vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 07-10-2012 г.
По ирония Илия Цанов бе удостоен на стената на Развигор 1
Паметна плоча на служебния защитник на Ботевите четници – Илия Цанов бе открита в 17 часа на 4 май 2011 г. на стената на сградата на ул. Развигор № 1, където от 5 години се помещава Националното бюро за правна помощ (НБПП). Събитието бе инициирано (и изцяло финансирано) от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по случай 135-годишнината от съдебния процес срещу оцелелите от четата на Христо Ботев и 110-та годишнина от кончината на големия българин-юрист Илия Цанов. Автор на барелефа на плочата е скулпторът Бойко Джакерски.
В организацията на паметното събитие партньор на Висшия адвокатски съвет бе и Националното бюро за правна помощ, което ознаменува 5-тата годишнина от създаването си (според изискванията на Европейския съюз). Не би могло да има по-впечатляващ пример от този, даден от Илия Цанов преди 135 години за дейността му по защитата на оцелелите революционери и то в условията на извънреден съд на територията на Османската империя заради бунта им срещу наложените от нея правила! Предизвикателството, с което г-н Цанов се е справил, впоследствие му коства срив на кариерата.
„Символ на адвокатското достойнство, безстрашие и противопоставяне срещу произвола на властта!“.
С тези думи председателят на ВАдС адвокат Даниела Доковска, обрисува личността на Илия Цанов пред уважилите поставянето на паметната му плоча. Присъстваха видни представители на юридическото ни съсловие. Организаторите бяха успели да поканят внуци, правнуци и праправнуци на удостоения (някои, от които се виждаха за първи път).
Адвокат Доковска представи в резюме историята и достойните дела – правни предизвикателства на Илия Цанов.
Личността Илия Цанов
Потомък на Шишмановия род. Роден е през 1835 г. в семейството на богатия видински търговец Тома Хаджицанов. Илия Цанов е брат на известния следосвобожденски политик, общественик и публицист Найчо Цанов.
Владеенето на чужди езици (перфектен – гръцки, френски и турски), както и умението за тълкуване законите на Турската империя, му отворили вратите към администрацията на империята. Първоначално Илия Цанов е бил назначен за чиновник във Видинската валия. В този период успял да спаси от бесилката книгоиздателя Христо Г. Данов, когото турските власти във Видин заловили с „опасни“ книги от Европа.
Заради качествата му през 1866 г. бил назначен за председател на Търговския съд в София. А през 1876 г. варненските власти го изискали като привременен емисар за борба с лихварството. Там го заварил разгромът на Априлското въстание. Затворът в Русчук (б.а. днес Русе) бил пълен бунтовници от четите на Хрисо Ботев, на Таню войвода и Патревата чета. За да покаже пред представителите на Европа, че Османската империя се реформира, Високата порта организирала открит и проведен по европейски правила съдебен процес. Сформираният извънреден съд бил под председателството на Хакъ паша, с участието на прокурор, съдия-следовател и служебен защитник на четниците в лицето на българина Илия Цанов.
Пред сградата на съда били издигнати 13 бесилки в очакване на „предизвестените“ смъртни присъди.
Но Илия Цанов обърнал събитията на 5 юли 1876 г. – сам срещу съд, подвластните му заседатели и внимателно подбраната аудитория в съдебната зала. В пледоарията си Цанов преписал на правителството вината за въстанието, и отстоял тезата, че борбата за свобода и независимост не е престъпление. Наблюдателите – консули и представители на Австрия, Франция, Русия и Германия – адплодирали смелостта му. В резултат съдът не произнесъл нито една смъртна присъда.
По-късно, пред същия съд, Илия Цанов застанал като служебен защитник на Кирил Ботев (брат на Христо Ботев), Никола Обретенов (син на баба Тонка) – и още 21 други въстаници. Всеотдайната защита на Цанов отново спасила от бесилка 20 от подсъдимите.
Смелата му позиция не останала ненаказана. Той бил отстранен от всички постове в администрацията на Османската империя.
След Освобождението, ген. Гурко назначил Илия Цанов (заради добрата му езикова и правна грамотност) за адютант на граф Оболенски. Илия Цанов станал министър на външните работи и вероизповеданията (юни 1884 г. – август 1886 г.). Малко известен исторически факт е, че в това си качество Цанов е изиграл възлова роля за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. И че служебният защитник от Русе е фактическият автор на сключената Българо – турска спогодба от 1886 г.
През 1891 г., след убийството на Христо Белчев- финансов министър в кабинета на Стефан Стамболов, Илия Цанов – по това време вече обикновен софийски адвокат, е бил затворен в „Черната джамия“, заедно с Петко Каравелов и други инакомислещи. Освободили го след година поради липса на доказателства, но го интернирали във родния му Видин, където починал в бедност на 14 март 1901 г.
