И нито дума за живия детайл при учредителия акт в Националния дворец на културата – над половината делегати за „връзване на кворума” бяха докарани с пет автобуса от провинцията, като повечето бяха с джапанки, къси панталони, клинчета и прочие атрибути от гардероба в демократичния ни преход за селски събор с поркане до зори!
Подготовката на мероприятието започна със сбиране на изискани дами и господа.
Около 10 часа в слънчевия неделен ден (7 юли 2013 г.) пред вход А6 на НДК (с поглед към хотел Хилтън) пристигнаха няколко господа с изискани костюми в символична цветова хармония – тъмен костюм, светла риза и оранжеви вратовръзки (б.а. цветът на логото на ПП Република БГ), и две дами в безупречни едноцветни тоалети в циан и малиновочервено.
Единият от господата – изключително любезен и радушен, бе инициаторът на събитието и впоследствие единодушно избран за председател на партията – швейцарският финансист Георги Василев.
Тематични бяха и подаръците.
Организаторите подготвиха за всеки делегат , оранжевата бюлетина, по едно шоколадово десертче „Република”, бутилка от 250 мл минерална вода „Банкя” и значка с логото на партията с надпис ПП Република БГ ( по 600-700 парчета от всяко).
Регистрацията бе обявена за 11 часа. И започнаха да пристигат по двойки и на малки групи хора с празнично настроение и най-важното със сдържано-официално облекло за сезона. Това бяха учредителите от София, но с численост не повече от стотина човека.
Възпитани хора, обстановката заприлича на подготовка за изискано частно парти с уговорката, че за учредяване на политическа партия стотина души са далеч недостатъчни. Но организаторите не излъчваха грам безпокойство.
И с основание –
към 11 часа първият сериозен „транш” от делегати се появи.
Автобус докара 40-50 души от Пловдив. И ето ги първите „плажни нюанси” в облеклото на учредителите. В интерес на истината, общото усещане за групата бе за уважение към облеклото и сериозността на мероприятието. Два-три чифта къси панталони и десетина джапанки можеше де се възприемат като колорит към идеята на партията за докарване на дребничкия бизнес към дереджето на среден.
Но кворум като за партия още не се случваше. Докато петнадесетина минути по-късно не се изсипа
тежката артилерия на учредителите с джапанки и друга плажна екипировка
от три автобуса от Свищов и един от пазарджишко. Хорица от цялата палитра на жертвите на некоректния бизнес, монополите и глобализацията. По-голямата част излъчваха стреснатост в погледа да не се изгубят от групата, а не липсваха и волни интерпретатори с явни симптоми на съботно-неделен махморлук.
Набързо се регистрираха и със значка, десертче „Република” и шишенце с вода запушиха дружно пред входа до последната минута на официалната част.
А тя трая около 45 минути, които медиите отчетоха като „създаване на политическа партия Република БГ”.
Сюрпризът ансамбъл „Българе”.
Докато делегатите упражняваха правото си на учредителен глас – единодушно и без коментар, двама чевръсти техници разпънаха кабели и монтираха шест озвучителни колони на площада до НДК (откъм х-л Хилтън). 24-ма танцьори от ансамбъл „Българе” се премениха в народни носии, заруча народна музика и извиха кръшно хоро за посрещане на делегатите след историческия им вот.
Малцина учредители се хванаха на спонтанната веселба на хорото. Явно захранката от шоколадово десертче и вода не бе достатъчна да ги възбуди за „спонтанно” веселие.
Основно пушеха, гледаха без особен ентусиазъм и питаха къде е тоалетната. Политически дискусии нямаше, а разговорите се въртяха около битовия момент кога ще тръгнат автобусите за дома, та да не ги изтърват.
В този момент се изкуших да запитам делегатите с джапанките.
какво изразява логото на партията, която току-що учредиха.
Отговорите бяха по-скоро звуци на учудване, а няколко по-млади казаха „ Е как, буквата „Р” от Република!”. Подобна бе реакцията и на въпроса какъв е Георги Василев – човекът за когото преди минута са гласували да им е партиен председател. Човекът, който завърши обръщението си към тях с : „Аз искам, ще се стремя заедно с всички вас, с инициаторите, с членовете и избирателите да се стремим условията на живот да станат такива, каквито са в Швейцария, а не в Сомалия“!
В този момент се включи възрастен господин със силен загар и най-важното с чисти и изгладени панталон и риза (макар обут със сандали и чорапи). „Емблемата на партията ми мяза на риба в тиган”, отсече мъжът. Делегатите с джапанките го изгледаха тъпо, а той си тръгна и си затананика
„Всички рибки плуват, всички рибки плуват! Само пържените – не…”.
Нисичка млада дама с мургав тен, розови джапанки, бая наднормено тегло и впит черен клин избухна в истеричен кикот: „Абе, ‘ората ‘ептен изкукуригаха…”.
За десетина минути след двете хорца, спретнати от „Българе”, делегатите се натовариха по автобусите и изчезнаха.
А аз си останах с въпроса: Кой е изкукуригал? Възрастният мъдрец или учредителите с джапанките, които май и не разбраха, че в океана от мазнотия на бизнеса има място само за пържени рибки!?