Петър Бучков 
Случи се да бъда нощна смяна на Коледа. На житейското стечение на обстоятелствата в реалното ми битие повечето познати реагират със сълзливо съчувствие. За какво!? Че не съм на топло и на някаква безкрайна софра. Та нали се радваме на Святата нощ, в която се е родил Спасителят на човеците в кошара, а мъдреците от всички краища на света са дошли да се поклонят на Сина Божи Иисус Христос. Истинската липса в този сакрален момент е, че не усещаш физически близостта на любимите си хора. Но за нежния допир на душите ни няма никакви граници. Така че – нищо драматично. Усещането е невероятно. Пусти улици, гледаш небето, докосваш някаква необикновена топлина… а портали ти изскачат отвсякъде. По пътя ми призори към дома започнаха от всевъзможни ъгли, дворове и покриви да ме пресрещат кучета, котки и птици. Абсолютно добронамерени, но упорити да ми кажат нещо на своя си език. Да разбира се – роди се Спасителят. Озоваването сред толкова божи създания накуп в шест часа сутринта не ми се е случвало и си затананиках коледни песни. Умът ми не пропусна да изяви фантазиите си каква би била ситуацията, ако не съм по опустелите софийски улички, а в гората. Дали щях да съм толкова спокоен и в компанията на зайци, вълци, мечки, лисичета… И докато се забавлявах да разсъждавам как бих се чувствал в такава странна и необичайна компания, видях ярка светлина в изцяло спящата уличка. Идваше от витрината на луксозен фризьорски салон. В мрака – шест часа и десет минути сутринта в Коледната нощ, видях как коафьор майстори върху главата на млада дама нещо като наклонената кула в Пиза от косите й. Причината за такъв неистов стремеж към стайлинг се оказа
„Промисъл“.
Късметче с този текст се паднало на младата дама от питката на Бъдни вечер. Тя го разбрала като „Промоция на мисли“ и моментално се втурнала да го сбъдва чрез познатите й житейски способи.
Бях – меко казано – ошашавен от този житейски похват за постигане на щастие. Та нали Спасителят е дошъл и се е жертвал, за да разберем, че всичко от което се нуждаем е Любов и тя ще спаси света. В объркването си затананиках подсъзнателно – този път знаменитото парче на Бийтълс HELP. Нещо прещрака и мисълта ми „изтърси“:
ХЕЛП на български е абревиатурата за щастие.
Което ще рече: Хубав(а), Елегант(на)ен и Леко Перверз(на)ен!!! Съсредоточих се върху детайлите.
Хубав(а). Субективна категория, защото Господ създава всичко красиво. Хубав е нечия оценка, както и Грозен на друг. Номерът е ти да се усещаш хубав, а основополагащо за това усещане са любовта, вярата и примерът, който от дете получаваш в семейството си.
Елегант(на)ен. Отново изключително субективно. Много манипулатори в името на забогатяване чрез модна индустрия или диктаторски униформи се опитват да определят съдържанието на това понятие. А то е усещане – когато си формиран с усещането, че си хубав, много трудно някой може да разбие самочувствието ти за елегантност.
Леко Перверз(на)ен. Това вече е индивидуалното поведение, което отстоява и пази останалите елементи Хубав и Елегантен. Леко е изключително важен момент. Балансьорът. Защото ако изчезне „л“ в ХЕЛП, човек се превръща просто в ХЕП и лесно може да попадне в
мрачната форма ГНОМ.
Което ще рече Гроз(на)ен, Незадоволен(а) и Особено Мнител(на)ен. Това е формата в която Лукавият изначално се стреми да ни постави. А също и производните му във всевъзможни властимащи форми, режими и образувания. ГНОМ-ът е като пластелин за манипулаторите. За слабост, зависимост и корупция, и всички произтичащи нечестиви действия, стремежи и поражения. Общо взето нещо, на което всячески едни „умни красавци“ се опитват да оприличат Съдебната ни система. Но това е отделна тема, защото е последствие и само един – макар и значим елемент – от изначалния сблъсък между ХЕЛП и ГНОМ. При тоталното противопоставяне на тези два полюса, интересният въпрос е къде е зоната на равновесие, неутралното Ph, отправната точка…? И отново получих подсказка – незнайно от Кого:
„Разковничето е ПИНОКИО!“,
което също е абревиатура: Повърхностен Интелект, Неосъзнаващ Основополагащите Канони на Интимните Отношения.
ПИНОКИО е състоянието, в което се превъплъщават душите ни при появата на този свят. Напористо се мислим за Нещо, а в същност не сме нищо друго освен
поредният спаринг партньор на Причинно-Следствената връзка.
Как ще реагираме на ъперкътите и крошетата на неумолимия и непобедим противник на арената на личния ни живот тук и сега!? От това зависи към кой ъгъл на ринга ще се оттеглим след поредния рунд – на ХЕЛП или на ГНОМ. Нокдауните са нещо обичайно и на младини, и в зрелите години, та до старини. Няма невъзможни ситуации за обрат в този боксов мач. Той е безкраен, освен ако не се достигне до нокаут. Подобна съдба може да ни достигне само нас – спаринг партньорите, защото противникът ни Причинно-Следствената връзка е непобедим!!! Тогава отпадаме от мача и се превръщаме в необратим ГНОМ.
