В желанието си да реформираме съдебната система често забравяме, че хората, които работят в нея, преди това са завършили право. Началото на всяка съдебна реформа включва и промени в юридическото образование.
Какво направихте досега?
Решителен опит да променим съдържанието на нашите учебни курсове в контекста на членството ни в ЕС. Европейското право доскоро се изучаваше само на организационно-управленско или институционално ниво. Т.е. нашите студенти се запознаваха само със структурата на управление и администрацията на ЕС (комисия, парламент, съдилища и т.н). Но вече европейското право се прилага и у нас. Колкото и да ни се струва все още далечно, ние започнахме подготовката на кадри, които утре ще ни представляват в Съда на Европейските общности в Люксембург, в Съвета на Европа, в Съда в Страсбург. Не говоря само за съдебния състав, а и за онзи помощен екип от експерти, които трябва да знаят перфектно и равото на ЕС.
След 1990 г. в страната се „нароиха“ множество юридически факултети, които „забълваха“ слабо одготвени юристи…
Въпросът е кардинален още от 90-те години. Не би било коректно от моя страна да анализирам качеството на образованието в различните ВУЗ-ове. Но голяма част от преподавателите в тях сме ние, от Софийския университет. Наскоро новоизбраният ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев съобщи, че 90 % от преподавателите, които работят на повече от три трудови договора, са от нашия факултет. Трябва да създадем единни критерии за обучение и най-вече за дипломиране.
Къде е проблемът?
Преподавателите по различен начин оценяват знанията на студентите. Не искам да прозвучи като самобичуване и мазохизъм, но изискванията към студентите в Софийския университет са несъизмерими с тези на колегите им в други учебни центрове. Изходът е може би във формирането на единна държавна комисия по трите изпита: публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки.
Създават се много неопитни в практическо-правно и житейско отношение юристи. Това е видно особено при съдиите. Не е ли редно и у нас да се завишат критериите за придобиване на правоспособност – по подобие на Англосаксонската система?
Действително там образованието е доста продължително. То може да не е само юридическо от първи до седми курс. Три-четири години се следва друго – социология, история, философия, и после още три години надграждаш, за да станеш юрист.
За да стане един юрист съдия, не би ли следвало поне три години да е работил като помощник-съдия или съдебен секретар, да държи практически изпит, в който да е включено и написването на магистратски акт – решение, присъда, постановление по конкретно дело?
Съгласен съм, че е необходимо допълнително образование, и то не общо за всички магистрати, а съобразно самата им дейност. Едни ще бъдат изискванията за съдия, други за прокурор, трети за следовател. Това преливане, което е при нас, го има в някои системи, но на мен ми се струва, че спецификата на дейността е предпоставка и за едно по-специализирано усъвършенстване на знанията и на опита. Например прокуратурата вече трябва да следи и за законосъобразността при прилагане на актовете на ЕС. Това налага специфика в образованието, предполага специализиране и усъвършенстване на трите основни звена на съдебната власт. Същото се отнася и за нотариусите, съдебните изпълнителите, юрисконсултите, дознателите и пр.
Не мислите ли, че трябва да се въведе предмет „Етика и култура на правораздаването“? Има млади юристи, които вероятно поради липса на опит се държат грубо, арогантно, властнически в съдебната зала или където са…
Наложително е. Това е моя отколешна идея. Такава дисциплина се преподава в нашия факултет, но не е задължителна. Става дума за една по-различна етика, за едни специфични професионални и морални правила.
Всяко звено от съдебната система трябва да има свой морално-етичен кодекс, който да определя рамките на поведение на магистрата, защото това са хора, които не само решават, не само осъществяват справедливо и ефективно правосъдие, но чрез него и възпитават. И то огромна аудитория. Недопустимо е неспазването на елементарни, не говоря дори за чисто професионални, правила на поведение, което за съжаление и аз съм констатирал на много места. Трябва да се въведат и още няколко дисциплини: теория на аргументацията, правна психология, херменевтика – тълкуване чрез езика, което е развито в немската и американската школа.
