vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: интернет
Публикувана на: 16-12-2013 г.
Пряка дискриминация е, ако в колективен трудов договор на дадено предприятие са предвидени екстри за сключващите граждански брак, подобни да се отказват на служителите с „по-нежна” сексуална ориентация решили да сключат „граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол”.
Това постанови Съдът на Европейския съюз в поредното си решение по темата за европравните норми, произтичащи от Директивата за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година). В конкретния казус става дума за превилегия от специален отпуск и специална премия за младоженците.
Материалът не се препоръчва за българските ни сънародници, които в навечерието на Коледа и Нова година не са си получавали с месеци заплатите. Не изпадайте в меланхолия! Решенията на Съда в Люксембург имат задължителен характер за правото във всички държави – членки на ЕС. А и никога не е късно човек да стане емигрант, а още по-малко – педераст…
Драмата е провокирана от отказани екстри – специален отпуск и специална премия
на г-н Нау като служител във Crédit agricole mutuel, след като е сключил „ граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол”. При положение, че в колективния трудов договор на фирмата е предвидено подобни да се отпускат на служителите младоженци. Но работодателят отказва на щението на г-н Нау, позовавайки се на изрично записаното в трудовия договор „при сключване на граждански брак”.
Действието се развива през юли 2007 г.
Шест години преди Франция да „клекне” и да допусне със закон хомосексуалните бракове през пролетта на тази година (Закон № 2013-404 от 17 май 2013 г.).
Г-н Hay се втурва да търси правата си пред френските съдилища. Делото достига на последна инстанция до Върховния касационен съд на Франция (Cour de cassation), който преди да се произнесе с окончателно решение, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
„Дали разликата в третирането на лицата, сключили граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол, представлява основана на сексуалната ориентация дискриминация, забранена от правото на Съюза в трудовите правоотношения?”.
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът проверява, на първо място, дали с оглед на разглежданите предимства положението на сключващите брак лица е сравнимо с това на лицата, които поради невъзможност да встъпят в брак с лице от същия пол сключват граждански пакт за солидарност. В това отношение Съдът констатира, че правата и задълженията на последните лица, както тези на съпрузите, са точно определени и че те се задължават да живеят съвместно и си дължат взаимно помощ и материална подкрепа.
Освен това Съдът припомня, че към момента на настъпване на фактите по това дело гражданският пакт за солидарност е единствената предвидена във френското право възможност за двойките от един и същи пол да уредят партньорството си, като му придадат сигурен и противопоставим на трети лица правен статут.
Вследствие на това Съдът постановява, че
положението на сключващите брак лица и това на лицата от един и същи пол, които поради невъзможността да встъпят в брак сключват граждански пакт за солидарност, е сравнимо за целите на предоставянето на въпросните предимства.
На следващо място Съдът постановява, че
колективен трудов договор, съгласно който служителите имат право на платен отпуск и на премия при встъпване в брак, при положение че лицата от един и същи пол нямат право да сключват брак, създава пряка дискриминация, основана на сексуалната ориентация, спрямо сключилите граждански пакт за солидарност служители с хомосексуална ориентация.
В това отношение обстоятелството, че гражданският пакт за солидарност не е предвиден само за хомосексуалните двойки, не променя естеството на дискриминацията спрямо тези двойки, които, за разлика от хетеросексуалните двойки, не са имали право към онзи момент законно да сключат брак.
На последно място, след като по-неблагоприятното третиране на сключилите граждански пакт за солидарност двойки не е обосновано с едно от предвидените в директивата императивни основания от общ интерес, Съдът отговаря, че
правото на Съюза не допуска оспорваната разпоредба от колективния трудов договор”.
Това постанови Съдът на Европейския съюз в поредното си решение по темата за европравните норми, произтичащи от Директивата за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година). В конкретния казус става дума за превилегия от специален отпуск и специална премия за младоженците.
Материалът не се препоръчва за българските ни сънародници, които в навечерието на Коледа и Нова година не са си получавали с месеци заплатите. Не изпадайте в меланхолия! Решенията на Съда в Люксембург имат задължителен характер за правото във всички държави – членки на ЕС. А и никога не е късно човек да стане емигрант, а още по-малко – педераст…
Драмата е провокирана от отказани екстри – специален отпуск и специална премия
на г-н Нау като служител във Crédit agricole mutuel, след като е сключил „ граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол”. При положение, че в колективния трудов договор на фирмата е предвидено подобни да се отпускат на служителите младоженци. Но работодателят отказва на щението на г-н Нау, позовавайки се на изрично записаното в трудовия договор „при сключване на граждански брак”.
Действието се развива през юли 2007 г.
Шест години преди Франция да „клекне” и да допусне със закон хомосексуалните бракове през пролетта на тази година (Закон № 2013-404 от 17 май 2013 г.).
Г-н Hay се втурва да търси правата си пред френските съдилища. Делото достига на последна инстанция до Върховния касационен съд на Франция (Cour de cassation), който преди да се произнесе с окончателно решение, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
„Дали разликата в третирането на лицата, сключили граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол, представлява основана на сексуалната ориентация дискриминация, забранена от правото на Съюза в трудовите правоотношения?”.
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът проверява, на първо място, дали с оглед на разглежданите предимства положението на сключващите брак лица е сравнимо с това на лицата, които поради невъзможност да встъпят в брак с лице от същия пол сключват граждански пакт за солидарност. В това отношение Съдът констатира, че правата и задълженията на последните лица, както тези на съпрузите, са точно определени и че те се задължават да живеят съвместно и си дължат взаимно помощ и материална подкрепа.
Освен това Съдът припомня, че към момента на настъпване на фактите по това дело гражданският пакт за солидарност е единствената предвидена във френското право възможност за двойките от един и същи пол да уредят партньорството си, като му придадат сигурен и противопоставим на трети лица правен статут.
Вследствие на това Съдът постановява, че
положението на сключващите брак лица и това на лицата от един и същи пол, които поради невъзможността да встъпят в брак сключват граждански пакт за солидарност, е сравнимо за целите на предоставянето на въпросните предимства.
На следващо място Съдът постановява, че
колективен трудов договор, съгласно който служителите имат право на платен отпуск и на премия при встъпване в брак, при положение че лицата от един и същи пол нямат право да сключват брак, създава пряка дискриминация, основана на сексуалната ориентация, спрямо сключилите граждански пакт за солидарност служители с хомосексуална ориентация.
В това отношение обстоятелството, че гражданският пакт за солидарност не е предвиден само за хомосексуалните двойки, не променя естеството на дискриминацията спрямо тези двойки, които, за разлика от хетеросексуалните двойки, не са имали право към онзи момент законно да сключат брак.
На последно място, след като по-неблагоприятното третиране на сключилите граждански пакт за солидарност двойки не е обосновано с едно от предвидените в директивата императивни основания от общ интерес, Съдът отговаря, че
правото на Съюза не допуска оспорваната разпоредба от колективния трудов договор”.