По ирония на съдбата
паметната плоча на държания за „инакомислие“ в ареста на следвоосвобожденския ни преход – „Черната джамия“, бе положена върху стената на небезизвестната сграда на ул. Развигор 1. А именно Развигор 1 в „демократичния“ ни преход се превърна в символ на политическата саморазправа и провал на правораздавателната ни система. Специален щаб от органи на досъдебното производство бе сформиран там да води разследванията по т.нар. дела за престъпления срещу бившата номенклатура. Доста хора „полежаха“ в невзрачните арести на Развигор 1, като най-емблематична е фигурата на бившия премиер Андрей Луканов. От усърдната дейност на този щаб в историята останаха само трошички реализация. Но с годините все и все държавата ни е осъждана от Съда за правата на човека в Страсбург за нарушени човешки права на разследваните и задържаните в ареста на Развигор 1. Цената е за сметка на редовия данъкоплатец – хем измамен, че някой търси отговорност от номенклатурата, хем да плаща за действията на „търсачите“.
Някои бяха кръстили Развигор 1 „Синята джамия“, защото там се била извършвала политическа саморазправа с бившите „червени“. Според други, била „Червената джамия“, тъй като цялото „наказателно“ преследване там се диктувало от любимото отроче на Партията – бившата Държавна сигурност, която, като създател на Синята „опозиция“, се е саморазправяла с избралите да бъдат инакомислещи.
Така че обобщеното наименование излиза да е „Бозавата джамия“, която е аналог на „Черната джамия“ (на мястото на днешния храм „Св. Седмочисленици“).
Медресето на „Черната джамия“ в градинката между храма, Министерство на вътрешните работи и ул. „Граф Игнатиев“ по време на следосвобожденския преход при управлението на Стефан Стамболов е било ползвано за затвор или по-скоро за прилагане на мярка „задържане под стража“… по целесъобразност!
Ирония е, че в „Бозавата джамия“ на Развигор 1 е настанено и Националното бюро за правна помощ!
Години ще минат …, а хората реално ще забравят за Развигор 1, едва когато забравят прехода ни.
Дали са случайни думите на адвокат Даниела Доковска, която е прекарала стотици часове в сградата на Развигор 1 като защитник , че Илия Цанов е “ … символ на безстрашието и доблестното противопоставяне срещу произвола на властта!“
Паметна плоча на служебния защитник на Ботевите четници – Илия Цанов бе открита в 17 часа на 4 май 2011 г. на стената на сградата на ул. Развигор № 1, където от 5 години се помещава Националното бюро за правна помощ (НБПП). Събитието бе инициирано (и изцяло финансирано) от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по случай 135-годишнината от съдебния процес срещу оцелелите от четата на Христо Ботев и 110-та годишнина от кончината на големия българин-юрист Илия Цанов. Автор на барелефа на плочата е скулпторът Бойко Джакерски.
В организацията на паметното събитие партньор на Висшия адвокатски съвет бе и Националното бюро за правна помощ, което ознаменува 5-тата годишнина от създаването си (според изискванията на Европейския съюз). Не би могло да има по-впечатляващ пример от този, даден от Илия Цанов преди 135 години за дейността му по защитата на оцелелите революционери и то в условията на извънреден съд на територията на Османската империя заради бунта им срещу наложените от нея правила! Предизвикателството, с което г-н Цанов се е справил, впоследствие му коства срив на кариерата.
„Символ на адвокатското достойнство, безстрашие и противопоставяне срещу произвола на властта!“.
С тези думи председателят на ВАдС адвокат Даниела Доковска, обрисува личността на Илия Цанов пред уважилите поставянето на паметната му плоча. Присъстваха видни представители на юридическото ни съсловие. Организаторите бяха успели да поканят внуци, правнуци и праправнуци на удостоения (някои, от които се виждаха за първи път).
Адвокат Доковска представи в резюме историята и достойните дела – правни предизвикателства на Илия Цанов.
Личността Илия Цанов
Потомък на Шишмановия род. Роден е през 1835 г. в семейството на богатия видински търговец Тома Хаджицанов. Илия Цанов е брат на известния следосвобожденски политик, общественик и публицист Найчо Цанов.
Владеенето на чужди езици (перфектен – гръцки, френски и турски), както и умението за тълкуване законите на Турската империя, му отворили вратите към администрацията на империята. Първоначално Илия Цанов е бил назначен за чиновник във Видинската валия. В този период успял да спаси от бесилката книгоиздателя Христо Г. Данов, когото турските власти във Видин заловили с „опасни“ книги от Европа.