Може би затова е необходима промяна в реда за даване на правоспособност? Да не става формално.
Имам близо 30 години стаж и дълбокото ми убеждение е, че не всеки може да стане юрист. Освен сбор от знания за действащото законодателство, юристът трябва да бъде със специално отношение към хората. Той решава съдби. Затова трябва да е справедлив, безкрайно честен и състрадателен. Дори и към хора, които са извършили правонарушение. Всъщност това е и голямата цел на правораздаването.
За да стане човек юрист, трябва да има призвание, защото решава спор и трябва да го направи цивилизовано, ефективно и справедливо в рамките на законодателството. Ако си мизантроп, не можеш да раздаваш право. Ако си безразличен към човешките съдби, не можеш да бъдеш съдия, прокурор и следовател. Магистратът съдейства за утвърждаване на правовия ред. Т.е. – реализира право. Голяма част от обществото съди за правото, за правната система, за правовия ред, за юридическото образование, по дейността на магистратите. И ако те не са справедливи, честни и състрадателни – лошо и за обществото, и за държавата, и за правовия ред, и за равата и задълженията на всеки човек.
Основните критики на ЕС са за корупцията в съдебната система…
Един фрагмент от проблема корупцията е свързан и с това, за което говорехме – бездушието, липсата на състрадание. Отсъствието на професионализъм, изграден въз основа на тези две качества, води почти винаги до корупция. Тези, които искат справедливо да решат спора, по-трудно се поддават на корупция. И обратно – бюрократите са по-склонни към нея. Те не виждат човека. А от бездушието до корупцията крачката е съвсем малка. Да вземеш подкуп, за да решиш съдбата на човек, означава, че просто си го отписал. Както казваше един мой преподавател: „Две са професиите, в които нямаш право да грешиш – медицина и право. В единия случай човек може да бъде лишен от здраве и живот, а в другия – от съдбата си.“
Смятате ли, че е добре магистрати да преподават на студентите?
Амбицията ми е да привличаме повече магистрати, но поради ограничения финансов ресурс не можем да им плащаме хонорари. Няма да повярвате каква е сумата, която даваме на преподавател, съдия във ВКС.
Каква е?
Три лева и петдесет стотинки на час!!!
Може ли да се регулира това? Защото контактът на студентите с действащи юристи е изключително важен.
Законодателят е разрешил на магистратите допълнително само да преподават и да консултират изработването на нормативни актове. Но държавата трябва да отпусне достатъчно средства за преподавателската дейност на практикуващи юристи.
Случвало ли се е от Конституционния съд да искат становище на преподаватели?
За съжаление рядко. Никой не ни пречи да публикуваме критични материали във връзка с решения на КС, т.н. доктринално тълкуване. Аз знам няколко случая, в които КС, без институционално да е привличал наши преподаватели, се е съгласявал с техни мнения и становища.
Някога имаше практика да се командироват преподаватели в прокуратурата. Натрупалите такъв опит го оценяват като много полезен.
За съжаление сега това го няма. Процесът е двустранен – магистрати да преподават, а преподаватели да отиват в практиката. Трябва да възстановим тези успешни практики.
Какво е участието ви в законотворческия процесп – вашето и на факултета?
Има два консултативни съвета, в които участваме. Единият е към кабинета на министър-председателя, който оглавявам, а другият е по законодателството към Народното събрание, който се оглавява от проф. Красимира Средкова. В тях участват много преподаватели от нашия факултет, което прави чест и на нас, и на институциите.
Обсъжда се, че от 1990 г. едни и същи хора участват и в изготвянето на законите, и в поправянето им.
