vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: www.manager.bg
Публикувана на: 01-06-2014 г.
Ако в една държава си изтърпял част от присъдата си, не означава, че не могат да те погнат (основателно) да я „довършиш” в друга. Това в резюме е реши Съда на Европейския съюз в Люксембург по темата на приложение на принципа от римското право „ne bis in idem“ – в превод: никой не може да бъде съден два пъти за едно и също.
Решенията на съда – особено на този в Люксембург, не подлежат на противопоставяне. Стават закон. Но ще си позволя само едно леко уточнение, че въпросното решение касае само държавите-членки на ЕС от Шенгенското пространство. Морето от европривилегии, в което все аха, ама не сме влезнали …още… и неясно докога…
Буквалният анонс на Съда в Люксембург е: „Правилото, че в Шенгенското пространство прилагането на принципа „ne bis in idem“ изисква наложената в една от държавите членки санкция да е изпълнена или да е в процес на изпълнение, не противоречи на Хартата на основните права.
Когато кумулативно са наложени наказания лишаване от свобода и глоба, не е достатъчно глобата да е платена, за да се смята санкцията за изпълнена”.
Конкретният казус, предизвикал делото, е с балкански привкус.
Сръбският гражданин Зоран Спасич е обвинен в Германия, че през 2009 г. в Милано е измамил друг гражданин ( б.а. народността на измамения не се споменава, но най-вероятно да е немец щом сърбина го екстрадират за съдене в Германия). Измамата се състои, че Спасич е уедрил 40 хиляди евро на дребно на измамения с банкноти от по 500 евро – но фалшиви.
Същевременно г-н Спасич е осъден в Италия за същото престъпление, като са му наложени наказанията лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 800 Евро.
Историята става все по-евроинтегрирана и моля, за да я визуализирате, вземете си по една карта на Европа в скута.
Да припомним: Комшията Спасич искат да го съдят в Германия за измама на немец в Милано, за която е осъден в Италия на година затвор и глоба 800 Евро.
Но, когато е произнесена присъдата на италианския съд, г-н Спасич се е случило да излежава присъда за други престъпления в Австрия! И в положението си на пандизчия е изпълнил част от присъдата като е заплатил 800-те евро глоба.
Германия издава европейска заповед за арест и австрийските власти им предават сърбина Спасич, за да бъде съден за престъпление, извършено в Италия!
Подсещам ви да си вземете географски-политически карти на Европа.
В резултат от края на 2013 г. г-н Спасич е задържан под стража в Германия, за да бъде съден за извършена в Италия измама.
Сърбинът Спасич се защитава с римския принцип „ne bis in idem“ (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо).
Твърди, че не може да бъде преследван за същото деяния, тъй като срещу него в Италия е постановена влязла в сила и подлежаща на изпълнение присъда.
Германските власти смятат, че съгласно Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ) принципът „ne bis in idem“ не се прилага, тъй като наказанието лишаване от свобода все още не е изпълнено в Италия.
Г-н Спасич възразява, че условието за изпълнение, предвидено в КПСШ, не може да ограничи обхвата на Хартата на основните права и че той трябва да бъде освободен, тъй като е заплатил глобата от 800 EUR и с това наложената му санкция е изпълнена.
Германският съд в Нюрнберг (Oberlandesgericht Nürnberg) преди да се произнесе по темата за обхвата на приниципа от римското право в условията на Европейския съюз, се обръща към Съда в Люксембург.
Решението на върховните евромагистрати:
„ Съдът постановява, че съдържащото се в КПСШ допълнително условие за изпълнение представлява ограничение на принципа „ne bis in idem“, което е съвместимо с Хартата на основните права. Всъщност в разясненията относно Хартата на основните права във връзка с принципа „ne bis in idem“ изрично е спомената КПСШ, поради което тази конвенция валидно ограничава закрепения в Хартата принцип „ne bis in idem“. Освен това Съдът приема, че предвиденото в КПСШ условие за изпълнение не поставя под въпрос самия принцип „ne bis in idem“, тъй като целта на това условие е просто.
да се избегне рискът някои лица, осъдени в държава членка с влязла в сила присъда, да останат ненаказани.
Накрая Съдът посочва, че условието за изпълнение е пропорционално на търсената цел (да се гарантира високо равнище на сигурност в пространството на свобода, сигурност и правосъдие) и не надхвърля необходимото за избягването на риска някои осъдени лица да останат ненаказани.
Освен това Съдът постановява, че когато кумулативно са наложени наказанията лишаване от свобода и глоба (както на г-н Spasic),
не е достатъчно да е изпълнено само наказанието глоба, за да се приеме, че санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение по смисъла на КПСШ.
В това отношение Съдът отбелязва, че макар в текста на КПСШ да е казано „санкцията“, това условие обхваща хипотезата, в която са наложени две кумулативни наказания. Всяко друго тълкуване би лишило от смисъл закрепения в КПСШ принцип „ne bis in idem“ и би застрашило ефикасното прилагане на тази конвенция. Тъй като г-н Spasic само е платил глобата, без да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от една година, Съдът заключава, че за него не е изпълнено предвиденото в КПСШ условие за изпълнение”.