Заради качествата му през 1866 г. бил назначен за председател на Търговския съд в София. А през 1876 г. варненските власти го изискали като привременен емисар за борба с лихварството. Там го заварил разгромът на Априлското въстание. Затворът в Русчук (б.а. днес Русе) бил пълен бунтовници от четите на Хрисо Ботев, на Таню войвода и Патревата чета. За да покаже пред представителите на Европа, че Османската империя се реформира, Високата порта организирала открит и проведен по европейски правила съдебен процес. Сформираният извънреден съд бил под председателството на Хакъ паша, с участието на прокурор, съдия-следовател и служебен защитник на четниците в лицето на българина Илия Цанов.
Пред сградата на съда били издигнати 13 бесилки в очакване на „предизвестените“ смъртни присъди.
Но Илия Цанов обърнал събитията на 5 юли 1876 г. – сам срещу съд, подвластните му заседатели и внимателно подбраната аудитория в съдебната зала. В пледоарията си Цанов преписал на правителството вината за въстанието, и отстоял тезата, че борбата за свобода и независимост не е престъпление. Наблюдателите – консули и представители на Австрия, Франция, Русия и Германия – адплодирали смелостта му. В резултат съдът не произнесъл нито една смъртна присъда.
По-късно, пред същия съд, Илия Цанов застанал като служебен защитник на Кирил Ботев (брат на Христо Ботев), Никола Обретенов (син на баба Тонка) – и още 21 други въстаници. Всеотдайната защита на Цанов отново спасила от бесилка 20 от подсъдимите.
Смелата му позиция не останала ненаказана. Той бил отстранен от всички постове в администрацията на Османската империя.
След Освобождението, ген. Гурко назначил Илия Цанов (заради добрата му езикова и правна грамотност) за адютант на граф Оболенски. Илия Цанов станал министър на външните работи и вероизповеданията (юни 1884 г. – август 1886 г.). Малко известен исторически факт е, че в това си качество Цанов е изиграл възлова роля за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. И че служебният защитник от Русе е фактическият автор на сключената Българо – турска спогодба от 1886 г.
През 1891 г., след убийството на Христо Белчев- финансов министър в кабинета на Стефан Стамболов, Илия Цанов – по това време вече обикновен софийски адвокат, е бил затворен в „Черната джамия“, заедно с Петко Каравелов и други инакомислещи. Освободили го след година поради липса на доказателства, но го интернирали във родния му Видин, където починал в бедност на 14 март 1901 г.
По ирония на съдбата
паметната плоча на държания за „инакомислие“ в ареста на следвоосвобожденския ни преход – „Черната джамия“, бе положена върху стената на небезизвестната сграда на ул. Развигор 1. А именно Развигор 1 в „демократичния“ ни преход се превърна в символ на политическата саморазправа и провал на правораздавателната ни система. Специален щаб от органи на досъдебното производство бе сформиран там да води разследванията по т.нар. дела за престъпления срещу бившата номенклатура. Доста хора „полежаха“ в невзрачните арести на Развигор 1, като най-емблематична е фигурата на бившия премиер Андрей Луканов. От усърдната дейност на този щаб в историята останаха само трошички реализация. Но с годините все и все държавата ни е осъждана от Съда за правата на човека в Страсбург за нарушени човешки права на разследваните и задържаните в ареста на Развигор 1. Цената е за сметка на редовия данъкоплатец – хем измамен, че някой търси отговорност от номенклатурата, хем да плаща за действията на „търсачите“.
Някои бяха кръстили Развигор 1 „Синята джамия“, защото там се била извършвала политическа саморазправа с бившите „червени“. Според други, била „Червената джамия“, тъй като цялото „наказателно“ преследване там се диктувало от любимото отроче на Партията – бившата Държавна сигурност, която, като създател на Синята „опозиция“, се е саморазправяла с избралите да бъдат инакомислещи.
Така че обобщеното наименование излиза да е „Бозавата джамия“, която е аналог на „Черната джамия“ (на мястото на днешния храм „Св. Седмочисленици“).
Медресето на „Черната джамия“ в градинката между храма, Министерство на вътрешните работи и ул. „Граф Игнатиев“ по време на следосвобожденския преход при управлението на Стефан Стамболов е било ползвано за затвор или по-скоро за прилагане на мярка „задържане под стража“… по целесъобразност!
Ирония е, че в „Бозавата джамия“ на Развигор 1 е настанено и Националното бюро за правна помощ!
Години ще минат …, а хората реално ще забравят за Развигор 1, едва когато забравят прехода ни.
Дали са случайни думите на адвокат Даниела Доковска, която е прекарала стотици часове в сградата на Развигор 1 като защитник , че Илия Цанов е “ … символ на безстрашието и доблестното противопоставяне срещу произвола на властта!“