Докато ХЕЛП-ърът не спира да се боксира.
Носи здраво на бой и често изпада в тежки нокдауни. Ала се изправя от ъгъла на ГНОМ и продължава мача. Случва се дори да просне в нокдаун непобедимия съперник. Най-упоритите успяват да играят в мача до края на престоя ни тук и сега.
Отплеснах се. Звучи ви нравосадно и доучително. Така е, ако авторът не посочи личен пример в подкрепа на умозренията си. По конкретната тема е доста сложно, защото ситуациите с изпадането ни в нокдаун като ГНОМ са свързани все с доста интимни отношения. Ще го направя с едно от най-поучителните крошета в досегашния ми мач:
„Хубавото съселче на мама!“.
До тригодишен живях щастлив, безгрижен и обграден с любов – ХЕЛП априори. На ринга попаднах със записването ми на детска градина. Постъпването ми в социално-идеологическата ни реалност изискваше да бъда обработен – униформа на синьо-бели квадратчета и подстрижка първи номер. Второто особено ме стресира – дотогава бях свикнал волно да се веят косите ми. Мама Марлена моментално се усети. Облече ме с престилка на квадратчета три пъти по-големи от тези на всички останали. Действието й за защита на индивидуалността ми бе възприето като „различен“, което ми създаде допълнителни неприятности с отговорниците за идеологическата атмосфера. А по повод на остриганата ми глава, която с ужас пипах, подходи с любов. Галеше ме нежно и повтаряше: „Най-хубавото съселче на мама!“. Така „съселче“ в съзнанието ми остана като вълшебен образ. По подобен абстрактен начин мама ме накара и да проям месо. Каза ми, че изпеченото агнешко бутче за Великден е от лисица. Убеди ме… „Ах тази хитра, гадина от приказките“. Но за съселчето. Мама ми го повтаряше и ми действаше животворящо. Спря, когато започнах да се боря да имам своя физиономия – някъде в шести клас. И го забравих. Римейкът се случи след клетвата в казармата. Тогава мама Марлена ме видя след месец и половина отслабнал с десет килограма, с гола глава и рана с дванадесет шева, зарастваща върху нея. Просълзи се милата, погали ме по кратуната и прошепна забравеното: „Най-хубавото съселче на мама!“. Последва антракт в продължение на 15 години. В изблик на протест и гняв срещу натрупани професионални проблеми през октомври 1997 г. взех спонтанно решение да отида и да се острижа нула номер. В този момент бях с шестгодишния ми син Вергил, който като видя какво правя, безотказно настоя, че и той трябва да бъде като татко си. Когато майка ми ни видя след няколко дни се впусна да гали главицата на внучето: „Най-хубавото съселче на баба!“.
Детето се кефеше, а аз заченах грешката:
„Мамо, знаеш ли какво е съсел?“. Марленчето ме погледна учудено: „Ами някакво миличко и хубаво същество.“. И без да се замисля, уж с добри намерения, посях зло. Намерих снимки на съсели и й ги показах, за да види какво е. Моят ПИНОКИО получи тежък ъперкът. Майка се натъжи, погледът й помръкна и повече не произнесе „Най-хубавото съселче…“ на когото и да е.
Костваше ми доста рундове с безмилостния противник Причинно-следствената връзка, за да се измъкна от ГНОМ-ския ъгъл. Не че не попадах отново в него през следващите години, но пък имах и много ХЕЛП. Спирам с разсъжденията, че ми предстои среща с
дама, която има проблем с проникването.
Нищо лично. Обещах да й помогна да проникне в глобалната мрежа, за да си плати данъците интерактивно в първия ден на новата 2018 година. Така щяла да участва в томболата за доживотна безплатна кабинка на третия лифт над Банско. Причината да го направя освен благотворителна е и леко комерсиална. Дамата ми обеща – ако спечели – да ме вземе при първия круиз в персоналната си кабинка, където щяла да ме изненада…
Извинение за закъснението.
Простете! Със закъснение ви отпращам пожеланието през Новата година да сте повече ХЕЛП, а ГНОМ – временно, но доходно. Причината за забавата е, че не мога да крия добрите новини. След като успях да сбъдна интерактивното проникване на дамата в НАП (Национална агенция по приходите), имах неблагоразумието да й кажа, че бързам за следпразнична разпродажба в съседния хипермаркет на портокали на половин цена в кофи подарък. Усетих моментално грешката си. Неизмерно благодарната ми до момента длъжница моментално задейства правилото „Нечестивият се отмята“. Заяви ми, че количеството и качеството на изненадите, които щяла да ми дари в личната си кабинка на лифта, щяло да зависи от количеството и качеството на промоционалните портокали, които й занеса… както и от разноцветието на кофите. … Та малко се наложи да пообиколя всички хипермаркети в града и окръга.
Миличък ПИНОКИО помни – ако срещнеш ХЕЛП – заподозри, ако попаднеш на ГНОМ го прегърни. Хайде, до среща на първия лифт на Луната!
Автор: Петър Бучков
