Автор: HOPE
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 10-02-2013 г.
Според правото на Европейския съюз „правилата на конкуренция имат за цел да защитят не само интересите на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция… дори ако този конкурент осъществява незаконосъобразно дейността си на пазара. … Участието в незаконни картели най-често е тайно и не се подчинява на формални правила. Следователно рядко представителят на дадено предприятие участва в среща, снабден с пълномощно за извършване на нарушение”.
Това постанови Съдът на ЕС в Люксембург с решението си от 7 февруари 2013г.
В натурален прочит към родното ни реалити, това ще рече, че ако картел в млекопроизводството реши да „смачка конкуренцията” на бабите, които продават млякото от единствената си кравичка на пазара, това ще противоречи на правилата на конкуренцията в Европейския съюз, независимо че възрастните женици нямат „лиценз”. И така до всяка дейност в пирамидата, която касае ежедневния ни бит…
Конкретният казус е чейнчаджийски словашко-чешки проблем.
Датира от 2009 г., когато органът за защита на конкуренцията на Словакия (б.ред. аналог на нашата Комисия за защита на конкуренцията), констатирал, че три мастити словашки банки са нарушили правилата на конкуренция в Европейския съюз (ЕС).
А именно, че банките Slovenská sporiteľňa, Československá obchodná banka и Všeobecná úverová banka, решават координирано да прекратят договорите за текущи сметки на чешкото предприятие Akcenta CZ и да не сключват нови договори с него.
Akcenta CZ е небанкова институция, която предоставя услуги по безкасова обмяна на валута (б.ред Операции по обмяна на валута чрез вписване в сметка в чуждестранна валута). Което ще рече, че дружеството се нуждае от отворени текущи сметки в тези банки, за да може да осъществява дейността си, включваща прехвърлянето на чуждестранна валута от и към чужбина, включително за клиентите му в Словакия.
Словашкият орган за защита на конкуренцията приема, че трите банки са съгласували действията си, тъй като са били недоволни от намаляването на печалбите си в резултат на дейността на дружество Akcenta, което те считат за конкурент, предоставящ услуги на техни клиенти. Приема и, че банките са нарушили правото на конкуренция и им налага
глоби от по три милиона евро на всяка:
на Československá obchodná banka a.s. – 3 183 427 EUR, на Slovenská sporitel’ňa – 3 197 912 EUR, и на Všeobecná úverová banka a.s. – 3 810 461 EUR.
Срещу зловещата глоба „скача” една от банките – Slovenská sporiteľňa, и обжалва по съдебен ред решението на националния орган за защита на конкуренцията. Банката твърди, че не е нарушила правилата на конкуренция, тъй като чешкото дружество Akcenta не може да се счита за нейн конкурент. Словашката банката поддържа, че чешкото предприятие не притежава изискваното от словашкото право разрешение за осъществяване на дейност и осъществява незаконосъобразно дейността си на словашкия пазар.
Върховният съд на Словашката република (сезиран със случая) пита Съда на ЕС „дали обстоятелството, че даден конкурент, засегнат от картел, осъществява дейността си на пазара незаконосъобразно, е правно релевантно за преценката на картела?”.
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Когато дадено споразумение има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията, не е необходимо да се отчитат неговите конкретни последици върху конкуренцията, за да се установи незаконния му характер.
Правилата на конкуренция имат за цел да защитят не само интересите на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция.
В случая, Съдът констатира, че разглежданият картел има за цел да ограничи конкуренцията. Следователно обстоятелството, че Akcenta е осъществявало дейността си на словашкия пазар по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен, е без значение за определянето на това дали е налице нарушение на правилата на конкуренция.
Съдът подчертава, че публичните органи, а не частните предприятия или сдружения на предприятия, трябва да осигурят спазването на правилата на конкуренция.
Съдът посочва също, че банка Slovenská sporitel’ňa не може да бъде освободена от отговорност за участието си в картела, с мотива че служителят ѝ, който е участвал в срещата , не е бил упълномощен, когато е било сключено антиконконурентното споразумение.
