„Чрез експертен прочит на Стокхолмската конвенция да дадем възможности на нашите политици да я прилагат“ – откри конференцията Душана Здравкова. Според Александър Арабаджиев, нашия съдия в Съда на Европейските общности в Люксембург (СЕО), за целта е нужен широк диспут за магическата връзка между общностното право и националното – между всички заинтересовани от евроинтеграцията.
С преглед на Стокхолмската програма „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие на гражданите“ започна г-жа Даяна Уолис.
Още преди да влезе в политиката като евродепутат от 1999 г., като адвокат тя е била запленена от идеята гражданите да имат равни права на правосъдие и сигурност на територията на целия ЕС. Нещата са вървели доста обнадеждаващо до злощастния атентат от 11-ти септември, след който светът стана друг. В борбата с тероризма се пренебрегват правата на човека. Но г-жа Уолис е оптимист и смята, че очакванията на гражданите за равновесие в сферата на правосъдието започват да се сбъдват. Процедурата по изпълнение на Стокхолмската програма се обсъжда в четири комисии на Европейския парламент. Особено ценна е дейността на комисията по петициите, която е живата връзка между хората и европарламента. Всеки гражданин на ЕС може да отправи петиция и така се натрупва безценна информация за реалните проблеми на обществото. Г-жа Уолис говори и за ролята на националните юристи в европейската правна структура.
Специален акцент бе поставен върху ролята на образованието по европейско право на магистратите.
Според Зинаида Златанова – ръководител на представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, това е първостепенната задача за доверие и последващо взаимно признаване на съдебните актове. Има идея европравната квалификация през следващите пет години да стане задължителен ценз за всеки магистрат независимо от поста и стажа му. В тази насока ЕК ще стартира в края на годината електронен портал за обмен на опит между юристите.
„Висшият съдебен съвет (ВСС) – стожерът на Европа на правосъдието и справедливостта в българската съдебна система“
бе темата на члена на ВСС Иван Димов. Според него ВСС успя да покаже, че принципът за независимост и несменяемост не е параван, зад който да се крият магистратите, които не си вършат работата. Откакто кадровиците на Темида създадоха наблюдение и контрол над делата, които вълнуват ЕК, от 150 дела вече 97 са приключени. Според г-н Димов, един от приоритетите на ВСС е да се включи активно в изпълнение на Програмата от Стокхолм.
„Съдът на Европейските общности (СЕО) и контролът върху общностните актове в областта на свобода, сигурност и правосъдие – еволюция и перспективи“
бе изложението на нашия съдия в Люксембург Александър Арабаджиев. Пространството на свобода, сигурност и правосъдие, според него, е много деликатна тема, тъй като има двойствено подчинение, както на метода на общностните правила, така и на междудържавните договори. Ролята на СЕО е като на балансьор. Изключително важно за пълноценността на дейността на СЕО е да получава запитвания от националните съдилища. „Много отговори не биха били дадени, ако не са поставени въпроси.“
„Борбата с тероризма и прането на пари – Съдът на Европейските общности: законодател или балансьор“
бе един от най-щекотливите въпроси, който бе развит от референдера в СЕО Александър Корнезов. Изключително интересна и сложна в геополитически аспект тема. Мерките, предприети от Съвета за сигурност на ООН срещу войнстващия тероризъм и възприети в регламенти от ЕС, всъщност нарушиха някои от човешките права – на уведомление, на защита и на изслушване. И това неминуемо доведе до намеса на съда в Люксембург и отмяна на тези регламенти. Топката е в Съвета за сигурност на ООН. Отдавна на дневен ред се поставя идеята за търсене на „умни санкции“ за борба с организираната престъпност, за да остане в историята тривиалното ембарго, което наказва наред с виновните цели народи и икономиките им.
„Наказателното право е глезеното дете на европейското взаимно признаване на съдебни актове“
бе лайтмотивът в доклада на съдията от ВКС Павлина Панова. А точно в това взаимно признаване, според нея, минава тънката червена линия на борбата и справянето с трансграничната престъпност, която се развива много по-бързо от противодействието в отделните държави. Принципът на ЕС – „Единни в разнообразието“, трябва да стане основополагащ и в областта на наказателното право. Съдия Панова изрази огорчение, че Българската държава все още не е предприела стъпки да направи декларация за признаване на компетентността на СЕО в Люксембург да се произнася с преюдициални заключения по запитвания от български съдии по наказателни дела. Също така е необяснима забавата на транспонирането на две рамкови решения на ЕС с изключителна важност за наказателното правораздаване и взаимното доверие.
„От чужбина ни хвалят, а тук ни проверяват.“
С тази констатация в дискусията се включи прокурор Иванка Которова – заместник-шеф на международния отдел на Върховна касационна прокуратура (ВКП). Тя даде за пример действията на прокуратурата по повод молба от германската държава за запор на имущества за милиони у нас, придобити чрез престъпна дейност и пране на пари. За добре свършената работа сме получили специална благодарност от германците, а същевременно във ВСС са започнали проверка за правомерността на действията на прокурори по случая.
В заключение Душана Здравкова изрази съжаление, че на този значим европравен дебат не са присъствали поканените представители от законодателната и изпълнителната власт.
Бе прието предложението й участниците в конференцията и членовете на Българската асоциация за европейско право да изготвят експертно становище с конкретни предложения за сбъдване на Програмата от Стокхолм и да го предадат на правителството и на Народното събрание.