолютно забранено от канона.
Ако един кандидат монах познава канона и изискванията за манастир, той няма право да постъпва там, където се нарушават правилата на канона. Или ако нарушенията се случат, след като е постъпил, той би трябвало да напусне манастира, защото не може да бъде монах в такава среда!
Нима каноните са непознати на ръководството на БПЦ и на игумените на манастирите?
Това са канони на църквата. А дали ги четат или не искат да ги четат, е друг въпрос. Не на последно място е
Аморалността
В това число второбрачието на свещеници. Публична тайна са всички разновидности на аморалност, които се ширят в църковните среди. Ако някои искат да си живеят „така”, искат да бъдат „такива”, си е техен проблем. Сега дори законите на демокрацията позволяват да си съжителстват, да си правят гейпаради и какво ли не… Но НЕ в църквата!
Докато „това” пуска своите пипала там навсякъде. Просто човек не може да се опази.
Има още много неща, но мисля, че тези са предостатъчно основание, за да има пълна несъвместимост . Някои казват: „Ама вие не сте с БПЦ!” Аз им казвам: „БПЦ не е с нас!” Защото БПЦ се промени, те смениха вярата, а не ние.
Нямаме никакви претенции към тях – нито материални, нито никакви. Искаме да си пазим вярата!
И сега това ви създава сериозни проблеми по искането да регистрирате Православна църква в България.
Вижте, ние сме регистрирани дотолкова, доколкото православието е регистрирано в света като такова.
И ние сме преки приемственици и последователи на онези ценности, които са изповядвали нашите деди и прадеди. От времето на покръстването при Св. цар Борис.
Не става въпрос за някакъв антагонизъм, разкол или борба за власт, а просто за дълг на расото да се запази вярата. И с регистрацията да добием гражданственост.
А сега как регулирате стопанската дейност на манастира?
И за нея регистрацията е важна – за да се контролира и осчетоводява правилно дейността ни. В момента монасите са регистрирани всеки поотделно като земеделски производители.
И всъщност всеки декларира, плаща данъци върху част от собствеността ви? Много сложно.
Именно. А така се появява и опасност от злоупотреба. Човек е може да си промени мнението, да се съблазни при положение че са му поверени пари, техника, продукция, сгради и т.н. Всичките неща са ни общи, но в случая трябва да бъдат на дадено име. Ето защо е толкова важна тази регистрация.
Да не говорим за издателска дейност. Или за желанието ни да направим неделно училище за деца – имаме подготвени учители, помещение, всичко…
Случвало ли се е някой да се изкуши и да си тръгне от манастирската общност със записаната на негово име собственост?
За съжаление. Ще ви разкажа конкретен случай. Една жена ми подари жилище – етаж от къща – 140 кв. м плюс двор в столичния квартал „Лозенец” . Казах, че съм монах и не искам да имам нищо на мое име, и предложих да го дадем на братята. И го дадохме на четирима. И стана страшно, страшно стана! Трима напуснаха, и то специално заради това жилище…
Това е част от проблема. Идват хора, искат да дарят на манастира, но няма на кого да дарят.
Какви хора идват тук при вас?
Добри или такива, които искат да станат добри. Все нови и нови хора идват и искат да се църкворяват. Възрастни хора идват и искат да се покръстват. И то такива, които са били кръстени от официалната църква.
Една жена, която е била съпруга на богослов и е обиколила какви ли не храмове, дойде тук и казва: „Отче, при вас е истината! Искам и аз, и детенцето ми да се кръстим тук! Аз не съм кръстена, както трябва”. И това е постоянно.
Друга женица от селото пък ми рече: „Мен ме излъгаха навремето. Аз си мисля че съм кръстена, а попът беше пиян – взе малко водица от чешмата, пръсна ме и толкоз”.
Когато кръщаваме или извършваме други тайнства, на никого не сме обелили нито дума за пари, за цена. Но ако се направи паралел между нас и една официална църква, където виси ценоразпис, ви казвам съвсем честно, че тука поне сто пъти повече пари са оставени. Тука, където няма ценоразпис, по вътрешно решение на хората.
