Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 06-10-2012 г.
По темата за ескалиращата агресия между децата, при това – с необясним садизъм, се обърнахме за коментар към схиархимандрит Касиан – игумен на манастира „Благовещение“ край село Копиловци, Кюстендилско. Преди два месеца от печат излезе последната книга на отец Касиан „Духовната криза“. В нея той на достъпен език, но и с чисто научни аргументи обяснява причините и последствията от кризите в историята на човечеството и защо сегашната – духовната, е най-пагубна. Анализът му е не само като ерудиран богослов, но и като геофизик и математик, какъвто е бил отец Касиан, преди да облече монашеското расо.
„Необяснимата и немотивираната агресия и жестокост в поведението на подрастващите (тийнейджърите), достигаща до потресаващи зверства и садизъм, изглежда един от многото въпроси и проблеми на съвременното общество, но той се явява най-важен, защото касае бъдещето на света в тяхно лице. За жалост обяснение на този въпрос не могат да дадат нито психолози, нито социолози, нито педагози, нито лекари. Отговор може да даде единствено църквата.
Всеки от гореизброените специалисти би иронизирал моето твърдение с контрааргументи и стотици томове публикации по темата. Но във всички тези публикации проблемът остава решен само на книга. За жалост и църквата (доколкото все още съществува такава) вече не е в състояние да спре тази лавина на агресия в света.
За да си обясним проблема, трябва да се върнем в доброто старо време,
когато животът на човек от раждането му до смъртта беше неразривно свързан с църквата. Идеалът за подражание бяха светците и никой друг. Хората четяха само житията и се възхищаваха на добродетелите на божиите угодници, които бяха пример за тях. Постепенно, в продължение на много поколения, с настъпване на дехристиянизацията в обществото нахлуват и нехристиянски мотивации и критерии за поведение на отделната личност. Християнството учи „… който иска да бъде първи, нека бъде последен, и който иска да бъде господар, нека бъде слуга“, както и максимата „като имаш храна и облекло, с това бъди доволен“. Основа в поведението на хората беше смирението и предпочитанието на ближния пред себе си. При такива критерии за човешки взаимоотношения агресията е немислима и наистина тогава такива проблеми с младите не е имало.
Новото време насади в съзнанието на „новите хора“ противоположни на тези добродетели, или както днес се наричат „ценности“ – гордост, властолюбие, конкуренция и производните на тях завист, егоизъм и т.н. Нямат край. Съвременният човек, потопен в такава социална среда, не се чувства добре, защото тя не е нормална за него, както не се чувства добре нормален човек в среда на психично болни.
Най-засегнати и главни потърпевши
на заобикалящата ни нарастваща агресия са младите, които правят първи плахи стъпки в живота. Сблъсквайки се с тези патологични аномалии, те реагират непредсказуемо. За жалост най-честа жертва в това болно общество се явяват добрите, умните, красивите, на които по-лошите завиждат и искат да ги отстранят, защото им пречат.
Тук може да помогне единствено промяна в ценностната система на съвременния човек.
Тази промяна може да се осъществи единствено чрез църквата посредством тайнствата изповед, причастие и др., а чрез тях и насаждане на вечните християнски норми – „Обичай враговете си и прави добро на тях“.
Някой би реагирал на всичко това с нещо подбоно на репликата на Хамлет „Words, words, words…“. А какво трябва да се направи? Обществото се нуждае от чисти духовни водачи, които с личния си пример да подтикнат хората да им подражават. Важна подробност е, че не трябва тези духовни водачи да се стремят да привличат хората към себе си (характерно за протестантския и католически прозелитизъм *), а самите хора да се стремят към тях и те да ги избират за свои духовни водачи. (За съжаление това е много далеч от съвременните практики – вижте предизборната агитация и пропаганда.)”.
„Необяснимата и немотивираната агресия и жестокост в поведението на подрастващите (тийнейджърите), достигаща до потресаващи зверства и садизъм, изглежда един от многото въпроси и проблеми на съвременното общество, но той се явява най-важен, защото касае бъдещето на света в тяхно лице. За жалост обяснение на този въпрос не могат да дадат нито психолози, нито социолози, нито педагози, нито лекари. Отговор може да даде единствено църквата.
Всеки от гореизброените специалисти би иронизирал моето твърдение с контрааргументи и стотици томове публикации по темата. Но във всички тези публикации проблемът остава решен само на книга. За жалост и църквата (доколкото все още съществува такава) вече не е в състояние да спре тази лавина на агресия в света.
За да си обясним проблема, трябва да се върнем в доброто старо време,
когато животът на човек от раждането му до смъртта беше неразривно свързан с църквата. Идеалът за подражание бяха светците и никой друг. Хората четяха само житията и се възхищаваха на добродетелите на божиите угодници, които бяха пример за тях. Постепенно, в продължение на много поколения, с настъпване на дехристиянизацията в обществото нахлуват и нехристиянски мотивации и критерии за поведение на отделната личност. Християнството учи „… който иска да бъде първи, нека бъде последен, и който иска да бъде господар, нека бъде слуга“, както и максимата „като имаш храна и облекло, с това бъди доволен“. Основа в поведението на хората беше смирението и предпочитанието на ближния пред себе си. При такива критерии за човешки взаимоотношения агресията е немислима и наистина тогава такива проблеми с младите не е имало.
Новото време насади в съзнанието на „новите хора“ противоположни на тези добродетели, или както днес се наричат „ценности“ – гордост, властолюбие, конкуренция и производните на тях завист, егоизъм и т.н. Нямат край. Съвременният човек, потопен в такава социална среда, не се чувства добре, защото тя не е нормална за него, както не се чувства добре нормален човек в среда на психично болни.
Най-засегнати и главни потърпевши
на заобикалящата ни нарастваща агресия са младите, които правят първи плахи стъпки в живота. Сблъсквайки се с тези патологични аномалии, те реагират непредсказуемо. За жалост най-честа жертва в това болно общество се явяват добрите, умните, красивите, на които по-лошите завиждат и искат да ги отстранят, защото им пречат.
Тук може да помогне единствено промяна в ценностната система на съвременния човек.
Тази промяна може да се осъществи единствено чрез църквата посредством тайнствата изповед, причастие и др., а чрез тях и насаждане на вечните християнски норми – „Обичай враговете си и прави добро на тях“.
Някой би реагирал на всичко това с нещо подбоно на репликата на Хамлет „Words, words, words…“. А какво трябва да се направи? Обществото се нуждае от чисти духовни водачи, които с личния си пример да подтикнат хората да им подражават. Важна подробност е, че не трябва тези духовни водачи да се стремят да привличат хората към себе си (характерно за протестантския и католически прозелитизъм *), а самите хора да се стремят към тях и те да ги избират за свои духовни водачи. (За съжаление това е много далеч от съвременните практики – вижте предизборната агитация и пропаганда.)”.
- Прозелитизъм – Течение в религията което се стреми да разпространи и разпростре своето учение и да привлече, т.е. да обърне в лоното на своята вяра хора извън паството.