Вече е сложен край на този вид гавра с човешката доверчивост – поне на територията на Европейския съюз.
Стори го Съдът на ЕС в Люксембург със свое решение от 18 октомври 2012 г.:
„Забранени са агресивните търговски практики, създаващи у потребителя невярно впечатление, че вече е спечелил награда, когато всъщност, за да я получи, той трябва да направи някакъв разход.
Тези практики са забранени, дори ако наложеният на потребителя разход е незначителен в сравнение със стойността на наградата или дори ако не носи никаква печалба на търговеца.”
Правната основа на ЕС е заложена в Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, която „забранява на предприятията да създават невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели, или при извършване на конкретно действие ще спечели награда или друга облага, когато всъщност извършването на каквото и да е действие във връзка с предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага, е повод за заплащане на пари от потребителя”.
Въпреки ясната забрана в правото на ЕС тези практики съществуват.
Страни по настоящото дело в Люксембург
са пет предприятия от Великобритания, специализирани в разпространение на рекламни материали и от друга страна – Службата за лоялна конкуренция (Office of Fair Trading (OFT) на Обединеното кралство, която е компетентна да следи за приложение на правната уредба за защита на потребителите в държавата.
Търговците на реклами се жалват, че Службата за лоялна конкуренция (OFT) ги задължава да преустановят практиката си да изпращат адресирани лично писма, купони и други рекламни притурки, поставени във вестници и списания, с които на потребителя се съобщава, че е спечелил награда или друга облага, чиято стойност може да бъде значителна или само символична. Потребителят има на разположение няколко начина, за да разбере каква е неговата награда и да получи съответен номер: да позвъни на телефонен номер с добавена стойност, да изпрати SMS, или да получи информация по обикновената поща (на възможността да се използва последният способ се набляга най-малко). На потребителя се дава информация за цената на минута и за максималната продължителност на обаждането, но той не е уведомен, че предприятието-рекламодател получава някаква част от стойността на обаждането.
Най-фрапатният случай е за доплащане от по 399 британски лири (около 1000 лева).
Потърпевши са две двойки, спечелили награда – круиз в Средиземно море. Радостта от късмета им секнала, когато впоследствие разбрали, че за да го „консумират” трябва да заплатят застраховка, разходи за храна, за пристанищни такси и прочие – общо в размер на по 399 британски лири на човек.
Пред Съда на Европейския съюз търговците обясняват практиката си с това, че за тях е важно да разполагат с актуализирани бази данни на участниците, които е възможно да отговорят на рекламите, с които се разиграват награди, тъй като тези данни могат да се използват при предлагането на други продукти на потребителите или да бъдат прехвърлени на други дружества, които искат да предлагат продуктите си.
Поставените на Съда въпроси са относно съвместимостта на такива практики с правото на Съюза и по-конкретно относно възможността търговците да налагат на потребител, на когото е съобщено, че е спечелил награда, да заплати определена сума, дори и незначителна.
В решението си върховните евромагистрати в Люксембург приемат:
– Правото на Съюза забранява агресивните практики, които създават у потребителя впечатление, че вече е спечелил награда, когато всъщност, за да се информира за естеството на наградата или за да предприеме действия за получаване на наградата, той трябва да направи някакъв разход.
– Тези практики са забранени, дори ако наложеният на потребителя разход, (като стойността на пощенска марка, например) е незначителен спрямо стойността на наградата, или че той не осигурява никаква печалба на търговеца.
– Тези агресивни практики са забранени, дори ако действията във връзка с получаване на наградата могат да се осъществят по няколко предложени на потребителя начини, дори ако един от тези начини е безплатен.
– Националните юрисдикции трябва да преценяват информацията, дадена на потребителите, към които са насочени тези практики, като вземат предвид яснотата и разбираемостта на тази информация.
Решенията на Съда в Люксембург по преюдициални запитвания за задължителни за приложение от компетентните юрисдикции по дадената тема във всички държави –членки в ЕС. Та, на ход са нашите органи за защита правата на българските потребители.