Точно това е свободата…
Аз се радвам да се кръсти човека, радвам се, че има още един християнин. Нищо друго не ме интересува. Наскоро кръщавах едно детенце и родителите ме питат колко ми дължат. „Нищо! – казвам им – Благодаря ви, за мен беше чест да кръстя такова детенце. Да е живо и здраво. Благодарен съм, че има още едно християнче!” Те се просълзиха, заминаха си, а след няколко дни ни подариха цялата дограма на постройката. А сега де, как да се каже на тия, събратя да ги нарека. Само за пари говорят, синдикати правят… Какъв е този ламтеж!? Ти си сложил расото и служиш на Господа! Господ нямаше нищо – имаше една дрешка и спеше под открито небе. Каква е тази самозабрава. Ами, ако пък даде Бог да нямаш нищо, благодари че си христоподобен!
Колко монаси има сега в манастира?
Овце, ако ме питате, ще ви кажа колко имаме, обаче (смее се) монасите не ги „чета на пръсти” (както казваше баба ми). Защото всеки от тях е свободен човек. Добре дошъл, добре си отишъл. Това не е нещо принудително или затвор – както някои отъждествяват стените на манастира със затвор. Напротив – християнството е свобода. Истинска свобода, а не някаква мнима и фалшива. Това е радостта, истинското, когато един човек разбира своята зависимост в света от мнимата свобода. Той е роб на страстите и греха, идва тук и казва: „Искам да стана послушник!” Това е вътрешна необходимост той да подражава на тези, които са добър пример и да стане добър човек, както тях. На които иска да подражава. И на тези от книжките с житията… Но това е доброволно, със свободната воля човек сам желае това.
Духовната криза
Предлагаме ви в резюме разказа на автора схиархимандрит Касиан за книгата му, чието издаване се очаква скоро.
Книгата е даже малко опасничка, защото „дърпа завесата” за много проблеми в обществото. Какво представлява:
Светът си течеше в някакво русло. И всичко е било добре, докато почват новите явления и катаклизми – в идеологията, политиката, науката, морала и т.н. Всичките тези реформи. И просто си поставих за цел да разнищя кога, къде и защо се случва – на фона на катаклизмите в Япония, кризата в арабския свят, в икономиката …
Кризи между Творението и Твореца е имало още когато Адам и Ева са били в Рая. Те нарушават божията заповед, Бог ги отлъчва от Рая и те стават обречени на смърт, грях и проклятие.
Впоследствие Всемирният Потоп е фактически повторение на този проблем. Първият проблем (с Адам и Ева) наричам първата и най-страшната криза, а Потопът е втората и я наричам най-ужасната.
И вече като изкупителна жертва на тези кризи е идването на Иисус Христос. Като изкупление и примирение между Творението и Твореца. Победата над смъртта с неговото възкресение вече е догматичен и богословски проблем, но и чисто човешки.
Следва разцветът на Църквата с всичките му аспекти и последствия – в т.ч. наука и култура, изкуство, музика, богословие и т.н. … Буквално разцвет на духовността и всички ценности на света, които са фактически цялото духовно, културно, та дори и материално наследство на цивилизацията.
Идва зараждането на Новото време. Наричат го Ренесанс (Възраждане), но на практика то не е такова. В буквалния смисъл Ренесансът е връщане към ценностите на езичеството и то във всички сфери на обществото. В книгата разглеждам кога и как е възникнало това, кои са личностите. По отделни области – във философията, в науката. Последните представители на чистата наука са от периода на Исак Нютон. Как се развива хуманизмът във философията.
До появата на идеята, че няма Бог, която възниква с еволюционната теория, и на практика слага край на чистата научност. И оттам нататък учените застават на противоположни позиции.
Според данни на Американския социологичен институт от допитване до 2000 учени в различни науки над 50% от естествоизпитателите са традиционно вярващи. Не е ли това парадокс?
След това се спирам на т.нар. нравствена или гнусната сексуална революция. Какво, как и защо става, за да се достигне до съществуващия днес разпад на семейството. Всичко това като един постепенен процес до пиковата точка – атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., когато вече настава крах на идеята за хуманизма.
И сега сме на кръстопът: А сега накъде?
Защото, от една страна, като основни водещи идеологии, идеи и персони са тайните общества.
От друга страна, има едно преосмисляне за връщане към традиционните ценности, към „доброто старо време”. Когато между хората имаше чисти взаимоотношения, морал, добро семейство.
