vergil 
Не бива да забравяме, че сега живеем във време, когато чалга, хип-хоп, и др. се наричат култура.
И все пак и ние, като Хамлет, дотук само говорим „Words, words, words” (Думи, думи, думи). Нека погледнем реалността около нас, такава, каквато е. Ние знаем, че най-грозната истина е по-красива от най-красивата лъжа.
Да приемем, че се покаже такъв чист духовен водач , народът няма да го приеме, както навремето не прие Христос, защото:
• най-голямата част от народа ни, който се нарича православен, иска само курбани и не разбират, че това „богопочитание“ не се отличава от езическото например на бог бакхус;
• други са добросамаряни, които в началото на миналия век са осъдени като секта (вж. Добросамарянството без маска, еп. Партений), но сега се ширят свободно и спокойно в БПЦ на всички нива. Те се занимават със сънища, видения и т. н.
• трети са привърженици на идеята за обединение на всички религии и по този начин не вярват в Едната (от църк. слав. Единую – Единствена) Свята, Съборна и Апостолска Църква.
• Четвърти са яростни защитници на неканонично наложения от БКП, нецърковен, нов календар, който руши най-важното – богослужението и догмата за неизменност на църквата (не случайно този календар е наречен неподвижен)
• Други са привърженици на Ванга, Дънов и т. н.
А духовенството на БПЦ … „духовенството“:
• Някои митрополити открито заявяват, че не вярват в Бога, а в БКП и сега получават пенсия от ДС;
• Други изцяло се обединиха с масонските ложи, произвеждат архонти и благославят тамплиерски сборища;
• Редовият свещеник на БПЦ мисли само за „келепир“ и е готов да вдигне стачка за по-високи такси на требите и по-голяма част от тях дори не са и суеверни и не знаят, че вярват в мамона и т. н. и т. н.
А народът, обикновеният народ няма представа от канони и църква и иска за патриарх Бойко Борисов, дядо Добри, отец Иван от Нови Хан и т. н. Най-голямата беда, е че този народ по начин на живот (с омразата и многоженството) клони към ислям.
За целта предлагаме да се започне просвещение на този народ по православната му вяра, като се даде медийна платформа за това:
Да се даде възможност на духовници, доказали своята православна вяра на дело, медийно да разяснят:
1. Лъжата „няма Бог“ и последствията от нея, както и настъпилите промени в съзнанието на народа;
2. Суеверията – безобидни и смъртоносни;
3. Духовната криза – какво представлява тя и как да излезем от нея;
4. Медиен диспут стар стил или нов;
5. Ванга, Дънов, окултизъм;
6. Добросамарянството без маска;
7. Разлика между православна (здрава) мистика и неправославна (болна) такава;
8. За поведението ни в храма;
9. Как да се молим и защо;
10. Нуждата от пост и молитва;
11. Как да се борим с греховете си и средства за тази борба;
Относно материалната база:
1. Да се предоставят на тези свещеници по един храм в големите градове (без да се създава антагонизъм с БПЦ) и времето да покаже каква вяра иска този народ;
2. С това постепенно да се създадат братства от чисто вярващи (а такива има налични), а и Евангелието казва „Малко квас много тесто заквасва“ и те да си изберат свещеници, а те постепенно и епископи.
Тук предложението ни е да се извършва обновлението на св. Православна църква като общество от хора „отдолу нагоре“.
Ако обстоятелствата покажат не е изключен и вариант за промяна „отгоре надолу“, както се получи през 90-те години с отец Христофор Събев, но той караше хората да палят сини свещи, а самия той влезе в парламента, остави народа и започна полемика с депутатите, които го иронизираха, а народа трябваше да се върне, образно казано, при пияния поп.
Задължителна грижа за „духовенството“ от БПЦ:
Да се създадат условия и предостави възможност за покаяние на тишина и спокойствие в манастири. Да им се помогне да осъзнаят своя грях и отклонение от вярата за да се покаят (ако пожелаят). Но те всички си имат резервен вариант (апартаменти) и някои ще предпочетат да си отидат в тях, с което ще докажат светските си наклонности.
Извиняваме се за схематичния вид на горното изложение, но това е само схема, която трябва да се детайлизира и обсъди за практическото й приложение. Постарахме се всичко горе казано да бъде съобразено с каноните и правилата на св. Православна църква.
Да се запази мирния дух и да не се дава повод за съблазън, какъвто беше допуснат по времето на управлението на Симеон Сакскобурготски, който разпореди с насилие да се отнемат храмовете на алтернативния синод.
Нека се даде възможност на монаси и монахини да направят свободно своя избор, каквито примери има в Гърция. Там има случаи, когато цял манастир иска да премине към Синод, запазил православната вяра. Митрополита на официалната църква не им забранява, нито ги гони от манастира и те преминават заедно с материалната база.
Дано разума надделее! Боже, пази България!