Това не е тайна. Целта на експертната дейност по изготвяне на законопроектите не е получаването на хонорар. Една правна кантора, или който и да било велик юрист, не могат да изработят закон за ветеринарното дело. Има отделни фази, които се нуждаят от специалисти и експерти. На английски се наричат „drafters“ и това е професия. След тях следва изработването на законопроекта, където е необходима специална юридическа техника, която не всеки владее. Във факултета имаме дисциплина „Юридическа техника“ – води я проф. Димитрия Милкова. Да се изработи един законопроект, е почти изкуство. От две-три години имам поглед. Голяма част от колегите, които работят в тази област извън институционалните звена, използват принципа „копи-пейст“. Вземат нещо от ЕС и даже оставят изрази, които нито са юридически, нито звучат на български. Голяма част от недостатъците на „лошото“ законодателство се дължат на тази фрагментарност.
И може би на несъобразяване със спецификата, която има всяка народност…
Всяко вътрешно законодателство има специфика. Перфектни преводачи с юридически език трябва да участват в законодателния процес. Юридическият език има много специфики. Различни са дори езиците на законодателя, на съдията, на адвоката. Всичко това трябва да се учи, трябват специалисти, но за съжаление ние нямаме такива.
Как оценявате факта, че преподаватели от вашия факултет оглавиха две от най-висшите магистратски институции – прокуратурата и ВКС? Имаше гласове на недоволство, че не били от системата…
И двете институции имаха щастието да бъдат оглавени от мои колеги. Не мога да съм безпристрастен, защото те са ми и приятели, и съм добре запознат с техните изключителни качества. Когато се обсъждаше кандидатурата на проф. Груев във ВКС, той каза, че нищо не пречи да се предложат и други кандидатури. Това не стана.
Бяхте председател на Комисията за избор на кандидатите ни за съдия в Страсбург. Обективно ли беше сформирана тя? Членовете є отговаряха ли на изискванията, на които трябва да отговаря бъдещият ни съдия в Европейския съд – „призната компетентност“ и „високи морални качества“?
Това са две различни теми. Едната е свързана с необходимите качества, които трябва да притежават кандидатите за съдия в Страсбург. Колегите бяха много ерудирани личности и професионалисти, великолепно подбрани. Не искам да крия заслугата на министър Тачева. Неотдавна бях в Съвета на Европа и чух изключително ласкави отзиви за дейността на комисията. За първи път като че ли бе проведен толкова стриктен конкурс.
Смятате ли, че избрахте най-добрите?
Убеден съм, че най-добрите отидоха на изслушването в Париж. Единодушно посочихме тримата кандидати… По мое предложение всеки написа сам имената на фаворитите си и листа постави в плик. Единодушието ме зарадва. Говори за обективност.
Ваш студент ни изпрати проект, който е дал и на вас, за създаването на Юридически клуб като младежка инициатива. Какво е вашето мнение?
Чакам да обсъдим подробностите. Проектът е интересен и аз се радвам, че имаме студенти с идеи. Всяка година над 20 души учат по линия на „Еразмус“ – Ротердам, във Франция, Белгия, Италия, Испания. Участваме в състезания, свързани с разиграване на съдебни процеси, а от две години сме в челната шестица – в Хага, Страсбург, САЩ…
Изводът е, че нашите студенти са много добри в световните си изяви, а тук нещо куца, щом влязат в реална правна среда.
Тези, които се изявяват в чужбина и на състезания, след това се вграждат много добре и у нас. Но те са нищожен процент от студентите. Всички сътрудници на българския съдия в ЕСПЧ в Страсбург са от нашия факултет. Същото е и в съда в Люксембург.
Съпругата ви също е юрист и сега е член на ВСС.
И двамата ни синове са юристи. Големият завърши преди две години и работи в Комисията по финансов надзор, а малкият е студент в трети курс. За отбелязване е, че малкият ни син влезе в университета на първо място по класиране, а големият – на второ. Аз нямам нищо общо с това. Проявиха много голяма упоритост.
Вкъщи темата „право“ дискутира ли се, или е табу?
Непрекъснато дискутираме, най-деен е по-малкият. Помагат и на майка си, и на мен – като една домашна кантора сме. Обсъждаме правораздавателната система и власт. Има много критични становища, особено от по-младите. Но те не отрицават. А много четат, знаят перфектно английски и френски. Искат да се променят нещата към по-добро. И двамата държат да работят в България.