В това отношение Съдът припомня, че
участието в незаконни картели най-често е тайно и не се подчинява на формални правила. Следователно рядко представителят на дадено предприятие участва в среща, снабден с пълномощно за извършване на нарушение”.
Това постанови Съдът на ЕС в Люксембург с решението си от 7 февруари 2013г.
В натурален прочит към родното ни реалити, това ще рече, че ако картел в млекопроизводството реши да „смачка конкуренцията” на бабите, които продават млякото от единствената си кравичка на пазара, това ще противоречи на правилата на конкуренцията в Европейския съюз, независимо че възрастните женици нямат „лиценз”. И така до всяка дейност в пирамидата, която касае ежедневния ни бит…
Конкретният казус е чейнчаджийски словашко-чешки проблем.
Датира от 2009 г., когато органът за защита на конкуренцията на Словакия (б.ред. аналог на нашата Комисия за защита на конкуренцията), констатирал, че три мастити словашки банки са нарушили правилата на конкуренция в Европейския съюз (ЕС).
А именно, че банките Slovenská sporiteľňa, Československá obchodná banka и Všeobecná úverová banka, решават координирано да прекратят договорите за текущи сметки на чешкото предприятие Akcenta CZ и да не сключват нови договори с него.
Akcenta CZ е небанкова институция, която предоставя услуги по безкасова обмяна на валута (б.ред Операции по обмяна на валута чрез вписване в сметка в чуждестранна валута). Което ще рече, че дружеството се нуждае от отворени текущи сметки в тези банки, за да може да осъществява дейността си, включваща прехвърлянето на чуждестранна валута от и към чужбина, включително за клиентите му в Словакия.
Словашкият орган за защита на конкуренцията приема, че трите банки са съгласували действията си, тъй като са били недоволни от намаляването на печалбите си в резултат на дейността на дружество Akcenta, което те считат за конкурент, предоставящ услуги на техни клиенти. Приема и, че банките са нарушили правото на конкуренция и им налага
глоби от по три милиона евро на всяка:
на Československá obchodná banka a.s. – 3 183 427 EUR, на Slovenská sporitel’ňa – 3 197 912 EUR, и на Všeobecná úverová banka a.s. – 3 810 461 EUR.
Срещу зловещата глоба „скача” една от банките – Slovenská sporiteľňa, и обжалва по съдебен ред решението на националния орган за защита на конкуренцията. Банката твърди, че не е нарушила правилата на конкуренция, тъй като чешкото дружество Akcenta не може да се счита за нейн конкурент. Словашката банката поддържа, че чешкото предприятие не притежава изискваното от словашкото право разрешение за осъществяване на дейност и осъществява незаконосъобразно дейността си на словашкия пазар.
Върховният съд на Словашката република (сезиран със случая) пита Съда на ЕС „дали обстоятелството, че даден конкурент, засегнат от картел, осъществява дейността си на пазара незаконосъобразно, е правно релевантно за преценката на картела?”.
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Когато дадено споразумение има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията, не е необходимо да се отчитат неговите конкретни последици върху конкуренцията, за да се установи незаконния му характер.
Правилата на конкуренция имат за цел да защитят не само интересите на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция.
В случая, Съдът констатира, че разглежданият картел има за цел да ограничи конкуренцията. Следователно обстоятелството, че Akcenta е осъществявало дейността си на словашкия пазар по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен, е без значение за определянето на това дали е налице нарушение на правилата на конкуренция.
Съдът подчертава, че публичните органи, а не частните предприятия или сдружения на предприятия, трябва да осигурят спазването на правилата на конкуренция.
Съдът посочва също, че банка Slovenská sporitel’ňa не може да бъде освободена от отговорност за участието си в картела, с мотива че служителят ѝ, който е участвал в срещата , не е бил упълномощен, когато е било сключено антиконконурентното споразумение.
В това отношение Съдът припомня, че
участието в незаконни картели най-често е тайно и не се подчинява на формални правила. Следователно рядко представителят на дадено предприятие участва в среща, снабден с пълномощно за извършване на нарушение”.