Решенията на съда – особено на този в Люксембург, не подлежат на противопоставяне. Стават закон. Но ще си позволя само едно леко уточнение, че въпросното решение касае само държавите-членки на ЕС от Шенгенското пространство. Морето от европривилегии, в което все аха, ама не сме влезнали …още… и неясно докога…
Буквалният анонс на Съда в Люксембург е: „Правилото, че в Шенгенското пространство прилагането на принципа „ne bis in idem“ изисква наложената в една от държавите членки санкция да е изпълнена или да е в процес на изпълнение, не противоречи на Хартата на основните права.
Когато кумулативно са наложени наказания лишаване от свобода и глоба, не е достатъчно глобата да е платена, за да се смята санкцията за изпълнена”.
Конкретният казус, предизвикал делото, е с балкански привкус.
Сръбският гражданин Зоран Спасич е обвинен в Германия, че през 2009 г. в Милано е измамил друг гражданин ( б.а. народността на измамения не се споменава, но най-вероятно да е немец щом сърбина го екстрадират за съдене в Германия). Измамата се състои, че Спасич е уедрил 40 хиляди евро на дребно на измамения с банкноти от по 500 евро – но фалшиви.
Същевременно г-н Спасич е осъден в Италия за същото престъпление, като са му наложени наказанията лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 800 Евро.
Историята става все по-евроинтегрирана и моля, за да я визуализирате, вземете си по една карта на Европа в скута.
Да припомним: Комшията Спасич искат да го съдят в Германия за измама на немец в Милано, за която е осъден в Италия на година затвор и глоба 800 Евро.
Но, когато е произнесена присъдата на италианския съд, г-н Спасич се е случило да излежава присъда за други престъпления в Австрия! И в положението си на пандизчия е изпълнил част от присъдата като е заплатил 800-те евро глоба.
Германия издава европейска заповед за арест и австрийските власти им предават сърбина Спасич, за да бъде съден за престъпление, извършено в Италия!
Подсещам ви да си вземете географски-политически карти на Европа.
В резултат от края на 2013 г. г-н Спасич е задържан под стража в Германия, за да бъде съден за извършена в Италия измама.
Сърбинът Спасич се защитава с римския принцип „ne bis in idem“ (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо).
Твърди, че не може да бъде преследван за същото деяния, тъй като срещу него в Италия е постановена влязла в сила и подлежаща на изпълнение присъда.
Германските власти смятат, че съгласно Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ) принципът „ne bis in idem“ не се прилага, тъй като наказанието лишаване от свобода все още не е изпълнено в Италия.
Г-н Спасич възразява, че условието за изпълнение, предвидено в КПСШ, не може да ограничи обхвата на Хартата на основните права и че той трябва да бъде освободен, тъй като е заплатил глобата от 800 EUR и с това наложената му санкция е изпълнена.
Германският съд в Нюрнберг (Oberlandesgericht Nürnberg) преди да се произнесе по темата за обхвата на приниципа от римското право в условията на Европейския съюз, се обръща към Съда в Люксембург.
Решението на върховните евромагистрати:
„ Съдът постановява, че съдържащото се в КПСШ допълнително условие за изпълнение представлява ограничение на принципа „ne bis in idem“, което е съвместимо с Хартата на основните права. Всъщност в разясненията относно Хартата на основните права във връзка с принципа „ne bis in idem“ изрично е спомената КПСШ, поради което тази конвенция валидно ограничава закрепения в Хартата принцип „ne bis in idem“. Освен това Съдът приема, че предвиденото в КПСШ условие за изпълнение не поставя под въпрос самия принцип „ne bis in idem“, тъй като целта на това условие е просто.
да се избегне рискът някои лица, осъдени в държава членка с влязла в сила присъда, да останат ненаказани.
Накрая Съдът посочва, че условието за изпълнение е пропорционално на търсената цел (да се гарантира високо равнище на сигурност в пространството на свобода, сигурност и правосъдие) и не надхвърля необходимото за избягването на риска някои осъдени лица да останат ненаказани.
Освен това Съдът постановява, че когато кумулативно са наложени наказанията лишаване от свобода и глоба (както на г-н Spasic),
не е достатъчно да е изпълнено само наказанието глоба, за да се приеме, че санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение по смисъла на КПСШ.
В това отношение Съдът отбелязва, че макар в текста на КПСШ да е казано „санкцията“, това условие обхваща хипотезата, в която са наложени две кумулативни наказания. Всяко друго тълкуване би лишило от смисъл закрепения в КПСШ принцип „ne bis in idem“ и би застрашило ефикасното прилагане на тази конвенция. Тъй като г-н Spasic само е платил глобата, без да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от една година, Съдът заключава, че за него не е изпълнено предвиденото в КПСШ условие за изпълнение”.
