vergil 
Оперативно-следствена работа по делото „Луканов”.
Това дело няма синоним в българската история. Във всички аспекти. Всичко е перфектно направено. Никой не е влиял и то по простата причина, че никой не знаеше за какво става дума. Работех с определени от мен групи в различните региони на страната, които знаеха каква точно се върши само при тях. Целта беше да не изтича информация. Имало е случаи със служители да се срещаме полунелегално.
Няма друго такова дело. Показанията не са голи самопризнания, а една свързваща верига всеки с всeки. Проверени са посочените в тях детайли. На адвокатите на обвиняемите им е ясно, че не може да се оборят тези показания, и остава единствената възможност, че са изтръгнати с насилие. Няма друга алтернатива. Показанията са вързани.
Насилието.
Никога не съм упражнявал насилие в 32-годишната си практика в убийствата. Нямаш правото в тази работа. Винаги съм го казвал на младите колеги. Разкриването на убийства е тънка работа. Тука въпросът е на преборване, надхитряване на противника, когато попаднеш на обекта, разбира се. Това е майсторството. Далеч съм от мисълта че в полицията не се бие. Бият. Но не и там където аз съм работил. Всички раководства на МВР и сини, и червени имаха нужда от мен. Приемаха ме като чавек, който каквото каже в професията става. Затова особено в последните години на демокрацията всички бандити и престъпници се съобразяваха с мене. Мотото ми е било, че щом плюят по тебе значи добре си вършиш работата.
Специфика в разследването на убийства.
Работата по убийства е айсбергът на криминалистиката. Тук освен за професионализъм за друго не може да се говори. Всичко трябва да е много точно, прецизно, обективно. Лично аз съм влизал в остри противоречия със следствието, когато натискат: така е. Да ама е придобито със средства, които не те убеждават, че е така.
Няма убийство, което се повтаря по света. Дори при случаите със серийните убийци. Всеки случай е сам за себе си. Изисква специално отношение. Имало е случаи, когато в един ден попадаме на 2-3-ма, които признават едно и също убийство. Значи ли, че трябва да приемеш това, което ти се казва. Когато поговориш с него след 5 минути разбираш, че този човек те лъже.
Кичатов, за да проговори се дължи на повече от година контакт, който поддържах с него и водената двойна игра. Познавах всяка една брънка на мисълта и психиката му.
„Къщата на ужасите” в Копривщица.
Това което се случи там, аз го определям като история на България. Картината на къщата си я поръчах за спомен. Там се получи развоят на всичко. Резултатът на извършена огромна работа в продължение на години. Наясно бях по отношение на всичко, но има едно косъмче което ти се губи , това което прави взаимовръзката на всичко което си събрал и оценил. Когато в един момент попадне това косъмче, изведнъж се подрежда цялата схема. Подготвяхме, очаквахме, но дори не бяхме готови за това, което се получи. Денонощно се записваха всички разпити. Вършеха го 15-тина човека, които не са оперативни служители. Кое пречеше да бъдат разпитани като преки носители на информация. Ленев размахваше в едно тв-предаване секретен документ за разрешаване използване на СРС . Хем бил бит, хем сочи къде били микрофоните. Трябва да съм луд да зная, че се записва и да почна да удрям и псувам.
Прецедент ли е делото „Луканов” като мотив на съда да отхвърли показания като изтръгнати с насилие?
Само на база проявено насилие не е имало до сега отхвърлена присъда. Това е първия случай. Обикновено са използвали дребни процесуални грешки като основание. Това е стандартното.
Следствия и проверки по твърдения за упражнено насилие?
Непрекъснато съм разпънат из цялата страна. В цяла България съм бил разследван – биел съм, слагал съм им наркотици в кафето, за да приказват. Няма случай, в който да има признание и после да не е имало оплакване. Даже хора с доживотни присъди като влезнат в затвора започват да пишат жалби. И веднага Военна прокуратура задължително образува разследване. Това е принцип на демокрацията. Проверява се, изяснява се и се установява истината. Това би трябвало да бъде, особено в случая с Луканов. Питам защо сега не се случи?
Кръгла маса от специалисти по делото „Луканов”.
Ще предприема действия за организиране на дискусия по делото „Луканов” в кръга на правната сфера. Този случай го заслужава. Експерти в правото, преподаватели по наказателен процес и криминалистика, адвокати – слагат се нещата на масата и всеки да си каже становището и мнението. Мисля, че няма пречки за подобна дискусия . Процесуалните пречки са отпаднали, а има морално значение . Полезно би било и делото го заслужава. Обмислям още формата и организацията. Виждам го като една обществена инициатива .
