Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 14-10-2012 г.
73-годишният Милчо Витанов ще ви въведе в храма по всяко време на денонощието
Сякаш невероятна сила ви кара да спрете, преминавайки през махала Баринци на град Трън (по посока към границата със Сърбия). И няма нищо случайно – на върха на хълма до гробищата се намира една от най-древните български православни светини – пещерата, където преди 11 столетия е живяла Света Петка и е успяла да избяга от преследвачите на Христовата вяра, които с години правели опити да я убият.
Подобно импулсивно усещане – да спрат, са имали хиляди шофьори през годините, но продължавали по пътя със странно усещане в душите си. Обяснението е просто – по никакъв начин не е било обозначено, че в близост до този завой има свещена обител, а и баш там не ставаше за внезапно паркиране.
Сякаш невероятна сила ви кара да спрете, преминавайки през махала Баринци на град Трън (по посока към границата със Сърбия). И няма нищо случайно – на върха на хълма до гробищата се намира една от най-древните български православни светини – пещерата, където преди 11 столетия е живяла Света Петка и е успяла да избяга от преследвачите на Христовата вяра, които с години правели опити да я убият.
Подобно импулсивно усещане – да спрат, са имали хиляди шофьори през годините, но продължавали по пътя със странно усещане в душите си. Обяснението е просто – по никакъв начин не е било обозначено, че в близост до този завой има свещена обител, а и баш там не ставаше за внезапно паркиране.
Ситуацията днес е различна – особено откакто през 2007 г. кмет на Трън стана Станислав Николов. Младият кмет положи сериозни усилия да превърне най-бедната община в България (според оценките дотогава) в привлекателна туристическа дестинация. По негово решение около скалния параклис на Света Петка бе монтирано осветление, което да позволява и нощем хората да виждат тайнственото му излъчване, а за удобство на посетителите в подножието на хълма бяха изградени паркинг и алея от специално щампован бетон в цвят охра. Така, че вече – и без да имате информация, спокойно може да послушате вътрешния си трепет и да спрете в подножието на светинята.
Миг, след като го сторите, ще продължи тайнството.
Сякаш от небитието ще се появи един възрастен мъж, който с блага усмивка ще ви даде знак да го последвате, ще ви поведе по стотината стъпала и ще ви отключи дверите на храма. Това е пазителят на обителта бай Милчо Витанов, който (да е жив и здрав) макар и на 73 години е готов да изтича като младо козле по стръмните стъпала и да въведе всеки посетител в обителта… по всяко време на денонощието! Следва досег до вътрешността на пещерата, където е живяла Света Петка, където бай Милчо ще ви покаже нерукотворните следи, оставени от светицата. А разказът му за нейното житие и приключения е толкова вълнуващ, че ви кара да се завърнете към искрената си вяра от детството – на нелюбопитстващо съгласие (каквато характеристика на вярата е дал Св Йоан Дамаскин в писанията си от 680 г.).
Разказът на бай Милчо е исторически непретенциозен, но изключително вълнуващ. Преди да започне да ви говори и показва чудесата, той прави уговорката: „ Ще разказвам преданието как го знам от старите хора тука”.
Предлагаме ви автентичния разказ на Бай Милчо:
„Света Петка е родена в края на 9-ти век в град Епиват в беломорския край (б.а. днес на територията на Турция). Баща й и майка й са били българи и при навършване на годините я дали на църковно училище за послушничка. По време на учението си, като дете, тя започва да разпространява Христовата вяра между деца. Продължава да преподава и след завършването на училището. След това решава да замине за Йерусалим, да посеги гроба на Господ Иисус Христос и да му се поклони.
През цялото време на пътуването си тя не спирала да преподава Христовата вяра. С това си навлича и омразата на езичниците – това са убийците на Иисус Христос, които започват да я преследват.
Една нощ чула в съня си Божия глас да я предупреждава, че трябва да напусне Йерусалим, защото преследвачи са по петите й и ще я хванат. Завръща се отново в родния си град Епиват и продължава да проповядва Христовата вяра. Но преследвачите не й дават спокойствие. Един ден тя ги усеща, че наближават, напуска родния си град и заминава за Търново. Там живее най-много години, проповядва учението на Иисус Христос с всички сили и затова я наричат Света Петка Търновска и Света Петка Българска.
Но и там преследвачите на Христовата вяра я откриват, тя побягва и тръгва през планините. Минава през прохода Петрохан и една нощ се озовава до днешното трънско село Врабча. В местността Каваците намира една малка пещера и отсяда за известно време. Тази пещера до Врабча не я осигурява и тя тръгва да си търси по-подходящо убежище. Минава и през днешното село Банкя – Трънска. Една вечер се озовава в пещерата над град Трън в махала Баринци. Това се случва в началото на 10-ти век.
Света Пекта винаги е носела торба с брашно, та като и свърши хляба да спре, да си напали огън, да си замеси тесто, да си опече хляб и да се храни.
Като пристига тука оставя торбата с брашното – да си почине малко, след това излиза по баирчето нагоре събира дървета и се връща да си запали огън.
Но при запалването на огъня тя вижда, че пушек в пещерата не се задържа. Разбира, че някъде има отвор и решава да провери къде е. Тръгва нагоре през тесния тунел, който е продължение на огнището и той я извежда от другата страна на скалата, ниско в подножието на планината. Св. Петка заживява спокойно, защото знае, че ако един ден и тук дойдат преследвачите й , вторият изход ще я спаси.
Минават се доста години. Една сутрин запалва огън, прави една голяма пита. Когато си чупи парче от изпечения хляб и започва да закусва, чува шум и говор. Наднича от входа на пещерата и вижда преследвачите си. Успява да вземе торбата с брашното и нарича хляба – „Ако тези хора са убийците на Иисус Христов и противници на неговата вяра и посегнат към хляба той да се вкамени”.
