vergil 
Трима нежни мъжаги от Сиера Леоне, Сенегал и Уганда са в основата на казуса.
И тримата твърдят, че са гейове и са подали молби за предоставяне на статут на бежанец в Холандия. Причината – имали основателни опасения от преследване в родината, поради сексуалната си ориентация. Факт е, че и в трите африкански държави (както и в повечето на черния континент), извършването на хомосексуални действия е обявено за престъпление, за което се налагат наказания от тежки глоби до лишаване от свобода, а в някои случаи и доживотен затвор.
Съгласно европейска директива за бежанците
(от 29април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила).
молба за предоставяне на статут на бежанец може да подава гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън страната, на която е гражданин, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна. В този контекст актовете на преследване трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека.
Холандският съд (Raad van State), който разглежда делото като последна инстанция, решава да се консултира с евромагистратите в Люксембург и им изпраща няколко преюдициални въпроса:
Дали гражданите на трети страни, които са с хомосексуална ориентация, образуват определена социална група по смисъла на директивата?
Как националните органи трябва да преценяват какво представлява акт на преследване във връзка с хомосексуални действия в този контекст и дали криминализирането на тези действия в страната на произход на молителя с възможността за лишаване от свобода представлява преследване?
Заключението на генералния адвокат Елинор Шарпстън, която предлага на Съда да постанови:
„ На първо място, че молителите за предоставяне на статут на бежанец, които са с хомосексуална ориентация, могат в зависимост от обстоятелствата в страната им на произход да образуват определена социална група по смисъла на директивата. Според нея текстът на директивата показва, че законодателят на Съюза е дал възможно най-ясно указание, че лицата, чиято обща характеристика е сексуалната ориентация, действително могат да бъдат членове на определена социална група. Вследствие на това националната юрисдикция следва да прецени дали тази група има „собствена идентичност“ във всяка от страните на произход на молителите, „защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“.
Само по себе си криминализирането на хомосексуалните действия не представлява акт на преследване по смисъла на директивата.
Всъщност компетентните национални органи следва да преценят дали има вероятност конкретният молител да бъде подложен или на актове, които са достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, или на съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне молителя по сравним начин.
С оглед на обстоятелствата в страната на произход на молителя
националните органи трябва да вземат предвид опасността от наказателно преследване и неговата честота, тежестта на обичайно налаганото наказание и всякакви други мерки и обществени практики, на които молителят с основание се опасява, че би могъл да бъде подложен.
Във връзка с преценката дали криминализирането на проявите на сексуалната ориентация представлява акт на преследване
генералният адвокат смята, че в директивата не се прави разграничение между такива прояви в публичната или частната сфера. Освен това според генералния адвокат не може да се очаква подалото молба за убежище лице да прикрива или да се въздържа при проява на сексуалната си ориентация, за да избегне преследване в страната си на произход.
Провеждането на разграничение между различните форми на изразяване на сексуалната ориентация на лицата или дори конкретни прояви, които не представляват сексуални актове или не изразяват близост, би довело до произволни решения.
В случай че на твърдените актове на преследване в страната на произход са подложени както хомосексуалните, така и хетеросексуалните лица, националните органи трябва да преценят дали има вероятност конкретният молител да бъде подложен на актове на преследване или на съвкупност от различни мерки, които са достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека”.
ПС Задачата на генералния адвокат е даде предложение на Съда на ЕС в Люксембург за правно разрешаване на делото. Съдът постановява окончателното си решение след разисквания, но практиката е показала, че в 99% от случаите в Люксембург се възприема тезата в заключението на генералния адвокат.
