vergil 
Разликата бе в отсъствието на политици и ВИП-персони,
които през годините демонстрираха особени пристрастия, вкус, та чак колекционерски амбиции към творбите на Любка Кирилова. Досега на всичките й изложби присъстваха Йордан Соколов и съпругата му Ева, които притежеват над дузина от творбите й.
Ревностен нейн почитател е и бившият председател на Върховния касационен съд Иван Григоров, който демонстрира романтизма си с избора на пластиката „Интимно”.
В дните на „вечната дружба” в „сините времена” Надежда Михайлова е закупила „Конче” за дар на гуруто си Иван Костов. След дългата раздяла, те отново демонстрират затопляне на чувствата и днешната колекцията на Любка Кирилова предоставя идеален шанс за доказване на лоялност чрез дар – най-подходщата творба този път е „Пиеро”…
Единственият представител на ВИП-елита, който стана свидетел (неволен) на откриването на изложбата бе Сергей Станишев, на когото се наложи да премине сред експозицията, когато охраната му го остави пред хотела в спортно облекло и с куп папки.
Криза е! И не само икономическа и политическа, а най-вече духовна.
Но приятелите на Любчето (както я наричат) бяха на линия – с усмивки, цветя, пожелания и истински вернисаж се състоя. Искреното усещане за обич и уважение е това, от което се нуждае скулптур като Любка Кирилова, която се е доказала като творец с десетки изложби, а нейни творби имат ценители на малката пластика от САЩ до Япония.
И познавачи и нормални хора са единодушни в усещането си на волност и свобода, което получават при досег със скулптурите на Любка. А колко още теми за размисъл и покаяние те крият – всеки да открие сам.
Една от най-вълнуващите й творби „Влюбени охлюви” преди три години членовете на Българската асоциация за европейско право подариха за 60-тия юбилей на нашия съдия в Съда на ЕС в Люксембург Александър Арабаджиев с посланието на Лао Дзъ „Лесното е правилно”.
Но малко повече за главния герой и защо е
Пепеляшка на българската скулптура.
Понякога приказките се сбъдват, особено ако си озарен от някоя дарба и пръквайки се си получил по-особена искра . За почти всички гениални творци от миналото се препредават приказни истории за тяхното осенение и реализация, но първия жив подобен пример в моя живот е познанството ми със скулптурката Любка Кирилова.
Симпатична, скромна, усмихната. Преподава на деца, които след първия урок са като омагьосани. Учи ги, че за да твориш ти трябват само свободна душа и мечти. И ужасно много труд, разбира се. И го демонстратира перфектно със своето ателие – остъклен балкон и част от кухня в редова панелка от соца.
В тази работилничка на мечтите
усещаш какви страсти, копнежи и вълнения бумтят под тихата и блага осанка на една добра домакиня и майка, изживяла младостта си във времето на идеология , отричаща ролята на семейството и свободното творчество.
Тя сбъдва приказката, че няма невъзможно и късно.
Родена е през 1946 г. в най-обикновено семейство и скромно се движи по стереотипа на тогавашното ни социалистическо общество.
Със страст рисува и моделира, но толкова – няма шанс да срещне подкрепа и насърчение. По реда си завършва икономически техникум и започва работа като счетоводител цели 7 години в Институт по водно стопанство-София. Няма нейна колежка, на която да не е направила портрет в този период. Цялото и същество изгаря от желание да рисува, но няма кураж, нито допуска, че има шанс да атакува Художествената академия.
Но съдбата си знае работата и така да завърти нещата,
че именитият ни скулптур Крум Дерменджиев, лека му пръст, да потърси някаква си справка точно в канцеларията, където Любка Кирилова счетоводителства от седем години. Впечатлил се от картините на 28-годишната Любка и бил категоричен , че трябва да кандидатства в художествената академия. Оставал едва месец до изпитите.
След работа Любка тръгва вечер на курсове по рисуване в читалище “Алеко Константинов”. Не вярва, че е изкарала първия тур от изпитите. След два дена е изпитът по скулптура, а до тогава Любка не е пипала глина (моделирала е само от дърво, тебешир и пр.). Крум Дерменджиев я окуражава, деня преди изпита я завежда в ателие на своя приятелка и за два часа Любка Кирилова взима първия си урок. На другия ден извайва статуя на Боримечката, получава оценка 5.50 и влиза в академията.
Магията става, Пепеляшка захвърля тривиалните сметки и се впуска в морето на творчеството си. Оказа се прекрасен плувец, независимо, че и до днес плавателно средство й е малкото панелно апартаментче в ж.к. Св.Троица в София.
Повече за творбите на Любка Кирилова може да откриете в нейния сайт: www.lkirilova.com“’