И бяга през тесния тунел. Тя е била дребна жена и по време на бягството оставя отпечатъци на своите стъпалца върху тази скала. Ето го лявото стъпалце на Света Петка, ето го дясното, а ето това е лявата китка на ръката й – ето го палчето, пръстите и парчето хляб, което е държала, са се отпечатали върху камъка. За вечни времена, за да се знае, че тук е била и живяла Света Петка.
Преследвачите й влизат пещерата, посягат да си отчупят от пресния хляб и той се вкаменява. Ето го хляба , който е замесен от самата Света Петка с тези украшения.
Помня питата като бях дете седеше тук зад вратите и беше отчупено много малко от лявата страна, колкото тя си е отчупила преди да побегне. Сега виждате колко е поочупена – това значи че тук иманяри са копали и са къртили. Може би са мислили, че в нея има някакво съкровище…
След като Света Петка се избягва от преследвачите, минава през планина Руй в земите на днешна Сърбия. Там продължава да проповядва Христовата вяра още дълги години. Остаряла тя решава да се завърне в родния си Епиват. Но там младото поколение не я помни, не знае коя е и не й обръщат внимание. Когато умира я погребеват на края на гробищата като чужденка. След доста години при погребение на починал от Епиват, попадат на гроба на Света Петка . При отварянето на ковчега остават учудени – тя е нетленна. Тогава разбират, че това е тяхната светица Света Петка. Правят й ново погребение и дълги години я съхраняват в черква.
При навлизането на турците от Азия към Балканите Епиват изпраща нетленните й останки във Велико Търново. Преди падането на Търново от там ги предават във Видинското царство при Цар Иван Страцимир, който пък ги предава при сърбите, преди превземането на Видин.
Двадесет години по-късно сръбският владетел Стефан Жупан продава мощите на светицата за един конски товар злато на молдовкия владетел от българско потекло Василио Лука. И така днес нетленните останки на Света Петка се намират в град Яш в Румъния”.
След разказа на житието на Света Петка Бай Милчо започва да показва неръкотворни образи по скалите във вътрашността на параклиса –
на Света Петка, на Света Богородица с Младенеца, Разпятието на Иисус Христос, на Свети Цар Борис – покръстителя на българския народ и още множество образи и православни символи.
От един процеп капе вода, която според преданието са сълзите на Света Петка и имат чудотворна лечебна сила. Тази вода се събира в съдове и се раздава на хората за всякакви болежки. Бай Милчо е станал свидетел на десетки чудеса на изцеление.
Вдясно пред входа на параклиса има полуотвесен тунел, където всеки може да се тества праведен ли е. Провре ли се – праведен е. Не успее ли – има нужда от покаяние. Промушилите се праведници нямат право да се връщат по същия път. Продължават до върха на хълма, където е поставен нов петметров стоманен кръст (на мястото на дървен изгнил преди 40 години) и заобикалят по пътечката, по която Света Петка е избягала от преследвачите на Христовата вяра.
Освен пазител на свещената обител Бай Милчо е невероятен гид за всички, които се интересуват от забележителностите на Трънския край – ще ви насочи към уникалния музей на бусинската керамика (в с. Бусинци) и към музея на киселото мляко в с. Извор. Ако сте търпеливи ще чуете и легендата как Архангел Михаил с удар на меча си е създал ждрелото на река Ерма. Дотогава днешният град Трън е бил дъно на езеро, а след намесата свише на Архангела се е превърнал в плодородна долина, в която се заселили хората от баирите наоколо.
Пещерата на Света Петка е била почитано столетия от вярващите,
дори в подножието на хълма са живеели монахини. И така до настъпването на атеистичния комунистически режим след 9-ти септември 1944 г. Само възрастни хора продължили да го посещават и почитат известно време, а младите не смеели, за да не бъдат преследвани от властта. Изградената каменна стена на параклиса започнала да се руши, вратата изгнила, а през 60-те някои започнали да го използват като кошара за „стоката” си – овце и кози. Не липсвали и набези на иманяри, които опитвали да разбият дори заветната вкаменена питка на Света Петка. Какви щети точно са причинили не е ясно, но според местния фолклор всеки който е дръзнал да копае в храма умирал скоротечно след набега си.
Възраждането на светинята започва през 1990 г. По инициатива на Бай Кольо Ралчев хората от махала Баринци се захващат да възстановят храма, кой с каквото може – с цимент, дъски, безвъзмезден труд, и събиране на пари за наемане на майстори-специалисти. Изграждат каменен зид на входа на пещерата с две прозорчета и масивна дървена порта с две крила. По козята пътека, която водеше от шосето към параклиса на върха на хълма, отливат стотина стъпала с парапет и площадки с пейки за почивка на поклонниците. Отвътре е изграден малък олтар, а вярващите са дарили свещници и много икони на светицата, на Господ Иисус Христос и на Дева Мария с Младенеца. За храма започват да се грижат абсолютно безвъзмездно леля Спаска и съпругът й бай Милчо. През 2010 г. леля Спаска почина, но бай Милчо продължава делото с помощта на Гинка Рангелова.
От 1990 г. Света Петка е обявена за пазителка на град Трън,
а празникът й 14 октомври – Петковден е официален празник на града.
На този ден се „бие” клепалото, направено от релса и окачено пред входа на параклиса. Хората отиват на служба в църквата на града и след това в шествие, начело с попа пристигат в храма в пещерата. Жените месят пити със същите шарки, като на вкаменената реликва. След като хлябът бъде опят, се раздава на хората за здраве. И започват светските тържества и концерти на площада.